Агенция "Пътна инфраструктура" отговаря за вредите, произтичащи от действията или бездействията на лицата, натоварени с извършването на работата, независимо дали е установено кой конкретно измежду тях е причинил вредата.

№ 122

С. 16.11.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и седемнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря Анжела Богданова

като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 5185 по описа за 2016г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.

Касационно обжалване е допуснато с определение № 334 от 24.04.2017г. по касационната жалба на И. Е. М. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат В. против въззивно решение № 793 от 19.04.2016г. по в.гр.д. № 5592 по описа за 2014г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение от 26.05.2015г. по гр.д.№ 5592/2014г. на Софийски градски в частта, с която Агенция „Пътна инфраструктура” е осъдена да му заплати сумата 5 000лв.,обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 24.11.2013г., както и в частта за присъдените разноски и вместо това е постановила друго, с което искът е отхвърлен и е потвърдено решението в останалата му отхвърлителна част и са присъдени разноски, на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК поради констатирано противоречие на въззивния акт с представено от касатора влязло в сила решение № 135 от 18.01.2016г. по в.гр.д.№ 2733/2015г. на САС. Искането на касатора, потвърдено в съдебно заседание, е за отмяна на постановения въззивен акт и решаване на въпроса по същество с уважаване на жалбата. Претендира направените пред касационната инстанция разноски за държавна такса от 500лв. и за определяне по реда на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ответната страна не се явява и не се представлява.

Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира по въпроса, във връзка с който е допуснато обжалване следното :

Съдебната практика се формира от всички влезли в сила съдебни решения, поради което всяко противоречие между две съдебни решения съставлява противоречива практика /вж.т.3 от ТР №1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/. В конкретният случай, с влязло в сила на 15.03.2016г. решение № 135 от 18.01.2016г. по в.гр.д.№ 2733/2015г., при напълно идентични с настоящия случай факти, САС е присъдил обезщетение в размер на 8 000лв., на другия участник, в процесното пътно транспортно произшествие - М. Г. Д., майка на ищеца, която се е возила на предната седалка, непосредствено до настоящия ищец, който е управлявал лекия автомобил. При наличие на две противоречиви правни интерпретации на безспорно установените по двете дела идентични факти, настоящият съдебен състав намира за правилно разрешението дадено във влязлото в сила решение. Фактите са следните:

Настоящият ищец, заедно с М. Г. Д. са претърпели на 24.11.2013г., около 3.00 часа, пътно-транспортно произшествие на автомагистрала „Т.”, километър 320 в посока Б.- С., при условията на гъста мъгла, в резултат на удар между управляваното от него превозно средство - л.а.”Опел А.” и стадо диви прасета. Той /както и М. Г. Д./ е предявил, на основание чл.49 ЗЗД, срещу Агенция „Пътна инфраструктура” [населено място], иск за обезщетение на причинените му неимуществени вреди, като е твърдял, че произшествието е в резултат на бездействието на отговарящите за поддържането в изправност на пътя служители на ответното дружество, които не са предприели необходимите действия за възстановяване целостта на наличната ограда в процесния участък, фактът на нарушаване на целостта на която е установен с гласни доказателства. В този смисъл са показанията на свидетеля Л., служител в Областното пътно управление, който заявява, че в понеделник /25.11./ му е било съобщено от дежурния за пробив в оградата - един от оградните колове, които са разположени на 4м. разстояние един от друг, е бил счупен и е разпоредено да бъде поправен. Същият заявява, че има дежурен 24 часа, който като получи сигнал, трябва веднага да реагира.

Експертът, изготвил заключението на приетата по делото автотехническа експертиза определя следният механизъм на настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие: ”На километър 320 автомобилът попада на стадо диви прасета, находящи се върху пътното платно”. „Настъпил е удар на предната част автомобила върху телата на прасетата, като от удара са убити 5-6 животни.След удара автомобилът е изминал 30-40м. и се е установил до лявата мантинела, отделяща двете платна на магистралата”. Според вещото лице „причина за настъпване на произшествието е наличието на счупен кол”. С оглед на данните и по-специално с оглед разстоянието на спиране на автомобила /тъй като няма протокол за оглед на местопроизшествието/, скоростта на движение е била около 70км./ч

Съгласно чл.3 ал.2 Закона за пътищата /ЗП/ – автомагистралите са републикански пътища, които осигуряват транспортни връзки от национално значение и образуват държавната пътна мрежа. Съгласно ал.7 автомагистралите са национални обекти. Те са специално изградени и означени пътища за движение само на моторни превозни средства с високи скорости и притежават точно определени в закона характеристики, една от които е предпазната ограда /чл.3 ал.7 т.6 ЗП/. Републиканските пътища са изключителна държавна собственост /чл.8 ал.2 ЗП/, като се управляват от Агенция Пътна инфраструктура/чл.19 ал.1 т.1 ЗП/. Управлението, съгласно ал.2 т.3 и т.4 включва: „организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с проектирането, изграждането, управлението, ремонта и поддържането на пътищата” /т.3/ и „организиране и осъществяване защитата на пътищата, включително на пътните съоръжения и на принадлежностите на пътя”/т.4/. Съгласно §1 от ДП на ЗП – защитната ограда е „пътна принадлежност” по смисъла на посочения закон. „Поддържане на пътищата”, съгласно т.14 от §1 от ДП на ЗП е „дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата”. Дейностите по поддържането на републиканските пътища се осъществява от Агенцията /чл.30 ЗП/, чрез действията на нейните служители.

Имайки пред вид така цитираните правни норми, настоящият съдебен състав намира, че Агенцията отговаря за вредите, произтичащи от действията или бездействията на лицата, натоварени с извършването на работата, независимо дали е установено кой конкретно измежду тях е причинил вредата /вж. т.7 от ППВС №7/1959г./ Служители на Агенция Пътна инфраструктура” са били длъжни да осъществяват дейността по поддържането на процесния участък / километър 320/ от автомагистрала „Т.”, като недопуснат ситуация като настоящата, при която – след пробив на оградата, /която по закон се явява задължителна характеристика на конкретния вид път/, на път от републиканската пътна мрежа, предназначен за движение само на моторни превозни средства с високи скорости, да се движат прасета /а в случая те са били 5-6/. В този смисъл, настоящият съдебен състав не споделя извода на въззивния съд за липса на доказателства за противоправно поведение на служители на ответната агенция. Фактът, че прасетата са били в момента на удара с лекия автомобил на автомагистралата, е достатъчен, за да установи наличие на противоправно поведение, изразяващо се в недопустимо бездействие и неизпълнение на определените по закон задължения във връзка с организиране и осъществяване защитата на принадлежностите на пътя и осигуряване на безопасно и удобно движение през цялата година.

Конкретно причинените вреди са установени с показанията на разпитания по делото свидетел М., брат на пострадалия, който е бил половин час след сблъсъка, на местопроизшествието. Съдът възприема неговите показания, защото има непосредствени впечатления и приема за установено, че на мястото е имало трупове на прасета, парчета и вътрешности на животните по платното и върху автомобила. Брат му е бил ”паникьосан, уплашен и стресиран”. Два дена по-късно е получил болки във врата и гърдите. Посетил е личния лекар, който му е дал направление за преглед в болница. Направен е ренген, предписани са му медикаменти, които е приемал за период около 20дни. Не е ходил на работа. След произшествието е станал неспокоен, изпитвал е страх от шофиране, поради което е отказвал да управлява МПС, а това се е отразило на работата му, която е била свързана с шофиране.

Имайки пред вид така описаните факти, видът и характерът на причинените неимуществени вреди – силен стрес и уплаха, поради непредвидимостта на случилото се /никой не може да очаква прасета да се движат на магистрала/, изпитаните страдания във връзка с претърпените физически болки във врата и гърдите и последвалите преглед и лечение, последното продължило няколко седмици, последвалите психологически травми във връзка с изпитваният страх от управление на МПС, настоящият съдебен състав приема, че сумата от осем хиляди лева е справедлив размер на обезщетение. С оглед направеното искане, сумата следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането. В останалата част искът е неоснователен.

Пред вид изхода на делото, в полза на касатора следва да се присъдят направените разноски за платена държавна такса, съобразно уважената част от иска – 125лв./1/4 от платените 500лв./ Доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение не се представят, поради което такова не се присъжда. Неоснователно е и искането за присъждане на възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата, тъй като в представеното по делото пълномощно /стр.46/ не е посочено, че адвокатската помощ се осъществява при условията на някоя от хипотезите по чл.38 ал.1 ЗА.

Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 793 от 19.04.2016г. по в.гр.д. № 5592 по описа за 2014г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение от 26.05.2015г. по гр.д.№ 5592/2014г. на Софийски градски в частта, с която Агенция „Пътна инфраструктура” е осъдена да заплати на И. Е. М. сумата 5 000лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 24.11.2013г. и е постановено друго, с което искът е отхвърлен и в частта, с която е потвърдено решението на СГС за сумата над 5 000лв. до 8 000лв. и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура” да заплати на И. Е. М., със съдебен адрес: [населено място] [улица] офис 5, на основание чл.49 и чл.86 ЗЗД, сумата от 8 000лв. /осем хиляди лева/, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, претърпени вследствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 24.11.2013г., поради навлизане на пътното платно на автомагистрала на прасета, с които катастрофира управлявания от него автомобил, ведно със законната лихва, считано от 24.11.2013г., както и сумата от 125лв./сто двадесет и пет лева/, направени разноски за държавна такса, съобразно уважената част от иска.

ПОТВЪРЖДАВА въззивно решение № 793 от 19.04.2016г. по в.гр.д. № 5592 по описа за 2014г. на Софийски апелативен съд в останалата част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :