1. При предявен ревандикационен иск кой е релевантният момент, към който следва да се преценява кое лице упражнява фактическата власт върху имота? 2. Ако в хода на процеса ответникът освободи имота, следва ли съдът на основание чл. 235, ал. 3 ГПК да съобрази този новонастъпил факт при формиране на изводите си за основателност на иска?

чл. 235, ал. 3 ГПК чл. 108 ЗС чл. 69 ЗС 
Релевантният момент, към който поначало следва да се прецени, дали ответникът по ревандикационния иск упражнява фактическа власт върху имота, е този на приключване на устните състезания пред съответната инстанция по същество.
Вписването на исковите молби за собственост има само оповестително, а не оповестително-защитно действие /чл. 114, б. „а” ЗС/, при което непротивопоставимостта на извършеното от ответника прехвърляне на собствеността в хода на процеса следва от разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗЗД, която изразява общия принцип, че никой не може да прехвърли права, каквито не притежава. Прехвърлянето на чужда вещ, както и последващите разпоредителни действия с нея са непротивопоставими на действителния собственик, независимо от вписването на съответните сделки и без оглед на това кога е вписана исковата молба, с която действителния собственик претендира правото си на собственост

№113

гр. София, 16.11.2017 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ гражданско отделение, в публично заседание на седми ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ВЕСЕЛКА МАРЕВА

при секретаря Зоя Якимова, като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.дело № 229 по описа на ВКС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. А. Б. от [населено място], общ. В. против Решение № 1341/ 04.11.2016 г. по в. гр. д. № 1162/2016 г. на Варненския окръжен съд. С посоченото въззивно решение е потвърдено първоинстанционното Решение № 1565/20.04.2016 г. по гр. д. № 4921/2015 г. на Варненския районен съд, в частта, с което са уважени предявените от З. М. Н., Е. М. К., Д. М. Я., А. С. П., С. Д. В. и С. С. П. срещу касаторката, при условията на активно субективно съединение, както следва: искове за собственост с правна квалификация чл. 108 ЗС - за признаване правото на собственост на ищците и осъждане на ответницата да им предаде владението върху новообразуван имот с идентификатор № 72709.505.59, находящ се в землището на [населено място], общ. В., м. „До стадиона”, с площ от 992 кв.м., въз основа на завършила реституционна процедура с Решение № 575/18.12.1998 г., издадено от ПК- [населено място], и наследствено правоприемство от Злата С. С., починала на 06.06.1973 г.; искове с правна квалификация чл. 59 ЗЗД за присъждане общо на сумата от 2 352 лева, представляваща обезщетение за ползването на имота за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2015 г. /в частта, с която исковата претенция е отхвърлена за разликата до пълния предявен размер от 2 400 лв., първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано/. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, поради което се моли за отменяването му и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените исковете бъдат отхвърлени със законните последици.

С Определение № 254/ 08.06.2017 г. касационното обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд е допуснато в частта, с която Д. А. Б. е осъдена да предаде владението на новообразуван имот с идентификатор № 72709.505.59, находящ се в землището на [населено място], общ. В., м. „До стадиона”, с площ от 992 кв.м., на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК- поради противоречието му със задължителната съдебна практика по чл.290 ГПК по следните обуславящи изхода на спора процесуалноправни въпроси, а именно: 1. При предявен ревандикационен иск кой е релевантният момент, към който следва да се преценява кое лице упражнява фактическата власт върху имота? 2. Ако в хода на процеса ответникът освободи имота, следва ли съдът на основание чл. 235, ал. 3 ГПК да съобрази този новонастъпил факт при формиране на изводите си за основателност на иска?

Ответниците по касационната жалба - З. М. Н., Е. М. К., Д. М. Я., А. С. П., С. Д. В. и С. С. П. са депозирали по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор, с който молят обжалваното въззивно решение да бъде оставено в сила като правилно. Претендират присъждане на направените в касационното производство разноски.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното:

За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която на основание чл.108 ЗС ответницата Д. Б. е осъдена да предаде на ищците владението на процесния недвижим имот в [населено място], въззивният съд е изложил мотиви, според които релевантният момент, към който следва да се прецени, дали ответникът по ревандикационния иск упражнява фактическа власт върху собствения на ищеца имот, е този на предявяването на иска, при което без правно значение е последващото предаване на държането или владението на имота. Посочено е, че след вписването на исковата молба, на ищеца не могат да се противопоставят последващи прехвърляния на спорното право, вкл. предаването на владението или държането. С оглед на тези съждения е прието за ирелевантно за изхода на делото е обстоятелството, че от 20.01.2016 г. процесният имот не се държи от ответницата.

Настоящата касационна инстанция намира, че това произнасяне на въззивния съд по обуславящия изхода на делото процесуалноправен въпрос е в отклонение от константната задължителна практика на ВКС, според която релевантният момент, към който поначало следва да се прецени, дали ответникът по ревандикационния иск упражнява фактическа власт върху имота, е този на приключване на устните състезания пред съответната инстанция по същество /Решение № 9 от 24.06.2013 г. по гр.д.№ 301/ 2012 г. на І г.о. и Решение № 181 от 07.10.2016 г. по гр.д.№ 4988/ 2014 г. на ІІ г.о./. Този извод се налага от пределно ясната и ненуждаеща се от тълкуване разпоредба на чл. 235, ал. 3 ГПК, която задължава съда при постановяване на решението си да вземе предвид и настъпилите след предявяване на иска факти от значение за спорното право. Колкото до действието на вписването на исковата молба по чл. 108 ЗС, изложените от въззивния съд мотиви относно непротивопоставимостта по отношение на ишеца на извършените от ответника след това вписване действия също са в противоречие със задължителната съдебна практика, според която вписването на исковите молби за собственост има само оповестително, а не оповестително защитно действие /чл. 114, б. „а” ЗС/, при което непротивопоставимостта на извършеното от ответника прехвърляне на собствеността в хода на процеса следва от разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗЗД, която изразява общия принцип, че никой не може да прехвърли права, каквито не притежава. Прехвърлянето на чужда вещ, както и последващите разпоредителни действия с нея са непротивопоставими на действителния собственик, независимо от вписването на съответните сделки и без оглед на това кога е вписана исковата молба, с която действителния собственик претендира правото си на собственост /т. 3 от ТР № 6/ 2013 от 14.03.2014 г. по т.д.№ 6/ 2013 г. на ОСГТК/.

Независимо от погрешното произнасяне на въззивния съд по обуславящия процесуалноправен въпрос, в обжалваната част въззивното решение на Варненския окръжен съд следва да се остави в сила, доколкото като краен резултат същото е правилно. В конкретния случай по делото е представен двустранно подписан протокол, според който на 20.01.2016 г. ответницата Д. Б. е предала на лицето Ю. Й. Б. процесния недвижим имот на основание сключен между тях договор за наем от 15.04.2015 г. Този факт обаче е без значение за изхода на делото, тъй като ответникът не е предал владението на имота на неговия собственик в лицето на ищците, а на трето лице, което не разполага с права върху него, поради което същият не е в състояние да обуслови отхвърляне на исковата претенция по чл. 108 ЗС в осъдителната й част /Решение № 181 от 07.10.2016 г. по гр.д.№ 4988/ 2014 г. на ІІ г.о./.

По изложените съображения обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила в обжалваната му част.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът следва да заплати на ответниците по касация направените от последните разноски пред касационната инстанция, а именно сумата 750 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1341/ 04.11.2016 г. по в. гр. д. № 1162/2016 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която на основание чл. 108 ЗС Д. А. Б. е осъдена да предаде на З. М. Н., Е. М. К., Д. М. Я., А. С. П., С. Д. В. и С. С. П. владението на новообразуван имот с идентификатор № 72709.505.59, находящ се в землището на [населено място], общ. В., м. „До стадиона”, с площ от 992 кв.м.

ОСЪЖДА Д. А. Б. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати поравно на З. М. Н., Е. М. К., Д. М. Я., А. С. П., С. Д. В. и С. С. П. сумата 750 лв. разноски по делото.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: