Има ли право съсобственикът да претендира за заплащане на обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС, когато е отказал приемането на ключове от съсобствения имот и поради това сам се е лишил от ползването на имота?

чл. 31, ал. 2 ЗС 
Правото на обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС не възниква, когато съсобственикът отказва да приеме предоставената му от ползващия съсобственик част от общата вещ, съответстваща на дела му или му е дадена възможност да ползва общата вещ заедно с него, защото в този случай няма лишаване от ползване, а нежелание да се ползва.
Решение № 119 от 11.03.2009 г. по гр.д.№ 3204 от 2008 г. на ВКС, ГК, второ г.о., Тълкувателно решение № 7 от 02.11.2012 г. по гр.д.№ 7 от 2012 г. на ОСГК на ВКС.

2решение по гр.д.№ 4878 от 2016 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение

№ 157

София, 16.11.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

при участието на секретаря Анета Иванова, след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 4878 по описа за 2016 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Г. В. Ч. и А. Р. Т. срещу решение № 5429 от 29.06.2016 г. по в.гр.д.№ 1511 от 2016 г. на Софийския градски съд, II-А състав.

С определение № 290 от 15.05.2017 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационното обжалване на решението само в частта му, с която е отменено решение № II-67-64 от 26.05.2015 г. по гр.д.№ 1948 от 2008 г. на Софийския районен съд, 67 състав за отхвърляне на искове с правно основание чл.31, ал.2 ЗС и вместо него е постановено решение за осъждане на А. Т. да заплати на Г. Ч. сумата 84 630 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения имот в [населено място] за периода от 24.01.2009 г. до 26.03.2014 г. и сумата 12 617 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения имот в [населено място],[жк]за периода от 24.01.2009 г. до 26.03.2014 г., ведно със законната лихва върху тези суми от 24.01.2014 г. до окончателното им изплащане.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК /редакция преди изменението на ГПК със ЗИД на ГПК, публ. в ДВ бр.86 от 2017 г./ по следния правен въпрос: има ли право съсобственикът да претендира за заплащане на обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС, когато е отказал приемането на ключове от съсобствения имот и поради това сам се е лишил от ползването на имота ?

По този въпрос обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС, обективирана в посоченото от касатора решение № 119 от 11.03.2009 г. по гр.д.№ 3204 от 2008 г. на ВКС, ГК, второ г.о., както и в Тълкувателно решение № 7 от 02.11.2012 г. по гр.д.№ 7 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че правото на обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС не възниква, когато съсобственикът отказва да приеме предоставената му от ползващия съсобственик част от общата вещ, съответстваща на дела му или му е дадена възможност да ползва общата вещ заедно с него, защото в този случай няма лишаване от ползване, а нежелание да се ползва.

Предвид на горното решението в допуснатата до касационно разглеждане част следва да бъде отменено, а ВКС следва да постанови решение по съществото на предявените искове по чл.31, ал.2 ЗС.

1. По иска с правно основание чл.31, ал.2 ЗС за заплащане на обезщетение за лишаване на ищцата Г. Ч. от ползване на апартамента в С.,[жк]за периода 24.01.2009 г. до 26.03.2014 г. за сумата 14 062 лв.: Безспорно установено е, че страните по делото А. Р. Т. и Г. В. Ч. са съсобственици на този апартамент на основание прекратена съпружеска имуществена общност: апартаментът е бил закупен от А. Р. Т. с нотариален акт № 61 от 17.01.1992 г., а видно от представеното решение за прекратяване на брака № 136 от 17.10.2005 г. по гр.д.№ 3038 от 2004 г. на Софийския районен съд, 89 състав, страните са били в брак през периода от 30.07.1989 г. до 25.04.2007 г.

Безспорно е и че Г. Ч. е отправила нотариална покана до А. Т. за плащане на обезщетение за лишаването й от ползването на този апартамент, която е получена от Т. на 26.11.2008 г.

Спорен между страните е въпросът дали ищцата Г. Ч. е била лишена от А. Т. от правото й да ползва този съсобствен имот през исковия период от 24.01.2009 г. до 26.03.2014 г. Действително, от показанията на свидетеля Т. С. се установява, че от м.ноември 2010 г. до момента Г. Ч. не е живеела нито в [населено място], нито в апартамента в [населено място],[жк]. От показанията на свидетелката и дъщеря на бившите съпрузи Ц. Р. обаче се установява, че ищцата не е лишавана от достъп до този апартамент: До 2000 г. в него живеело цялото семейство. След започналите скандали между бившите съпрузи, ответникът се изнесъл от апартамента и заживял в апартамент под наем. По-късно от този апартамент се изнесла и ищцата и заживяла при роднини. Впоследствие съпрузите се сдобрили и решили да заживеят в наетия от съпруга апартамент, а около 2001 г. се преместили в къщата в [населено място]. Не е установено ответникът да е сменял бравата на входната врата на апартамента в [населено място],[жк], нито ищцата да е връщала ключовете за този апартамент на ответника. Свидетелката Р. изрично е заявила, че не е виждала майка си да връща ключовете за апартамента на баща й и не знае баща й да е възпрепятствал достъпа на майка й до този апартамент. Нещо повече, самата Ч. е възпрепятствала достъпа на други лица до апартамента: през 2010-2011 г. А. Т. и двете дъщери на А. Т. и Г. Ч. поискали да отдадат апартамента под наем на приятели на дъщерята Ц., но Ч. не била съгласна и апартаментът не бил отдаден под наем. Съдът кредитира показанията на тази свидетелка и приема, че ответникът не е лишавал ищцата от достъп до процесния апартамент, поради което тя няма основание да претендира от него за обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС.

Обстоятелството, че ключовете на ищцата от апартамента в[жк]останали в къщата в [населено място], от която ищцата била принудително изведена /за което свидетелства сина й от предходен брак В. Н./ не представлява действие на ответника Т. по лишаване на ищцата Ч. от ползването на апартамента поради следното: Видно от представения по делото протокол за принудително отнемане и предаване на вещи по изп.д.№ 20087800400209, на 18.09.2008 г. срещу ищцата в полза на ответника е бил проведен законен въвод във владение на къщата в [населено място]. При осъществяване на въвода съдебният изпълнител е дал на ищцата едноседмичен срок да изнесе от имота всички свои лични вещи. На въвода е присъствал пълномощник на ищцата- адвокат, поради което следва да се приеме, че ищцата е била уведомена за дадения й от съдебния изпълнител срок да изнесе личните си вещи, за който срок ще й бъде осигурен достъп до къщата от съдебния изпълнител. По делото липсват доказателства ищцата да е отишла да прибере личните си вещи от къщата в [населено място] в дадения й едноседмичен срок, през който съдебният изпълнител е заявил, че ще й осигури достъп до къщата. Поради това следва да се приеме, че ако действително в къщата в [населено място] са останали единствените ключове на ищцата от съсобствения апартамент в [населено място],[жк], то ищцата Ч. сама се е поставила в невъзможност да ползва апартамента в[жк], а не че ответникът Т. я е лишил от това ползване.

2. По иска с правно основание чл.31, ал.2 ЗС за заплащане на обезщетение за лишаване на ищцата Г. Ч. от ползване на имота в [населено място] за периода 24.01.2009 г. до 26.03.2014 г. за сумата 94 311 лв.: Безспорно установено по делото е, че страните А. Т. и Г. Ч. са съсобственици на този имот на основание прекратена съпружеска имуществена общност: имотът е бил закупен от А. Т. с нотариални актове № 105 от 19.11.1990 г. и № 50 от 29.12.1995 г., а видно от представеното решение за прекратяване на брака № 136 от 17.10.2005 г. по гр.д.№ 3038 от 2004 г. на Софийския районен съд, 89 състав, страните са били в брак през периода от 30.07.1989 г. до 25.04.2007 г.

Безспорно е и че Г. Ч. е отправила нотариална покана до А. Т. за плащане на обезщетение за лишаването й от ползването на този имот, която е получена от ответника на 26.11.2008 г.

Спорен между страните е въпросът дали ищцата е била лишена от право да ползва този съсобствен имот или сама е изразила нежелание да го ползва. Действително, видно от протокол за принудително отнемане и предаване на вещи от 18.09.2008 г., на основание изпълнителен лист по гр.д.№ 326 от 2008 г. на СРС съдия-изпълнител е отнел от Г. Челкезова и е предал на А. Т. ползването на триетажна жилищна сграда в Б., [улица]. Установено е, че към този момент Ч. не живее в имота, той не се обитава и е с прекъснато електричество и вода. При въвода е сменен ключа и патрона на входната врата и гаражната врата. В протокола е отбелязано, че А. Т. е заявил, че ще даде ключ от имота на децата си, които да го дадат на майка си Г. Ч..

От показанията на свидетелката Ц. Р. /дъщеря на страните/ се установява, че действително през периода от м.11.2008 г. до м.04.2014 г. никой не е живеел в къщата в [населено място] и тя била празна. Г. Ч. нямала ключ за къщата и през 2008 г. поискала от А. Т. да й бъде предоставен достъп до тази къща. Т. не искал да се вижда с нея, поради което помолил дъщерите си да се свържат с майка си и да й предадат ключа. Двете дъщери говорили с Ч. по телефона няколко пъти в продължение на 2-3 месеца като искали да се срещнат с нея, за да й предадат ключа, но тя отказвала. Казвала, че не иска да вземе ключа от дъщерите си, а че имало официални процедури, които следвало да бъдат спазени. Свидетелката съобщила на майка си, че ще оставят ключ в РПУ в [населено място], от където тя да отиде да си го вземе. Действително оставили ключ, но Ч. не е отишла в РПУ-то и около два месеца след това от там се обадили на Т. и дъщерите му да си вземат ключа. Предвид на тези показания на свидетелката Р. съдът приема, че А. Т. не е възпрепятствал достъпа на Г. Ч. до съсобствения им имот в [населено място], а тя сама е отказала да го ползва, поради което не й се дължи обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС.

От показанията на свидетеля В. Н. /син на Ч. от предходен брак/ не се установява нещо различно. Удостовереният от него факт, че неколкократно заедно с майка си е ходил до имота в [населено място], където никой не им отворил, не доказва, че ответникът А. Т. е отказвал да предостави на Г. Ч. ключ от този имот, при положение че в имота по това време не е живеел никой. Обстоятелството, че на свидетеля не му е известен разговор между майка му и сестрите му, при който те да са й предложили ключ за имота в [населено място], не означава, че такъв разговор въобще не е бил провеждан, предвид факта, че през исковия период Г. Ч. не е живеела постоянно при свидетеля Н. и не е било възможно той да е присъствал на всички нейни телефонни разговори. Напротив, провеждането на такъв разговор се установява от показанията на свидетелката Ц. Р., чийто показания съдът кредитира. Достоверността на показанията на тази свидетелка не се поставят под съмнение от показанията на свидетеля Н. /че пред него по телефона сестра му Ц. обяснила, че е свидетелствала така, защото баща й я е помолил и че не било вярно това за ключовете в РПУ- [населено място]/, тъй като не е установено по съответния ред лъжесвидетелстване от страна на свидетелката Ц. Р. и тъй като съдът счита Р. за по-безпристрастен свидетел от Н.- предвид на това, че Р. е еднакво обвързана с двете страни по делото като тяхна дъщеря, а Н. е син само на ищцата от неин предходен брак.

С оглед на всичко гореизложеното предявените от Г. Ч. срещу А. Т. о искове с правно основание чл.31, ал.2 ЗС следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 5429 от 29.06.2016 г. по в.гр.д.№ 1511 от 2016 г. на Софийския градски съд, II-А състав В ЧАСТТА МУ, с която е отменено решение № II-67-64 от 26.05.2015 г. по гр.д.№ 1948 от 2008 г. на Софийския районен съд, 67 състав за отхвърляне на искове с правно основание чл.31, ал.2 ЗС и вместо него е постановено решение за осъждане на А. Т. да заплати на Г. Ч. сумата 84 630 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения имот в [населено място] за периода от 24.01.2009 г. до 26.03.2014 г. и сумата 12 617 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения имот в [населено място] за периода от 24.01.2009 г. до 26.03.2014 г., ведно със законната лихва върху тези суми от 24.01.2014 г. до окончателното им изплащане И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. В. Ч.- ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [улица] срещу А. Р. Т.- ЕГН [ЕГН] със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.4, ап.11, чрез адв.П. Р. иск с правно основание чл.31, ал.2 ЗС за заплащане на сумата 84 630 лв. /осемдесет и четири хиляди шестстотин и тридесет лева/, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствените им жилищни имоти, находящи се в [населено място], [улица] за периода от 24.01.2009 г. до 26.03.2014 г., ведно със законната лихва върху тези суми от 24.01.2014 г. до окончателното им изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. В. Ч. с горепосочения адрес срещу А. Р. Т. с горепосочения адрес иск с правно основание чл.31, ал.2 ЗС за заплащане на сумата 12 617 лв. /дванадесет хиляди шестстотин и седемнадесет лева/, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения имот- апартамент, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] за периода от 24.01.2009 г. до 26.03.2014 г., ведно със законната лихва върху тези суми от 24.01.2014 г. до окончателното им изплащане.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Ключови думи
No law branches!