Какви са нормативните ограничения за придобивната давност по отношение на земи, възстановени по реда на ЗСПЗЗ?

чл. 79 ЗС чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 166София, 31.10.2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на деветнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Председател: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

Членове: ЛЮБКА БОГДАНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 5098 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Е. Н., М. М. К. и А. М. Г. срещу решение № 312 от 08.06.2016 г. по в. гр. д. № 549/2016 г. на Софийски окръжен съд в потвърдителната му част.

Жалбоподателите поддържат, че са придобили по давност спорните части от имоти, затова неправилно е било потвърдено първоинстанционното решение, с което исковете им за собственост на тези части са били отхвърлени. Площите, попадащи в проектирана улица, не са били отчуждавани, а останалите части, които са нерегулирани, са възстановени по ЗСПЗЗ с решения на ПК Б. от 2001 г. и 2002 г. и от този момент до предявяване на иска през 2013 г. десетгодишният давностен срок по чл.79, ал.1 ЗС бил изтекъл. Последващото решение на поземлената комисия от 2005 г. било незаконосъобразно и не пораждало правни последици. Поддържат и становището, че макар общият наследодател К. П. да е бил член на ТКЗС, спорните части от имоти не са били обобществявани и не са подлежали на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Искат отмяна на атакуваното решение и уважаване на предявените искове.

Ответникът в производството А. Ц. К., конституиран и като наследник на Л. Т. Н., оспорва жалбата. Счита, че тя е неоснователна. Не е налице демонстрирано намерение на жалбоподателите да владеят спорните части от имоти само за себе си.

Третото лице помагач [община] оспорва жалбата. Счита, че улиците представляват обекти на публична общинска собственост и не могат да бъдат придобивани по давност.

С определение № 306 от 25.05.2017 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса какви са нормативните ограничения за придобивната давност по отношение на земи, възстановени по реда на ЗСПЗЗ.

По поставения въпрос настоящият състав приема следното:

В решение № 62 от 29.03.2016 г. по гр.д. № 5628/2015 г. на ВКС, I ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК, е даден отговор на поставения въпрос. Прието е, че при позоваване на придобивна давност върху имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ, съдът следва да преценява законовите ограничения, предвидени в чл.86 ЗС, § 1 ЗДЗС, чл.29 ЗСГ отм. , чл.59 З отм. , чл.200 ЗУТ, чл.5, ал.2 ЗВСОНИ и др.

Разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ предвижда, че изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон, по ЗСПЗЗ и ЗАВОИ, не се зачита и започва да тече от деня на влизане в сила на тази разпоредба. В практиката на ВКС по чл.290 ГПК се приема, че изтеклата придобивна давност върху възстановени земеделски земи се прекъсва с влизане в сила на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ на 23.11.1997 г. и от този момент започва да тече нова давност. Ако собствеността се възстановява след тази дата, то придобивната давност започва да тече от момента на възстановяване на собствеността. В този смисъл са решение № 383/02.11.2011 г. по гр. д. № 1388/2010 г. на ВКС, І ГО; решение № 547 от 12.01.2011 г. по гр. д. № 660/2010 г. на ВКС, ІІ ГО, решение № 584 от 25.09.2009 г. по гр. д. № 2949/2008 г. на ВКС, І ГО.

Когато се преценява от кой момент започва да тече придобивната давност върху възстановени земеделски земи с оглед разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, съдът следва да отчита кое е решението на Общинската служба по земеделие / ОСЗ, преди това – ПК, ОСЗГ/, което има конститутивно действие. Последващи решения, които не внасят съществени изменения в предходните, не могат да се зачитат като начало на давностния срок по чл.79 ЗС, вр. чл.5, ал.2 ЗВСОНИ.

По настоящото дело въззивният съд е отчел разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, но неправилно е определил началния момент, от който започва да тече придобивната давност върху възстановените имоти, като го е свързал с последващо решение на ОСЗ, което няма конститутивно действие. Затова към настоящия спор следва да се приложат изложените по-горе разсъждения за началото на давностния срок. По оплакванията в касационната жалба.

Предмет на спора по настоящото дело е правото на собственост върху три недвижими имота в [населено място], [община], възстановени по реда на ЗСПЗЗ в стари реални граници на наследниците на К. Н. М.. Това са имот № 040110 с площ по скица от 486 кв. м., възстановен с решение от 21.03.2002 г. и имоти № 040189 с площ от 341 кв. м. и № 040192 с площ от 397 кв. м., възстановени с решение № 3308 от 24.07.2001 г. на ПК Б.. Тези имоти са в рамките на строителния полигон, но не са били обект на регулация. Предмет на делото са и намиращи се в съседство части от дворните места на ищците, които попадат в нереализирана улица, за която не е проведено отчуждително производство. Ответниците, като наследници на Ц., син на общия наследодател К., са се снабдили с два констативни нотариални акта за възстановената по ЗСПЗЗ Ѕ ид.част от тези имоти, включително и за частите, попадащи в нереализирана улица, а ищците, които са наследници на другия син М., противопоставят възражение за изтекла придобивна давност за тази идеална част, като твърдят, че от 1967 г. посочените площи представляват неразделни части от дворните им места, които те са оградили и обработват.

За да отхвърли предявения иск за собственост за 1/2 ид.част от посочените имоти, основан на придобивна давност, въззивният съд е приел, че давностният срок по чл.79, ал.1 ЗС, вр. чл.5, ал.2 ЗВСОНИ започва да тече от момента на възстановяване на собствеността. Този момент въззивният съд свързва с решение от 10.11.2005 г. на ОСЗ Б., според което общо на наследниците на К. Н. М. се възстановява собствеността на ливада с площ от 1,527 дка в местността „Селище”, образуваща имоти 413 и 385, като от първия имот 180 кв. м. попадат в строителен полигон и 266 кв. м. – в улица, а от втория имот 408 кв. м. са в строителен полигон и 203 кв. м. за улица. Със същото решение е възстановена собствеността и на ливада с площ от 1,030 дка в местността „Селище”, от която в строителен полигон 710 кв. м. и за [улица] кв. м. Частите, отредени за улица, не са отчуждени.

По делото е изяснено със заключения на вещи лица, че имотите, възстановени с решенията на ОСЗ от 2001 г. и 2002 г., съвпадат с онези части от имотите по решението от 2005 г., които са извън отредените за улица.

Правилно въззивният съд е преценявал разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, за да определи началния момент, от който тече срокът на придобивната давност върху имотите, възстановени по реда на ЗСПЗЗ. Неправилно обаче този начален момент е свързан с решението на ОСЗ от 2005 г., вместо с по-ранните решения от 2001 г. и 2002 г., които имат всички необходими реквизити и съответно – имат конститутивно действие. С решението от 2005 г. повторно се възстановяват площи, които вече са били възстановени с предходните две решения, затова в тази част то няма правно действие. В решението от 2005 г. са описани и площи, които не са земеделски земи, не са подлежали на възстановяване, а са част от дворните места на страните, отредени за улица, за която обаче отчуждителното производство не е проведено. По отношение на тези площи решението от 2005 г. също няма конститутивно действие, тъй като това не са земи, подлежащи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Следователно началният момент на давностния срок по чл.79, ал.1 ЗС, вр. чл.5, ал.2 ЗВСОНИ за възстановените по ЗСПЗЗ е от 2001, съответно – 2002 г. и към датата на предявяване на исковата молба на 11.06.2013 г. десетгодишният давностен срок е изтекъл. За площите, отредени за улица, разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗСПЗЗ е неприложима.

Неоснователно е възражението на ответника по касация, наследник и на другата ответница, че в случая не е доказано завладяването на идеалните му части от другите съсобственици, тъй като те не са демонстрирали, че владеят целите имоти само за себе си. Установено е по делото, че през 1967 г. наследниците на К. Н. М. са сключили съдебна спогодба, с която са поделили дворищнорегулационните парцели, останали в неговото наследство. Синовете М. и Ц. са получили в свой дял по един парцел, тяхната майка – също един, а последният парцел е останал в съсобственост на тримата. Впоследствие майката е прехвърлила на сина си М. своя парцел, а съсобствения е разделен на два нови парцела, като всеки от двамата братя се е позовавал на придобивна давност за 2/3 ид.части от този парцел, върху който е съсредоточено владението му. Към 1967г. поради съществуващи законови ограничения страните не са могли да поделят прилежащите към парцелите нерегулирани части от дворните места, както и частите, попадащи в проектирана улица. Тези площи обаче реално са били част от техните дворове и са се обработвали. След делбата от 1967 г. страните са установили самостоятелно владение не само върху поделените парцели, но и върху прилежащите им площи – нерегулирана част и част, попадаща в проектирана улица. Оградените имоти на страните са включвали парцел, площ, отредена за улица и нерегулирана част. Установявайки владение върху тези имоти в тяхната цялост, всеки от наследниците на К. Н. е демонстрирал спрямо другите завладяване на идеалните им части, които попадат в оградения имот. Придобивната давност за тези идеални части е изтекла преди предявяване на иска за собственост по настоящото дело.

Неоснователно е и възражението на третото лице помагач [община], че спорните площи, отредени за улица, представляват публична общинска собственост. По делото е установено, че отчуждително производство не е провеждано и имотът не е станал нито държавна, нито общинска собственост.

Като е потвърдил частично отхвърлителното решение на първата инстанция по предявения установителен иск за собственост, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено в тази част и предявеният иск да бъде уважен, съобразно приетото в мотивите на настоящото решение. Следва да бъдат отменени и констативните нотариални актове, които легитимират първоначалните ответници Л. Т. Н. и А. Ц. К. като собственици на спорните идеални части. Жалбоподателите-ищци не са претендирали присъждане на разноски, затова съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 312 от 08.06.2016 г. по в. гр. д. № 549/2016 г. на Софийски окръжен съд в частта, с която е потвърдено отхвърлителното решение от 30.03.2015 г. по гр. д. № 301/2013 г. на Сливнишкия районен съд, както и в частта за разноските, и вместо него постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 ГПК по отношение на А. Ц. К. от [населено място], [община], [улица], че И. Е. Н., М. М. К. и А. М. Г., трите от [населено място], ул.”Л., № 16, са собственици въз основа на придобивна давност на 1/2 идеална част от следните имоти, означени на скицата на стр. 40 по гр. д. № 549/2015 г. на Софийския окръжен съд, приподписана от настоящия състав и неразделна част от настоящото решение: част от имот пл. № 413, обозначена с букви И-Л-5-Ж-З-4-И, с виолетов контур, защриховане и оцветяване в същия цвят, с обща площ от около 721 кв. м., включваща част от нереализирана на място улица, обозначена с букви и цифри И-Л-5-4-И, с площ от около 226 кв. м. и част от бивша нива, нанесена по букви и цифри З-4-5-Ж-З, с площ от около 486 кв. м.; част от имот пл. № 387, нанесена с червен цвят по букви и цифри О-Д-П-2-Р-Е-З-О, с обща площ от около 511 кв. м., включваща част от нереализирана на място улица, нанесена по букви и цифри О-Д-П-2-З-О, с площ от около 170 кв. м. и част от бивша нива, нанесена по букви и цифри 3-2-Р-Е-З, с площ от около 341 кв. м.; част от имот пл. № 385, нанесена със син цвят по букви и цифри Р-Т-С-1-Ф-У-Я-Р с обща площ от около 600 кв. м., включваща част от нереализирана на място улица, нанесена по букви и цифри Р-Т-С-1-Я-Р, с площ от около 203 кв. м. и част от бивша нива, нанесена по букви и цифри Я-1-Ф-У-Я, с площ от около 397 кв. м.

ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт № 122, том III, рег. № 1931, дело № 532/2006 г. на Т. П., помощник нотариус по заместване при нотариус К. Б., рег. № 69 в регистъра на нотариалната камара, по отношение на част от имот № 413, както и нотариален акт № 138, т.IV, рег. № 3764, дело № 1153/2005 г. на същия помощник нотариус.

Делото е постановено при участието на третото лице помагач [община].

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: