Р Е Ш Е Н И Е

№ 179

гр. София, 30.10.2017 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на втори октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

При секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №1048 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], /н./ [населено място], срещу решение №2448/21.12.2016г. по т.д. №3550/2016г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав, в частта, с която е отменено решение №32 от 17.11.2015г., постановено по т. д. №1966/ 2015г. на Софийски градски съд, ТО, 3-ти състав, в частта, в която е определена началната дата на неплатежоспособността на [фирма], [населено място], и вместо това е определена за начална дата на неплатежоспособността датата 31.12.2014г.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, а също и че е постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че въззивният съд неправилно е определил началната дата на неплатежоспособността на ответното дружество, като е приел, че същата е 31.12.2014г. Касаторът поддържа,че съдът е достигнал този извод, без да анализира в цялост и пълнота икономическото състояние на дружеството и без да обсъди различните финансови показатели и тяхното съотношение.

Ответникът по касация [фирма], [населено място], поддържа, че обжалваното решение е законосъобразно, правилно и обосновано, като моли същото да бъде оставено в сила. Твърди, че въззивният съд се е спрял поотделно на всеки един от относимите коефициенти на ликвидност, изследвал е движението на коефициентите самостоятелно през целия разглеждан период, след това е анализирал общото икономическо състояние на дружеството, съобразил е и спомагателните елементи при определяне на състоянието на неплатежоспособност и по този начин е определил реалната начална дата на неплатежоспособност на длъжника. Счита, че съставът на Софийски апелативен съд е съобразил задължителната практика на ВКС, като е определил началната дата на неплатежоспособност към най – ранния момент, когато всички коефициенти на ликвидност са под нормалните за отрасъла стойности.

С определение №326/30.05.2017г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за произнасяне по въпроса „Достатъчно ли е за да се приеме платежоспособност към даден момент само формалното покриване на референтните стойности на коефициентите за обща и бърза ликвидност, в случай,че останалите коефициенти, структурата на активите на длъжника и общото му икономическо състояние сочат на неплатежоспособност?”

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290 ал.2 от ГПК приема следното:

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване:

По въпроса относно значението на коефициентите на обща и бърза ликвидност при определяне на икономическото състояние на длъжника в производството по несъстоятелност е налице задължителна практика на ВКС, формирана с решение №32 от 17.06.2013г. по т.д. №685/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №71 от 30.04.2015г. по т.д. №4254/2013г. на ВКС, ТК, І т.о, решение №164 от 30.11.2016г. по т.д. №284/2016г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №225 от 08.12.2016г. по т.д. №2572/2015г. на ВКС, ТК, І т.о и други. В първото от тези решения се застъпва становище, че простото съотношение на актива и пасива, залегнало в изчислението на коефициентите за ликвидност на дружеството, е недостатъчно за преценка на състоянието му на платежоспособност. От значение е и реализируемостта на актива, неговата ликвидност. Поради това при възражение на молителя или обективно установимо от доказателствата наличие на данни за несъбираеми и / или спорни вземания, в съответствие с въведеното от чл. 621а ал.1 т.2 от ТЗ засилено служебно начало в производството по несъстоятелност и по аргумент от чл. 631 от ТЗ, съдът дължи комплексна преценка на спорните компоненти на актива и корекционно преизчисление на коефициентите за ликвидност, в качеството им на средство за установяване на цялостното икономическо състояние на длъжника. В решение №71 от 30.04.2015г. по т.д. №4254/2013г. на ВКС, ТК, І т.о., е прието, че по правило коефициентът на обща ликвидност се явява основен показател за състоянието на неплатежоспособност при действителна ликвидност на всички елементи от краткотрайните активи, участващи при формирането му. Липсва ликвидност, когато няма търсене на пазара на конкретните материални запаси или краткосрочни инвестиции, съответно е налице несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания, като от значение за установяването им са коефициентите на обращаемост на съответния актив. В тази хипотеза водещ е този от другите показатели за ликвидност /бърза, незабавна, абсолютна/, при изчисляването на който включените активи могат реално да бъдат трансформирани в парични средства и състоянието на неплатежоспособност следва да се приеме за установено, ако с тези активи предприятието не може да посрещне краткосрочните, съответно текущите си задължения. Коефициентите на финансова автономност / задлъжнялост са помощни и лошите им стойности при добри показатели на ликвидност не сочат наличие на състояние на неплатежоспособност на търговеца, а са единствено индиция за евентуално настъпване на това състояние в бъдеще. В същото решение е прието и че коефициентите на ликвидност зависят и от вътрешната структура на краткотрайните активи, т.е. от това колко са материалните запаси, краткосрочните вземания, краткосрочните финансови активи и паричните средства като процент от общия размер на самите краткотрайни активи, което пък от своя страна е функция от конкретната основна дейност на предприятието. Ниският коефициент на бърза, незабавна или абсолютна ликвидност /под базовия за отрасъла за съответния вид показател на ликвидност/ може да се дължи на малкото тегло на краткотрайните финансови активи, съответно краткосрочни вземания и паричните средства от общия размер на краткотрайните активи и да сочи на по-голям дял в тях на материалните запаси /материали, стоки, готова продукция/. Когато коефициентите на обща, съответно бърза ликвидност са в норма, но останалите два коефициента на незабавна и абсолютна ликвидност са под базовите за отрасъла стойности, е необходимо да се докаже причината за това, за да може да се направи еднозначен извод за липса на ликвидност на материалните запаси, съответно на краткотрайните финансови активи, а от там и за неприложимостта на първите два коефициента като икономически показатели. В решение №164 от 30.11.2016г. по т.д. №284/2016г. на ВКС, ТК, ІІ т.о, се приема, че в случай на несъбираемост на краткосрочни вземания, например поради погасяването им по давност, от значение са коефициентите на незабавна и абсолютна ликвидност, тъй като при тяхното изчисляване се изключват материалните запаси и краткосрочните вземания.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя формираната от съставите на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК съдебна практика по правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение.

По съществото на касационната жалба:

Обжалваното решение не е съобразено изцяло с посочената задължителна практика на ВКС и е постановено без да е направен пълен анализ на икономическите показатели на предприятието на дружеството-длъжник и без да са взети предвид констатациите в заключението на приетата в първоинстанционното производство съдебно – счетоводна експертиза, че краткотрайните активи на дружеството за периода от 31.12.2011г. до 31.12.2013г. се състоят основно от вземания, а коефициентът на абсолютна ликвидност за този период е под нормалната граница, варираща между 0.4 и 0.5.

При определянето на най-ранната дата, от която е настъпило състоянието на неплатежоспособност на длъжника съдът следва да анализира, на база представените по делото доказателства и въз основа на допуснати и приети икономически експертизи, дали предприятието има достатъчно краткотрайни активи, за да може да изпълни краткосрочните си и текущите си задължения към всички кредитори. Според вещото лице водещият коефициент за обща ликвидност към 31.12.2010г. е 0.57, към 31.12.2011г. – 3.79, към 31.12.2012г. – 2.79, към 31.12.2013г. – 2.11, към 31.12.2014г. – 0.53 и към 31.12.2015г. – 0.08; коефициентът за бърза ликвидност към 31.12.2010г. е 0.57, към 31.12.2011г. – 3.79, към 31.12.2012г. – 2.79, към 31.12.2013г. – 2.11, към 31.12.2014г. – 0.53 и към 31.12.2015г. – 0.08. Коефициентът на незабавна ликвидност, идентичен с коефциента на абсолютна ликвидност, поради липса на краткосрочни инвестиции, отразени в баланса, за целия изследван период е под нормалните стойности, като към 31.12.2010г. е 0.57, към 31.12.2011г. – 0.0035, към 31.12.2012г. – 0.0015, към 31.03.2013г. – 0.0033, към 31.12.2014г. – 0.0001 и към 31.12.2015г. – 0.004. Видно от заключението съставът на текущите краткотрайни активи на дружеството е следният: към 31.12.2010г. общата стойност на краткотрайните активи е 52 000 лева, състоящи се изцяло от парични средства; към 31.12.2011г. общата стойност на краткотрайните активи е 4 316 000 лева, състоящи се от парични средства в размер на 4 000 лева и вземания в размер на 4 312 000 лева; към 31.12.2012г. общата стойност на краткотрайните активи е 3 721 000 лева, състоящи се от парични средства в размер на 2 000 лева и вземания в размер на 3 719 000 лева; към 31.12.2013г. общата стойност на краткотрайните активи е 8 328 000 лева, състоящи се от парични средства в размер на 13 000 лева и вземания в размер на 8 315 000 лева; към 31.12.2014г. общата стойност на краткотрайните активи е 7 560 000 лева, състоящи се от парични средства в размер на 1 000 лева и вземания в размер на 7 559 000 лева; към 31.12.2015г. общата стойност на краткотрайните активи е 1 006 000 лева, състоящи се от парични средства в размер на 5 000 лева и вземания в размер на 1 001 000 лева.

При определянето на началната дата на неплатежоспособността на дружеството, въззивната инстанция се е позовала на коефициентите на обща и бърза ликвидност, като израз на съотношението на актив и пасив, но не е изследвала ликвидността на краткотрайните активи. Доколкото през периода 2011г. – 2015г. краткотрайните активи се състоят почти изцяло от вземания, въззивният съд е следвало да извърши проверка дали тези вземания са ликвидни, дали са реално реализируеми, дали вземанията са към свързани лица, съответно е следвало да извърши преценка за вероятната им събираемост или несъбираемост. Като се е позовал на коефициентите за обща и бърза ликвидност, без да изследва реализируемостта и вероятната събираемост на вземанията като основен компонент на актива, въззивният съд е процедирал по отношение на релевантния правен въпрос в противоречие с постоянната практика на ВКС.

По тези съображения настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение следва да бъде отменено. На основание чл. 298 ал.3 от ГПК делото трябва да се върне на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав, тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия. Съгласно чл. 621а ал.1 т.2 от ТЗ съдът в производството по несъстоятелност по свой почин може да установява факти и събира доказателства, които са от значение за неговите решения и определения. Предвиденото в нея засилено служебно начало се отнася за цялото производство по несъстоятелност, включително и за фазата по разглеждане на молбата за откриването му. С оглед на това при новото разглеждане на делото въззивната инстанция следва по свой почин да назначи съдебна финансово-икономическа експертиза за установяване на финансово-икономическото състояние на ответното дружество за периода между 31.12.2010г. до 31.12.2013г. Следва да се установи реалната събираемост на вземанията, въз основа на коефициентите за обращаемост, като се отчете падежа на всяко вземане, срока на забава за повече от 1 година, вида и обезпечеността на вземането. За целта следва да се постави допълнителна задача на вещото лице – икономист, което да посочи вида, размера и падежа на всяко вземане и неговата събираемост, включително въз основа на коефициента за обръщаемост, като при констатирана несъбираемост на някои от вземанията, да определи показателите на ликвидност като се изключат от състава на краткотрайните активи несъбираемите вземания.

При новото разглеждане на делото въззивният съд, следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред ВКС, съгласно чл.294 ал.2 от ГПК.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №2448/21.12.2016г. по т.д. №3550/2016г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав, в частта, с която е отменено решение № 32 от 17.11.2015г., постановено по т.д. №1966/2015г. на Софийски градски съд, ТО, 3-ти състав, в частта, в която е определена началната дата на неплатежоспособността на [фирма], [населено място], и вместо това е определена за начална дата на неплатежоспособността датата 31.12.2014г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.