currdb:
Решение №192/02.11.2017 по дело №416/2017 на ВКС, ТК, I т.о.
При съпричиняване на увреждането от няколко делинквенти, застрахователят по сключена с един от тях застраховка „Гражданска отговорност„ как отговаря спрямо пострадалото лице - съобразно приноса за увреждането на застрахования при него делинквент или за пълния размер на вредите, до размера на застрахователната сума?

чл. 226 КЗ чл. 108, ал. 2 ЗДвП 

№ 192

[населено място], 02.11.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение,в открито съдебно заседание на двадесет и трети октомври , през две хиляди и седемнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

с участието на секретаря Ангел Йорданов и като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 416/2017 год.,за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Касационно обжалване е допуснато по касационната жалба на К. К. К. и Н. К. Ц. против решение № 2120/10.11.2016 год. по гр.д.№ 3141/2016 год. на Софийски апелативен съд, в частта му с която е частично отменено решение от 08.01.2016 год. по гр.д.№ 13 353/2013 год. на Софийски градски съд, с което е бил уважен предявеният от К. К. К. против ЗД [фирма] иск, с правно основание чл.226 ал.1 КЗ отм. , за заплащане обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на малолетния К. К. К. – син на касаторите, настъпила в причинна връзка с ПТП от 02.07.2012 год., по вина на водача на застрахован при ответното дружество,по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите, лек автомобил , за разликата над сумата от 80 000 лева и до присъдените от първоинстанционния съд 110 000 лева, както и в частта с която първоинстанционното решение е потвърдено досежно отхвърляне исковете на всеки от касаторите, за разликата над 80 000 лева и до претендираните по 200 000 лева обезщетение за неимуществени вреди. Касаторите оспорват правилността на решението, като постановено в противоречие с чл.52 ЗЗД, при прилагане критерия за справедливост,за определяне на адекватно на търпимите вреди обезщетение, тъй като не са отчетени всички относими факти и обстоятелства от значение за правилното му определяне, вкл. не са съобразени лимитите на застрахователна отговорност, съгласно пар.27 ал.1 ПЗР на КЗ отм. ,спрямо размерите на които определеното обезщетение е несъстоятелно занижено.Касаторите оспорват правилността на въззивното решение и досежно съобразяване съпричиняването на вредоносния резултат от трети, спрямо пострадалия и застрахования делинквент, лица, въз основа на което е намалено дължимото обезщетение с 1/3 , в който размер е приет за доказан приноса на тези трети лица за увреждането.

Ответната страна – ЗД [фирма] – оспорва касационната жалба на ищците,като счита правилно приложени от въззивния съд разпоредбите на чл.52 ЗЗД и чл.53 ЗЗД.

С определение № 200/03.04.2017 год. касационното обжалване е допуснато по правния въпрос : При съпричиняване на увреждането от няколко делинквенти, застрахователят по сключена с един от тях застраховка „Гражданска отговорност„ как отговаря спрямо пострадалото лице - съобразно приноса за увреждането на застрахования при него делинквент или за пълния размер на вредите, до размера на застрахователната сума? Въпросът е обоснован с противоречие на въззивното с решение № 121 по т.д.№ 2859/2013 год. на І т.о. на ВКС - хипотеза на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.

За да се произнесе по правния въпрос и касационната жалба на ищците, настоящият състав съобрази следното :

Ищците,в качеството на родители, са предявили искове за обезщетяване неимуществени вреди от смъртта на малолетния им син К. К. / 5 годишен/ , настъпила при ПТП от 02.07.2012 год., по вина на водача на застрахован при ответното дружество, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите,лек автомобил. Касационното обжалване не е допуснато по жалбата на ответника, но и в същата не се съдържат касационни доводи за неправилност досежно възприетата от съда за доказана причинна връзка между смъртта на детето и ПТП, както и относно вината на водача на застрахования автомобил. Спорът, в отношение към който е и правният въпрос,по който единствено е допуснато касационно обжалване,е съсредоточен досежно правилността на извода на съда, че вредоносният резултат е съпричинен до размера на 1/3 и от трети лица – брат на ищеца и съпругата на същия, под чиито грижи се е намирало детето към момента на инцидента. Съпричиняването на вредоносния резултат и от поведението на тези трети лица съдът е приел, че се изразява в това, че са се движими по пътното платно, въпреки наличен тротоар, но дори да е било невъзможно използването му / каквото е било твърдението на ищците, с оглед лошо, неподдържано състояние на същия / са се движили в нарушение на чл.108 ал.2 от ЗДвП, според който, ако се наложи пешеходците да се придвижват по пътното платно / когато няма тротоар или банкет или е невъзможно те да бъдат използвани/ , те трябва да се движат в посока обратна на движението на пътните превозни средства, който начин на придвижване осигурява нужната видимост спрямо непосредствено преминаващите автомобили и гарантира възможността за предприемане на защитна реакция, в случай на опасност. Като е приел справедлив размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от 120 000 лева, съдът е съобразил съпричиняването от трети лица , чиято отговорност ответникът не покрива по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ , с принос до размера на 1/3 и присъдил обезщетение за родителите от по 80 000 лева – за всеки.

По правния въпрос :

В решение № 121 по т.д.№ 2859/2013 год. на І т.о. на ВКС, обосновало допълнителния селективен критерий, е даден отговор, различен от възприетото от въззивния съд, а именно : при съпричиняване на вредоносния резултат от неколцина, застрахователят по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ на автомобилистите отговаря до размера на застрахователната сума, но за обезщетяване пълния размер на вредата , а не пропорционално на приноса на застрахования от него делинквент.Отговорът е мотивиран с разпоредбата на чл.53 ЗЗД, установяваща солидарна отговорност на причинителите на вредата , всеки от които отговаря спрямо увредения за всички , причинени от деликта вреди в пълния им размер, а не съобразно приноса си.Въпреки, че застрахователят по гражданската отговорност на един от делинквентите не отговаря спрямо увреденото лице солидарно с останалите делинквенти или техните застрахователи, предвид функционалната обусловеност на прякото право от деликтното, застрахователят по застраховка „ Гражданска отговорност „ отговаря по отношение на увредения в обема, в който отговаря застрахованият при него делинквент - за всички вреди и в пълния им размер,като отговорността на застрахователя би била лимитирана единствено от застрахователната сума по договора за застраховка.

Настоящият състав споделя мотивите и дадения от състава на І т.о. на ВКС по т.д.№ 2859/ 2013 год. отговор на правния въпрос , с оглед който и въззивното решение следва да бъде частично отменено , като неправилно, като бъдат уважени исковете на всеки от ищците до размера от 120 000 лева, който съдът е приел за справедлив и обоснован от събраните доказателства, в обезщетяване на търпимите неимуществени вреди на всеки от двамата родители, от смъртта на малолетния им син.

Касационно обжалване по проверка на правилността на въззивното решение по приложение критерия за справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД,както и в съответствие с лимитите на застрахователната отговорност, съгласно пар.27 от ПЗР на КЗ отм. не е допуснато, тъй като настоящият състав не намира основание да ревизира така приетия размер, като неадекватен.Решението не е в противоречие с ППВС № 4/1968 год., т.11 на което не изчерпва релевантните при определяне размера на обезщетението възможни критерии, а изисква комплексна преценка и обосноваване критерия за справедливост, с мотивирано изложение на приети за релевантни, при определяне на справедлив размер на обезщетението, конкретни обстоятелства във всеки конкретен случай, каквото въззивното решение съдържа. Касаторите не са мотивирали касационната си жалба, досежно неправилното приложение на чл.52 ЗЗД, с посочване на неотчетено от въззивния съд, обосноваващо по-висок справедлив размер конкретно обстоятелство. Действително, смъртта на дете – за отдадения, отговорен, любящ родител, е непреодолима трагедия, но съдът не е длъжен да презумира квалификацията на родителя като такъв, нито субективните проявления на понасянето на тази трагедия, извън рамките на обичайно търпимите, действително тежки, болки и страдания,каквито единствено са установени от събраните свидетелски показания ,съответно обезщетени в случая.

С оглед изхода на спора, следва в полза на процесуалния представител на ищците да се присъди адвокатско възнаграждение , съразмерно на уважената част от касационната жалба – по 40 000 лева за всеки от касаторите или за 80 000 лева - 2 930 лева. В частта досежно присъдени в полза на ответника разноски за въззивна инстанция - юрисконсултско възнаграждение, с оглед изхода по настоящото дело , въззивното решение не подлежи на изменение, тъй като в тежест на страната Н. Ц. изобщо не са присъдени такива за въззивното производство / и ответникът не е подавал молба по реда на чл.248 ГПК /, а тези в тежест на К. К. са присъдени в по-малко от действително дължимите за резултата и след касационното обжалване / потвърдено отхвърляне на иска, за разликата от 120 000 лв. до 200 000 лева или за сума от 80 000 лева / - 2 930 лева / присъдени с въззивното решение 2 030 лева /.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 2120/10.11.2016 год. по гр.д.№ 3141/2016 год. на Софийски апелативен съд, в частта му с която е отменено решение на Софийски градски съд от 08.01.2016 год. по гр.д.№ 13353 / 2013 год., за осъждане ЗД [фирма], на основание чл.226 КЗ отм. да заплати на К. К. К. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на малолетния й син К. К. К., настъпила в причинна връзка с ПТП от 02.07.2012 год., по вина на водача на застрахован при ответното дружество, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите, лек автомобил, за разликата над сумата от 80 000 лева и до присъдените от първоинстанционния съд 110 000 лева; в частта, с която първоинстанционното решение е потвърдено за отхвърляне иска на К. К. К. за разликата над 110 000 и до размера на 120 000 лева и в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне предявения, на същото основание, иск от Н. К. Ц. , за присъждане обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на К. К. К., в размер над сумата от 80 000 лева и до сумата от 120 000 лева , като вместо това ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА ЗД [фирма], на основание чл. 226 ал.1 КЗ отм. , да заплати на всеки от ищците - К. К. К. и Н. К. Ц. - допълнително обезщетение за неимуществени вреди , в размер на 40 000 лева за всеки от тях, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.07.2012 год. до окончателното й изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2120/10.11.2016 год. по гр.д.№ 3141/2016 год. на Софийски апелативен съд , в останалата му обжалвана от К. К. и Н. Ц. част, в която е потвърдено решение от 08.01.2016 год. по гр.д.№ 13 353/2013 год. на Софийски градски съд, за отхвърляне исковете на ищците,за присъждане на обезщетение за търпими от тях неимуществени вреди от смъртта на малолетния К. К. К., над размера от 120 000 лева и до претендираните 200 000 лева.

ОСЪЖДА ЗД [фирма] да заплати по сметка на Върховен касационен съд, държавна такса в размер от 1 600 лева – по допълнително присъдените обезщетения.

ОСЪЖДА ЗД [фирма] да заплати на процесуалния представител на К. К. и Н. Ц. – адв. П. К. – адвокатско възнаграждение за осъществявано по реда на чл.38 ал.1 ЗАдв. представителство в касационна инстанция, в размер на 2 930 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: