№ 165

Гр. София, 16 ноември 2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА

КРАСИМИРА МЕДАРОВА

при участието на секретаря ИЛ. ПЕТКОВА

и след становище на прокурора от ВКП П.ДОЛАПЧИЕВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 769/2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е по глава XXXІІІ от НПК.

Образувано е по реда на чл.423 ал.1 от НПК, по искане за възобновяване на н.о.х.д № 2160/2013 г., по описа на Районен съд – гр. Сливен, за отмяна на постановената по същото присъда от №221 от 06.10.2014 г., влязла в сила на 22.10.2014 г. и връщане на делото за ново разглеждане, депозирано от задочно осъдената И. И. А., чрез упълномощен защитник, адв. К..

В искането се сочи, че след като първоначално постановената по делото осъдителна присъда е била отменена и делото е било върнато на прокурора за изготвяне на нов обвинителен акт, А. не е била уведомявана надлежно за хода на наказателното производство.

Жалбоподателката твърди, че не й е било повдигнато присъствено обвинение, не е участвала в предявяването на разследването и не е получила препис от новия обвинителен акт. Независимо от предприетите от съда мерки за установяването й, тя не е била надлежно призована за съдебните заседания, въпреки, че не е променяла адреса си по местоживеене и служебния си адрес, като едновременно с това е полагала домашни грижи за болния си съпруг.

Жалбоподателката счита, че неправомерно е била лишена от правото на лично участие в процеса, както и от правото да се защитава лично и чрез защитник по свой избор, поради което моли за отмяна на влязлата в сила присъда и за възобновяване на производството по делото и връщането му за ново разглеждане с нейно участие.

Сочи, че е узнала за влязлата в сила присъда на 12.04.2017 г. от полученото от съпруга й уведомление от държавен съдебен изпълнител при РС – Сливен по изп. дело № 800/2014 г. за насрочена публична продан на семейната им имуществена общност, за което след справка в съответните регистри е узнала, че е образувано в изпълнение на задочно постановената присъда.

В заключение, поради нарушената процедура по информирането й за наказателно производство, довело до нарушаване и на правото й на лично участие, осъдената поддържа искането производството по делото да се възобнови и след отмяна на влязлата в сила присъда, да се върне за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство, с цел гарантиране на правото й на справедлив съдебен процес, който да се проведе с нейно участие.

В съдебно заседание пред касационната инстанция осъдената А. се представлява се от упълномощеният защитник, адв. К., който поддържа изцяло искането за възобновяване по изложените в същото аргументирани съображения.

Осъдената А., пред ВКС моли делото да се върне за ново разглеждане, за да се защити по повдигнатите обвинения и поради допуснати множество грешки по същото.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура застъпва становището, че искането за възобновяване е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, тъй обвинението е било предявено по надлежния ред и на осъдената е взета мярка за неотклонение “ подписка” , както и същата лично е участвала при първото разглеждане на делото пред съда.

Сочи, че с отмяната на присъдата и връщането на делото за изготвяне на нов обвинителен акт , наказателното производство не е било прекратено и е продължило без нейно участие, поради невъзможността да бъде редовно призована на досъдебното производство, при предявяване на разследването, за връчване на препис от новия обвинител акт и в съдебната фаза на процеса, като в голяма част от случаите лично е отказала да получи призовките със съответните уведомления.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване по чл.423 от НПК, намери следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Направено е от активно легитимирано лице, по отношение на акт от категорията на посочените в разпоредбата на чл.419, ал.1 от НПК, а именно влязла в сила присъда .

Искането за възобновяване е постъпило на 08.06.2017 г., чрез РС – Сливен, заведено с вх. № 11194 от същата дата.

ВКС намира, че същото е подадено при спазване на 6-месечния срок от узнаване за влязлата в сила присъда, предвиден в разпоредбата на чл.423, ал.1 от НПК по следните съображения. Присъдата на РС – Сливен, № 221 по н.о.х.д. № 2160/2013 г. е постановена на 06.10.2014 г., като не е обжалвана и е влязла в законна сила на 22.10.2014 г.

В изпълнение на същата присъда е било образувано и.д. № 0800/2014 г. по описа на ДСИ при РС –Сливен, във връзка с което на съпруга на А., А. А. в качеството му на съпруг - недлъжник /съгласно удостоверение за граждански брак № 284847/26.12.1971 г. /е било изпратено уведомление за насрочена публична продан на семейното имущество с дата 12.04.2017 г. , която следва да се приеме за най – късната дата за уведомление на А. относно влязлата в сила присъда, постановена спрямо нея. С оглед изложеното, искането за възобновяване от 08.06.2017 г. е подадено в срок.

Разгледано по същество, искането за възобновяване е неоснователно по следните съображения:

Съдебното производство по делото, по което е постановена влязлата в сила присъда, обект на искането за възобновяване, е второ по ред след като първоначално постановената спрямо осъдената А. присъда № 873/12.11.2012 г. по н.о.х.д. № 416/2011 г. , по описа на РС – Сливен е била отменена изцяло с Решение № 10/ 20.02.2013 г. на ОС - Сливен по в.н.о.х.д. № 588/2012 г. и делото е било върнато за ново разглеждане на прокурор от Районна прокуратура – Сливен от стадия на досъдебното производство.

След връщането на делото за доразследване спрямо А. е бил внесен нов обвинителен акт, въз основа на който е образувано ново съдебно производство пред РС – Сливен, по н.о.х.д. № 2160/2013 г., приключило с присъда № 221/ 06.10.2014 г., която е влязла в сила на 22.10.2014 г.

Подсъдимата е участвала лично при първото разглеждане на делото, като въззивното производство пред ОС – Сливен е било инициирано по нейна жалба. А. е присъствала и в съдебно заседание пред въззивния съд, проведено на 21.01.2013 г. , в което делото е било обявено за решаване, както и при произнасянето на определението на съда по реда на чл.316, вр. чл.309 от НПК, с което е била потвърдена взетата спрямо нея мярка за неотклонение “ подписка” .

След отмяната на присъдата делото е било върнато за доразследване, с Постановление на зам. Районен прокурор при РП- Сливен от 07.03.2013 г.

След тази дата жалбоподателката А. не е могла да бъде намерена на адреса, посочен от нея за призоваване, с цел уведомяването й за да участва в досъдебното производство и за извършване на следствени действия. Съгласно приложените докладни записки, съответно с дати 30.05.2013 г. / л.88 от ДП / и от 04.06.2013 г. / л.90 от ДП / невръчването на призовките за А. е тъй като същата не е била намерена на адреса в [населено място], [улица], който е бил лично посетен от полицейски служител А., на длъжност в сектор “Охранителна полиция” при РУ “ Полиция” – Сливен.

Следващата изпратена призовка за А. също не е могла да й бъде връчена, по причини, изложени в докладна записка от 16.09.2013 г. , съгласно които независимо, че жалбоподателката е била намерена на адреса, тя е отказала да получи призовката. Заявила е на полицейския служител С., че желае да се консултира с адвокат. А. е отказала да отвори входната врата, за да получи призовката по делото, като разговорът със служителят от охранителна полиция е бил проведен през оградата на имота.

След тази дата А. е депозирала по делото конкретни възражения и молби.

С възражение от 08.07.2013 г., заведено с вх. № 4780 от същата дата, осъдената е оспорила указанията на наблюдаващия прокурор за назначаване на съдебно-психиатрична експертиза за оценка на психичното й здраве и с молба от 12.07.2013 г., заведена с вх. № 4929 на РП – Сливен и е поискала да бъде заличена.

Впоследствие, на 31.07.2013 г. А. е подала нова саморъчна молба, с искане за получаване на препис от постановлението на прокурора при РП –Сливен от 07.03.2013 г., последвано от аналогично заявление с дата 18.09.2013 г., заведено с вх. № 6578/20.09.2013 г., по описа на РП- Сливен, в което е посочила, че е уведомена за писмо изх. № В – 1685/10 от 25.07.2013 г., на РП – Сливен, с което е отменено назначаването на съдебно-психиатричната експертиза спрямо нея, указано в предходно постановление.

Независимо от депозираните молби, А. отново не е могла да бъде открита на адреса за призоваване, като всички последващи призовки, изпратени от водещия разследването са останали невръчени.

Съгласно следваща докладна от 23.09.2013 г. невръчването на поредната призовка е поради ненамирането й на адреса, както и на съседи, които да приемат призовката.

С постановление от 24.09.2013 г. на разследващ полицай при РУ „Полиция” – гр. Сливен е постановено принудителното довеждане на А., в качеството й на подсъдимо по делото лице, по съображения, че същата отказва да получава призовки по делото и се укрива, на осн. чл.71, ал.1 и 2 от НПК.

Постановлението е предявено на жалбоподателката А. на 01.10.2013 г. в 17.05 часа и връчено при отказ от нейна страна да го получи, като отказът е удостоверен с подписа на двама свидетели, М. и К.. Видно от писмо на разследващия полицай по делото до наблюдаващия прокурор при принудителното довеждане на осъдената, тя е отказала да участва в провеждането на следствени действия по делото без присъствието на упълномощен защитник, адв. Е., която не могла да бъде намерена на тази дата. За осигуряване присъствието на защитник А. е била призована за 07.10.2013 г. , за която дата призовката й е била връчена при отказ, удостоверен от две свидетелки М. и М..

След като осъдената не се е явила на 07.10.2013 г. е издадено ново постановление за принудително довеждане от 24.10.2013 г., както и изпратена призовка за явяване в качеството й на обвиняемо лице, които също са били връчени на А. при отказ, удостоверен от двама свидетели, А. и К..

На 05.11.2013 г. е направен нов неуспешен опит за призоваване на А., като съгласно докладна от същата дата лицето не е било намерено на адреса.

По делото е приложена и докладна от старши полицай В. относно предадени документи във връзка със здравословното състояние на А., лично от осъдената чрез посещение на РУ Полиция – Сливен на 29.10.2013 г., молба да не бъде призовавана за провеждане на следствени действия, поради влошено здравословно състояние и болничен лист от 28.10.2013 г. с предписан домашно – амбулаторен режим на лечение за период от пет дни.

С постановление за привличане в качеството на обвиняемо лице от 16.09.2013 г. на А. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.325, ал.1 от НК и за две престъпления по чл.216, ал.1 от НК . Постановлението е връчено на осъдената при отказ да го подпише, удостоверен от двама свидетели, А. и К.. При проведения разпит, осъдената е отказала да дава обяснения, както и да подпише протокола от разпита, което е било удостоверено от същите свидетели.

Досъдебното производство е приключило с мнение за предаване на А. на съд. Материалите от разследването не са били предявени на обвиняемата.

На 13.12.2013 г., прокурор при Районна прокуратура – гр. Сливен е внесъл обвинителен акт срещу И. И. А. с обвинение за престъпления по чл.325, ал.1 от НК и две престъпления по чл.216, ал.1 от НК.

Препис от обвинителния акт е бил изпратен на А., ведно с призовката за първото по делото заседание, насрочено от съдията-докладчик за 12.02.2104 г., от 09.00 часа на адреса й за призоваване, [населено място], [улица].

А. отказала да получи призовката, връчена й на 02.01.2013 г., видно от отбелязването върху същата.

Призоваване чрез упълномощеният защитник адв. А. , представлявала осъдената при първото разглеждане на делото, също не могло да се осъществи, тъй като А. отказала да получи призовката, поради оттегляне на предоставените й пълномощия от А. .

В първото по делото заседание не е бил даден ход на делото, поради нередовно призоваване на А. и неявяване на упълномощения защитник, адв. Е., която депозирала молба, че няма връзка с осъдената и няма пълномощия да я представлява. Същото било отложено за 19.03.2014 г., като съдът постановил принудително довеждане на А., както и връчване на препис от обвинителния акт чрез ОЗ “Охрана”.

За съдебното заседание на 19.03. 2014 г. А. била нередовно призована, а принудителното довеждане не било изпълнено, което наложило ново отлагане на делото за 16.04.2014 г. и съдът изменил мярката й за неотклонение в “задържане под стража” и постановил определянето на служебен защитник. От приложената докладна за причините за нередовното й призоваване се установява, че А. е отказала да получи призовка и съдебни книжа на домашния си адрес, като не е осигурила достъп на служителите на ОЗ “Охрана” до дома й. Същата е била намерена на служебния адрес по месторабота, къща музей “име”, но при връчването на съдебните книжа е отказала да ги получи, като отказът е удостоверен от двама свидетели, С. Р. и Д. К., служител на ОЗ “Охрана”.

В заседанието на 16.04.2014 г. А. е била нередовно призована и не се е явила. От приложените три докладни се установява, че жалбоподателката е била посещавана трикратно на домашния адрес, където не е била намерена за връчване на съдебни книжа и призоваване, а съпругът й изрично отказал да поучи призовката. Не са били установени регистрирани мобилни телефони за връзка с децата на А., които не живеят в [населено място] , чрез които да бъде призована. А. не могла да бъде намерена и на служебния адрес и телефон.

Съдът е назначил служебен защитник на подсъдимата и е дал ход на делото в същото съдебно заседание, проведено на 16.04.2014 г., в нейно отсъствие при условията на чл.269, ал.3, т.1 от НПК, по съображения, че А. не е могла да бъде призована на посочения от нея адрес, въпреки многократните опити за това и определената й мярка “задържане под стража”.

Независимо от разглеждането на делото при условията на задочното производство ,А. е била призовавана за всички съдебни заседания по делото, проведени на след тази дата - 09.06.2014 г. от 9.00 часа, на 007. 2014 г. от 9.00 часа, на 15.09.2014 г. от 13.30 часа, на 06.10.2014 г. от 10.30 часа, но призовки не са могли да й бъдат връчени поради ненамирането й на адреса за призоваване и липса на данни за друг известен адрес. Осъдената е била обявена за общодържавно издирване, което не дало резултат.

Съдебното производство по делото е приключило с присъда от последната дата, 06.10.2014 г., №221, с която на А. е било наложено общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от три месеца за извършени от нея престъпления по чл.325, ал.1 от НК и две престъпления по чл.216, ал.1 от НК, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Със същата присъда А. е била осъдена да заплати и обезщетение за вреди в полза на гражданския ищец В..

Присъдата на Районен съд-гр. Сливен № 221/06.10.2014 г. не е била обжалвана и е влязла в сила на 22.10.2014 г.

При наличието на тези фактически данни относно процесуалното поведение на осъденото лице в хода на наказателното производство по делото, по което е постановена влязлата в сила присъда, се налага извода, че не са налице предпоставките по чл.423, ал.1 от НПК за уважаване на искането за възобновяване на делото.

На първо място жалбоподателката е била уведомена за воденото спрямо нея наказателно производство в достатъчна степен, участвала е лично в досъдебното производство и при първото разглеждане на делото в съдебната фаза пред първата и въззивна инстанция. А. е присъствала в заседанието на въззивния съд, в което е потвърдена мярката й за неотклонение “подписка” , като е била информирана за задълженията, които има съгласно взетата мярка за процесуална принуда още с първоначалното й определяне - да не напуска без разрешение от съответния орган посочения по-делото адрес / чл.60 НПК/.

След връщането на делото за доразследване А. е обективирала по ясен начин нежеланието си да участва в досъдебното производство чрез отказ да получава уведомления за провеждането на следствените действия, да подпише постановлението за привличане в качеството на обвиняем и протокола от проведения разпит.

След внасянето на новия обвинителен акт в съда, жалбоподателката е отказала да присъства при провеждането на съдебните заседания, обективирано в отказа й да получи съдебните книжа по делото, препис от обвинителния акт и призовката за съдебно заседание . Отделно от това е препятствала по всякакъв начин усилията на властите да й връчат надлежно уведомление за всяко следващо съдебно заседание, като е отказвала контакти с тях на домашния и служебен адрес и по телефона, включително и чрез отказ на съпруга й, с когото живеели на един и същ адрес да получи уведомленията по делото.

Органите на досъдебното производство и съдебния състав, разгледал делото като първа инстанция при новото разглеждане са положили максимални усилия, за да обезпечат информираността на А. за хода на наказателното производство, респективно да осигурят участието й в съдебно заседание .

Следва да се посочи, че възобновяването на наказателно дело, проведено в отсъствието на осъденото лице е предвидено като законова компенсация на правото му за лично участие в процеса, но тази възможност е изрично изключена в случаите когато след предявяване на обвинението в досъдебното производство осъденият се е укрил, поради което не е могла да бъде изпълнена процедурата по чл.254, ал.4 НПК по връчването на препис от обвинителния акт и уведомяването му за датата на делото, както и за възможността същото да бъде разгледано задочно в негово отсъствие при условията на чл.269 НПК .

Нормата на чл.423, ал.1 от НПК кореспондира с правото на справедлив съдебен процес, закрепено в чл.6 на ЕКЗПЧОС, в частност с гаранциите по т.3 б.”а”, „с” и „d” от същия член - правото на лице, обвинено в криминално престъпление да бъде информирано за повдигнатото спрямо него обвинение, да се защитава лично и чрез защитник по свой избор и активно да участва в наказателното производство. Практиката на ЕСПЧ е последователна в разбирането, че правото на присъствие на подсъдимия не корелира със задължение на властите той да бъде доведен в съдебно заседание при положение, че не покаже, че полага достатъчно усилия да участва в производството. Задължението на властите е да уведомят подсъдимия за предстоящите съдебни заседания, но изискването за справедлив процес по смисъла на чл.6 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС / не включва задължение за определен начин на връчване на съдебните книжа, например чрез препоръчана поща.

В настоящият случай осъдената А. е била надлежно информирана за продължаващото спрямо нея наказателно производство, за валидността на мярката й за неотклонение, която е била потвърдена от въззивната инстанция и не е била отменена след постановяването на въззивното решение и за възможността й да участва в провеждането на досъдебното производство след връщането на делото за доразследване и в съдебната фаза след внасянето на обвинителния акт в съда.

Видно от депозираните от същата писмени молби и възражения във фазата на досъдебното производство жалбоподателката е била информирана в достатъчна степен за процесуално следствените действия и движението на производството в досъдебната му фаза след отмяната на присъдата.

След внасянето на делото в съда с нов обвинителен акт, осъдената по недвусмислен начин е отказала да бъде информирана за съдържанието на обвинителния акт, като получи препис от него и призовка за датата на насроченото съдебно заседание, както и да й бъде съобщено, че ако не се яви делото може да се разгледа в нейно отсъствие при условията на чл.269 от НПК.

Установените факти относно поведението на А. по препятстване на усилията на властите да я информират за съдържанието на процесуалните документи по делото, за движението на съдебното производство и датите на насрочените съдебни заседания, недвусмислено свидетелстват, че тя съзнателно и по своя воля се е лишила от правото си да участва лично в процеса, за образуването на който е била уведомена, поради което и не са налице законови основания за компенсиране на правата й в съдебния процес, чрез възобновяване на делото, което е било водено в нейно отсъствие.

ЕСПЧ е категоричен в практиката си, че задочните съдебни процеси са допустими при положение, че властите са положили достатъчно усилия за да установят местонахождението на обвиняемия и да го уведомят за предстоящите съдебни заседания.

В случая с А. съдебните органи са положили максимални усилия за да намерят жалбоподателката, с цел да й предоставят информация за обвинението и датите на съдебните заседания, на които усилия жалбоподателката активно е противодействала и по този начин обективно сама се е отказала от правото си на лично участие в процеса, поради което и няма законови основания да бъде компенсирана чрез възобновяване на наказателното дело за разглеждането му с нейно участие.

Така мотивиран настоящият касационен състав намери, че искането за възобновяване на наказателното дело, направено от осъдената И. И. А. е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделениеР Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на задочно осъдената И. И. А. за възобновяване на производството по н.о.х.д № 2160/2013 г., по описа на Районен съд – гр. Сливен и за отмяна на постановената по същото присъда № 221 от 06.10.2014 г., влязла в сила на 22.10.2014 г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: