Р Е Ш Е Н И Е

№ 161

София, 20 ноември 2017 година

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА

КРАСИМИРА МЕДАРОВА

при участието на секретаря Илияна Петкова

и в присъствието на прокурора Петър Долапчиев

изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев

н. дело № 721/2017 година.

Касационното производство е образувано по касационна жалба от повереника на частния обвинител Е. Ш. А. срещу решение № 144 от 18.05.2017год. на Апелативен съд-Велико Търново, постановено по внохд № 89/2017г. В нея се релевира оплакване за явна несправедливост във връзка с определения от първоинстанционния съд размер на наложеното на подсъдимия А. Т. А. наказание лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК, потвърдено от въззивната инстанция.

В подкрепа на соченото основание повереникът изтъква, че съдилищата не са отдали необходимото внимание на съществено обстоятелство за индивидуализиране на наказанието, а именно- увеличеният, в последните години, брой на пътнотранспортните произшествия с тежък резултат, което се дължи на извършените груби нарушения на правилата за движение по пътищата от страна на водачите на моторни превозни средства. За постигане целите не само на личната, но и на генералната превенции, в случая, е необходимо налагане на по-високо по размер наказание на подсъдимия, което той да изтърпи ефективно. По този начин ще се оправдае общественото очакване за прилагане на закона с цялата му строгост при индивидуализиране наказанията на водачите на МПС, чиито действия са довели до настъпване на тежки общественоопасни последици. Прави се искане касационната инстанция да упражни правомощието си по чл. 354, ал. 3, т. 1 НПК, да отмени обжалваното решение като явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3, във вр. ал. 5,т.т. 1 и 2 от НПК и върне делото за ново разглеждане от друг въззивен състав, с указания за увеличаване размера на наказанието, което да доведе и до отмяна на института на условното осъждане. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд повереникът на частния обвинител Е. А. поддържа жалбата по изложеното в нея основание и доводи. Представителят на ВКП изразява становище, че не е налице релевираното в касационната жалба основание за отмяна на постановения съдебен акт. При индивидуализиране на наказанието съдилищата са отчели всички относими за това обстоятелства, поради което определеното наказание лишаване от свобода, по размер и начин на изпълнение, не е явно несправедливо. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: С присъда № 3 от 26.01.2017год. по нохд № 384/2016год. Ловешкият окръжен съд, след проведено съкратено съдебно следствие по чл. 371, т.2 от НПК, е признал подсъдимия А. Т. А. за виновен в това, че на 31.07.2014 год., около 22.40 часа в [населено място], /област/, на мост след [улица]в посока [населено място], при управление на МПС-лек автомобил, марка „марка, модел „модел с /per. №/, собственост на Б. А. Ц., от [населено място], без да има необходимата правоспособност, нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на К. М. С., като след деянието е избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б. „б”, предл. 1, във вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3-то, вр. чл. 58а, ал. 1, във вр. чл. 54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК, изпълнението на определеното на подсъдимия наказание, съдът е отложил за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.

Съдът се е произнесъл по направените деловодни и съдебни разноски, които възложил в тежест на подсъдимия.

По жалба на частния обвинител Е. Ш. А. Великотърновският апелативен съд е извършил въззивна проверка и с обжалваното решение е потвърдил присъдата. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери жалбата на частния обвинител за основателна. Диференцираното производство е проведено при условията на чл. 371, т.2 от НПК и е приключило със съдебен акт. Признанието на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, при условията на чл.371, т.2 от НПК, е предпоставило реализация на претендираната наказателна отговорност на подсъдимия за инкриминираното престъпно деяние и наказанието му е определено съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, във вр. чл. 58а, ал. 1 НК.

Налагането на наказание, включително в рамките на диференцираните процедури в наказателно-процесуалния кодекс се основава на нормативно регламентирани и последователно провеждани начала – на принципа на законоустановеност на наказанието и на принципа на индивидуализацията му в съответствие със степента на обществена опасност на деянието и с личността на дееца, при съобразяване на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства по делото.

В тази дейност, съдът е длъжен да отчете обективните фактически данни за конкретната престъпна проява, за личностните качества на дееца и за останалите очертани в правната уредба обстоятелства и надлежно да ги съобрази в своята аналитична и оценъчна дейност при индивидуализация на наказателната отговорност.

По същия начин стоят нещата и при възложената компетентност на съда да прецени начина на изпълнение на определеното наказание лишаване от свобода, с който ще се постигнат целите по чл.36 от НК. При отчитане на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства за определяне конкретното наказание на подсъдимия, съдът е задължен да изхожда от средния размер на наказанието, предвидено в закона за извършеното престъпление. За да наложи наказанието в размер на четири години и шест месеца лишаване от свобода на подсъдимия, Ловешкият окръжен съд е приел в мотивите на присъдата, че е налице баланс на обстоятелствата по чл. 54, ал. 2 от НК, но не е съобразил, че за престъплението по чл. 343, ал. 3, б. „б”, пр. 1 от НК законодателят е предвидил наказание от три до десет години лишаване от свобода/в актуалната към извършване на деянието редакция на закона/ и средният размер на наказанието е шест години и шест месеца лишаване от свобода. Вярно е, че отразените в престъпния състав признаци очертават в съвкупност онова типично общественоопасно деяние, което особената материалноправна норма запретява като престъпление от даден вид. Обусловената от тях типична обществена опасност на съответното престъпно посегателство е оценена от закона при фиксиране на установената в него санкция, поради което те не могат след това да се явяват едновременно и такива, определящи индивидуалната тежест на конкретното престъпление от този вид и следващото се наказание-чл.56 от НК. Това положение, обаче, не се опровергава от констатацията, че в много случаи посочените в материалноправната разпоредба признаци могат да бъдат дадени във вариантно множество, чиито видови особености оказват влияние върху конкретната степен на обществена опасност на престъпленията, поради което и те следва да се вземат предвид при индивидуализация на наказателната отговорност на подсъдимото лице, като вид, размер и начин на изпълнение на санкциите.

Ярък пример на изложеното е настоящият случай, обективиращ консумиран престъпен състав на чл. 343, ал. 3, б. ”б”, пр.1 от НК чрез самонадеяност и демонстрирано пренебрежително отношение към правилата за движение по пътищата в констатираните повече от едно нарушения по ЗДвП, като Ловешкият окръжен съд е игнорирал конкретиката по делото, сочеща на тежестта на инкриминираното престъпно деяние и е пренебрегнал зачестилите прояви на грубо незачитане на правилата за движение по пътищата, в аспекта на предявените от разпоредбата на чл. 36 от НК императивни изисквания. От приобщената доказателствена съвкупност с несъмненост е установено - управление на моторно превозно средство от А. А. без да има необходимата правоспособност със скорост от 117,5км/час, която значително надвишава разрешената такава за извън населено място и настъпилият тежък общественоопасен резултат - смъртта на пострадалия К. С., явяваща се в причинно-следствена връзка с посочените груби нарушения.

При очертаните форми на проявление на инкриминираното поведение/включително и на неизпълненото задължение от подсъдимия да не превозва пътуващите с него без поставени обезопасителни колани/ са предпоставяли висока вероятност за транспортен инцидент. При реално настъпилия такъв, причинил вредоносни съставомерни и несъставомерни последици, е било необходима прецизна оценка на тежестта на престъпното деяние, с което въззивният съд не се е съобразил при преценката на оплакването на частния обвинител за несъразмерност и несправедливост на наказанието, като занижено по размер и начин на изпълнение. Отлагане изпълнението на наказанието „лишаване от свобода” предпоставя кумулативната даденост на определените в чл. 66 от НК изисквания относно размера на определената наказателна санкция и съдебното минало на подсъдимия, които компетентният орган е суверенен и оправомощен да съобрази във връзка с постигане целите на индивидуалната и генералната превенция. Характеристиките на осъщественото от А. А. инкриминирано деяние, с квалификация по престъпния състав на чл. 343, ал. 3, б.”б” от НК и социалният отзвук на този вид транспортни деяния, не мотивират прилагане на института на условното осъждане, поради предписаната наложителност от съответно предупредително и поправително-възпитателно въздействие на наказанието спрямо осъдения и останалите членове на обществото, която в обсега на преценката си, съдът е длъжен да вземе предвид.

В коментираният смисъл, настоящият съдебен състав установи подценяване на обществената опасност на инкриминираното престъпление, при отчитане честотата на този вид неправомерни деяния в обсега на общата престъпност и на причинените с тях тежки загуби и реални вреди, отразени в официалната статистика, които предопределят специално внимание от правоохранителните и правоприлагащите органи и адекватна строгост при санкционирането им.

В контекста на изложеното за спецификата и тежестта на престъплението, Ловешкият окръжен съд не е отдал нужното значение, че като акт на поведение, с него се проявяват социалните, психологическите и индивидуалните качества на извършителя, а специалната превенция обуславя необходимост от съответствие на санкционните последици с предвидените в чл. 36 от НК цели. Фактическите данни за личността на подсъдимия-това, че А. А. не е осъждан и е направил самопризнание в рамките на проведената диференцирана процедура по Глава ХХVІІ от НПК, не променят изложеното заключение за явна несправедливост на наказанието.

Посоченият факт, свързан със съдебното минало на А. е формално, но недостатъчно условие за приложение разпоредбата на чл. 66 от НК, а самопризнанието по чл. 371, т. 2 от НПК депозирано пред решаващия орган е необходимо изискване за законосъобразно провеждане на особеното производство и при индивидуализацията на наказателната отговорност във вр. чл. 58а от НК, без да създава наложителност за условно осъждане на лицето. Материалноправната норма на чл. 66 НК отдава преимуществено значение на личната превенция, но не толерира игнориране на генералните възпитателни и предупредителни функции на наказанието. Прилагането на института на условното осъждане при аргументираната позиция за актуалния облик и динамика на извършените неправомерни деяния по чл. 343 НК от неправоспособни водачи, управляващи моторни превозни средства с несъобразена или превишена скорост, поражда реална опасност същият да бъде възприет като неоправдана снизходителност.

Престъпленията по транспорта, с оглед механизма им на осъществяване, представляващ опасност за охраняваните човешки права и юридически защитени ценности на мнозина и предвид възможните и настъпили вредни последици за живота, телесната неприкосновеност и имуществото на невинни хора, мотивират висока степен на обществена укоримост и изискват справедлива наказателна репресия.

Несъобразяването на горните изисквания при определяне размера на санкцията „лишаване от свобода”, при приетото съотношение на обстоятелствата по чл. 54, ал.2 от НК и при определяне на начина на нейното изтърпяване е довело до явна несправедливост на наложеното на А. наказание, което не е преодоляно от Великотърновския апелативен съд, въпреки наведените му в тази насока доводи от частния обвинител.

Изложените съображения формират вътрешното убеждение на настоящия състав за основателност на касационната жалба на частния обвинител за явна несправедливост на наказанието.

Размерът на наказанието „лишаване от свобода“ очевидно не съответства на обществената опасност на деянието, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и се отклонява от целите по чл. 36 от Наказателния кодекс. Предходните инстанции са надценили значението на младата възраст на подсъдимия, като в същото време са подценили тежестта на допуснатите от него нарушения на ЗДвП. Определеното от съдилищата наказание не разполага с достатъчен възпитателен и предупредителен потенциал, както по отношение на подсъдимия, така и по отношение на другите членове на обществото. Това налага отмяна на обжалваното решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд - от стадия на съдебното заседание. При повторното въззивно производство, в рамките на предоставената на съда компетентност и в съответствие с дадените от ВКС указания, да се индивидуализира наказателната отговорност на А. А..

По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 3, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 144 от 18.05.2017год. на Апелативен съд-Велико Търново, постановено по внохд № 89/2017г. и връща делото за ново разглеждане от друг състав при същия съд от стадия на съдебното заседание.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: