Когато МПС е прехвърлено на застрахованото лице , но след изтичане на срока на застрахователния договор / сключен от праводателя му/, приложима ли е разпоредбата на чл.212 ал.1 КЗ отм. по отношение приобретателя на автомобила и придобива ли той правото на вземане от застрахователно обезщетение по договора за застраховка, който вече е прекратен, с изтичане на срока за който е бил сключен ?

чл. 212, ал. 1 КЗ 

№ 194

[населено място], 02.11.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение,в открито съдебно заседание на двадесет и трети октомври , през две хиляди и седемнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

с участието на секретаря Ангел Йорданов и като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 687/2017 год.,за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ЗД [фирма] против решение № 1914/14.10.2016 год. по т.д.№ 3453/2016 год. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 616/06.04.2016 год. по т.д.№ 3249/2015 год. на Софийски градски съд . С потвърденото решение е уважен предявеният от [фирма] иск, с правно основание чл.208 ал.1 КЗ отм. , като касаторът е осъден да заплати на ищеца застрахователно обезщетение, с оглед настъпил застрахователен риск „пожар„ , на основание застрахователен договор клауза „Автокаско„, обективиран в застрахователна полица № [ЕГН] , сключен между [фирма] и ЗД [фирма], в правата по който ищецът твърди,че е встъпил, на основание чл.212 ал.1 КЗ отм. , с придобиване собствеността върху застрахованата вещ. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл.212 ал.1 КЗ отм. , досежно извода за доказана активна материалноправна легитимация на [фирма] , да претендира обезщетението, предвид придобиване на застрахованата вещ след изтичане срока на застрахователния договор между праводателя му и ответника, макар при настъпил в срока на този договор застрахователен риск.

Ответната страна – [фирма] - оспорва касационната жалба и моли въззивното решение да бъде оставено в сила .

Третото лице – помагач на ищеца - [фирма] – не е взело становище по касационната жалба.

С определение № 257/09.05.2017 год. касационното обжалване е допуснато по правния въпрос : Когато МПС е прехвърлено на застрахованото лице , но след изтичане на срока на застрахователния договор / сключен от праводателя му – конкретизация на състава / , приложима ли е разпоредбата на чл.212 ал.1 КЗ отм. по отношение приобретателя на автомобила и придобива ли той правото на вземане от застрахователно обезщетение по договора за застраховка, който вече е прекратен, с изтичане на срока за който е бил сключен ? „Въпросът е обоснован с допълнителен селективен критерий в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК – поради противоречие на въззивното с друго влязло в сила решение – казуална съдебна практика - № 1771 по гр.д.№ 4802/2013 год. на Софийски апелативен съд. Със същото е прието обратното, че ако прехвърлянето на собствеността върху застрахования автомобил следва изтичането на срока на застрахователния договор, с обект същия, приобретателят не встъпва в застрахователното правоотношение по силата на чл.212 ал.1 КЗ отм. , тъй като нормата урежда автоматично встъпване, с оглед преминаването на застрахователния интерес от застрахования собственик в последващия приобретател на вещта, само по отношение на действащи към момента на правоприемството застрахователни договори .

За да се произнесе по правния въпрос, както и по наведените доводи за неправилност на въззивното решение и възраженията на ответната страна , настоящият състав съобрази следното :

Застрахователният договор е сключен между третото лице – помагач [фирма] и ответника, което трето лице се явява лизингодател на лизингодателя на ищеца - [фирма] - между което дружество и ищеца е сключен договор за сублизинг . Договорът за сублизинг е прекратен и правото на собственост върху лизинговия автомобил прехвърлено от [фирма] / страна по застрахователното правоотношение, като носител на застрахователен интерес, в качеството си на собственик на вещта / на ищеца – [фирма]. Застрахователното събитие – пожар – е настъпило при действието на застрахователния договор / с период на покритие 29.11.2012 год. – 28.12.2013 год. / - на 26.08.2013 год. , но договорът за прехвърляне на собствеността върху автомобила е сключен след 28.12.2013 год. – на 24.10.2014 год..

За да уважи предявеният иск и присъди застрахователно обезщетение, в размер на 21 330 лева, въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния, че с оглед чл.212 ал.1 КЗ отм. , с прехвърляне на собствеността върху автомобила, ищецът е встъпил в правата по застрахователния договор,след като друго не е уговорено. Следователно и в срока за погасителна давност,приложим за вземането, ищецът е легитимиран да получи от ответника застрахователното обезщетение, след като и с изрично писмо застрахователят е бил уведомен за прехвърлянето на собствеността.

По правния въпрос :

Правоприемство по отношение на страна в едно правоотношение е възможно само по време на висящност / съществуване / на последното. Нормата на чл.212 ал.1 КЗ отм. не въвежда различно от това общо и логично правило / арг. и от ал.4 на същата разпоредба /. С придобиване на вещта след изтичане срока на застрахователния договор със застрахован обект същата, но сключен със застрахован – праводателя на приобретателя на вещта, в който договор няма визирана клауза за автоматично продължаване на срока , при непротивопоставяне на някоя от страните, приобретателят не замества праводателя си в застрахователното правоотношение, възникнало между него и застрахователя и прекратено с изтичането на срока. Дължимото застрахователно обезщетение, с оглед настъпил в срока на този договор застрахователен риск, приобретателят би могъл да получи само в хипотезата на цедирането му от застрахования праводател. Следва да бъде споделено, като единствено логично и съобразено с общите правила относно правоприемството по договорите, възприетото в казуалната съдебна практика, обосновала допълнителния селективен критерий, в следния смисъл, който е и отговор на поставения правен въпрос: Ако прехвърлянето на собствеността върху застрахованата вещ следва изтичането на срока на застрахователния договор по имуществена застраховка,с обект същата, сключен между застраховател и праводателя по прехвърлянето, приобретателят на тази вещ не встъпва в застрахователното правоотношение по силата на чл.212 ал.1 КЗ отм. , тъй като нормата урежда автоматично встъпване, с оглед преминаването на застрахователния интерес от застрахования собственик в последващия приобретател на вещта, само по отношение на действащи към момента на правоприемството застрахователни договори.

Предвид така споделения отговор, въззивното решение се явява неправилно и следва да бъде отменено, с присъждане на понесените от ответника разноски за всяка от съдебните инстанции. По делото няма доказателства за цедиране на застрахователното обезщетение от праводателя - [фирма] – в полза на ищеца [фирма] , а правоприемството по отношение на автомобила е настъпило след изтичане срока на застрахователния договор, сключен между [фирма] и ЗД [фирма]. Няма данни за последващо заплащани от ищеца застрахователни премии, в полза на ответното дружество. Не поражда права даденото писмено съгласие , с нотариална заверка на подпис / декларация – приложение № 9 към исковата молба /, от представляващия [фирма] , за изплащане на дължимото от ЗД [фирма] обезщетение , в полза на новия собственик – [фирма], тъй като не покрива изискването за насрещни волеизявления на цедент и цесионер, за прехвърляне на вземането от застрахователно обезщетение, при това в дължима за доказване на договора писмена форма, с оглед размера на същото, съгласно чл.164 ал.1 т.3 ГПК.Поради липса на насрещно волеизявление на съгласие на застрахователя за задължаване , вкл. досежно размера на дължимото обезщетение, дори да би се приела представената декларация / приложение № 9 към исковата молба / за нареждане за плащане, от страна на [фирма], срещу освобождаване на застрахователя от плащане на [фирма], не може да се приемат настъпили и правните последици на делегация, в отношенията между застрахован, застраховател и приобретател на вещта, по отношение дължимото на застрахования застрахователно обезщетение.

Водим от горното, на основание чл.293 ал.2 вр. с ал.1 ГПК , Върховен касационен съд, първо търговско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1914/14.10.2016 год. по т.д.№ 3453/ 2016 год. на Софийски апелативен съд и потвърденото с него решение № 616 по гр.д.№ 3249/2015 год. на Софийски градски съд, като вместо това ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ предявеният от [фирма] против ЗД [фирма] иск, с правно основание чл.208 ал.1 КЗ отм. , за осъждане ответника да заплати застрахователно обезщетение, в размер на 21 330 лева, с оглед настъпил застрахователен риск „пожар„, на основание застрахователен договор по клауза „Автокаско„, обективиран в застрахователна полица № [ЕГН], сключен между [фирма] и ЗД [фирма] и в качеството на [фирма], като правоприемник на застрахования.

ОСЪЖДА [фирма] да заплати на ЗД [фирма], на основание чл.81 вр. с чл.78 ал.3 ГПК,разноски за всяка от инстанциите, в размер 2 800 лева за първа инстанция / 300 лева депозит за експертиза и 2 500 лева,договорено и заплатено адвокатско възнаграждение /, 426 лв. – за въззивна инстанция / платена държавна такса по обжалването / и 456 лева – за касационна инстанция / платени държавни такси по касационното обжалване / или разноски в общ размер от 3 682 лева.

Решението е постановено с участието на трето лице – помагач на ищеца – [фирма] .

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :

Ключови думи
No law branches!