Р Е Ш Е Н И Е№ 177гр. София, 07.11. 2017г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в съдебно заседание на втори октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

при секретаря Петя Петрова, като изслуша докладваното от съдия Николова т.д. № 316 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. Л. И. срещу решение №2000 от 26.10.2016г. по в.гр.д. №1446/2016г. на Софийски апелативен съд, ГО, с което е потвърдено решение №372/14.01.2016г. по гр. д. №2946/2015г. на Софийски градски съд, ГО, 14 състав. С първоинстанционното решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от К. Л. И. против Г. ф. иск с правно основание чл.311е т.2 от КЗ отм. , вр. чл.311в ал.1 вр. ал.5 от КЗ отм. за осъждане на ответника за сума в размер на 40 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и 4 500 – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законна лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането.

Касаторът моли обжалваното въззивно решение да бъде отменено като неправилно. Счита за неправилен извода на въззивния съд, че не е спазен специалният ред по чл. 311п от КЗ отм. . Поддържа, че тъй като вземането му срещу [фирма] е признато с влязло в сила решение и има издаден изпълнителен лист срещу дружеството в несъстоятелност, то качеството му на кредитор е неоспоримо и не се нуждае от допълнително потвърждение чрез включване в списъците от синдика. Поддържа, че производството по несъстоятелност е било спряно поради бездействието на Г. ф. и Комисията за финансов надзор да предплатят определените от съда по несъстоятелността разноски в размер на 120 000 лева, а това тяхно поведение го е лишило от възможността съдебно признатото му вземане да бъде включено в списъка на приетите вземания от синдика на дружеството в несъстоятелност. Моли да се отмени въззивното решение и да бъде осъден ответникът да заплати присъдения размер на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди. Претендира и присъждане на разноски.

Ответникът Г. ф. счита, че касационната жалба е неоснователна. Поддържа, че обжалваното решение е правилно и обосновано, като при постановяването му съдът се е съобразил със събраните по делото доказателства. Счита за правилни изводите на съда, че спрямо ищеца не са налице предпоставките на чл.311п от КЗ за изплащане на вземане по реда на Част шеста „А“ от КЗ отм. и че същият е разполагал с няколко възможности за защита на вземането си, които не е реализирал. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С определение № 192 от 31.03.2017г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК касационно обжалване на въззивното решение, по следния значим за изхода на делото правен въпрос „Подлежи ли на изплащане от Гаранционния фонд сумата по вземане на потребител на застрахователна услуга, което е признато с влязло в сила осъдително решение срещу застрахователното дружество в несъстоятелност, но вземането не е включено от синдика в списъка на приетите вземания поради това, че производството по несъстоятелност е било спряно по реда на чл.632 от ТЗ и впоследствие прекратено?“

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е счел, претендираните от въззивника вземания за обезщетение попадат в хипотезата на чл. 311в от КЗ отм. , а именно, че същите са вземания на физическо лице и произтичат от Застрахователен договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите. Установил е, че заявените от въззивника претенции не са били включени в списъка с приетите вземания от синдика на несъстоятелния застраховател. Поради това е приел, че тъй като не е спазен специалният ред за одобряване и изплащане на застрахователни вземания по Договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите чл. 311п от КЗ отм. , за Г. ф. не е възникнало задължение да изплати претендираните обезщетения.

Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 от ГПК, приема следното:

С разпоредбите на чл.311 и сл. от Кодекса за застраховането отм. ДВ бр.102/29.12.2015г./, се урежда ред за удовлетворяване на вземания на увредени физически лица за обезщетения по задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите в случаите на обявена несъстоятелност на задължения за обезщетението застраховател. Съгласно чл.311 б. ал.1 и чл.311в. от КЗ отм. при несъстоятелност на застраховател със седалище в Република България или на застраховател от трета държава, който е регистрирал клон по Търговския закон в Република България, се гарантират вземанията на следните потребители на застрахователни услуги: всички застрахователни

вземания на физическите лица, юридическите лица с нестопанска цел и търговците, които представляват микропредприятия по смисъла на Закона за малките и средните предприятия, произтичащи от застрахователен договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите или за застраховка Злополука на пътниците, или за застраховка по раздел I от приложение №1. Вземанията за лихва за забава на застрахователя по изискуеми застрахователни вземания не се гарантират. Съгласно разпоредбата на чл.311в ал.5 от КЗ отм. вземанията по пряк иск на увредените лица по застраховка Гражданска отговорност“ се считат за застрахователни вземания за целите на Част шеста А от КЗ отм. Условията и реда за плащане на суми по гарантираните застрахователни вземания са предвидени в чл.311п от КЗ отм. , съгласно който

от средствата на обезпечителния фонд се изплащат задължения на съответния застраховател към потребителите на застрахователни услуги по чл. 311в, ал. 1 след влизане в сила на решението за обявяване несъстоятелността на застрахователя. Гарантираните размери на застрахователните вземания се изплащат чрез банка, определена от управителния съвет на Г. ф. Съгласно чл.311п. ал.3 от КЗ отм. синдикът на застрахователя в несъстоятелност представя списъка по чл.689 от ТЗ и на управителния съвет на Гаранционния фонд незабавно след неговото изготвяне. Управителният съвет на Гаранционния фонд може да направи писмено възражение пред съда с копие до синдика срещу прието или неприето от синдика вземане по реда на чл.690 от ТЗ. В срок 15 дни от датата на публикуване на окончателния списък на приетите вземания по чл.692 от ТЗ синдикът е длъжен да го представи на управителния съвет на Г. ф. В случай, че е направил възражение по чл. 690 ал.1 от ТЗ, управителният съвет на Г. ф. може да предяви иск за установяване съществуването на неприето вземане или несъществуването на прието вземане по реда на чл.694 от Търговския закон. В срок до 15 дни от получаването на окончателния списък по чл.311п. ал.3 от КЗ отм. управителният съвет на Г. ф. е длъжен да оповести най-малко в два централни ежедневника деня, от който оправомощените потребители на застрахователни услуги могат да получават плащания от обезпечителния фонд, както и банката, чрез която ще се извършват тези плащания. Изплащането на суми от обезпечителния фонд по безспорните застрахователни вземания започва не по-късно от 45 дни от датата на публикацията по чл.311п ал.4 от КЗ отм. . Съгласно чл.311п ал.5 изр.2 от КЗ отм. за одобрени от съда последващи допълнително предявени и приети вземания срокът за изплащане е 15 дни от датата на публикацията.

Разпоредбата на чл.311п. ал.2 от КЗ отм. установява право на Г.ф. да предяви възражение срещу прието или неприето от синдика вземане по реда на чл. 690 на Търговския закон, каквото право по общите правила на производството по несъстоятелност имат само длъжникът и кредиторите. В чл.134 ал.1 от КЗ отм. е предвидено, че кредиторите предявяват писмено своите вземания пред синдика в срок два месеца от обнародването на решението по чл.131 от КЗ отм. , като вземанията на застрахованите се смятат за предявени, но това не отменя правото им да предявят пред синдика вземанията си в срока по ал.1. Извън това, в КЗ не са въведени други отклонения от общия ред, установен в ТЗ за предявяване на вземанията на кредиторите в производството по несъстоятелност.

Следователно всеки кредитор на застрахователя – длъжник в производството по несъстоятелност, чието вземане е предявено, но не е включено в списъка на приетите вземания, може да депозира в срока по чл.690 ал.1 от ТЗ възражение срещу отказа за приемане на вземането. При произнасяне на съда по несъстоятелността с определение по чл.692 от ТЗ, с което съдът остави възражението без уважение, кредиторът може да предяви иска по чл.694 от ТЗ за установяване съществуването на неприетото си вземане. Когато обаче към момента на откриване на производство по несъстоятелност с решение по чл.630 от ТЗ има заварено дело срещу длъжника, съгласно чл.637 ал.1 от ТЗ на образуваното исково производство се отрежда ролята на иск по чл.694 от ТЗ за тези вземания. Същото се спира до съставянето на списъка на приетите вземания от синдика. Ако предявеното от кредитора в производството по несъстоятелност вземане не бъде включено от синдика в списъка на приетите вземания, без да е необходимо възражение от кредитора, спряното по чл.637, ал.1 от ТЗ исково производство се възобновява на основание чл.637 ал.3 т.1 от ТЗ и продължава с участието вкл. на синдика /в този смисъл постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение от 16.07.2015г. по т.д.№3170/2013г. на ВКС, ТК, І т.о./. Съгласно чл.694 ал.8 от ТЗ и чл.637 ал.4 от ТЗ влезлите в сила решения по иска по чл.694 ал.1 - 3 от ТЗ и по чл.637 ал.3 от ТЗ имат установително действие в отношенията на длъжника, синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност. Разпоредбата на чл.691 от ТЗ предвижда, че не може да се оспорва вземане, което е установено с влязло в сила съдебно решение, постановено след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, по което е взел участие синдикът. Съгласно чл.694 ал.9 от ТЗ в плана за оздравяване, съответно при разпределение на осребреното имущество задължително се заделят резерви за неприето вземане Посочените разпоредби налагат извода, че при успешно провеждане на иска по чл.694 ал.1-3 от ТЗ или по чл.637 ал.3 от ТЗ, кредиторът не следва да предявява отново вземането си, за да бъде включено в списъка на приетите вземания, а ще получи предварително заделената сума в сметката за разпределение на основание влязлото в сила съдебно решение, респективно ще бъде включен в сметката за разпределение, ако такава не била изготвена до постановяване на решението.

Няма основание за кредиторите в производството по несъстоятелност на застрахователно дружество да се поставя изискване, след приключването на производството по чл.694 от ТЗ, респ. чл.637 от ТЗ да предявяват отново своето вземане пред синдика. Разпоредбата на чл. 311п ал.5 изр.2 –ро от КЗ отм. следва да се тълкува във връзка с разпоредбата на чл.695 от ТЗ, съгласно която одобреният от съда списък се допълва с последващите допълнително предявени и приети по предвидения от закона ред вземания. Тези разпоредби касаят допълнително предявени и приети вземания в определени от закона случаи и в предвидения от закона ред, а това е редът по чл.688 ал.1 и ал.3 от ТЗ, като в производството по несъстоятелност на застраховател е приложима само разпоредбата на чл.688 ал.3 от ТЗ. В тази хипотеза не попадат вече предявените, но неприети вземания, съществуването на които е било установено по реда на чл.694 от ТЗ или чл.637 от ТЗ. По силата на разпоредбите на чл.691 от ТЗ и чл.694 от ТЗ, съответно чл.637 ал.4 от ТЗ тези вземания се считат за установени и безспорни не само между страните в производството, в което са постановени, но и по отношение на всички кредитори в производството по несъстоятелност. По този начин застрахователното вземане, признато с решение по чл.694 или чл.637 от ТЗ придобива качеството безспорно застрахователно вземане по смисъла на чл.311п ал.5 от КЗ отм. . Действително Г. ф. не е от кръга на лицата, изброени в разпоредбите по чл.694 ал.8 от ТЗ и чл.637 ал.4 от ТЗ, но доколкото с разпоредбата на чл.611п ал.2 от КЗ отм. са му предоставени права да оспорва списъка на приетите вземания, аналогични на тези на кредиторите, то следва да се приеме, че е обвързан по аналогичен начин и от силата на пресъдено нещо на постановеното решение по чл.694 от ТЗ, респ. чл.637 от ТЗ.

По изложените съображения на релевантния правен въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, следва да се отговори по следния начин: Вземане на потребител на застрахователна услуга, което е предявено в срок и признато с влязло в сила решение по чл.694 от ТЗ или чл. 637 от ТЗ срещу застрахователното дружество в несъстоятелност, подлежи на изплащане от Г. ф., без да е необходимо вземането да бъде включвано изрично в списъка на приетите вземания от синдика.

С оглед на отговора на правния въпрос, по който касационното обжалване е допуснато, въззивното решение се явява неправилно.

От събраните по делото доказателства се установява наличието на всички предпоставки за изплащане от Г. ф. на обезщетения по задължителна застраховка Гражданска отговорност в случаите на обявена несъстоятелност на задължения за обезщетението застраховател, установени в разпоредбите на чл.311 и сл. от Кодекса за застраховането отм. .

По предявени от К. Л. Г. срещу ЗК [фирма] искове по чл.226 от КЗ отм. за присъждане на обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди вследствие ПТП от 18.08.2013г., причинено от водача Р. К., застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество, е образувано производството по гр.д.№1900/05г. на СГС, ГО, 10 състав.

С решение по т. д. н. № 665/2006 г. СГС, ТО, VI – 9 –ти състав, е открито производство по несъстоятелност на застрахователното дружество, с ново наименование ЗК [фирма]. С определение от 21.03.2007г. производството по гр.д.№1900/05г. на СГС, ГО, 10 състав, е било спряно на основание чл.637 ал.1 от ТЗ. С молба вх.№ ПВ-868/06.04.2007г. на основание чл.134 от КЗ отм. , ищецът е предявил вземанията си в производството по несъстоятелност, като те са били включени в съставения от синдика списък на неприетите вземания под №1171. На основание чл.637 ал.3 от ТЗ спряното производство по гр.д.№1900/08г. на СГС, ГО, 10 състав, е било възобновено, като с влязло в сила решение от 20.12.2010г., по същото дело, СГС, I ГО, 10 – ти състав, е осъдил ЗК „Х.“ /н/ да заплати на К. Л. И. сумата от 40 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпилото на 18.08.2003г. ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.07.2005г. до окончателното й изплащане, сумата от 4 500 лв. претърпени имуществени вреди, сумата от 3 000 лв. лихва за забава за периода от 18.08.2003г. до 01.07.2005г., както и сумата от 442,25 лв. съдебни разноски.

При наличието на влязло в сила решение по реда на чл.637 от ТЗ, с което своевременно предявените и неприетите от синдика на [фирма] /н./ вземания на К. Л. И. за застрахователно обезщетение са признати със сила на пресъдено нещо, не е необходимо същите отново да бъдат предявявани пред синдика, за да бъдат включени в списъка на приетите вземания. Поради това без значение е обстоятелството, че към датата на влизане в сила на решението по чл.637 от ТЗ – 08.07.2011г. производството по несъстоятелност на [фирма] /н./ е било спряно на основание чл. 632 ал. 5 от ТЗ, а впоследствие е било прекратено.

По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, правният спор по предявените искове по чл.311е от КЗ отм. следва да бъде разрешен по същество, като Г. фонд бъде осъден да заплати на К. Л. И., на основание чл.311е т.2 от КЗ отм. сума в размер на 40 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и 4500 – обезщетение за имуществени вреди, в резултат на пътно – транспортно произшествие от 18.08.2003г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба - 04.03.2015г. до окончателното плащане.

На касатора К. Л. И. не следва да бъдат присъждани разноски, доколкото по делото няма доказателства да са направени такива.

На основание чл.78 ал.6 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложи държавната такса в размер на 3560 лева за производството в трите инстанции.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 от ГПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №2000 от 26.10.2016г. по в.гр.д. №1446/2016г. на Софийски апелативен съд, ГО, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Г. Ф., с адрес [населено място], [улица], да заплати на основание чл.311е т.2 от КЗ отм. , на К. Л. И. с [ЕГН], с адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес]0, ап.38, сума в размер на 40 000 лева / четиридесет хиляди лева/ – обезщетение за неимуществени вреди и 4500 лева / четири хиляди и петстотин лева/ – обезщетение за имуществени вреди, в резултат на пътно – транспортно произшествие от 18.08.2003г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 04.03.2015г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА Г. Ф., с адрес [населено място], [улица], да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата 3560 лева /три хиляди петстотин и шестдесет лева/ - държавна такса, на основание чл.78 ал.6 от ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.

Ключови думи