currdb:
Решение №119/02.11.2017 по дело №4013/2016 на ВКС, ГК, I г.о.

№ 117

СОФИЯ, 02.11.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на двадесет и шести септември две хиляди и седемнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

при секретаря Даниела Никова

изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 4013/2016 година и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

Допуснато е касационно обжалване по касационната жалба на Р. Г. Д. на въззивно решение № 865 от 27.06.2016 г., поправено с решение № 1021 от 22.07.2016 г. по гр.д. № 544/2016 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 5297 от 30.12.2015 г. по гр.д. № 14347/2014 г. на Варненския районен съд в частта, с която е отхвърлен иск за делба на недвижим имот, представляващ апартамент № 20 в [населено място], [улица], вх.Г, ет.3, ведно с принадлежащите към него избено помещение № 8, таванска стая № 8 и съответните идеални части от общите части на сградата.

Жалбоподателката поддържа, че в тази част въззивното решение е недопустимо, тъй като първоинстанционното решение, с което искът да делба на посочения имот е бил отхвърлен, е влязло в сила като необжалвано от някоя от страните и въззивната инстанция не е разполагала с правомощието да се произнася по правилността му.

Ответникът И. Г. Д. не е взел становище по същество на касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Жалбоподателката в настоящото производство Р. Г. Д. е предявила против И. Г. Д. иск с правно основание чл. 30, ал.1 ЗН за намаляване на дарението, извършено с нотариален акт № 131, т.CXXI, дело № 28834/2008 г., по силата на което общите на страните наследодатели-Г. И. Д. и Т. В., дарили на ответника-техен син, собствения си недвижим имот, представляващ апартамент № 20, находящ се в [населено място], [улица], вх.Г, ет.3, ведно с принадлежащите към него избено помещение № 8 и таванско помещение № 8 и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавното дворно място, в което е построена, и за възстановяване на запазената част на ищцата от наследството на двамата прехвърлители. При условията на обективно кумулативно съединяване този иск е съединен с обусловения от уважаването му иск за делба на посочения недвижим имот.

С първоинстанционното решение искът по чл. 30, ал.1 ЗН е уважен, но на основание чл. 36, ал.2 ЗН съдът е постановил ответникът да задържи апартамента, като е осъдил същия да заплати на съделителката сумата 24 304.05 лв., представляваща стойността на запазената й част от наследството на двамата родители. Поради това искът за делба на този имот е отхвърлен.

И. Г. Д. е подал въззивна жалба, с която е атакувал първоинстанционното решение в частта, с която е бил уважен предявеният от ищцата Р. Д. против него иск по чл. 30, ал.1 ЗН. Р. Д. не е обжалвала решението в частта, с която е отхвърлен искът за делба на този имот.

Съгласно разясненията, дадени в т. 13 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. по тълк.д. № 1/ 2000 г. на ОСГК на ВКС, решението по всеки един от обективно кумулативно съединените искове подлежи на самостоятелно обжалване. Ако обективно кумулативно съединените искове са в съотношение обуславящ - обусловен, и е подадена жалба само срещу решението по обуславящия иск, съдът не може да се произнася по обусловения иск, независимо от изхода на обжалването по обуславящия, тъй като решението по обусловения иск е влязло в сила.

Когато искът по чл. 30, ал.1 ЗН за възстановяване на запазена част е предявен за разглеждане в делбеното производство, е налице обективно кумулативно съединяване на искове, при което искът по чл. 30, ал.1 ЗН се явява обуславящ иска за делба. Съобразно цитираната задължителна съдебна практика, независимо от тази функционална връзка между двата иска, подаването на въззивна жалба само срещу решението по обуславящия иск не запазва висящността на спора пред въззивната инстанция и по обусловения иск за делба. Като необжалвано от никоя от страните в тази част първоинстанционното решение е влязло в сила и въззивната инстанция не може да проверява неговата законосъобразност.

Като е приел обратното и е постановил диспозитив, с който потвърждава първоинстанционното решение в частта, с която искът за делба на недвижимия имот, представляващ апартамент № 20, находящ се в [населено място], [улица], вх.Г, ет.3, ведно с принадлежащите към него избено помещение № 8 и таванско помещение № 8 и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавното дворно място, въззивният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено. В тази част първоинстанционното решение е влязло в сила - чл. 296, т.2 ГПК, поради което не може да бъде предмет на последващ инстанционен контрол.

Водим от гореизложеното съдът

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 865 от 27.06.2016 г., поправено с решение № 1021 от 22.07.2016 г. по гр.д. № 544/2016 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 5297 от 30.12.2015 г. по гр.д. № 14347/2014 г. на Варненския районен съд в частта, с която е отхвърлен иск за делба на недвижим имот, представляващ апартамент № 20 в [населено място], [улица], вх.Г, ет.3, ведно с принадлежащите към него избено помещение № 8, таванска стая № 8 и съответните идеални части от общите части на сградата.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: