Допустим ли е искът по чл.76 ЗС при влязло в сила решение по чл.108 ЗС, с което на основание чл.108 ЗС лицето, предявило владелческия иск, е осъдено да предаде имота на ответника по него, а искът по чл.76 ЗС се основава на факти, настъпили до приключване на съдебното дирене в производството по влязлото в сила решение по чл.108 ЗС?

чл. 108 ЗС чл. 76 ЗС 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 169

гр. София, 30.10.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: Любка Богданова

Членове: Гълъбина Генчева

Емилия Донкова

При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Любка Богданова гр.д. № 4377/2016 г., за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

С определение № 160 от 17.03.2017г., постановено по настоящото гр. дело № 4377/2016г. на Върховния касационен съд, първо г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Смолянския окръжен съд от 30.05.2016г. по в.гр.д. № 98/2016г., с което е потвърдено решението на Смолянския районен съд, № 430/12.12.2015г. по гр.д. № 825/2014г. с което са отхвърлени исковете на Р. А. Ч. и Г. П. Ч. за осъждане на Р. М. П. да им предаде владението върху урегулиран поземлен имот, находящ се в [населено място], ведно с построената в него паянтова жилищна сграда, на основание чл.76 ЗС.

Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по процесуалноправен въпрос, обусловил допустимостта на въззивното решение: допустим ли е искът по чл.76 ЗС при влязло в сила решение по чл.108 ЗС, с което на основание чл.108 ЗС лицето, предявило владелческия иск, е осъдено да предаде имота на ответника по него, а искът по чл.76 ЗС се основава на факти, настъпили до приключване на съдебното дирене в производството по влязлото в сила решение по чл.108 ЗС.

По поставения въпрос Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното:

Обективните предели на силата на присъдено нещо на съдебното решение се разпростират върху спорното материално право с неговите индивидуализиращи белези- юридическият факт, от който е възникнало, съдържанието и субектите на правоотношението.

Посесорните искове имат за цел да се възстанови владението върху вещта. С тях се защитават фактически отношения. При предявяване на искове по чл.75 и 76 ЗС в предмета на иска и във фактическия състав на нормата, подлежащ на установяване, се включва и конкретния времеви момент, в който е отнето или нарушено владението, тъй като с този момент се свързват както сроковете за предявяване на иска, така и годността на владението да бъде защитавано по съдебен ред. Тъй като предмет на тези искове е едно фактическо състояние, каквото е владението, целта е да се възстанови владението върху вещта.

Правомощието владение е най-характерния белег на правото на собственост и другите вещни права. Затова лишаването на титуляра от правната възможност да упражнява фактическа власт подлежи на защита чрез ревандикационния иск по чл.108 ЗС. Съгласно тази разпоредба собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Защитата на правото на собственост се постига чрез защита на правото на владение като едно от основните правомощия на собственика. Крайната цел е да се възстанови на собственика владението, когато то е отнето от лице, което упражнява фактическа власт, без да има право на това.

Когато предмет на иска е защитата на правото на собственост с иск по чл.108 ЗС и в случай, че този иск бъде уважен, обективните предели на силата на присъдено нещо ще се разпрострат върху факта на владението. Когато в това производство лицето предявило по- късно владелчески иск е осъдено да предаде владението на ответника по него, то на него е отречено правото да владее имота. В последващ иск по чл.76 ЗС, между същите страни и за същия недвижим имот, основан на факт настъпил до приключване на съдебното дирене в производството по влязло в сила решение по чл.108 ЗС и взет предвид в същото производство, съдът е длъжен да зачете обективните предели на силата на присъдено нещо на решението по чл.108 ЗС, т.е. да приеме, че е отречено правото на ищеца по иска по чл.76 ЗС да владее имота. Иск по чл.76 ЗС, който има за предмет връщане на владение е недопустим, когато се основава на факт, който е отречен с влязло в сила решение по чл.108 ЗС.

По основателността на касационната жалба:

В касационната жалба се излагат доводи, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, доколкото и обстоятелствената част, и петитумът на исковата молба сочат на иск по чл.75 ЗС, а не по чл.76 ЗС. По същество се излагат съображения за необоснованост на въззивното решение и за допуснати нарушения на процесуалния и материален закон.

Ответникът оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че иска по чл.76 ЗС е предявен след влизане в сила на решението по чл.108 ЗС, поради което е недопустим. Касае се за фактически действия, извършени преди влизане в сила на решението по иска за собственост. Съдът е обвързан от силата на присъдено нещо на решението по ревандикационния иск след като се касае за факти, настъпили преди влизане на решението. Излага доводи и по същество за неоснователност на жалбата.

За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:

За да потвърди първоинстанционното решение, с което са отхвърлени исковете на основание чл.76 ЗС Р. М. П. да бъде осъден да предаде на Р. А. Ч. и Г. П. Ч. владението върху УПИ ХХ-230, кв. 24 по ПУП [населено място] с обща площ от 754 кв.м., ведно с построената в него паянтова жилищна сграда, със застроена площ от 60 кв.м., въззивният съд е приел, че не е установено по отношение на ищците да е извършено насилствено отнемане на владението. Приел е, че на посочената в исковата молба дата- 15.12.2013 г. ответникът по иска Р. П. извел на тротоара пред имота намиращите се на първия етаж от сградата животни, заварил вратите на сградата и на дворното място, с които действия осуетил достъпа на ищците до имота и сградата. Приел е, че по отношение на двамата ищци не е доказано да е осъществена пряка физическа принуда или заплашване, или психическа принуда, с което се обосновава недоказаност на последния елемент от фактическия състав на чл.76 ЗС.

Д. в касационната жалба за недопустимост на въззивното решение поради произнасяне по непредявен иск е неоснователен. С определението, постановено по реда на чл.288 ГПК е прието, че правната квалификация на предявените искове, съответства на твърденията и петитума, с които касаторите са основали своето искане за съдебна защита и те покриват хипотезиса на чл.76 ЗС. Затова, по този въпрос не е допуснато касационно обжалване. Даденото разрешение за правната квалификация на предявения иск се споделя от настоящия състав, поради което развитите в тази връзка доводи не следва да се обсъждат отново.

С оглед дадения отговор на поставения правен въпрос настоящият състав намира, че обжалваното решение е недопустимо. При постановяването му съдът не е взел предвид влязлото в сила решение по иска по чл.108 ЗС, предявен от Р. М. П. срещу Р. А. Ч. и Г. П. Ч., по което е образувано гр.д. № 77/2011 г. на Златоградския районен съд. Искът е уважен, като ответниците по него са осъдени да предат на ищеца владението върху имота. Решението е влязло в сила на 8.04.2014 г. С това решение е отречено правото на ищците по настоящия иск да владеят имота. Искът по чл.76 ЗС, по който е образувано производството по настоящото дело е предявен от ответниците по иска по чл.108 ЗС срещу ищеца по него на 14.05.2014 г. и има за предмет връщане на владението върху същия имот. След като този иск се основава на факт, настъпил до приключване на съдебното дирене в производството по чл.108 ЗС и взет предвид в същото, то той е недопустим. Предявеният от ищците иск за защита на отнето владение е процесуално недопустим и като се е произнесъл по него, въззивният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено.

Въведените оплаквания за неправилност на въззивното решение касаят съществото на спора и при този изход на делото не следва да се обсъждат.

При този изход на делото на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 1600 лева.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 223 от 30.05.2016 г. по гр.д. № 98/2016 г. на Смолянския окръжен съд и потвърденото с него решение № 430 от 12.12.2015 г. по гр.д. № 825/2014 г. на Смолянския районен съд.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Осъжда Р. А. Ч. и Г. П. Ч. и двамата от [населено място], [улица] да заплатят на Р. М. П. от [населено място], [улица], обл. П. направените разноски за касационното производство в размер на 1600 лева.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: