№ 196

гр. София, 23 ноември 2017 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Костова

ЧЛЕНОВЕ: Спас Иванчев

Валя Рушанова

при секретар Марияна Петрова и

в присъствие на прокурора Ивайло Симов,

изслуша докладваното от съдия Капка Костова

касационно дело № 710 / 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по протест на прокурор при Апелативната прокуратура – гр. Велико Търново срещу нова присъда № 172 от 22 май 2017 година на Апелативен съд – гр. Велико Търново, постановена по внохд № 79 / 2017 година, след отмяна на присъда № 8 от 29 февруари 2016 година на Окръжен съд – гр. Плевен, по нохд № 717 / 2015 година в частта, с която подсъдимият К. П. П. е осъден по повдигнатото му обвинение по чл. 257, ал. 1 във вр. чл. 255, ал. 1, пр. 2 във вр. чл. 26 във вр. чл. 20, ал. 2 от НК и вместо това същият е оправдан изцяло по това обвинение, а по отношение на подсъдимия М. М. Н. присъдата е изменена в наказателно-осъдителната част и в останалата част е потвърдена.

Касационният протест съдържа позоваване на всички отменителни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, подкрепени с доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в доказателствената дейност на въззивния съд, довели до ненадлежно формиране на изводите по фактите и до неправилно приложение на закона при оправдаването на подсъдимия П. по повдигнатото му обвинение, а също и за явна несправедливост на намаленото от съда наказание на подсъдимия Н..

С протеста се претендира отмяна на атакуваната нова присъда на въззивния съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, с оглед осъждане на подсъдимия П. по обвинението по чл. 257 от НК и увеличаване на наказанието на подсъдимия Н..

В съдебното заседание пред ВКС представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста при направените в него оплаквания и изложени доводи в тяхна подкрепа.

Жалбоподателят – подсъдим К. П. не участва лично в това съдебно заседание, редовно призован и не се представлява от защитника си адвокат И. Ц., също редовно призован.

Подсъдимият М. Н. и неговият защитник – адвокат Б. П., също не участват лично, редовно призовани.

Не са представени становища от подсъдимите и защитата им по подадения касационен протест, както и писмени бележки по съществото на делото.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като съобрази доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното:

Настоящето касационно разглеждане на делото е второ поред, след отмяна на предходното въззивно решение № 230 от 11. 11. 2016 година на ВТАС, постановено по внохд № 119 / 2016 година, с решение № 25 от 14. 02. 2017 година на ВКС, ІІІ НО, по к. д. № 1312 / 2016 година и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативния съд.

Сега предмет на касационния контрол е постановената при новото разглеждане нова присъда на ВТАС, с която присъдата на първоинстанционния съд е отменена в частта относно осъждането на подсъдимия К. П. за извършено в периода 14. 04. 2004 година – 12. 11. 2004 година в [населено място], при условията на продължавано престъпление, в съучастие като извършител с подсъдимия М. Н., престъпление по чл. 257, ал. 1 във вр. чл. 255, ал. 1, пр. 2,във вр. чл. 26 във вр. чл. 20, ал. 2 от НК и му е наложено наказание две години лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от три години от влизане на присъдата в сила и глоба в полза на държавата в размер на 5000 лева, както и в частта за разноските по отношение на този подсъдим.

Вместо това, ВТАС е признал подсъдимия К. П. за невинен в това, през периода 14. 04. 2004 година – 12. 11. 2004 година в [населено място], при условията на продължавано престъпление, в съучастие като извършител с подсъдимия М. Н., в качеството си на управител на [фирма] – [населено място], да е избегнал плащане на данъчни задължения в особено големи размери – 73 484. 36 лева, поради което го е оправдал изцяло по повдигнатото му обвинение по чл. 257, ал. 1 във вр. чл. 255, ал. 1, пр. 2, във вр. чл. 26 във вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

Съобразно така постановеното по отношение на подс. П., съдът е изменил присъдата и за подс. Н., като го е оправдал по обвинението да е извършил престъплението по чл. 257, ал. 1 от НК в съучастие като извършител с подс. П., само относно квалификацията на деянието във вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

Въззивният съд е изменил присъдата за подс. Н. и в частта за наложените му наказания, като при условията на чл. 55 от НК е намалил размера на наложеното му наказание лишаване от свобода на една година и на основание ал. 3 от нормата е отменил наказанието глоба в полза на държавата в размер на 5000 лева.

Съдът е изменил присъдата и в частта относно разноските, като ги е възложил в тежест на подс. Н..

Потвърдил е присъдата в останалата й част.

ВКС намира касационният протест за неоснователен и съображенията за това са следните:

Протестът съдържа твърдения за доказаност на участието на подс. П. в задружната с подс. Н. инкриминирана дейност по включване в справките декларации по чл. 100 от ЗДДС отм. на фиктивни сделки, позволяващи неправомерно ползване на данъчен кредит и в резултат – редуциране на данъчните задължения в полза на представляваното от двамата подсъдими, заедно и поотделно, дружество. Доказани са, според представителя на обвинителната власт, съвместните действия на двамата подсъдими по управлението на дружеството и приетите от въззивния съд факти за липса на такива действия от страна на подсъдимия П. и на общност на умисъла за постигане на престъпния резултат, са в противоречие с данните по делото, със закона и с правилата на житейската и формалната логика. Заявено е, че тези изводи са ненадлежно формирани, при игнориране на част от доказателствата и превратна оценка на други, без обаче да е посочено точно кои са те и поради какви несъответствия с останалата доказателствена съвкупност се дефинират като оценени не по действителното им съдържание. Затова би могло да се каже, че изложените на с. 2 - 3 от протеста съображения представляват по-скоро собствен на автора му прочит на доказателствената съвкупност, отколкото съдържателно оспорване на дейността на съда по събиране, проверка и оценка на доказателствата. Общо формулираното твърдение за допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК е лишено от конкретика и обвързаност със съдържанието на атакувания съдебен акт. Независимо от това, внимателният прочит на протеста позволява да се установят действителните причини за недоволството на обвинителната власт от този съдебен акт и да се извърши касационната проверка в рамката, очертана от протеста.

Именно с оглед очертаване на тази рамка и предвид процесуалното развитие на делото, необходимо е да се коментира следното:

Наказателното производство в съдебната си фаза е преминало през три първоинстанционни разглеждания (нох дела №№№ 836 / 2012 година, 17 / 2015 година и 717 / 2015 година), три въззивни проверки (внох дела №№№ 165 / 2014 година, 119 / 2016 година и 79 / 2017 година) и една касационна (к.д. № 1312 / 2016 година), като при последната въззивна проверка е постановен съдебният акт – нова присъда, атакуван сега отново по касационен ред.

Първата постановена по делото присъда (нохд № 836 / 2012 година) е осъдителна и е отменена от въззивния съд в производство, инициирано от жалби на двамата подсъдими, поради допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт и в дейността на съда (внохд № 165 / 2014 година).

По внесения в съда нов обвинителен акт е образувано нохд № 17 / 2015 година, съдебното производство по което е прекратено отново поради недостатък на обвинителния акт – в обвинението не фигурира правна квалификация на престъплението във вр. чл. 20 от НК, при наличието на инкриминирана задружна престъпна дейност на двамата подсъдими под формата на съучастие.

Последното първоинстанционно разглеждане на делото е по нохд № 717 / 2015 година, образувано по изготвен и внесен нов обвинителен акт. По него е постановена посочената по-горе присъда № 8 от 29. 02. 2016 година, с която подсъдимите Н. и П. са признати за виновни, но не в целия обем на повдигнатото им обвинение – оправдани са за част от деянията, предмет на обвинението (инкриминирани във връзка с данните в СД №№ 2482, 1329 и 2326 – изцяло оправдани и частично оправдани – по СД №№ 2485, 1294 и 2081), както и за разликата от 73 484. 36 лева до размера на предмета на престъплението според повдигнатото обвинение - 202 382. 12 лева. Или обобщено казано, оправдани са относно всички сделки, сключени с [фирма], включени в посочените шест справки-декларации от общо инкриминираните седем такива. Наложени са им наказания от по две години лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от по три години от влизане на присъдата в сила и глоба на всеки от тях в размер на 5000 лева.

Срещу тази присъда е възразил единствено подсъдимият П., като е подал въззивна жалба. Присъдата не е атакувана по въззивен ред от подсъдимия Н. и от представителя на обвинението чрез въззивен протест.

При извършената въззивна проверка съдът е постановил решение № 230 от 11. 11. 2016 година, с което е изменил присъдата само в наказателно-осъдителната част по отношение на двамата подсъдими, приложил е разпоредбата на чл. 55 от НК и е намалил наказанието лишаване от свобода за всеки от тях на по една година.

Това въззивно решение е атакувано по касационен ред само от подсъдимия П., който и единствен е имал право на това. С посоченото по-горе решение по к. д. № 1312 / 2017 година, ВКС, ІІІ НО, е отменил въззивния акт и е върнал делото за ново разглеждане при констатирано наличие на отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Касационната инстанция е установила недостатъци в доказателствената дейност на съда при оценката на доказателствата по основния спорен по делото въпрос – знанието на подс. П. за включването на фиктивни сделки в инкриминираните справки-декларации. А това, според ВКС, е резултат от ненадлежната оценка на обясненията на подс. Н., които по същността си представляват „оговор”, от превратната оценка на съдържанието на показанията на свидетелите Ц. и Д., от повърхностния и незадълбочен разпит на свид. Кл. И. и от формирането на изводите по фактите на базата на предположения за знание на подс. П. за подаваната информация за сделките, основани само на данните за съвместното управление и представителството на дружеството и от двамата подсъдими, според документите за същото. При предпоставките на чл. 347, ал. 2 от НПК решението е отменено изцяло, вкл. и по отношение на необжалвалия подсъдим Н., доколкото основанията за това са преценени като такива в негова полза.

При новото разглеждане на делото е проведено съдебно следствие, при което са изпълнени дадените от ВКС указания за отстраняване на констатираните процесуални нарушения – разпитани са повторно свидетелите Кл. И., Р. Ц. и Н. Д., изчерпани са доказателствени искания и е постановена атакуваната сега по касационен ред нова присъда с описаното по-горе съдържание.

От изложеното процесуално развитие на делото следва, че цялото процесуално развитие на производството при настоящото съдебно разглеждане и пренасянето му на нивата на инстанционен контрол, вкл. постановената нова въззивна присъда, е постигнато като резултат единствено от надлежното обжалване от страна на подс. П. по въззивен и касационен ред. Прокурорът не е подал протест срещу частичното оправдаване на двамата подсъдими с присъдата по нохд № 717/2015 година, подс. Н. не е обжалвал осъдителната част. Положителният за него резултат при въззивното разглеждане на делото (намаляване на наказанието) е постигнат поради въззивното обжалване на другия подсъдим, към чиято жалба подс. Н. не се е присъединил по реда на чл. 320, ал. 5 от НПК (протокол от с. з. на л. 50 от внохд № 119 / 2016 година). Първата касационна проверка отново е само по жалба на подс. П., който единствен от страните е имал право да предизвика такава.

При това положение, настоящата касационна проверка е възможна само в рамките на постановеното от първоинстанционния съд по нохд № 717 / 2015 година осъждане на подсъдимите за действия по четири СД (№[ЕИК] – изцяло и №№№ 2485, 1294 и 2081 – частично), доколкото оправдаването на подсъдимите относно останалите СД, предмет на обвинението, не е протестирано.

Както вече бе посочено, от съдържанието на протеста могат да бъдат изведени оплаквания за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения при анализа и оценката на доказателствата по делото, макар същите да не са надлежно конкретизирани.

В изпълнение на дадените от касационната инстанция в отменителното решение задължителни указания за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила (чл. 355, ал. 1, т. 3 от НПК), въззивният съд е провел съдебно следствие, в рамките на което е разпитал свидетелите К. И. (съдружник в [фирма] с 10% дялово участие и служител във фирмата), Р. Ц. и Н. Д. (счетоводители от счетоводната къща, обслужвала дружеството).

За да постанови цялостното оправдаване на подс. П. по повдигнатото му обвинение, въззивният съд е изложил подробни съображения в мотивите на присъдата си по двата спорни въпроса, формулирани и в отменителното решение на ВКС – включени ли са фиктивни сделки в четирите справки-декларации и знаел ли е и участвал ли е подс. П. в тази дейност (мотиви, л. 17 и сл. от същите). Настоящият състав не намира причини да не сподели тези съображения като съответни на данните по делото и на закона.

По отношение на инкриминираните сделки с [фирма] вече бяха изложени съображения по-горе в решението във връзка с рамката на касационната проверка. Въззивният съд също правилно е приел, че по отношение на тази част от присъдата не разполага с правомощия за намеса поради липсата на въззивен протест срещу оправдаването на подсъдимите относно тези сделки още от първоинстанционния съд.

По отношение на останалите сделки (с [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма]), включени в четирите СД, посочени по-горе, съдът е изложил съображенията си относно фиктивния характер на тези сделки (л. 18 – 20 от мотивите). Изводите си в тази насока съдът е основал на показанията на собствениците и управителите на тези дружества – свидетелите Т., Г., П., К., както и на експертните заключения – основно и допълнително (експерт В.) и данните от приложения като писмено доказателство по делото ДРА № 635 от 29. 03. 2006 година на ТДД – [населено място] (л. 4, папка 1 от т. ІІІ на ДП). Показанията на посочените свидетели са обсъдени по действителното им съдържание и дават основание за така направените изводи относно характера на сделките. Свид. Т. категорично и последователно е заявявала, че не познава подсъдимите, не е осъществявала търговия със зърно с която и да било фирма, вкл. с тази на подсъдимите, предмет на дейност на дружеството й [фирма] е търговия с облекла и обувки и то няма капацитет и експертиза да изработи „икономическа обосновка в сектор растениевъдство”, каквато е отразена в договор, представен като основание за издаване на фактурите. Категорично отрича издаването на данъчни фактури на [фирма]. В същия смисъл са и показанията на свид. Г. – съдружник в [фирма], с предмет на дейност извършване на строителство. Свидетелите П. и К. заявяват наличие на някакви търговски взаимоотношения с фирми на подс. Н., но не „А.”, а фирма „М.” и без да могат да съобщят конкретни факти. Същевременно обаче, по експертен път е установено, че по единствената фактура, издадена от [фирма] и инкриминирана по делото - № 479/20. 10. 2004 година, не е осъществена реална доставка и не е извършено плащане. По отношение на [фирма] пък са налице данни, че дружеството не е притежавало активи, не е назначавало работници, не е имало складови бази и пр., а по разплащателните му сметки не са установени плащания от фирмата на подсъдимите по инкриминираната по делото фактура № 3/29. 10. 2004 година. Така че, въззивният съд не е имал основание да не кредитира за достоверност показанията на посочените свидетели, кореспондиращи с констатациите и заключенията на икономическите експертизи и с писмените доказателства по делото.

Съображенията си във връзка с конкретното участие на подс. П. във включването в дневниците за покупки и продажби на дружеството и в справките-декларации на сделки, които не са реално осъществени и на знанието му за тези действия, съдът е изложил на л. 22 – 27 от мотивите на присъдата. Тези съображения се основават на обективни и несъмнено установени по делото доказателства, съдържащи се в писмените източници, в показания на свидетелите И., Ц. и Д., в изследването и заключението на графическата експертиза (експерт Ц., л. 67, папка 6 от т. VІІІ от ДП). По експертен път е установено, че подс. П. е подписал СД №№ 2053/13. 02. 2004 година и 2172/14. 05. 2004 година, както и дневниците за покупки и продажби към тях, а също и дневниците, приложени към СД № 2482/15. 03. 2004 година. Първите две от посочените СД обаче изначално не са инкриминирани по делото и не фигурират в обвинителния акт, а по отношение на сделките, предмет на третата СД, двамата подсъдими са оправдани изцяло още от първоинстанционния съд и срещу оправдаването не е подаден въззивен протест, както това бе посочено и обсъдено по-горе, поради което са извън предмета на касационен контрол. Останалите инкриминирани справки-декларации, предмет на настоящата проверка и посочени по-горе (№№[ЕИК], 2485, 1294 и 2081), както и приложенията към тях, са изготвени и подписани от подс. Н..

Несъмнено, експертните констатации и изводи относно положените подписи в посочените документи сами по себе си не водят несъмнено до изводи за липса на участие на подс. П. в дейността на дружеството по потвърждаване на неистина в подадените справки-декларации и избягване по този начин на плащането на данъчни задължения чрез редуциране на данъчния резултат. Те обаче категорично сочат на неустановеност на конкретни действия на този подсъдим по оформяне на фактурите и вписване в дневниците и в справките-декларации на информация за неосъществени от страна на дружеството сделки. От обстоятелството, че подс. П. е участвал в управлението на фирмата, подписвал е документация, вкл. дневници, справки-декларации и пр. извън инкриминираните, съвсем не следва извод за негова съпричастност към неправомерното документиране и отразяване на сделки, което е само част от цялостната дейност на дружеството.

Такъв извод не може да бъде направен по изискуемия категоричен и несъмнен начин и от гласните доказателствени източници, посочени по-горе – обясненията на подс. Н. и показанията на свидетелите И., Ц. и Д.. Извършеният от въззивния съд доказателствен анализ на съдържанието им (л. 25 - 26 от мотивите на присъдата) не носи характеристиките на игнориране или превратност и няма причини да не бъде споделен, поради което не се налага да бъде повтарян. В съответствие със съобщеното от тези свидетели относно организацията на работата в дружеството и предоставяне на съответната документация в счетоводната къща е и съдържанието на показанията на управителите и собствениците на фирмите, „страни” по фиктивните сделки, които не съобщават да са контактували с подс. П., той да им е предоставял първичните счетоводни документи за сделките, да е знаел въобще за съществуването им.

При изложените съображения настоящата инстанция преценява подадения касационен протест като неоснователен, а атакуваната нова въззивна присъда като правилна и законосъобразна. Въззивният съд е извършил указаните му в отменителното решение на ВКС процесуални действия, събрал е съответните доказателства и е извършил задълбочен и изчерпателен доказателствен анализ, в резултат на който е формирал убедителни изводи по фактите и по правото. Отговорил е на наведените от обвинението и от защитата на подсъдимия П. доводи, като е направил верни изводи за поначало фиктивния характер на инкриминираните сделки, за неистинността и невярното съдържание на документите, но и за недоказаността на конкретно участие на подсъдимия П. в това документиране и в предоставяне на информацията на надлежните данъчни органи.

Касационният протест може да бъде преценен единствено като неоснователен и относно претендираната с него явна несправедливост на наложеното на подс. Н. наказание. В решението вече бе обсъдена възможната и законосъобразна рамка на настоящата касационна проверка и възражението на представителя на обвинителната власт в тази му част остава извън тази рамка. Въззивният съд е изложил съображенията си в тази насока на л. 30 от мотивите на присъдата и те могат само да бъдат споделени. Наказанието на подс. Н. вече е било намалено на една година лишаване от свобода с решение № 230 от 11. 11. 2016 година на ВТАС по внохд № 119/2016 година, което не е протестирано по касационен ред, а намаляването на наказанията за двамата подсъдими е постигнато единствено по жалбата на подс. П.. Поставянето на въпроса относно наказанието на подс. Н. понастоящем е резултат единствено на цялостната отмяна на това въззивно решение, при условията на чл. 347, ал. 2 от НПК, при извършената първа касационна проверка по к. д. № 1312/2016 година по описа на ВКС, ІІІ НО, отново само по жалба на подс. П.. Така че, единственият възможен и законосъобразен изход по отношение наказанието на подс. Н., е неговото намаляване до размера на вече постановения срок от една година лишаване от свобода, което въззивният съд е и сторил. Протестът не съдържа възражение относно отмяната на наказанието „глоба” и искане в тази насока, поради което касационна проверка и намеса на касационната инстанция по този повод не са възможни.

С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА нова присъда № 172 от 22 май 2017 година на Апелативен съд – гр. Велико Търново, постановена по внохд № 79 / 2017 година, след частична отмяна относно подсъдимия К. П. П. на присъда № 8 от 29 февруари 2016 година на Окръжен съд – гр. Плевен по нохд № 717 / 2015 година.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.