Р Е Ш Е Н И Е

№ 237

София, 23.11.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИНА НАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА

2. БИСЕР ТРОЯНОВ

при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Петя Маринова разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 698 по описа за 2017 г.

Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимата Т. Й. П., чрез защитника адвокат С. И., против нова присъда № 15 от 27.04.2017 г. по н.о.х.д. № 215/ 2017 г., по описа на Русенския окръжен съд, с искания за отмяна и оправдаване на подсъдимата, или за връщане на делото за ново разглеждане.

В жалбата се развиват оплаквания за допуснати всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК, но съображения са изложени само за неправилното приложение на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Жалбоподателката твърди, че неправилно в съдебния акт е прието деянието да е извършено нощем по съображения, подкрепени от писмените доказателства по делото, но с различен анализ от съдебния. Неспазването на процесуалния закон е представено с общи формулировки, без да са указани конкретни нарушения. Доводи за явната неспправедливост на наказанието не се сочат.

В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимата и упълномощения от нея защитник поддържат жалбата по изложените в нея съображения.

Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата, тъй като подсъдимата е влязла противозаконно в чуждо жилище и то в тъмната част на денонощието, което покрива квалифициращото обстоятелство по чл. 170, ал. 2 от НК. Счита обжалваната въззивна присъда за правилна и законосъобразна, а наложеното наказание – за справедливо определено.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на жалбата, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното:

С присъда № 15 от 27.04.2017 г. по в.н.о.х.д. № 215/ 2017 г. Русенският окръжен съд отменил оправдателна присъда № 7 от 13.02.2017 г. по н.о.х.д. № 92/ 2016 г. на Районен съд – Бяла и признал подсъдимата Т. Й. П. за виновна в това, че на 28.01.2015 г. противозаконно влязла в чуждо жилище – в къщата на Д. Г. Т. и Р. П. Т. в [населено място] ..., област Р., [улица], № ...., като употребила за това сила и деянието е извършено нощем, поради което и на основание чл. 170, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК било наложено наказание от три месеца лишаване от свобода, изпълнението на което било отложено за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66 от НК.

Касационната жалба на подсъдимата Т. Й. П. е основателна.

Основните доводи в жалбата са насочени към нарушението на материалния закон и неправилната оценка на окръжния съд за наличието на квалифициращия признак по чл. 170, ал. 2 от НК – деянието да е извършено при особено време.

Съдебните инстанции по фактите са останали на диаметрално противоположни позиции дали влизането в чуждо жилище, макар и преди 22:00 часа, реализира обективния признак „нощем“ от квалифицирания състав на престъплението.

Първата инстанция е обосновала отсъствието на този признак, позовавайки се на разпоредби от Кодекса на труда и от наредба, отнасящи се за нощната работна смяна.

Правилно е становището на въззивната инстанция, според което деянието е квалифицирано като по-тежко наказуемо, когато се извършва нощем. И въпреки отсъствието на легално определение в закона използваните в Наказателния кодекс понятия по правило се тълкуват според техния действителен смисъл и общоупотребимо значение. Следователно под „нощем”, по смисъла на чл. 170, ал. 2 от НК, се разбира тъмната част от денонощието, която се променя според годишния сезон и залеза на слънцето. Окръжният съд е аргументирал наличието на квалифициращото обстоятелство с приетата по делото справка от Института по астрономия към БАН с данни за настъпване на слънчевия залез, гражданския полумрак и тъмната част от денонощието по времето на осъществяване на деянието от подсъдимата П..

Анализирайки изчерпателно събраните по делото доказателства въззивният съд е описал фактическа обстановка, според която поведението на подсъдимата представлява влизане, проникване в чуждо жилище и от обективна страна реализира признаци от състава на престъплението по чл. 170, ал. 2 от НК. Защото подсъд. П. влязла в къщата на свидетелите Т. без да бъде поканена и изблъсквайки свид. Р. Т..

Обсъждайки правната страна на деянието въззивният съд е изложил неправилни изводи, с което е допуснал незаконосъобразно приложение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НК. Съдът не е оценил степента на обществена опасност на действията извършени от подсъдимата. Пропуснал е в случая да констатира малозначителност на деянието.

Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК визира случаите, при които деянието не е престъпно, макар и формално да съдържа признаците на съответен състав на престъпление: когато деянието не е общественоопасно въобще и не оказва никакво отрицателно въздействие върху защитените обществени отношения и когато неговата обществена опасност не е напълно изключена, но е явно незначителна и засяга в твърде ниска степен обществените отношения, заради което използването на наказателна репресия е ненужно и неоправдано. Малозначителността на деянието представлява конкретно негово качество, което изисква внимателен анализ на всички обстоятелства. За правилното приложение на чл. 9, ал. 2 от НК водеща роля има оценката на степента на обществена опасност на деянието пред тази на дееца.

От вниманието на въззивната инстанция са убягнали редица обстоятелства, поначало правилно разкрити по делото и отразени в мотивите на съдебния акт. Същите разкриват явната незначителност на обществената опасност на извършеното деяние, но не са получили тази оценка от съдилищата.

Поведението на подсъд. Т. П. формално осъществява признаците от обективната и субективната страна на престъплението противозаконно влизане в чуждо жилище по чл. 17, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.

В конкретната вечер подсъдимата Т. П. трикратно е пристигала до къщата на сем. Т. – първия път е разговаряла със свид. Р. Т. само през оградата на двора, при второто посещение е влязла в двора, но е почукала на прозореца, едва на третия път е влязла в къщата, с което формално е нарушила неприкосновеността на жилището в обитаемата сграда. Подсъдимата не е непозната за собствениците – преди е живяла съвместно със сина им и от съжителството имат общи деца в тийнейджърска възраст – Р. на 13 години и К. на 10 години. Повод за влизането в чуждото жилище е сменената парола за фейсбук профила, на което подсъдимата явно е държала. Смяната е извършена от нейните деца, подразнени от факта, че майка им се забавила с предоставянето на детските парични надбавки. Децата живеят в къщата на родителите на баща им, но родителските права по време на инцидента са предоставени на майката. Родителските права не се прекратяват с факта, че децата не живеят с майка си. Това обстоятелство е от съществено значение за правомощието на подсъдимата да се грижи, да отглежда, надзирава и възпитава своите малолетни деца, включително и да упражни навременен родителски контрол над тяхното поведение или отделни самостоятелни действия където и да се намират, включително и в дома на баба им и дядо им.

Второ по значимост е обстоятелството, че подсъдимата П. като родител не е получила никакво съдействие от бабата и дядото на децата си. Отношенията им са били изострени, не само поради раздялата, но и поради съжителството на подсъдимата с друг мъж и роденото от връзката им малко дете, за което тя непосредствено се грижи. Подсъдимата живее и работи в същия град. При първото пристигане пред оградата на двора на нея било заявено, че децата забравили новата парола. При второто идване бил предаден лист хартия, но с грешна парола. Това разиграване на подсъдимата от нейните деца и липсата на всякакво съдействие от бившата „свекърва“ за решаване на спора, провокирали влизането на подсъд. Т. П. в жилището, в което били рождените деца и над които тя самостоятелно упражнява родителски контрол. По време на инцидента бил висящ друг съдебен процес за промяна на родителските права.

Така изложените факти и обстоятелства, правилно установени от съдилищата, разкриват изключително ниската степен на обществена опасност на деянието, поради което то е явно незначително. Правото на некрикосновеност на жилището, принадлежащо на неговите собствениците, е накърнено в незначителна степен, поради което използването на наказателна репресия за нарушените обществени отношения е неоправдано. Дори и при възникналите обрати между изводите на долустоящите съдилища.

Пристигането на полицейски служители на място, уведомени по телефона от бащата на децата, не е в състояние да завиши обществената опасност на конкретното деяние, тъй като не е част от него.

Предвид разкритата по делото изключително ниска степен на обществена опасност на деянието, поведението на подсъд. Т. П. е малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК и не е престъпно. Подсъдимата подлежи изцяло на оправдаване, но по съображения и правно основание различни от изложените в първоинстанционната присъда.

Фактическата обстановка по делото е правилно разкрита и не налага необходимост от връщане на делото за ново разглеждане. Доказателствата по делото могат да се ползват без изменение в касационното производство и въз основа на тях да се направят различни правни изводи от изложените в обжалвания съдебен акт. Всичко това позволява на касационната инстанция да пререши делото без да го връща, като самостоятелно отстрани допуснатото от въззивната инстанция нарушение на материалния закон и да приложи законът, който е следвало да бъде приложен – чл. 9, ал. 2 от НК, вместо чл. 170 от НК.

Направените по делото разноски остават за сметка на държавата.

Отсъствието на конкретни доводи в касационната жалба по наведеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, както и изходът на делото, не предполагат излагането на допълнителни съображения.

Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ присъда № 15 от 27.04.2017 г. по в.н.о.х.д. № 215/ 2017 г., по описа на Русенски окръжен съд.

ПРИЗНАВА подсъдимата Т. Й. П., [дата на раждане] в [населено място], българка, българска гражданка, с висше образование, неомъжена, неосъждана, работи като общопрактикуващ лекар, живуща в [населено място] ...., [община] ...., област Р., [улица], № ..., ЕГН № [ЕГН] за НЕВИННА в това, че на 28.01.2015 г. противозаконно влязла в чуждо жилище – къщата на Д. Г. Т. и Р. П. Т., находяща се в [населено място] ...... ., област Р., [улица], № ...., като употребила за това сила, и деянието е извършено нощем, поради което и на основание чл. 9, ал. 2 от НК я ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение по чл.170, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.