За субсидиарния характер на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД и за неприложимостта му при съществуване на друго правоотношение между обеднелия и обогатения. За съотношението между чл. 84, ал. 4 ЗДСл и чл. 59 ЗЗД.

чл. 84, ал. 3 ЗДСл чл. 59 ЗЗД 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 207

София, 02.11.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

БОЯН ЦОНЕВ

при секретаря Ванюша Стоилова и в присъствието на прокурора....................като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 5151 по описа за 2016 год.за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба,подадена от М.п. срещу решение № 6348 от 26.07.16г.по в.гр.дело № 12590/15г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение № 67-ІІ-28 от 24.05.15г.по гр.дело № 32684/13г.на Софийски районен съд,67 състав в осъдителната му част.С него е уважен искът с правно основание чл.59 ЗЗД,предявен от П. К. С. при условията на евентуалност,за сумата 10 243.56 лв,представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване на ответника за периода от 1.08.10г.-12.07.12г.,през който ищецът е изпълнявал задълженията и за друга щатна бройка,наред с длъжността,на която е назначен – „старши инспектор/инспектор първа степен социални дейности и възпитателна работа”в затвора в [населено място].

С определение № 493 от 3.05.17г.състав на ІV г.о.на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение за проверка на процесуалната му допустимост по отношение на разгледания иск по чл.59 ЗЗД.

В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.281 т.3 ГПК.Излагат се съображения,че за уважаване на иска по чл.84 ал.4 ЗДС е необходимо кумулативно наличие на заповед на органа по назначаване,с която е предвидено държавният служител да изпълнява наред със задълженията по своята длъжност и задължения по друга длъжност,като ги съвместява.Касаторът поддържа,че правилно въззивният съд е отхвърлил иска поради липса на такава заповед, но в нарушение на закона е присъдил обезщетение по чл.59 ЗЗД,чиято разпоредба е неприложима в конкретния случай.

Ответникът по жалбата П. С. моли решението да бъде потвърдено.

Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като взе предвид събраните по делото доказателства и оплакванията в касационната жалба,и извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.293 ГПК,приема следното:

С обжалваното решение въззивният съд е отхвърлил предявения от П. С. против М.п. главен иск с правно основание чл.84 ал.4 от Закона за държавния служител по съображения,че ищецът не е доказал наличието на изискуемата заповед за заместване по смисъла на чл.84 ал.2 ЗДСл,издадена от М.п. в качеството му на орган по назначаването.Прието е,че заповед № 143 от 14.07.10г.,с която му е възложено да отговаря за приемно отделение,VІ и VІІ групи- обвиняеми и подсъдими и наркозависими,лишени от свобода,настанени в обособено помещение на ІV етаж,е издадена от началника на затвора в [населено място],а според чл.11 ЗИНЗС министърът не може да делегира това си правомощие на началника на затвора.

За да уважи евентуалния иск по чл.59 ЗЗД въззивният съд е приел,че през процесния период,при изпълнение на служебните си задължения ищецът е замествал служителя П. П. и е съвместявал трудовите функции,които са били отредени за две щатни длъжности.Направен е извод,че е налице фактическия състав на неоснователното обогатяване – ищецът е обеднял предвид невъзможността имуществото му да бъде увеличено въпреки престирания труд,респективно ответникът се е обогатил за негова сметка,поради спестени разходи за трудово възнаграждение.

Предмет на касационна проверка е въззивното решение в частта,с която е уважен евентуалният иск по чл.59 ЗЗД.В частта,с която е отхвърлен искът по чл.84 ал.4 от Закона за държавния служител,решението е влязло в сила като необжалвано.

Настоящият съдебен състав намира,че в частта,с която е уважен искът по чл.59 ЗЗД,обжалваното решение е процесуално недопустимо,като постановено по недопустим иск.

Със задължителното за съдилищата тълкуване,обективирано в Постановление на Пленума на Върховния съд № 1/28.05.1979г.,е изяснено,че искът по чл.59 ал.1 ЗЗД е субсидиарен – той е на разположение на неоснователно обеднелия само в тези случаи ,когато той не може и не е могъл да се защити с друг иск/чл.59 ал.2 ЗЗД/.Страната по договор разполага с искова защита срещу договорно неизпълнение по други правила,поради което не може съдът едновременно да квалифицира предявения иск по чл.59 ал.1 ЗЗД и да предпостави като условие за основателността му наличието на договор между ищеца и ответника.Вземането от неоснователно обогатяване възниква,когато е налице разместване на блага,без в отношенията между страните да съществува договорна обвързаност.

В разглеждания случай страните са в служебно правоотношение, по силата на което ищецът има качеството на държавен служител.Разпоредбата на чл.84 ал.4 от Закона за държавния служител регламентира правото на допълнителна заплата за извършена работа по заместване на отсъстващ държавен служител,което възниква при наличие на заповед за заместване,издадена от органа по назначаването въз основа на искане от непосредствения ръководител – чл.82 ал.2 ЗДСл.Специалният ред за защита на правата на ищеца изключва приложението на субсидиарния иск по чл.59 ал.1 ЗЗД.Като е квалифицирал спорното материално право по чл.84 ал.4 ЗДСл въззивният съд правилно е приложил закона,но като е потвърдил първоинстанционното решение в частта,с която районният съд е разгледал и уважил евентуалния иск по чл.59 ЗЗД, в тази част е постановил недопустимо решение,което на основание чл.293 ал.4 ГПК следва да се обезсили,а производството да се прекрати.

Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 6348 от 21.12.15г., постановено по в.гр.дело № 12590/15г.на Софийски градски съд В ЧАСТТА,с която е потвърдено решение № 67-ІІ-28 от 24.05.15г.по гр.дело № 32684/13г.на СРС,67 състав,като М.п. е осъдено да заплати на П. К. С. на основание чл.59 ЗЗД сумата от 10243.56 лв,представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване на ответника, за периода 1.08.10г.-12.07.12г.,през който ищецът е изпълнявал задълженията и за друга щатна бройка,наред с длъжността,на която е назначен”старши инспектор/инспектор първа степен социални дейности и възпитателна работа” в затвора в [населено място].

ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.