currdb:
Решение №262/02.11.2017 по дело №676/2017 на ВКС, ГК, IV г.о.
При спор относно съществуване, изпълнение, респ. неизпълнение и прекратяване на договор за заем, тежестта за доказване единствено на заемодателя ли следва да се възложи, както и каква е доказателствената стойност на направеното от ответника извънсъдебно признание по делото, съдържащо неизгодни за тази страна факти?

чл. 240, ал. 1 ЗЗД чл. 154, ал. 1 ГПК 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 262

гр.София, 02 ноември 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на четвърти октомври, две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ

Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

ЕРИК ВАСИЛЕВ

при участието на секретаря Аврора Караджова като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело № 676 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. К. Ц. от [населено място], чрез адвокат В. С. от АК-Г., срещу въззивно решение № 171 от 03.11.2016 г. по в.гр.д. № 389/2016 г. на Апелативен съд Варна, с което се потвърждава решение № 69 от 09.06.2016 г. по т.д. № 296/2011 г. на Окръжен съд Силистра, с което са отхвърлени предявените искове на Д. К. Ц. срещу М. С. К., за връщане на сумата 68 252,60 лева, представляваща левова равностойност на 34 897 евро, както и сумата от 631,87 лева, законна лихва от 30.11.2009 г. до 17.02.2011 г., на основание чл.240 и чл.86 ЗЗД, Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по обуславящите изхода на делото въпроси - при спор относно съществуване, изпълнение, респ. неизпълнение и прекратяване на договор за заем, тежестта за доказване единствено на заемодателя ли следва да се възложи, както и каква е доказателствената стойност на направеното от ответника извънсъдебно признание по делото, съдържащо неизгодни за тази страна факти.

Отговор на поставените въпроси е даден с решение № 69 от 24.06.2011 г. по гр.д. № 584/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., в което се приема, че за да има договор за заем, освен постигнато съгласие между страните следва да има и реално предаване на сумата, предмет на договора. Когато такова реално предаване на сумата липсва, фактическия състав на сделката не е осъществен. Предаването на заетата сума е в доказателствена тежест на страната, която се позовава на сключения договор за заем и основава претенциите си на този договор. При спор относно дължимостта на сумата, за която се твърди, че е дадена в заем, доказателствената тежест е на страната, която се позовава на сделката, която при условията на пълно доказване следва да установи, че сумата е предадена. В същото решение по гр.д. № 584/2010 г. съставът на Върховния касационен съд приема, че признанието представлява обяснение на страна по делото, което е доказателствено средство, когато съдържа неизгодни за страната факти и следва да бъде взето предвид при решаване на спора. Признанието може да се направи пред съд, друг орган на власт или трето лице, но когато не е направено пред съда, който разглежда спора, признанието е извънсъдебно. Извънсъдебното признание може да бъде доказано със свидетелски показания или с документа, който го материализира. На такова извънсъдебно признание на неизгодни за страната по спора факти, не може да бъдат противопоставени обясненията на тази страна, дадени по чл.114 ГПК отм. , което съдържа изгодни за нея факти и същото да бъде отречено само въз основа на тези обяснения.

Предвид гореизложеното, на поставените процесуалноправни въпроси следва да се отговори, че при предявен иск с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД, доказателствената тежест да установи, че е дал в заем пари или други заместими вещи е на ищеца, който претендира връщането им, а при оспорване от насрещната страна, в нейна тежест е да установи фактите, на които основава своите искания или възражения (чл.154, ал.1 ГПК). Съдът е длъжен да прецени извънсъдебното признание за неизгоден за страната факт като приеме, че се е осъществил само ако това признание е установено чрез пълно доказване.

С оглед на дадения отговор, доводите на касатора за процесуални нарушения, при възлагане в доказателствена тежест на заемодателя да установи съществуването на заемно правоотношение между страните, са изцяло неоснователни, тъй като съгласно задължителната практика на Върховния касационен съд по чл.290 ГПК, формирана с решение № 546 от 23.07.2011 г. по гр.д. № 856/2009 г. на ІV г.о., в производството по иск с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД, доказателствената тежест да установи, че е дал заемните средства е върху ищеца, претендиращ връщането им. При оспорване на иска, ответникът следва да докаже възраженията си: че средствата са дадени на друго основание; че е налице порок на волята; че задължението е погасено и пр. факти съобразно характера на въведените възражения срещу иска.

Настоящият състав на Върховния касационен съд изцяло споделя цитираната съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд и с оглед на което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. В случая, ищецът твърди, че е дал в заем пари, които следва да му бъдат върнати от ответника, поради което е негова доказателствената тежест да установи наличието на договор за заем, а ответникът следва да установи фактите, на които основава своите възражения, т.е. че паричните средства са дадени на друго основание. От данните по делото е видно, че ищецът е признат за виновен с влязло в сила решение № 169/17.03.2016 г. по АНД № 146/2016 г. на Силистренски районен съд за това, че е изменил съдържанието на подписания от ответника документ - копие от задграничен паспорт на ответника, като му е придал вид на договор за заем и го е употребил пред съда. Влязлото в сила решение на наказателния съд е задължително за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, съгласно чл.300 ГПК. Следователно, по делото не се оспорва получаването на парите от ответника, а единствено, че сумата не е дадена по договор за заем, което се потвърждава от влязлото в сила съдебно решение на наказателния съд.

Предвид изложените съображения, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че съдът правилно е разпределил доказателствената тежест и независимо че погрешно е преценил доказателствената стойност на направеното извънсъдебно признание за получаване на парични средства от ответника, удостоверил с подписа си получаването на сумата от 34 897 евро на 17.10.2006 г., обосновано е достигнал до крайния извод, че не се доказва заемно правоотношение. Когато има извънсъдебно признание на ответника, че е получил процесната сума, но се оспорва основанието, на което му е предадена, доказателствената тежест да установи, че паричните средства са получени на друго основание са на страната, която твърди това. След като ответникът признава получаването на сумата от ищеца, но с влязло в сила решение на наказателния съд е признато, че на това доказателство, ищецът противоправно е придал вид на договор за заем и липсва заемно правоотношение между страните, предявените искове на основание чл.240, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД, за връщане на сумата 68 252,60 лева, представляваща левова равностойност на 34 897 евро, дължима по договор за паричен заем от 17.10.2006 г., както и за сумата от 631,87 лева - законна лихва от 30.11.2009 г. до 17.02.2011 г., са изцяло неоснователни, а обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

От ответника по касационната жалба М. С. К. не са поискани разноски, поради което съдът не присъжда такива пред касационната инстанция.

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 171 от 03.11.2016 г. по в.гр.д. № 389/2016 г. на Апелативен съд Варна.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.