РЕШЕНИЕ

№ 245

София, 07. ноември 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на четвърти октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Димитър Димитров

при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 585 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Допуснато е касационното обжалване на решение № 169/31.10.2016 на Варненския апелативен съд по гр. д. № 442/2016, с което е потвърдено решение № 202/19.02.2016 на Варненския окръжен съд по гр. д. № 2148/2014, с което са отхвърлени исковете за прогласяване на нищожността и унищожаване на договор за спогодба на основание чл. 26, ал. 1 и чл. 29 ЗЗД и за връщане на платената цена и заплащане на разноските по договора, необходимите и полезни разноски за вещта, както и за другите вреди от отстранението на основание чл. 189 ЗЗД, като е обезсилено в частта, с която е отхвърлен иска за унищожаване на договора за спогодба поради липса на представителна власт по чл. 27 ЗЗД. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправния въпрос за задължението на съда да разгледа иска на предявеното основание (посочените факти и обстоятелства) и свързания с него материалноправен въпрос за правното естество на порока на сключен чрез пълномощник договор, без да е посочена умишлено създадената невярна представа, но съгласно договора пълномощникът, който е получил възнаграждение от доверителите си, уговаря възнаграждение за себе си и от насрещната страна, като лишава доверителите си от възможност да получат обезщетение за последиците от осъществена евикция.

По повдигнатите правни въпроси Върховният касационен съд намира, че съдът не е обвързан от правната квалификация на предявения иск, посочена в исковата молба. Първоинстанционният съд е длъжен съгласно чл. 146, ал. 1 т. 2 ГПК още в доклада по делото служебно да определи вярната правна кавалификация на правата, претендирани от ищеца (според фактите и обстоятелствата, посочени в основанието на исковата молба и съдържанието на претендираното право, посочено в петитума на исковата молба) на насрещните права, претендирани от ответника (според фактите и обстоятелствата и съдържанието на претендираното насрещно право или възражение, посочени в отговора на исковата молба), както и на всички възражения, реплики, дуплики и др. процесуални действия на страните, чрез които те осъществяват защитата си по предявения иск. Въззивният съд не докладва делото, а жалбите и отговорите. Той следи служебно за валидността на първоинстанционното решение, а за допустимостта му – само в обжалваната част. По правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата съществени нарушения на съдъпроизводствените правила и от посочените необосновани фактически констатации. По приложението на материалния закон той се произнася служебно, доколкото във въззивното решение е длъжен да определи вярната правна квалификация на спорните правоотношения (вж. решение № 57/12.03.2012, ВКС, ІV ГО по гр.д. № 212/2011).

Различни факти и обстоятелства при сключването на договора могат да го опорочат по различен начин: едни факти могат да изключат неговото действие, като го направят нищожен, други – да осуетят действието му, тъй като са основания за неговото унищожаване, а трети – да осуетят действието на договора по отношение на лице, чието волеизявление не формира фактическия състав на договора – относителна недействителност. Когато обвързващата сила на договора бъде оспорена с иск, в исковата молба ищецът може да посочи вида на претендирания порок, но основанието на предявения иск са фактите и обстоятелствата, които опорочават договора. По такъв иск (напр. страната иска прогласяване нищожността на договора поради липса на съгласие, защото не е подписала пълномощното или нотариалната заверка на подписа е опорочена; или унищожаването на продажбата поради измама, защото чрез прехвърлянето е учредено незаконно обезпечение на вземане; или прогласяване нищожността на договора поради накърнение на добрите нрави, защото пълномощникът й се е споразумял в нейна вреда с насрещната страна и др.) съдът не е обвързан от правната квалификация, посочена от ищеца, но е длъжен да провери осъществили ли са се твърдените факти и опорочават ли те договора, като сам определи вярната правна квалификация на предявения иск и приложи правните последици на действително осъществения порок.

Волята на страната е опорочена винаги, когато при сключването на договора тя е имала погрешна представа за съдържанието на насрещните престации, съществени качества или количеството на предмета на договора, както и в лицето на насрещната страна (когато договорът е сключен с оглед личността), което е основание за неговото унищожаване. Волята бива опорочена по различен начин и с различни правни последици в зависимост от това кой е предизвикал невярната представа и кой е знаел за съществуването й. Волята е опорочена от измама, когато невярната представа е предизвикана умишлено от насрещната страна. Измама е налице и когато невярната представа е предизвикана умишлено от трето лице, но насрещната страна е знаела или не е могла да не знае за съществуването й (възползвала се е). Когато релевантната погрешна представа е предизвикана по друг начин, е налице грешка – насрещната страна или трето лице е предизвикало невярната представа без умисъл, при непредпазливост или дори неволно, както и когато страната сама е изпаднала в заблуждение, преценявайки погрешно фактите и обстоятелствата. Затова последиците от унищожението поради измама и грешка са различни – при измамата насрещната страна дължи обезщетение за вреди на страната, която иска унищожението, а при грешката обезщетение за вреди дължи страната, която иска унищожението. Обезщетение при унищожение поради грешка не се дължи, когато страната няма вина за изпадането си в грешка или макар да има вина за това, насрещната страна е знаела за съществуването на невярната представа и се е възползвала от това.

Договорът може да бъде опорочен от измама и когато е сключен чрез представител, в този случай невярната представа трябва да е предизвикана у представлявания, но е достатъчно тя да е била налице у представителя, тъй като неговото волеизявление изгражда фактическия състав на договора.

Невярната представа относно други обстоятелства във връзка със сделката, не я опорочават, нито поради измама, нито поради грешка. Доколкото страната е увредена от поведение, породило съответната невярна представа, тя има право на обезщетение за вреди на деликтно основание, ако насрещната страна е действала противоправно.

Договорът обаче може да бъде опорочен и без да е налице порок на волята – когато упълномощеният представител се споразумява във вреда на представлявания, волята на представлявания не е опорочена – овластителната сделка поражда представителна власт и пълномощникът действа в нейните предели, но сключената сделка обективно уврежда интереса на представлявания и той и третото лице са недобросъвестни – знаят за увреждането – т. 3 ТР № 5/12.12.2016, ВКС, ОСГТК по т.д. № 5/2014.

Когато в основанието на исковата молба отсъстват твърдения за сключването са договора под влиянието на невярна представа, създадена умишлено от насрещната страна или от трето лице, но насрещната страна е знаела или не е могла да не знае за съществуването й, предявеният иск не е за унищожение на договора поради порок на волята по чл. 29 ЗЗД. Когато твърденията в основанието на исковата молба са, че договорът е сключен вън вреда на ищеца от пълномощник, който е получил възнаграждение от доверителите си, но уговаря възнаграждение за себе си и от насрещната страна, като лишава доверителите си от възможност да получат обезщетение за последиците от осъществена евикция, предявеният иск е за недействителност на договора по отношение на представлявания по чл. 40 ЗЗД.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК я намира основателна поради следните съображения:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 19.03.2008 г. с нотариален акт № ***, том **, per. № ****, дело № 311/2008 г. по описа на Б. В. – Нотариус, рег. № ***, в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие Варненски районен съд, ищците са закупили от ответниците процесния апартамент срещу уговорена цена в размер на 75.532, 70 лв. като равностойност на 38.619,26 евро, като с НА № ***, т. **, рег. № ****, дело № 312 на нотариус В. е учредена договорна ипотека върху имота, в полза на в полза на „Р. /Б./” Е. за обезпечение на задължението на купувача по сключения на 19.03.08 г. договор за банков кредит за сумата от 86.302.72 евро (за закупуване на имота в размер на 38.619.26 евро и за ремонтни и довършителни работи в имота 47.683,46 евро). Като доказателство по делото е представената банкова референция (л. 212), издадена от „Р. /Б./” Е. на 13.11.15 г., удостоверяваща, че по договора за банков кредит от 19.03.08 г. сумата в размер на 38.619.26 евро, описана в чл. 1.1.1 от договора е била преведена директно по сметка на продавачите на имота А. А. и Н. А. на 21.03.2008 г., с основание „покупка на имот” по посочената тяхна банкова сметка, а сумата 47.683,46 евро, описана в чл. 1.1.2 на договора, е отпусната по сметка на кредитополучателя на 21.03.08 г. Ответниците са се легитимирали като собственици на имота с договор за покупко-продажба с нотариален акт № **, т. *, рег. № ***, дело № 15/30.01.08 на нотариус Р. Т., рег. № *** на НК, с район на действие – района на В., който с влязло в сила решение по гр.д. № 1816/08 на В. е прогласен за нищожен за Ѕ ид.ч. от имота, поради липса на съгласие, по иска, предявен от М. С. срещу А.; била е прогласена нищожността на същия договор за останалата Ѕ ид.ч. от имота, поради липсата на съгласие и форма, по иска предявен от П. П. против А., като ищците М. са били осъдени да предадат на всеки от ищците по това дело на по 1/2 ид.ч. от имота на основание чл. 108 от ЗС. Във връзка с издаден по делото изпълнителен лист е било образувано изп.д. № 20118080400075 на ЧСИ З. Д. – В. и с протокол от 28.02.11 г. е оформено доброволното предаване от М. на взискателката на владението върху присъдения й недвижим имот.

Пред Варненския окръжен съд с искова молба от 11.02.2011 г. ищците са предявили идентични искове срещу ответниците, по която е било образувано гр. д. № 262/11 на Варненския окръжен съд, като първоначално производството по делото е било прекратено поради отказ от предявените искове по молба от 01.02.13 г. от адв. Д. В. като пълномощник на ищците. С определение по в. ч. гр. д. № 117/13 на Варненския апелативен съд е отменено определението за прекратяване на делото, като същото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия (поради междувременното оттегляне на пълномощията от ищците, които са упълномощили нов процесуален представител по делото – адв. Д. П., като са представили пълномощно с нотариална заверка на подписите с рег. № 363/10.01.13 на нотариус Р. К. (л. 243), с което са предоставили правомощия на адвоката да завежда дела, да подписва спогодби, да оттегля, признава и изменя иска и да прави всякакви искания пред съдилищата.

По делото е била депозирана обща молба от 01.11.13 г., с която ищците М., представлявани от адв. П. и ответниците А. – лично, са направили изявление пред В., че страните са постигнали извънсъдебна спогодба, поради което ищците оттеглят всички предявени искове и молят да се прекрати делото, като ответниците са изразили съгласие с оттеглянето на исковете. Предвид направеното изявление с определение № 3338/04.11.13 съдът е прекратил производството по делото на основание чл. 232 от ГПК с определение, потвърдено от Варненския апелативен съд с определение по в.ч.гр.д. № 571/13, влязло в сила на 21.03.14 г., което не е допуснато до касационно обжалване с определение по ч. гр. д. № 960/14 на ВКС, ІV г.о. Видно от представеното копие на договор за спогодба (сравнено и от съда с оригинала на документа) от 29.10.13 г., съдът е приел, че ищците М., представлявани от адв. Д. П. и ответниците А., действащи лично, са се споразумели, че предвид предходните опити за разбирателство по гр. д. № 262/11 на В. са останали неуспешни и с цел да се прекрати съществуващия спор, както и да се избегнат допълнителни бъдещи възможни спорове, погасявайки предмета на спора, признавайки неоснователността на претенциите, страните са договорили да създадат описаните по-долу права и задължения: 1) ищците да оттеглят исковете си по гр.д. № 262/11 на В.; 2) двете страни ще подадат обща молба в тази насока; 3) ответниците като отстъпка на направената от ищците отстъпка, се задължили да заплатят на адвокатите - пълномощници на ищците вместо разноски (за такса и адвокатски хонорар), сумата от 10.000 лв. в 1-месечен срок от датата на спогодбата. Страните са заявили, че с подписването на спогодбата спорът се смята за окончателно решен и нямат никакви претенции една към друга, както и че насрещните задължения са погасени чрез изпълнение и взаимно прихващане, а ако има разлика между насрещните задължения, всяка от страните се отказва от разликата в нейна полза. Уговорено е, че при неизпълнение на спогодбата всяка от страните има правото да я развали, като в чл. 6 е уговорена неустойка за неизпълнение на спогодбата в тежест на страната, която се откаже или оспори спогодбата в размер, равен на претенциите по гр.д. № 262/11 на В..

Предявеният иск за разваляне на договора за продажба по чл. 87, ал. 3 ЗЗД е уважен като основателен и в тази му част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила. Въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение, в частта му, с която е отхвърлен като неоснователен иска за унищожаване на договора за спогодба, поради липса на редовна представителна власт, доколкото въззивният съд е приел, че такъв иск не е бил предявяван, като в тази връзка въззивният съд е дал изрични указания. Като неоснователни е приел инцидентните искове за нищожност на договора за спогодба от 29.10.13 г., като е приел, че очевидно направения опит за уреждане на спора, индиция за което е направения от първия процесуален представител на М. отказ от исковете на 01.02.13г. по гр.д. № 262/11г. на В., е останал неуспешен и при наличието на надлежна представителна власт, учредена с пълномощното, дадено от М. в полза на адв. П. с нотариална заверка на подписите на упълномощителите от 10.01.13 г., включващо и правото да подписва спогодби, да оттегля и признава иска, на 29.10.13 г. е сключен процесния договор за спогодба, имащ за своя непосредствена цел прекратяване на съществуващия между страните и съдебно предявен от М. спор. Въззивният съд е приел, че освен тази непосредствена цел, страните са определили и друга цел на спогодбата – да се избегнат допълнителни бъдещи възможни спорове, от което следва, че договорът за спогодба от 29.10.13 г. има своето правно основание, а освен това съдържа и едно признание относно правата на ищците, изразено в декларативната формула в чл. 1, че страните признават неоснователността на претенциите. В този смисъл е направено изявлението, че насрещните задължения са погасени чрез изпълнение и взаимно прихващане, а при наличието на разлика – всяка от страните са отказва от разликата в нейна полза, като е уговорена и неустойка при виновно неизпълнение на спогодбата от насрещната страна – в размер, равен на претенциите по гр.д. № 262/11. Ето защо, съдът е приел, че договорът за спогодба не противоречи на закона и специално на нормата на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, тъй като страните по спогодбата не са се уговорили да развалят извънсъдебно договора за покупко-продажба на имота, сключен между тях на 19.03.2008 г., а са уговорили уреждането на облигационните последици от настъпилата съдебна евикция. Прието е, че прекратяването на спора между страните чрез спогодба, имаща за предмет правата на отстранения купувач, дадени му с нормите на чл. 189, ал. 1 и чл. 191, ал. 1 от ЗЗД, евентуално само за тези по чл. 192, ал. 1 от ЗЗД, може да стане и преди това разваляне на договора и в този смисъл сключването на такава спогодба от евинцираните купувачи не съставлява предварителен отказ от права, за да противоречи на закона или да накърнява добрите нрави. Въззивният съд е приел, че не е нищожна поради противоречие на закона и на добрите нрави и клаузата на чл. 1, ал. 3 от договора за спогодба, тъй като ако страните са се съгласили, че предявените по гр. д. № 262/11 на В. претенции са неоснователни, респективно погасени чрез други насрещни права на ответниците, то не е в противоречие на закона ответниците да поемат задължение да заплатят парична сума за възнагражденията на адвокатите на насрещната страна и то директно на самите адвокати. А относно това, че в уговорения срок за плащане на сумата от 10.000 лв., е настъпило оттегляне на пълномощията на адвоката, сключил спогодбата от името на ищците, това не е могло да бъде предвидено от никоя от участниците в самата спогодба към момента на нейното сключване.

По инцидентния иск за унищожаване на договора за спогодба от 29.10.13 г. поради измама, въззивният съд е приел, че няма събрани никакви доказателства, че изявлението на адв. П. е било направено под действието на неверни представи, които другата страна А. или трето лице, са предизвикали умишлено. Няма данни ответниците А. да са внушили у представителя на М. неверни представи относно правата и задълженията на страните при осъществената евикция, да са били премълчани известни факти от значение при сключване предмета на договора за спогодба или да са били поддържани такива неверни представи. Липсват доказателства за отношенията между представител и представлявани относно изискванията на представляваните при евентуално упражняване на представителното правомощие, дадено с упълномощителната сделка за сключване на спогодба с насрещната страна, за да се установи евентуално измама, изходяща от самата П. или от ответниците А.. Прието е, че фактите и обстоятелствата, които ищците твърдят като наличието на такива, индициращи наличието на измама при сключването на спогодбата и то изходяща от самата адв. П., не налагат извода за наличието на хипотезите на чл. 29, ал. 1 или ал. 2 ЗЗД. Не е налице липса на редовна представителна власт в полза на адв. П. да сключва спогодба поради това, че в пълномощното й липсвало овластяване за получаване на суми в брой или по банков път. Надлежната представителна власт за разпореждането с предмета на спора включва и по-малкото – да се получава изпълнение на уговорено насрещно задължение по сключена спогодба. Дали уговорката за заплащане на сумата от 10.000лв. в полза на адвоката-пълномощник на ищците, вместо заплащането от ответниците на самите ищци на направени от тях по делото разноски, включващи и уговорен адвокатски хонорар, е уговорка във вреда на представлявания, представлява въпрос, относим към иск по чл. 40 от ЗЗД (какъвто по настоящото дело няма предявен). От служебна справка е установено, че с влязло в сила прокурорско постановление е прекратено воденото срещу адв. Д. П. наказателно производство за престъпление по чл. 217, ал. 4, вр. ал. 2 от НК.

Правилно въззивният съд е приел, че ищците са купили от ответниците недвижим имот, като уговорената цена е заплатена с банков кредит, както и че ищците са съдебно отстранени от имота и договорът за продажба е развален. Също правилно съдът е приел, че за уреждането на последиците от евикцията между ищците, представлявани от адв. П. и ответниците е сключен договор за спогодба, съгласно който отношенията между тях, произтичащи от евикцията са окончателно уредени, като насрещните им вземания са погасени чрез прихващане, а ако има разлика в техните размери, всяка от страните се отказва от разликата в нейна полза, като ответниците се задължават да платят на адвокатите пълномощници на ищците сумата 10.000 лева вместо направените разноски по делото (държавна такса и адвокатски хонорар), който договор не противоречи на закона и не накърнява добрите нрави, тъй като неговият предмет е в разпоредителната власт на страните и не съдържа отказ от бъдещи права. Правилно също съдът е приел, че иск за обявяване на недействителността на спогодбата по отношение на ищците поради ненадлежното овластяване на пълномощницата им адв. П. не е предявен, но неправилно е приел, че е предявен иск за унищожаване на спогодбата поради измама.

Правилно съдът посочва, че по делото няма събрани доказателства изявлението на адв. П., като пълномощник на ищците да е било направено под влиянието на неверни представи, предизвикани умишлено от насрещната страна или от трето лице нито такива представи да са предизвикани у самите ищци, но такива доказателства не са събрани, защото в основанието на исковата молба не се съдържат твърдения за това.

В основанието на исковата молба ищците твърдят, че 1) спогодбата е сключена от адв. П. в тяхна вреда, тъй като 2) пълномощницата им е уговорила да бъде погасено правото им да получат даденото по разваления договор за продажба и вредите от съдебното отстранение и така те няма да могат да върнат отпуснатия кредит от банката; 3) не съществуват техни насрещни задължения към ответниците, с които да стане прихващането; 4) уговорена е неустойка, равняваща се на цената на договора (която, ако клаузата е действителна, би обезсмислила възможността за неговото оспорване); както и 5) упълномощените адвокати получават възнаграждение в размер на 10.000 лева от насрещната страна, като компенсация за разноските по делото (държавна такса и адвокатски хонорари), които ищците са направили в производството по прекратеното дело за имуществените последици от евикцията поради оттеглянето на иска със съгласието на ответниците.

Неправилно въззивният съд е приел, че не е предявен иск за обявяване недействителността на договора за спогодба по отношение на ищците поради споразумяването на пълномощницата им в тяхна вреда и в нарушение на материалния закон съдът е обсъдил не какви правни последици пораждат, а какви правни последици не пораждат твърдените в основанието на исковата молба обстоятелства, посочени по-горе.

Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон в частта, в която са отхвърлени исковете за унищожаване на договора за спогодба поради измама и за имуществените последици от евикцията, поради което въззивното решение следва да бъде отменено в тази част, както и в частта за разноските, а предявените искове – разгледани от касационната инстанция.

Предявените искове са за сумата 75.532,70 лева платената цена по договора за продажба на чужда вещ, 2.784,99 лева изплатени разноски по договора, 878,47 лева разноски по учредяването на договорна ипотека, 7.034 лева разноски по прекратеното дело за последиците от евикцията, 2.548 лева изплатена застрахователна премия и 57.467,30 лева увеличена стойност на закупения имот към предявяването на иска със законната лихва от тогава.

Ответниците оспорват исковете, като възразяват, че отношенията във връзка с последиците от евикцията са уредени в договор за спогодба, поради което не дължат нищо.

Репликата срещу договора за спогодба е предявена с иск за обявяване на неговата недействителност по отношение на ищците поради споразумяването на пълномощницата им в тяхна вреда по чл. 40 ЗЗД.

По делото е установено, че ищците са купили от ответниците недвижим имот, като уговорената цена е заплатена с банков кредит, както и че ищците са съдебно отстранени от имота и договорът за продажба е развален. Ищците са предявили иск за имуществените последици от евикцията, но производството е прекратено поради оттеглянето му със съгласието на ответниците. За уреждането на последиците от евикцията между ищците, представлявани от адв. П. и ответниците е сключен договор за спогодба, съгласно който отношенията между тях, произтичащи от евикцията са окончателно уредени, като насрещните им вземания са погасени чрез прихващане, а ако има разлика в техните размери, всяка от страните се отказва от разликата в нейна полза, като ответниците се задължават да платят на адвокатите пълномощници на ищците сумата 10.000 лева вместо направените разноски по делото (държавна такса и адвокатски хонорар), като в случай на оспорване на договора за спогодба е уговорена и неустойка в размер на вземанията по прекратеното дело.

По тези обстоятелства няма спор.

От заключението на изслушаната счетоводна експертиза се установява, че цената по договора 75.532,70 лева е преведена на ответниците от банката кредитор, разноските по договора са 2.784,99 лева, разноските по учредяването на договорна ипотека са 878,47 лева, застрахователната премия е 2.548 лева, разноските по прекратеното дело за последиците от евикцията са 7.034 лева, а увеличена стойност на закупения имот към предявяването на иска е 57.467,30 лева.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че сключеният договор за спогодба е недействителен по отношение на ищците поради споразумяването в тяхна вреда на представлявалата ги адв. П. с ответниците. Споразумяването е във вреда на ищците, тъй като по силата на спогодбата те биха изгубили вземанията си за платената цена по договора за продажба на чужда вещ, разноските по договора и другите вреди от евикцията. По делото няма спор, че тези вземания са съществували, тъй като продадената вещ действително е чужда, ищците са наистина съдебно отстранени и договорът за продажба е развален с влязло в сила съдебно решение. Договорът за спогодба не отрича, че тези вземания са съществували, но прогласява, че те се погасяват чрез прихващане със задължения на ищците. Ищците обаче нямат задължения, произтичащи от евикцията. Следва да се приеме, че ищците нямат и други задължения към ответниците, тъй като такива не са посочени в спогодбата, а и ответниците не твърдят да са имали вземания от ищците. Дори да са съществували някакви задължения на ищците към ответницата, те не са признали за съществуването им, съществуването им не е установено и те не са погасени чрез прихващане, тъй като не са посочени по основание и размер в спогодбата. Вредата на ищците не се изчерпва с това, по силата на уговорената неустоечна клауза, ако оспорят договора за спогодба, те биха дължали неустойка в размер всички техни вземания, произтичащи от евикцията, което би обезсмислило всякакво оспорване. Отделно стои въпросът, че вместо обезщетение за ищците за направените разноски по прекратеното поради оттеглянето на иска дело, пълномощницата е уговорила с насрещната страна тя (тъй като други упълномощени адвокати по прекратеното делото няма) да получи възнаграждение в размер на 10.000 лева.

Повече от очевидно е, че както пълномощницата, така и ответниците са знаели за увреждането, тъй като лично те изрично уговарят несъмнено съществуващите вземания на ищците да бъдат погасени за сметка на несъществуващи техни задължения, а дори такива задължения да са съществували, те няма как да бъдат погасени, тъй като не произтичат от евикцията и не са индивидуализирани по основание и размер в договора за спогодба. Също няма как пълномощницата и ответниците да не са знаели, че те самите уговарят клауза, която обезсмисля възможността за оспорване на спогодбата (само това е достатъчно да се обяви нейната недействителност), както и че разноските на ищците по прекратеното поради оттеглянето на иска дело остават некомпенсирани, за сметка на което представляващата ги пълномощница получава възнаграждение в размер на 10.000 лева.

Без правно значение е обстоятелството, че наказателното преследване срещу адв. П. по обвинението за злоупотреба с доверието на нейните доверители е прекратено поради липсата на доказателства за пряк умисъл. Без правно значение би била и евентуална оправдателна присъда по обвинение в злоупотреба с доверие, тъй като съставът на престъплението изисква доказаното наличие на умисъл, докато за спорзумяването във вреда на представлявания не се изисква умисъл, а само недобросъвестност – знание за увреждането – т. 3 ТР № 5/12.12.2016, ВКС, ОСГТК по т.д. № 5/2014.

Не са в причинна връзка със съдебното отстранение разноските по отпускането на банковия кредит, в т.ч. за застрахователна премия. В причинна връзка с евикцията са платените лихви по кредита върху обявената покупна цена в нотариалния акт, но този иск е оттеглен. В причинна връзка с евикцията е и вредата в размер на 57.467,30 лева. от увеличената стойност на имота към деня на предявяването на иска, както се претендира, тъй като при евикция неизпълнението от страна на продавача на чужда вещ е в причинна връзка с необходимостта евинцираният купувач да плати пазарната цена, такава каквато е при съдебното отстранение, за да си купи равностойна вещ, защото неизпълнението е необходимо и достатъчно условие за извършването на съответния допълнителен разход на свободния пазар, който е обичайна среда (вж. Решение № 296/05.11.2013 ВКС, ІV ГО по гр.д. № 48/2013). Не са в причинна връзка с евикцията и вредите от разноските по прекратеното дело за последиците от евикцията в размер на 7.034 лева, тъй като разноските по това дело са разпределени съгласно изискванията на закона в зависимост от процесуалното поведение на страните, тези вреди са в причинна връзка с недействителността на договора за спогодба, обосновал оттеглянето на исковете.

Видно от изложеното ответниците дължат да върнат на ищците получената цена по договора за продажба на чужда вещ в размер на 75.532,70 лева, както и да им възстановят сумата 2.784,99 лева разноските по разваления договор и им заплатят обезщетение за вредите от евикцията в размер на 57.467,30 лева със законната лихва от 27.08.2014 г. – датата на пощенското клеймо, удостоверяващо изпращането на исковата молба по пощата.

При този изход на делото на ищците И. Й. М. и И. Й. М. следва да бъде присъдена сумата 17.602,94 лева разноски по компенсация за всички инстанции.

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 169/31.10.2016 на Варненския апелативен съд по гр. д. № 442/2016 в частта, в която са отхвърлени исковете за унищожаване на договора за спогодба поради измама по чл. 29 ЗЗД, за връщане на платената цена и заплащане на разноските по договора, необходимите и полезни разноски за вещта, както и за другите вреди от отстранението на основание чл. 189 ЗЗД, със законната лихва на основание чл. 86 ЗЗД, както и в частта за разноските.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 169/31.10.2016 на Варненския апелативен съд по гр. д. № 442/2016 в останалата част.

ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на И. Й. М. и И. Й. М. на сключения на 29.10.2013 г. от тях, чрез представлявалата ги адв. Д. А. П., от една страна, и А. М. А. и Н. Л. А., от друга страна, договор за спогодба, поради споразумяване във вреда на представляваните на основание чл. 40 ЗЗД.

ОСЪЖДА А. М. А. и Н. Л. А. да заплатят на И. Й. М. и И. Й. М. сумата 135.784,99 лева на основание чл. 189 ЗЗД със законната лихва от 27.08.2014 г. на основание чл. 86 ЗЗД, както и сумата 17.602,94 лева разноски по компенсация за всички инстанции.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.