За съотношението между наказателната и дисциплинарната отговорност и в частност за значението на влязлата в сила оправдателна присъда за деяние, за което е наложено и дисциплинарно наказание.

чл. 300 ГПК чл. 413, ал. 1 НПК чл. 193, ал. 1 КТ 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 229

София,30.10.2017 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА

Членове: АЛБЕНА БОНЕВА

БОЯН ЦОНЕВ

при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 215 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

С определение № 664 от 14.06.2017 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 7275 от 03.10.2016 г. по гр.д. № 7515/2016 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, IV-A въззивен състав, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, предявени от Е. А. Л. от [населено място] против [фирма], [населено място].

Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК по въпроса за съотношението между наказателната и дисциплинарната отговорност и в частност за значението на влязлата в сила оправдателна присъда за деяние, за което е наложено и дисциплинарно наказание.

Съгласно установената практика на Върховния касационен съд, дисциплинарната отговорност по КТ и наказателната отговорност възникват при различни предпоставки и се реализират независимо една от друга. Когато съответното нарушение на трудовата дисциплина осъществява и състава на престъпление, съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда трудовия спор, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Несъставомерността на деянието по НК обаче не изключва дисциплинарната отговорност на служителя за същото деяние. Обстоятелството, че в наказателното производството не е било установено по несъмнен начин, че извършеното от лицето съставлява престъпление, не обвързва гражданския съд за изводите му, съставлява ли същото деяние дисциплинарно нарушение. Така например приготовлението за притовозаконното отнемане на вещ, което не е наказуемо по чл. 194 НК, може да обуслови дисциплинарната отговорност на работника; действие, което не е измама по смисъла на НК, може да съставлява злоупотреба с доверието на работодателя, като всички случаи оправдателната присъда, респ. решението, с което лицето се освобождава от административно наказателна отговорност не обвързва гражданския съд относно изводите съставлява ли същото деяние дисциплинарно нарушение. В този смисъл решение № 967 от 18.12.2009 г. по гр. д. № 258/2009 г. на ІІІ г.о. ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК; определение № 578 от 25.07.2012 г. по ч. гр.д. № 298/2012 г. ІV г.; решение по гр.д. № 558/2003 г. на ІІІ г.о. на Върховния касационен съд.

В обжалваното въззивно решение на Софийски градски съд е прието за установено, че ищцата Е. А. Л. е работила в ответното дружество [фирма] като „организатор, работа с клиенти/събираемост“ в отдел „Обслужване на потребителите и събираемост“, ТР „Л.“. Трудовото правоотношение е било прекратено със заповед № 10 от 14.11.2012 г. на изпълнителния директор на дружеството на основание чл. 187, т. 8, пр. 1 и 2 и т.10, пр. 2 КТ, поради това, че на 11.07.2012 г., ищцата като служител при ответното дружество, неправомерно е поискала и получила от клиента Т. Д. сумата 460 лв., за да и се опростят част от задълженията към дружеството като абонат и тези и действия са били отразени в средства за масово осведомяване чрез публикации във вестниците „Дневник“, „Новинар“ и „24 часа“. Прието е, че при налагане на дисциплинарното наказание е спазено императивното изискване на чл. 193, ал. 1 КТ; че наказанието е наложено в рамките на сроковете по чл.194, ал.1 КТ, както и че преди налагане на наказанието работодателят е получил разрешение от „Главна инспекция по труда“, Дирекция „ИТ“, [населено място]. Прието е, че наказанието е незаконно наложено, тъй извършването на дисциплинарното нарушение не е извършено - с влязла в сила оправдателна присъда от 06.03.2014 г., нохд 15683/12 г., СРС, 100 с-в, потвърдена с окончателно решение от 02.09.2014г., внохд 2157/14 г., СГС, ХIII с-в, ищцата е била оправдана по обвинението измама, повдигнато именно по повод деянието, обосновало и процесното дисциплинарно уволнение. Въззивният съд е приел, че изводът към мотивите на присъдата, че извършеното от ищцата по-скоро доказва съставомерност на престъплението подкуп, няма обвързваща сила за гражданския съд; че съгласно чл. 300 ГПК и чл. 413, ал. 1 НПК, гражданският съд се съобразява със задължителната сила на присъдата, като краен съдебен акт, а не с нейните мотиви, относно деянието, противоправността и вината, като при това, обвързаността касае приетото относно повдигнатото обвинение по съответното наказателно производство, а не при изложени изводи за съставомерност по друго неповдигнато обвинение. Прието е и че заявление с рег. инд. № Г-3921/04.07.2012г., подадено от трето за спора лице Т. Д. до ответника, има характер на частен свидетелстващ документ по чл. 180 ГПК, без материална доказателствена сила; че същото не съдържа достатъчна индивидуализация на деянието по време и начин на извършване, нито персонификация на дееца, а публикациите в частни медийни издания нямат характер на преки доказателствени средства по ГПК и разгласяват данни за факти, които не са непосредствено възприети от автора на статията, като отразеното в тях също подлежи на главно доказване, каквото по делото не е било проведено. В решението на въззивният съд е прието, че като недоказано е останало и осъществяването на хипотезите на чл. 190, т. 4, предл. 1, вр. с чл. 187, т. 8, предл. 1 и 2 КТ за злоупотреба с доверието на работодателя, чрез умишлено неправомерно използване на служебно положение, с цел облагодетелстване – лично или на трети лица, както и за уронване на доброто име на работодателя чрез злепоставяне пред трети лица. Формиран е и извод, че тежестта на действително извършено дисциплинарно нарушение не съответства на наложеното най-тежко дисциплинарно наказание по смисъла на чл.189, ал.1 КТ, поради което е искът за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна е основателен, а с оглед обусловения му характер, основателен е и искът за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност.

В касационната жалба против въззивното решение, постъпила от [фирма] са изложени доводи за неправилност на изводите, че извършването на дисциплинарното нарушение не е доказано, както и че наложеното дисциплинарно наказание не съответства по тежест на допуснатото нарушение.

Ответникът по касационната жалба Е. А. Л. я оспорва като неоснователна.

Съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че въведените от касатора оплаквания срещу въззивното решение са основателни.

Изводът на въззивният съд, че извършването на дисциплинарното нарушение не е доказано, тъй като с влязла в сила присъда ищцата е оправдана в това, че същото деяние не съставлява престъпление по чл. 210, ал.1, т.3 вр. с чл. 209 НК е неправилен. Както бе посочено в гореизложените мотиви, несъставомерността на деянието по Наказателния кодекс не изключва дисциплинарната отговорност на извършителя му. Обстоятелството, че наказателния съд е оправдал ищцата, подведена под отговорност за престъплението измама по чл. 209, ал.1 НК, не освобождава ищцата от дисциплинарна отговорност за същото деяние. Обстоятелството дали извършеното от ищцата деяние (неправомерно поискала и получила от клиент на дружеството парична сума, за да се опростят част от задълженията на лицето като абонат) съставлява измама е без значение за дисциплинарната и отговорност. Без правно значение е и дали извършеното осъществява състава на престъплението подкуп – така, както е прието в мотивите на наказателния съд. От правно значение в производството по иска за отмяна на дисциплинарното уволнение е дали извършеното съставлява дисциплинарно нарушение; дали с действията си ищцата е злоупотребила с доверието на работодателя и е уронила доброто име на предприятието, грубо нарушавайки трудовите си задължения.

Неправилен е и формираният във въззивното решение извод, че извършването на дисциплинарното нарушение на е доказано. Съдът не е обсъдил доказателствата по делото в тяхната цялост, разглеждайки всяко доказателство във връзка с останалите. Не е съобразил, че въз основа на изявленията на абоната на „Т.-С.”, от който ищцата е поискала и получила парична сума, за да бъдат опростени част от задълженията и към дружеството (заявление № Г-3921/04.07.2012г., подадено от Т. Д.) е било извършено разследване и образувано наказателно производство срещу ищцата; че в обясненията си, дадени по реда на чл. 193 КТ, ищцата не оспорва извършването на деянието; че фактът, че е поискала и получила неправомерно пари от абонат на дружеството не се оспорва и в исковата молба, макар и да се твърди, че това е извършено в резултат на „провокация” от страна на работодателя. Действително, мотивите към присъдата на наказателния съд не обвързват гражданския съд в производството по трудовия спор, но следвайки принципа за формиране на изводите си по вътрешно убеждение въз основа на всички доказателства по делото (чл. 12, чл. 235, ал. 2 и 3 и чл. 236, ал. 2 от ГПК) съдът е следвало да констатира, че установените по делото факти съвпадат напълно с фактическата обстановка, приета по н.о.х.д. № 15683/2012 г. на СРС и н.о.х.д. № 2157/2014 г. на СГС – ищцата е поискала и получила парична сума от абонат на дружеството, за да заличи „служебно” погасени по давност задължения, т.е. извършила е действията, за които и е наложено дисциплинарното наказание. Тези и действия, намерили отзвук в периодичния печат, несъмнено съставляват злоупотреба с доверието на работодателя и уронване на доброто му име – дисциплинарно нарушение по чл. 187, т. 8 КТ, както и нарушение на етичните правила за поведение, съгласно които служителката не е следвало да допуска финансова или друга обвързаност от външни за дружеството лица; да приема пари, облаги или други ползи, които могат да повлияят на изпълнението на служебните и задължения – дисциплинарно нарушение по чл. 187, т. 10 КТ.

Напълно необоснован е и формираният в решението извод, че действително извършеното от служителката нарушение не съответства по тежест на наложеното наказание. Въззивният съд не е изложил мотиви в какво се изразява действително извършеното от ищцата нарушение, за да извърши преценка за съответствие на наложеното дисциплинарно наказание. Обстоятелството, че ищцата в качеството си на служител на [фирма] е поискала пари, които не и се следват от абонат на дружеството; че е получила пари от абоната, предварително описани от органите на следствието и иззети и при обиск, сочат за тежко нарушение, което ценено наред с поведението на уволнената служителка, обуславя налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение.

Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение на Софийски градски съд следва да бъде отменено и предявените искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ за отмяна на заповед за уволнение № 10 от 14.11.2012 г. на изпълнителния директор на [фирма] и възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответницата по касация следва да бъде осъдена да заплати на касатора, ищец по делото, направените в хода на инстанционното производство съдебни разноски общо в размер на 790 лева.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 7275 от 03.10.2016 г. по гр.д. № 7515/2016 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, IV-A въззивен състав.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. А. Л. от [населено място] против [фирма], [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за отмяна на заповед за уволнение № 10 от 14.11.2012 г. на изпълнителния директор на [фирма] и възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност.

ОСЪЖДА Е. А. Л. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 790 (седемстотин и деветдесет) лева разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: