currdb:
Решение №141/30.10.2017 по дело №4254/2016 на ВКС, ГК, III г.о.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 141

гр. София, 30.10.2017 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА

АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

при участието на секретаря Албена Рибарска

изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 4254/2016 година.

Производството е по чл. 290 ГПК.

С. М. Т. е обжалвал решение № 133 от 20.05.2016 година по гр. дело № 151/2016 г. на Добрички окръжен съд.

Ответникът - М. А. Д., представляван от А. Д. Д. е подал отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК, в който излага доводи за правилност на въззивното решение.

Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

С решение № 133 от 20.05.2016 г. по гр. дело № 151/2016 г. състав на Добрички окръжен съд е обезсилил решение № 20 от 23.12.2015 г. по гр. дело № 2231/2015 г. на Добрички районен съд, гражданска колегия, девети състав и е прекратил производството по делото. Постановеният правен резултат е мотивиран със следните съображения:

Съдът е приел, че производството е по Глава 50 ГПК, но основание за приложението на чл. 547 ГПК /поправка на грешки в документ по чл. 542 ГПК/ липсва, тъй като актът по чл. 542, ал. 1 ГПК /акт за раждане № 76/21.01.2011 г./, още към момента на депозиране на исковата молба в първостепенния съд – 23.06.2015 г., не е уреждал гражданското състояние на ответника - М. А. Д.. В решението са констатирани обстоятелства относно съставянето на процесният акт, като е отразено, че издаването му е осъществено от длъжностно лице по гражданското състояние при Община, [населено място] въз основа на първичния акт за раждане на детето М., съставен от Службата по гражданското състояние в [населено място], посочено е, че в акта е вписан произход от майка Д. Д. М., починала при пътен инцидент в Полша. Разгледани са следващите факти по случая, а именно постановяване на решение № 130 от 27.08.2014 г. по гр. дело № 392/2014 г. на Апелативен съд, [населено място] за допускане пълно осиновяване на детето от неговата баба А. Д. и като последица от постановеното осиновяване обезсилване на процесния акт, съставяне на нов акт за раждане № 108/09.09.2014 г. на ответника, с имената М. А. Д. и с нов ЕГН. За да обоснове извода си за липсата на предмет на иска, съставът на въззивната инстанция е мотивирал съображения за липсата на акт за раждане, по отношение на който да бъде допусната поправка. По – конкретно е прието, че твърденията в исковата молба за грешка в акт за раждане № 76/21.01.2011 г., относно произхода на детето М. от баща С. Д. се отнасят до акт, който е анулиран, а правен интерес от поправка съществува единствено по отношение на актуалния акт за раждане № 108/09.09.2014 г. С оглед на така изложените мотиви съдът е формирал извод за процесуална недопустимост на първоинстанционното решение, респективно е приложил разпоредбата на чл. 270, ал. 3, изречение първо ГПК – обезсилил е решението на районния съд и е прекратил производството по делото.

С определение № 335 от 25.04.2017 г. по настоящото дело съставът на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, за да се провери налице ли е вероятна недопустимост на съдебния акт, предвид данните за нередовност на исковата молба.

Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд и въззивният съд са били нередовно сезирани с искова молба, неотговаряща на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК. Въведените от ищеца твърдения се отнасят до издадения акт за раждане в Полша, вписаните в акта за раждане, издаден от Община, [населено място] данни, определени в исковата молба, като „вписани неверни данни досежно частта, в която е вписано, че баща на детето М. Д. е С. Д., [дата на раждане] ”. Определянето на посочените данни, като „неверни” не е обвързано с твърдения относно вписаното като баща на детето лице С. Д.. В тази част исковата молба е непълна, липсват твърдения за лицето С. Д., които да очертават оспорването спрямо процесния акт за раждане, като неустановяващо наличен произход. В тази насока вместо конкретни твърдения са възпроизведени фактически и правни констатации по преписка № 466/2014 г. на РП - Д. и по преписка № 483/2014 г. на ОП – Д., които не формират обстоятелствена част на исковата молба. В същата са изложени и други обстоятелства, отразяващи настъпилите след издаване на акта за раждане от Община, [населено място] събития, а именно предприетите от страната действия по припознаване на ответника, неговото осиновяване от майката на Д. М. – А. Д. и др. В молбата не е посочена целта, с оглед на която се иска признаване вписването на неверни данни в акт за раждане № 76/21.01.2011 г. относно частта, в която е вписано, че баща на детето М. Д. е С. Д., [дата на раждане] Посочването на тази цел формира правния интерес, представляващ правния резултат, който страната иска да постигне с промяната в съдържанието на оспорвания акт. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка, която трябва да съществува към момента на предявяване на молбата. Изложените в молбата на ищеца от 21.09.2017 г. обстоятелства за водено от него дело № 515/2015 г. по чл. 106, ал. 1, вр. чл. 89, ал. 1, т. 2 СК, висящо пред Окръжен съд – Добрич, с които същият излага целта, обуславяща предявяване на искова молба рег. № 11592/23.08.2015 г. пред Добрички районен съд не могат да бъдат релевирани в настоящото производство, което е контролно – отменително и в което не се отстраняват нередовностите на исковата молба. Отстраняването на посочените недостатъците на исковата молба, съобразно изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК е процесуално задължение на съда, разглеждащ спора по същество. Преценка за недопустимост на исковата молба /липса на иск или ненадлежно упражняване на правото на иск / въззивният съд може да направи единствено при редовност на сезирането. Непълнотата и неяснотата на обстоятелствената част на исковата молба, обусловили и неяснота на петитума й, а освен това и невъзможност за преценка на правния интерес от завеждане на делото са налагали въззивният съд, като инстанция по съществото на спора да проведе производство по чл. 129, ал. 1 ГПК, за да се обезпечи редовност на сезирането, за което съдът във всяка фаза на процеса е задължен да упражнява служебно контрол, с оглед обезпечаване процесуалните възможности страните да се защитят, чрез формиране на доводи и предявяване на доказателствени искания по насрещните твърдения. Процесуалното задължение на въззивната инстанция по чл. 129 , ал. 1 ГПК за собствена, самостоятелна проверка на редовността на исковата молба не е било изпълнено, поради което решаващият състав е провел произнасянето по нередовна искова молба и поради това е постановил процесуално недопустимо решение, предмет на касационната жалба, което следва да бъде обезсилено. Предвид естеството на допуснатите процесуални нарушения, засягащи само редовността на исковата молба, делото трябва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд /в този смисъл са разясненията в т. 5 от ТР № 1/2013 г. на ОСГКТК на ВКС/.

По тези мотиви Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 133 от 20.05.2016 г. по гр. дело № 151/2016 година на Добрички окръжен съд.

ВРЪЩА делото на Добрички окръжен съд за ново разглеждане от друг състав.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: