Как се определя нуждата от даване на издръжка по чл. 227 ЗЗД?

чл. 227 ЗЗД 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 145

гр. София, 01.11. 2017 г.

Върховният касационен съд на Република България,

трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на

двадесет и осми септември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Симеон Чаначев

ЧЛЕНОВЕ: Диана Хитова

Александър Цонев

при секретаря Албена Рибарска и като разгледа докладваното от съдия Цонев гр.д.№ 786/ 2017 г., за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 от ГПК.

Съдът е сезиран с касационна жалба от ищцата К. В. Й. от [населено място] срещу въззивно решение № 125/11.11.2016 г., постановено по в. гр. д. № 1330/2016 г. на Бургаския окръжен съд.

Ответникът по касационната жалба Н. Й. Я. от [населено място] е депозирала по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор, с който излага твърдения, че обжалваното въззивно решение е правилно и като такова следва да се остави в сила. Претендира присъждане на направените разноски в производството.

Касационната жалба е подадена в срок и е допустима.

С определение № 459/ 29.05.2017г. на ВКС е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса „Как се определя нуждата от даване на издръжка по чл. 227 ЗЗД“.

В рамките на правомощията си по чл. 290 и чл.293 ГПК, ВКС намира следното:

По поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване е налице установена задължителна съдебна практика, която се споделя от настоящия състав и според която нуждата от издръжка по смисъла на чл. 227, ал. 1, б. в ЗЗД се установява при съпоставка между средствата, с които дарителят разполага или може да ползва за съответните месеци /определени в цифрова величина/ и конкретна сума, която му е необходима за покриване на специфичните му нужди. За целта е необходимо да се установи какъв е размерът на средно-месечната издръжка на едно лице за процесния период според статистиката, като съдът съобрази от какви пера е формирана тя и да я отнесе към специфичните нужди на дарителя и прецени кои от сумите могат да отпаднат или да бъдат коригирани - повишени или намалени; трябва ли да се прибавят и нови пера, напр. за лечение, за придружител с оглед конкретното здравословно състояние на дарителя и т.н. Сумата, съставляваща месечните средства, които дарителят има на свое разположение се формира от заплати, пенсии, добавки, спестявания, получени суми от продажби, наеми, реализирани печалби и др. подобни, както и допълнителните доходи, които реално е могъл да реализира - наеми или цена на друго имущество. Наличието на допълнително имущество, от което могат да се реализират доходи, трябва да е ясно и конкретно посочено, като съдът изясни какво е неговото състояние, възможно ли е да се получават наеми, в какъв месечен размер, евентуално каква е пазарната му стойност с оглед възможност да се получат доходи от продажбата му /р.№473-2012-ІV ГО/. Съдът следва да вземе предвид и обстоятелството дали доходите на дарителя са по- ниски от определения от държавата размер на линията на бедност /р.№432-2014-ІV ГО/.

Предвид дадения отговор на поставения въпрос, по който касационното обжалване е допуснато, обжалваното решение е неправилно е следва да се отмени като по приложението на чл. 293 ГПК, ВКС намира следното:

В исковата молба ищцата К.Й. твърди, че е изпаднала в трайна нужда от издръжка, тъй като е на 82години, със здравословни проблеми и има единствен доход от пенсия в размер на 240лв.. С писмена молба от 13.05.2015г. ищцата е поискала от ответницата и нейна дъщеря Н.Я. да и плаща нужната издръжка, тъй като през 1997г. е била направила дарение на 1/3 ид.ч. от апартамент №3 на ет.1, вх.2 в [населено място], [улица] в полза на ответницата. Тъй като е получила отказ, ищцата е предявила иск за отмяна на дарението и осъждането на ответницата да и плати обезщетение за неоснователно обогатяване- 1250лв. частичен иск от 25000лв., тъй като дареният имот е прехвърлен с дарение на 15.05.2015г. преди вписване на исковата молба по чл. 227, ал.1, б.“в“ ГПК.

С отговора на исковата молба ответницата е възразила, че няма средства да се издържа, а ищцата разполага с достатъчно средства за това, както и че ищцата може да търси издръжка и от другата и дъщеря, а освен това е направила подобрения в имота на стойност 4000лв., поради което прави възражение за прихващане на вземането на ищцата за неоснователно обогатяване с вземането на ответницата за извършените подобрения.

Въззивният съд е отхвърлил предявените искове по чл. 227, ал.1, б.“в“ ЗЗД и по чл. 227, ал.5 ЗЗД, защото е приел, че ищцата няма нужда от издръжка, тъй като не е изпаднала в трайна нужда от издръжка и то в искания размер от 150лв., тъй като месечният и доход е бил 280,57лв.- формиран от пенсия, наследствена пенсия и социални помощи. Ищцата, която е на 82 години и със заболяване неинсулинов диабет не била установила месечната нужда от храна, облекло, заплащане на услуги. Разходите на ищцата през зимата били напълно покрити от социалните помощи, а голяма част от разходите за лекарства били покрити от НЗОК, ищцата била подпомагана от другата и дъщеря, което означавало, че се подобрява материалното и състояние и няма данни ищцата да е с влошено здравословно състояние. Нямало данни, че ищцата купува ежемесечно неизписаните от личен лекар, но необходими заради заболяването и витамини. Ищцата е в нормално за възрастта си физическо състояние /и дори по- добро от обичайното/като може да се обслужва сама, пазарува, полага грижи за домакинството си. Реалната сума, с която трябва да разполага ищцата е 299,69лв. за нормален жизнен стандарт, т.е. с 19,11лв. над получаваните от нея пенсии и социални помощи, но тъй като ищцата разполагала с влог от 2000лв. е могла да компенсира сама тази разлика. Освен това, ответницата е започнала да плаща месечна издръжка от 20лв., а ищцата не е поискала да бъде плащана издръжка от другата и дъщеря, поради което е налице злоупотреба с право от ищцата. Освен това ответницата вече също била пенсионер и не било установено по делото дали има възможност да дава издръжка или би поставила себе си в по- неблагоприятно положение.

Съгласно чл. 293, ал.2 ГПК въззивното решение е неправилно, когато е допусната грешка при тълкуването и прилагането на материалния закон; неточно е приложена процесуалноправна норма, имаща значение за правилното решение на делото или е направена грешка във фактическите изводи, поради нарушение на правилата на формалната логика.

В случая въззивният съд необосновано и неправилно е приел, че при линия на бедност от 294,52лв. и при месечен доход от 250,49лв. на ищцата, последната не е изпаднала в трайна нужда от издръжка. Неправилно е тълкуването на въззивния съд, че нуждата от издръжка се установява на база линията на бедност като от тази величина с оглед конкретните нужди на ищцата следва да се прибавят или извадят дадени разходи. Както бе посочено по- горе при отговора на поставения въпрос, базата за определяне на нуждата от издръжка е средномесечната издръжка за едно лице според статистиката, а линията на бедност е величина, която като общоизвестен факт категорично обосновава наличието на трайна нужда от издръжка. Тъй като решението на въззивния съд е неправилно и необосновано, то следва да се отмени.

Естеството на констатираните пороци не налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, поради което ВКС следва да се произнесе по съществото на спора.

Фактите по делото са установени категорично и страните не спорят по тях. Ищцата е възрастна жена на 82 години със здравословни проблеми, единствен доход от пенсия в размер на 250лв. и има запазено право на ползване върху 2/3 ид.ч. от процесния апартамент. Доходите на ищцата /250,49лв. е средномосечният размер на получаваната пенсия/ са под линията на бедност /294,52лв. е за страната/ и не осигуряват нужните средства за живеене. Във връзка със заболяването и- неинсулинозависим захарен диабет, ищцата има нужда от допълнителни разходите за лекарства и усилена храна. Дори с целевата помощ за отопление, доходът на ищцата е под линията на бедност. За да достигне доходът на ищцата минималния жизнен праг, ответницата е започнала да плаща по 20лв. месечно в хода на делото- за месеците от юни 2016г. до февруари 2017г., но в същото време на ищцата се е наложило да плаща по 50лв. месечно обезщетение за ползването на останалите 1/3 от апратамента /извън правото и на ползване/ на основание чл. 31, ал.2 ЗС. Относно спестовния си влог от 2000лв., ищцата е изразила воля той да остане за наследниците във връзка с погребението и.

Ответницата е дъщеря на ищцата. През 1997г. е получила като дарение от ищцата 1/3 ид.ч. от процесния апартамент. Като собственик на апартамента, ответницата е извършила подобрения на стойност 3074,65лв. и след това през 2015г. по повод поканата на ищцата да плаща издръжка, е дарила целия имот на дъщеря си преди вписването на исковата молба по чл. 227, ал.1, б.“в“ ЗЗД. Децата на ответницата са пълнолетни, а тя заедно със съпруга и към момента на поканата за плащане на издръжка имат средномесечен доход от 2330,37лв. и живеят в тяхно собствено жилище.

Съгласно чл. 227, ал.1, б.“в“ ЗЗД потестативното право на отмяна на дарение възниква при трайна нужда от издръжка, която е поискана, надареният има възможност да я дава, но отказва да го направи. На въпроса как се преценява трайната нужда от издръжка бе даден отговор по- горе при отговора на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване.

При тези факти и това тълкуване на правната норма, следва, че ищцата е изпаднала в трайна нужда от издръжка, поради обстоятелствата, че доходът и е под линията на бедност, недостатъчните и спестявания и невъзможността да получи доход от друго имущество. Спестяванията от 2000лв. не могат да обусловят промяна в имущественото състояние на ищцата, а тази сума тя съхранява за погребението си със съзнанието за необходимост според обичайното право. Ответницата е имала възможност да дава издръжка, но е отказала да стори това, поради което са налице предпоставките на иска по чл.227, ал.1, б.“в“ ЗЗД. Фактът, че ищцата може да поиска издръжка и от другата и дъщеря, която също е надарила с 1/3ид.ч. от процеснтия апартамент, не освобождава ответницата от задължението да дава издръжка и да изразява признателност за извършеното дарение.

При този изход на спора по главния иск, искът по чл. 227, ал.5 ЗЗД е също основателен. Разпоредбата урежда специален иск за неоснователно обогатяване, чиито предпоставки са отмяна на дарението; разпореждане с имота от надарения преди вписването на исковата молба по чл. 227, ал.1, б.“в“ ГПК; обогатяване на надарения за сметка на дарителя. Обогатяването като юридически факт представлява увеличаване на имуществото на надарения чрез получаване на приход или чрез спетяване на разход. Когато надареният се е разпоредил с имота чрез дарение, то обогатяването представлява спестения разход за придобиване на имота, тъй като надареният се е разпоредил с имота като със свой собствен, а за да се извърши дарение на собствен имот преди това е необходимо да се придобие правото на собственост. Спестеният разход представлява пазарната оценка на имота към момента на дарението, извършено от надарения преди вписването на исковата молба по чл. 227, ал.1, б“в“ ГПК, а пазарната оценка на имота следва да се даде за състоянието му без извършените впоследствие подобрения, тъй като подобренията в имота, извършени от надарения, не представляват за него спестен разход, не водят до увеличаване на имуществото му и съответно до обогатяване. Освен това обогатяването на надарения е за сметка на дарителя и тъй като дарителят не е извършил подобренията в имота, то обезщетението му по чл. 227, ал.5 ЗЗД не може да включва и стойността на подобрения, извършени от друг.

В случая дарението за 1/3ид.ч. от апартамента е отменено, ответницата като надарена се е разпоредила с тази идеална част като със своя преди вписването на исковата молба чрез дарение и по този начин се е обогатила чрез спестяването на разход за придобиването на тази идеална част от имота в състоянието му без извършените подобрения, поради което искът по чл.227, ал.5 ЗЗД е основателен.

Съгласно чл. 162 ГПК, когато искът е установен по своето основание, но не и по размер, съдът има право на преценка да определи размера като взема предвид заключението на вещо лице.

В случая не е приета експертиза за определяне на пазарната стойност на процесната 1/3ид.ч. от имота с вещната тежест и без подобренията към момента на разпоредителната сделка 15.05.2015г., но по делото е прието заключение на вещо лице за пазарната стойност на имота с подобренията и с вещната тежест и също така е прието заключение за стойността на извършените подобрения, поради което съдът следва да определи размера на иска на основание чл. 162 ГПК. Тъй като пазарната оценка на процесната 1/3 ид.ч. с учредено право на ползване е 11000лв./според заключението на вещото лице, неоспорено от страните/, а подобренията за тази част са на стойност 1000лв., то обогатяването на ответницата е в размер на 10000лв.. Във въззивната жалба обаче, ищцата е поискала този иск да бъде уважен за сумата от 553,09лв. и предвид диспозитивното начало в процеса- да се дава защита доколкото е поискана, то искът по чл. 227, ал.5 ЗЗД следва да се уважи за сумата от 553,09лв..

Възражението за прихващане със стойността на подобренията, направено от ответницата има за предмет право на обезщетение за неоснователно обогатяване, а като правопораждащ факт ответницата сочи упражненото от ищцата право по чл. 227, ал.5 ЗЗД/претендира се неоснователно обогатяване, възникнало от неоснователно обогатяване/. Неоснователното обогатяване представлява разместване на блага без основание и субективното право на обезщетение има за цел да компенсира това неоснователно разместване на блага. Самата компенсация не може да представлява ново неоснователно разместване на имуществени блага и да породи ново неоснователно обогатяване, тъй като това противоречи на нейната същност. В случая с предявяването на иск по чл. 227, ал.5 ЗЗД срещу ответницата, за последната не възниква право на обезщетение за неоснователно обогатяване за извършените подобрения, а както се установи по- горе, тези подобрения не се включват в размера на обезщетението по чл. 227, ал.5 ЗЗД. Тъй като за ответницата не е възникнало право на обезщетение за неоснователно обогатяване, то възражението за прихващане е неоснователно.

При този изход на спора следва да бъде отменено определението на БОС, с което на основание чл. 248 ГПК е оъседена ищцата да плати разноски в размер на 2378,40лв. и да бъде осъдена ответницата да плати на ищцата разноски за трите инстанции в размер на 590,19лв., представляващи платена държавна такса.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 125/11.11.2016 г., постановено по в. гр. д. № 1330/2016 г. на Бургаския окръжен съд в частта, в която са отхвърлени исковете по чл. 227, ал.1, б.“в“ ЗЗД и иска по чл. 227, ал.5 ЗЗД за сумата от 553, 09лв., заедно със законната лихва и отменя определение № 41/ 10.01.2017г., постановено по същото дело и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ на основание чл. 227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД дарение извършено на 02.09.1997г. и оформено с нот.акт №154/1997г. на районен съдия при Карнобатски районен съд, с което ищцата К. В. Й. с ЕГН [ЕГН] от [населено място] е дарила ответника Н. Й. Я. с ЕГН [ЕГН] от [населено място] с 1/3 ид.ч. от апартамент №3 на ет.1, вх.2 в [населено място], [улица].

ОСЪЖДА на основание чл. 227, ал.5 ЗЗД ответника Н. Й. Я. да плати обезщетение на ищцата К. В. Й. в размер на 553,09лв., заедно със законната лихва от 12.06.2015г. до окончателното плащане, по предявения частичен иск за сумата от 1250лв., както и да плати сумата от 590,19лв., представляваща направени разноски за трите инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: