1. Длъжен ли е съдът да направи своите фактически и правни изводи по делото като обсъди всички допустими и относими доказателства, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им ? 2. Дали приобретателят на недвижим имот е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по иск за присъждане на разходи за подобрения в имота, които са извършени преди придобиването му ?

чл. 346 ГПК 

4решение по гр.д.№ 5111 от 2016 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение

№ 156

София, 30.10.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

при участието на секретаря Анета Иванова, след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 5111 по описа за 2016 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационни жалби на З. Д. К., Д. Р. К. и Д. Г. К. срещу решение № 906 от 20.06.2016 г. по в.гр.д.№ 701 от 2016 г. на Пловдивския окръжен съд, осми граждански състав в частта му, с която е отменено решение № 3654 от 05.01.2015 г. по гр.д.№ 3496 от 2012 г. на Пловдивския районен съд по претенцията по сметки по чл.346 ГПК и вместо него е постановено решение за осъждане на З. Д. К., Д. Р. К. и Д. Г. К. да заплатят на ищците Е. Р. Д. и Г. П. Д. следните суми, с които се е увеличила стойността на сградата, находяща се в [населено място], общ.Р., Пловдивска област, [улица], вследствие на изграждането на тавански етаж и подпокривна конструкция на тази сграда: З. К. да заплати 5 587 лв., а Д. К. и Д. К. да заплатят общо 5 587 лв.

С определение № 262 от 03.05.2017 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК само в частта му, с която З. Д. К. е осъдена да заплати на Е. Р. Д. и Г. П. Д. сумата 5 587 лв. Касационното обжалване на решението в тази част е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните два въпроса:

1. Длъжен ли е съдът да направи своите фактически и правни изводи по делото като обсъди всички допустими и относими доказателства, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им ?

2. Дали приобретателят на недвижим имот е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по иск за присъждане на разходи за подобрения в имота, които са извършени преди придобиването му ?

В писмена защита пълномощникът на жалбоподателката З. Д. К. заявява, че поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Претендира за направените по делото разноски.

В писмен отговор от 14.11.2016 г. и в открито съдебно заседание пълномощниците на ответниците по жалбата Е. Р. Д. и Г. П. Д. оспорват жалбата на З. К.. Молят решението на Пловдивския окръжен съд в допуснатата до разглеждане част да бъде оставено в сила. Претендират за направените пред ВКС разноски за адвокат.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение счита следното:

По първия въпрос, по който е допуснато касационното обжалване /длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички доводи и възражения на страните/, обжалваното решение противоречи на задължителната съдебна практика /например решение № 228 от 01.10.2014 г. по гр.д.№ 1060 от 2014 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., решение № 214 от 25.10.2016 г. по гр.д.№ 2345 от 2016 г. на ВКС, ГК, Първо г.о. и други, постановено по реда на чл.290 ГПК/, според която когато въззивният съд по въззивна жалба на едната страна пререшава спора, той е длъжен да се произнесе по всички своевременно направени пред първата инстанция доводи и възражения на другата страна. В противоречие с тази задължителна съдебна практика, въпреки че е пререшил спора по претенцията за сметки по чл.346 ГПК, въззивният съд не се е произнесъл по своевременно направеното от З. К. възражение, че не дължи на Демиреви направените от тях разходи за подобряване на съсобствената вещ, тъй като към момента на извършване на подобренията- 1988 г. З. К. все още не е била съсобственик на имота: придобила е идеална част от него по силата на договор за покупко-продажба по нотариален акт № 22 от 30.10.1996 г. Това възражение е било направено от З. К. своевременно /в първото заседание след допускане на делбата, проведено на 19.03.2015 г./, поради което, пререшавайки делото по претенцията за сметки, въззивният съд е следвало да го обсъди и да се произнесе по него.

По втория въпрос, по който е допуснато касационното обжалване /дали приобретателят на недвижим имот е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по иск за присъждане на разходи за подобрения в имота, които са извършени преди придобиването му/, в посочената от касаторката задължителна съдебна практика /решение № 260 от 03.11.2014 г. по гр.д.№ 2943 от 2014 г. на ВКС, ГК, първо г.о. и решение №283 от 30.06.2010 г. по гр.д.№ 1173 от 2009 г. на ВКС, ГК, второ г.о, постановени по реда на чл.290 ГПК/ е прието, че приобретателят на недвижим имот не е пасивно материалноправно легитимиран да отговоря по иск за присъждане на разходи за подобрения в имота, които са извършени преди придобиването на този имот. Настоящият състав на ВКС споделя тази практика на ВКС, доколкото отговорност за направени в имот подобрения следва да носи лицето, което се е обогатило от тези подобрения, а това винаги е собственикът на имота към момента на извършване на подобренията. Последващият приобретател е заплатил цената на имота заедно с подобренията, тоест той не се е обогатил неоснователно за сметка на извършилия подобренията, поради което и не дължи тяхното заплащане на подобрителя. В противоречие с изложеното въззивният съд е приел, че З. К. дължи на ищците съответна на притежаваната от нея идеална част от таванския етаж част от разходите за подобрения в имота, макар З. К. да е придобила част от този имот на възмездно правно основание много след извършване на подобренията: подобренията са извършени през 1988 г. /още преди раждането на З. К./, а З. К. е придобила част от имота едва през 1996 г.

Поради гореизложеното обжалваното решение в допуснатата до разглеждане от ВКС част е неправилно и като такова следва да бъде отменено.

Тъй като не се налага извършването на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия, по аргумент за противното от чл.293, ал.3 ГПК делото следва да бъде разгледано и спорът решен по същество от ВКС. Предвид изложеното по-горе по втория правен въпрос З. К., която е придобила идеална част от процесния имот през 1996 г. /по договор за покупко-продажба на идеална част от имота от баба си З. И. Б., обективиран в нотариален акт № 22 от 30.10.1996 г./, не дължи заплащане на Е. Р. Д. и Г. П. Д. на съответната част от направените от тях още през 1988 г. разноски за подобрения в процесната сграда. Поради това предявеният срещу З. К. иск за заплащане на тези разноски следва да бъде отхвърлен.

Предвид изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ответниците дължат на жалбоподателката направените от нея според представения списък разноски по делото по иска за сумата 5 587 лв. в размер на 1 948,74 лв. /148,74 лв. държавни такси за касационно обжалване и по 600 лв. адвокатско възнаграждение за трите съдебни инстанции/. Неоснователно е направеното от ответниците възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от 600 лв. за всяка съдебна инстанция, тъй като съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното възнаграждение за защита по предявения иск с цена от 5 587 лв. е дори повече от 600 лв. /580 лв. плюс 5 % върху горницата над 5 000 лв./, а съгласно чл.2, ал.4 от същата наредба посоченото в нея минимално адвокатско възнаграждение се дължи за всяка съдебна инстанция.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 906 от 20.06.2016 г. по в.гр.д.№ 701 от 2016 г. на Пловдивския окръжен съд, осми граждански състав В ЧАСТТА МУ, с която З. Д. К. е осъдена да заплати на Е. Р. Д. и Г. П. Д. сумата 5 587 лв. /пет хиляди петстотин осемдесет и седем лева/ И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Р. Д. и Г. П. Д. и двамата със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2, чрез адв.Н. А. срещу З. Д. К. от [населено място], обл.П., ул.П.С.“ № 64 иск за заплащане на сумата 5 587 /пет хиляди петстотин осемдесет и седем/ лв., представляваща съответна на притежаваната от нея част от сградата част от направени през 1988 г. разноски за подобрения в сградата, находяща се в [населено място], общ.Р., Пловдивска област, [улица], вследствие на изграждането на тавански етаж и подпокривна конструкция на тази сграда.

ОСЪЖДА Е. Р. Д. и Г. П. Д. с горепосочения адрес да заплатят на З. Д. К. на основание чл.78 ГПК сумата 1 948,74 лв. /хиляда деветстотин четиридесет и осем лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща разноски по делото за трите съдебни инстанции.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Ключови думи