Относно размера на присъжданите обезщетения за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени като пряка и непосредствена последица от настъпило пътно – транспортно произшествие.

чл. 226, ал. 1 КЗ чл. 52 ЗЗД 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 97

гр.София, 13.11.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ГЕРГАНА НИКОВА

при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладвано от съдия Гергана Никова търговско дело № 60239 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 – чл. 293 ГПК.

С определение № 84 от 28.02.2017 г., постановено по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 955 от 11.05.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 5414/2015 г. на Апелативен съд - София, ГК, II състав, в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 226, ал. 1 КЗ отм. за разликата над сумата 6 000 лева до сумата 40 000 лева по въпроса относно размера на присъжданите обезщетения за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени като пряка и непосредствена последица от настъпило пътно – транспортно произшествие.

Касаторът В. Т. П. чрез адвокат В. Н. от САК моли въззивният акт да бъде отменен като неправилен и исковата претенция да бъде уважена в пълния претендиран размер от 40 000 лева. Поддържа, че въззивният съд не е взел под внимание и не е оценил в достатъчна степен всички обективни обстоятелства, които обуславят претърпените неимуществени вреди, както и значението им за определяне на справедливо по размер обезщетение. Моли въззивното решение да бъде отменено и ВКС да присъди претендираната разлика от 34 000 лв. Претендира разноски, включително възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Ответникът по касация ЗД [фирма], чрез адвокат А. И. от САК, възразява, че жалбата е неоснователна по същество.

Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:

С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК, апелативният съд е отменил решение № 3845 от 29.05.2015 г. по гр.д.№ 3823/2014 г. на Софийски градски съд, I гражданско отделение, 2 състав, в частта, с която ЗД [фирма] е осъдено да заплати на В. Т. П. разликата над определените от САС като дължими 6 000 лева до присъдените от СГС 22 000 лева (т.е. за сумата 16 000 лева) по предявения иск с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ отм. , като вместо това искът е отхвърлен в тази му част. Решението на СГС е потвърдено в останалите обжалвани части, с които искът с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ отм. е уважен за сумата 6 000 лева и е отхвърлен за разликата над 22 000 лева до пълния претендиран размер от 40 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди от пътно – транспортно произшествие на 28.09.2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на ПТП. Съдът е приел за доказани предпоставките по чл. 226, ал. 1 КЗ отм. за ангажиране отговорността на ЗД [фирма] в качеството му на застраховател на делинквента, за обезщетяване на понесените от ищеца неимуществени вреди. Предвид вида и характера на уврежданията, претърпени от ищеца в резултат от пътно-транспортното произшествие, продължителността и интензитета на болките и страданията и настоящото му здравословно състояние, размерът на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди е определен на сумата 6 000 лв. Възражението на ответното застрахователно дружество за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, изразило се в управление на МПС без свидетелство за правоуправление, е прието за неоснователно.

Решението е постановено в отклонение от задължителната практика - ППВС № 4 от 23.12.1968 г., а също и множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, насочващи съдилищата към задълбочена и всестранна преценка на всички обстоятелства, които имат значение при определяне обема на неимуществените вреди и съответно - на дължимото за тях обезщетение. Понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, но във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт телесна повреда е обусловено от съобразяване на указаните в ППВС № 4 от 23.12.1968 г. общи критерии – характер на увреждането; начин на извършването му; обстоятелствата, при които е извършено; допълнителното влошаване състоянието на здравето; възрастта на пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. От значение са още моментът на настъпване на вредата с характерните за него конкретни икономически условия (елемент от който са и нивата на застрахователно покритие) и общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото в страната. В случая въззивният съд не е съобразил в пълнота тези указания, тъй като не е отчел в достатъчна степен специфичните за настоящото дело обстоятелства, имащи решаващо значение за размера на обезщетението. Решението съдържа преповтаряне на данните от заключението на медицинската експертиза, но така установените факти не са единствените от значение, за да се изградят съответните изводи относно действителните неимуществени вреди. Отчетени са естеството и интензивността на телесното увреждане, продължителността на лечебния и възстановителен период, както и липсата на остатъчни неблагоприятни последици за пострадалия, но изобщо не е съобразен момента на настъпване на увреждането. Към 28.09.2013 г. лимита на застрахователните суми за неимуществени вреди при смърт или телесно увреждане на едно лице е 2 000 000 лв., а размерът на минималната работна заплата – 310 лв. Независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, при определяне на дължимото застрахователно обезщетение следва да се отчитат и конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията следва да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетенията момент. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД е обезщетение в размер на 12 000 лв., а не определения от въззивния съд размер от 6 000 лв. Касационната инстанция не следва да обсъжда по същество поддържаното от ответника по касация възражение за наличие на съпричиняване, изразило се в управляване на МПС без свидетелство за управление на МПС. Това е така, защото възражението е обсъдено от въззивния съд и основателността му е отречена, а произнасянето в тази му част не е атакувано от застрахователя посредством депозирането на насрещна касационна жалба, поради което е преклудирана процесуалната възможност за релевиране на доводи в тази насока пред ВКС.

В обобщение - определеното от въззивния съд обезщетение е несъразмерно с действителните неимуществени вреди и занижаването му е в нарушение на изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Ето защо въззивното решение следва да бъде частично отменено като неправилно и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, правният спор по предявения пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ отм. следва да бъде разрешен по същество, като ответникът ЗД [фирма] следва да бъде осъден да заплати на ищеца още 6 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 28.09.2013 г. до окончателното плащане.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното дружество дължи на касатора разноски за настоящото производство, съразмерно на защитения обжалваем интерес, т.е. 17,67% (6 000 лв./34 000 лв.) от разноските, които общо възлизат на 680 лв., или сумата 120,16 лв. В производството пред ВКС касаторът е защитаван при условията на чл. 38, ал. 1 ЗА, поради което на пълномощника му се следва присъждането на 17,67% от възнаграждението по чл. 7, ал. 2, т. 4 НМРАВ, което общо възлиза на 1 550 лв., или сумата 273,89 лв. Ответникът по касация не е направил разноски пред ВКС и не е искал присъждане на такива.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на Второ отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА въззивно решение № 955 от 11.05.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 5414/2015 г. на Апелативен съд - София, ГК, II състав, в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 226, ал. 1 КЗ отм. за разликата над сумата 6 000 лева до сумата 12 000 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЗД [фирма] ДА ЗАПЛАТИ на В. Т. П. на основание чл. 226, ал. 1 КЗ отм. още 6 000 (шест хиляди) лева, ведно със законната лихва, считано от 28.09.2013 г. до окончателното плащане – разлика до пълния размер на дължимото обезщетение за неимуществените вреди, настъпили в резултат на ПТП от 28.09.20103 г., както и сумата 120,16 (сто и двадесет лева и 16 стотинки) лева - разноски за настоящата инстанция.

ОСЪЖДА ЗД [фирма] ДА ЗАПЛАТИ на адвокат В. Н. от САК сумата 273,89 (двеста седемдесет и три лева и 89 стотинки) лева - възнаграждение за предоставената на ищеца безплатна защита пред ВКС.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 955 от 11.05.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 5414/2015 г. на Апелативен съд - София, ГК, II състав, в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 226, ал. 1 КЗ отм. за разликата над сумата 12 000 лева до пълния претендиран размер от 40 000 лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: