Р Е Ш Е Н И Е

№ 175

Гр.София, 07.11.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на втори октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева

ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова

Кристияна Генковска

при секретаря Петя Петрова, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 141 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. П. С., [населено място] срещу решение № 183/19.07.16г., постановено по т.д.№ 92/2016г. от Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 70/04.03.2015г. по т.д.№ 1504/2012г. на Великотърновския окръжен съд за отхвърляне на предявените от касатора против [фирма], [населено място] искове за признаване за нищожни на основание чл.26, ал.1, пр.1 и пр.2 и чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД, евентуално за унищожаеми, на договор за банков кредит от 09.07.2008г. и на договор за ипотека, обезпечаваща вземането на банката по кредита, сключен с нотариален акт № 1611, том ІХ, рег.№ 10719, н.д.№ 1290/2008г. на нотариус Т.Б..

Касаторът поддържа, че решението е неправилно съгласно чл.281, т.3 ГПК и моли същото да се отмени, като се уважат предявените искове. Претендира разноските по делото.

Ответникът не взема становище по жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното:

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че не са налице въведените основания за нищожност на сключените договори за банков кредит и за ипотека. Изложени са съображения, че договорът за кредит е подписан от главния регионален мениджър на банката, а договорът за ипотека - от редовно упълномощено лице, поради което не е налице твърдяното нарушение по чл.10 ЗКИ и противоречие с учредителните документи и устава на банката. Въззивният съд се е позовал и на разпоредбата на чл.301 ТЗ, както и е посочил, че пороците не касаят начина на формиране на насрещните волеизявления, които да доведат до унищожаемост на договорите. В мотивите на съда е отбелязано, че ищецът се е позовал на нарушение на чл.146, ал.1 и ал.2 ЗЗП, но не са били изложени конкретни съображения, поради което това основание за нищожност на договорите не е обсъждано от въззивния съд.

С определение № 302/25.05.2017г. ВКС допусна касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС по въпроса за преценката на съда за неравноправен характер на клаузи в договор за кредит, даващи право на банката едностранно да променя размера на възнаградителната лихва по кредита.

Становището на състава на ВКС произтича от следното:

В определението по чл.288 ГПК за допускане на касационно обжалване съставът на ВКС се е основал на решение № 237/20.01.17г. по т.д.№ 2927/15г. на ВКС, І т.о., в което по реда на чл.290 ГПК е прието, че потребителят, който се позовава на неравноправен характер на клауза от договора, не следва да конкретизира твърденията си чрез посочване с коя от хипотезите, предвидени в чл.143 ЗЗП, е налице противоречието. Дадените разяснения са в смисъл, че потребителят следва единствено да изложи фактически и/или правни обстоятелства, които според него обуславят неравноправния характер на договорната клауза, както и че потребителят може и да не сочи конкретна хипотеза по чл.143, т.1-18 ЗЗП, както и неравноправният характер може да е основан на обстоятелства по чл.145, ал.1 ЗЗП – възникнали при сключване на договора, други клаузи или други договори, от които зависи оспореният. Решението е постановено по повод на въведено от потребителя възражение за неравноправен характер на клауза от потребителски договор, но намира приложение и при предявен иск за нищожност на потребителски договор, съдържащ неравноправни клаузи.

Обжалваното въззивно решение не съответства на практиката на ВКС в частта, с която Великотърновският апелативен съд е приел, че за да обсъди основанието за нищожност на договора поради нарушение на чл.146, ал.1 и ал.2 ЗЗП, ищецът е следвало да изложи конкретни съображения.

В исковата молба ищецът – настоящ касатор е въвел основанието за нищожност на договора за кредит поради нарушение на чл.146, ал.1 вр. ал.2 ЗЗП и на Директива 93/13 на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори в частта за промените в общите условия и за правото на търговеца да увеличава цената, да олихвява с лихви за просрочие и да добавя наказателни добавки към лихвата върху неиздължената част от кредита с ненастъпил падеж. В допълнителната искова молба – т.4, с оглед на заявените от ответника възражения, ищецът е посочил, че погасителният план и общите условия са едностранно изготвени и че със сключено допълнително споразумение не може да се потвърди нищожен акт. Във въззивната жалба на настоящия касатор е налице изрично позоваване на неправилност на първоинстанционното решение, тъй като не са били обсъдени твърденията за неравноправност на клаузите, за неизпълнение на служебното задължение на съда да следи за неравноправност на клаузите в потребителските договори, както и относно извода на съда, че посочените въпроси не влияят на нищожността на договора. Изрично са изложени доводи, че ако уговорките относно основните за правоотношението задължения на страните са неравноправни, това би могло да доведе до нищожност на договора в неговата цялост.

Така заявените от ищеца по иска обстоятелства са относими към поддържаното основание за нищожност на договора за кредит поради нарушение на чл.146 ЗЗП, достатъчно конкретни са и въззивният съд е следвало да ги разгледа. Ищецът изрично е въвел и оплаквания във въззивната жалба в този смисъл съгласно чл.269 ГПК, поради което съставът на апелативния съд е дължал произнасяне по тях. Независимо от твърденията за нищожност поради неравноправен характер на отделни клаузи от договора за кредит, искането е за обявяване нищожността на целия договор, като преценката на съда дали договорът да се обяви за нищожен в неговата цялост следва да се основава на правилото на чл.146, ал.5 ЗЗП, а именно дали договорът може да се прилага и без неравноправните му клаузи. Основанието за нищожност на договора за кредит поради нарушение на чл.146 ЗЗП и Директива 93/13 не е разгледано нито от първоинстанционния, нито от въззивния съд, поради което след отмяната на въззивното решение делото следва да се върне на Великотърновския апелативен съд за ново разглеждане съгласно чл.293, ал.3 ГПК.

При новото разглеждане на делото въззивния съд следва да се произнесе по въведеното основание за нищожност на договора за кредит, след като обсъди събраните по делото доказателства от значение за произнасянето по спора, както и, ако приеме че отделни клаузи от договора са неравноправни, да прецени дали договорът може да се приложи без тези клаузи съгласно чл.146, ал.5 ГПК и да обяви същите за нищожни или съответно да обяви нищожността на целия договор. С оглед на решението по иска за обявяване на нищожността на договора за кредит съдът следва да се произнесе и по иска за обявяване нищожност на договора за ипотека. Въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред ВКС съгласно чл.294, ал.2 ГПК.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 183/19.07.16г., постановено по т.д.№ 92/2016г. от Великотърновския апелативен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Великотърновския апелативен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.