За задължението на въззивния съд да следи за допустимостта на обжалваното решение и нередовността на исковата молба и за действията, които следва да предприеме въззивният съд, когато констатира, че исковата молба е нередовна поради противоречие между обстоятелствена част и петитум, извън случаите, в които в исковата молба се излагат твърдения, сочещи на правен интерес да се търси защита срещу определено лице, а искът е насочен срещу друго лице.


Р Е Ш Е Н И Е

№ 159

гр. София,13.11.2017 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на двадесет и шести септември, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2205 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. С. П. срещу решение №224 от 05.07.2016 г. по в.т.д.№306/2016 г. на АС Пловдив. С обжалваното решение е обезсилено решение №26 от 15.03.2016 г. по т.д.№121/2015 г. на ОС Хасково, с което по предявен от М. С. П. срещу [фирма] иск по чл.71 от ТЗ, са отменени решения, обективирани в протокол от 12.10.2015 г. на [фирма], едноличния собственик на капитала на [фирма] и е прекратено производството по предявения иск.

В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на процесуалния закон, изразяващо се в неизпълнение от въззивния съд на задължението му да даде указания за отстраняване на констатирана нередовност на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора.

Ответникът по касация - [фирма] заявява становище за неоснователност на жалбата.

С определение №227 от 07.04.2017 г. решението е допуснато до касационно обжалване по процесуалноправния въпрос: За задължението на въззивния съд да следи за допустимостта на обжалваното решение и нередовността на исковата молба и за действията, които следва да предприеме въззивният съд, когато констатира, че исковата молба е нередовна поради противоречие между обстоятелствена част и петитум, извън случаите, в които в исковата молба се излагат твърдения, сочещи на правен интерес да се търси защита срещу определено лице, а искът е насочен срещу друго лице.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното:

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че с оглед наведените в исковата молба доводи – че взетите от изпълнителния директор на ответното АД обжалвани решения са по въпроси, които са от компетентност на общото събрание на дружеството и с оглед отправеното до съда искане – за отмяната на тези решения, е предявен конститутивен иск по чл.71 от ТЗ, за който обаче за ищцата не съществува правен интерес, тъй като тя не се търси законоустановена защита на нейни управителни, контролни и защитни права спрямо ответното АД, а способът за атакуване на посочените решения е предявяване на иск за установяване на нищожността им, какъвто не е предявен.

Т.е. в случая, въззивният съд е констатирал съществуваща нередовност на исковата молба, изразяваща се в несъответствието между обстоятелствената й част, съдържаща твърдения за нищожност на решенията, поради липса на компетентност за вземането им и петитума на молбата, в който е формулирано искане за тяхната отмяна, а не за признаване на нищожността им, съобразно разрешенията в т.1 и т.2 от ТР №1/2002 г. на ОСГК на ВКС. Дължимите в тази хипотеза действия, които следва да осъществи въззивния съд, са посочени в актуалните, съобразно т.5 от ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, разяснения на т.4 на ТР №1/2001 г. на ОСГК на ВКС - въззивният съд, макар и при условията на ограничен въззив, продължава да е инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор, и следователно дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба /извън случаите, в които в исковата молба се излагат твърдения, сочещи на правен интерес да се търси защита срещу определено лице, а искът е насочен срещу друго лице/, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора и само в случай, че указанията не бъдат изпълнени, първоинстанционното решение следва да се обезсили, а производството по делото се прекрати.

В отклонение от посочената задължителна практика, въззивният съд, допускайки съществено нарушение на процесуалните правила не е оставил исковата молба без движение и не е дал указания на ищеца да отстрани констатираната нередовност, като обезсилвайки първоинстанционния съдебен акт, е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а на основание чл.293, ал.3 от ГПК, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АС Пловдив от фазата на производството по чл.129, ал.2, вр. ал.4 от ГПК с цел отстраняване на констатираните нередовности на исковата молба.

По отношение на направените пред настоящата инстанция разноски, на основание чл.294, ал.2 от ГПК следва да се произнесе въззивният съд при повторното разглеждане на делото.

Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №224 от 05.07.2016 г. по в.т.д.№306/2016 г. на АС Пловдив.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на АС Пловдив.

Решението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.