currdb:
Решение №188/30.11.2017 по дело №5471/2016 на ВКС, ГК, I г.о.

5решение по гр.д.№ 5471 от 2016 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение

№ 188

София, 30.11. 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

при участието на секретаря Анета Иванова, след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 5471 по описа за 2016 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Л. Й. Д., Ю. Е. Д., Д. Е. Д., И. Е. М., Е. В. В. и Р. В. К. срещу решение от 09.06.2016 г. по в.гр.д.№ 14320 от 2015 г. на Софийския градски съд, ГО, III-„В“ въззивен състав, с което е потвърдено решение № I-42-8 от 27.07.2015 г. по гр.д.№ 61430 от 2011 г. на Софийския районен съд, 42 състав за отхвърляне на предявения от Е. В. Д. /починал в хода на процеса и оставил за наследници по закон Л. Й. Д., Ю. Е. Д. и Д. Е. Д./, И. Е. М., Е. В. В. и Р. В. К. срещу Н. К. Т. и Д. В. А. иск с правно основание чл.53, ал.2 ЗКИР отм. , сега чл.54, ал.2 ЗКИР за поправка на допусната грешка в кадастралната карта на [населено място], район К., одобрена със заповед РД-18-29 от 27.05.2010 г., относно погрешно заснемане на 435 кв.м. в границите на имот с идентификатор 16448.7721.446, собственост на ответниците, вместо в границите на имот с идентификатор 16448.7721.445, собственост на ищците.

В касационната жалба се твърди, че решението на въззивния съд е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

Пълномощникът на ответниците Д. В. А. и Н. К. Т. оспорва жалбата. Моли решението на Софийския градски съд да бъде оставено в сила и на доверителките му да се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.

С определение № 339 от 12.06.2017 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК /редакция преди изменението на ГПК, публ.в ДВ бр.86 от 2017 г., съгласно пар.74 ПЗР на ЗИД на ГПК, публ. в ДВ бр.86 от 2017 г./- поради противоречието му със задължителна съдебна практика /Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС и решение № 227 от 12.11.2013 г. по гр.д.№ 3340 от 2013 г. на ВКС, ГК, Второ г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК/ по следния посочен от касаторите и доуточнен от ВКС правен въпрос: длъжен ли е въззивният съд в решението си да прецени и обсъди доказателствата по делото в тяхната съвкупност и взаимна връзка, когато във въззивната жалба се съдържат оплаквания за допуснати процесуални нарушения на първоинстанционния съд при преценката на тези доказателства или за необоснованост на основаните на тези доказателства фактически и правни изводи на първоинстанционния съд.

В противоречие с горепосочената съдебна практика по този въпрос, въпреки съдържащите се във въззивната жалба на ищците конкретни доводи за процесуални нарушения на първоинстанционния съд при преценката на доказателствата и за необоснованост на фактическите и правни изводи на този съд, въззивният съд не е преценил и не е обсъдил събраните по делото доказателства за следните относими към правния спор обстоятелства: на кои имоти са били собственици наследодателите на ищците и на ответниците преди приемане на първия дворищно-регулационен план на населеното място от 1930 г.; какви са границите на имотите им по приетите и одобрени дворищно-регулационни планове от 1930 г. и 1989 г.; променяна ли е по тези планове страничната регулационна линия между имотите на ищците и на ответниците; ако е променяна- на какво основание /придаване по регулация или грешка в кадастралния план/; ако има придаване по регулация- от кой към кой имот и каква част се придава по регулация; приложен ли е планът, предвиждащ придаване по регулация; отпаднало ли е отчуждителното действие на този план на основание пар.8 ПР на ЗУТ; кой от плановете е последният приложен дворищно-регулационен план; съответства ли границата между имотите на ищците и на ответниците по одобрената кадастрална карта с границата по последния приложен дворищно-регулационен план. Видно от обжалваното решение правните изводи на въззивният съд се изчерпват само с 3 изречения. Във въззивното решение няма и препращане към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл.272 ГПК.

Поради изложеното обжалваното решение е необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения и като такова следва да бъде отменено.

Тъй като след отмяна на решението не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, по аргумент за противното от чл.293, ал.3 ГПК спорът следва да бъде разрешен по същество от ВКС. В конкретния случай от събраните по делото писмени и гласни доказателства и от приетото заключение на съдебно-техническа експертиза се установява следното:

Видно от декларация за притежавани непокрити и покрити недвижими имоти, Д. Д. К., дядо на наследодателите на ищците Е. Д. и В. Д., е притежавал имот в [населено място] /къща с двор/. От разписен лист към кадастралния план на с.Г.Б. от 1930 г., послужил като основа за регулационния план на населеното място от същата година, се установява, че притежаваният от Д. Д. К. имот е бил заснет в кадастралния план като имот с пл.№ 131.

От декларация за непокрити недвижими имоти на свещеник Н. Д.К., баща на наследодателя на ответницата Н. К. Т.- К. Д. и от декларация на К. Н. Д. от 1963 г. се установява, че той е притежавал съседен имот в селото /къща с дворно място/, който имот е бил заснет в кадастралния план от 1930 г. като имот с пл.№ 110.

От представените по делото скици и от заключението на вещото лице инж.С. К. се установява, че с първия приет за населеното място дворищно-регулационен план, одобрен със заповед № 3945 от 08.12.1930 г., за имот № 131, собственост на наследодателя на ищците, е бил отреден парцел X.-131, в кв.33 с площ от 1125 кв.м., а за имот № 110, собственост на наследодателя на ответницата Н. Т., е бил отреден съседния парцел III-110. Този регулационен план е предвиждал придаване по регулация на 6 кв.м. от парцела на ответницата към парцела на ищците.

По следващия дворищно-регулационен план на населеното място, одобрен със заповед № РД-09-178 от 22.08.1989 г. парцел X.-131 по плана от 1930 г. на наследодателя на ищците е бил заснет като парцел V-355,356, в кв.33 с площ от 1270 кв.м., а парцел III-110 по плана от 1930 г. на наследодателя на ответницата Н. Т. е бил заснет като парцел X.-356 в кв.33. Този регулационен план е предвиждал придаване по регулация на част от около 100 кв.м. към парцела на ищците от парцели, намиращи се на север и на юг от него, но не и от парцела на ответницата Н. Т.. По този регулационен план границата между парцелите на ищците и на ответницата Н. Т. не е била променяна.

След регулационният план от 1989 г. не е бил приеман друг регулационен план или ПУП на населеното място. Поради това и тъй като, както бе посочено и по-горе, този регулационен план не е предвиждал придаване по регулация на части от имоти по границата между парцелите на ищците и на ответницата Н. Т., предвид разясненията в Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк.гр.д.№ 8 от 2014 г. на ОСГК на ВКС и Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 г. по гр.д.№ 2 от 1993 г. на ОСГК на ВС, настоящият състав на ВКС приема, че дворищно- регулационният план от 1989 г. е бил приложен, поради което парцелните граници между имотите на ищците и на ответницата Н. Т. са се трансформирали в имотни граници. С оглед на това в одобрената през 2010 г. кадастрална карта границите на имотите на ищците и на ответницата Н. Т. е следвало да съответстват на границите между парцелите по дворищно-регулационния план от 1989 г. Вместо това, в одобрената със заповед № РД-18-27.05.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК кадастрална карта част с площ от 435 кв.м. от имота на ищците /бившия парцел V-355,356, в кв.33 по регулационния план от 1989 г./ неправилно е заснета като част от имота на ответниците с идентификатор 16448.7721.446. Доколкото кадастралната карта няма отчуждително действие, това заснемане не се е отразило на правото на собственост на ищците върху процесната част от имота им и към настоящия момент те продължават да са собственици на тази част. Заснемането на собствената на ищците част към имота на ответниците представлява грешка в кадастралната карта, която следва да бъде поправена.

Без правно значение за разрешаване на съществуващия между страните спор за собственост е обстоятелството, че в кадастралния план, послужил като основа за дворищно-регулационен план от 1989 г. парцелът на ищците е бил заснет като два имота- имот с пл.№ 355, записан на името на наследодателя на ищците В. Д. Д. и имот с пл.№ 356, записан на името на наследодателя на ответницата Н. Т.- К. Н. Д., известен още като К. П.. Кадастралните планове на населените места нямат отчуждително действие, поради което записването на имот по кадастрален план на името на определено лице не води до придобиване на правото на собственост върху този имот от това лице.

Представеният от ответницата Н. К. Т. нотариален акт № 80 от 03.09.1992 г., с който същата е призната за собственик по давност и наследство на спорната част от парцел V-355,356 по плана от 1989 г. /на 435 кв. от имот пл.№ 355, включен в парцел V-355,356 по регулационния план от 1989 г./ не доказва правото й на собственост върху спорната част. Настоящият състав на ВКС приема, че легитимиращото действие на този нотариален акт е оборено, доколкото нотариалният акт е издаден за придобиване по давност на реална част от парцел /парцел V-355,356 по регулационния план от 1989 г./ по време на действието на Закона за териториално и селищно устройство /З./, съгласно чл.59 от който към датата на издаване на този нотариален акт не могат да се придобиват по давност реално определени части от парцели. Нещо повече, за целия период на действие на чл.59 З. /от 1973 г. до началото на 2001 г./ владението върху реално определени части от парцели не може да доведе до придобиването им по давност.

Същевременно ответниците не са доказали, че наследодателят на Н. Т.- К. Н. Д. /К. П., починал през 1970 г./ е владял спорната реална част от бившия парцел X.-131, в кв.33 по регулационния план от 1930 г. /собственост на наследодателя на ищците/, за период повече от 10 години преди приемането на З. през 1973 г., за да може евентуално да се приложи разпоредбата на чл.181 от ПР на З отм. , предвиждаща, че се зачита изтеклата към момента на влизане в сила на З. придобивна давност за реално определени части от парцели, ако тези части отговарят на изискванията за обособяване на самостоятелен парцел или се присъединяват към съседен парцел. Напротив, от показанията на свидетеля М. С. се установява, че до 1980 г. между имотите на наследодателите на ищците и на ответниците не е имало ограда. Сега поставената ограда между двата имота била на 25 м. на изток от къщата на ответниците, а според свидетеля Е. И. ограда между двете места е поставена през 1975 г., на около 2-3 метра от кирпичената къща.

Ответниците не са доказали и че след отмяната на чл.59 от З. през 2001 г. до завеждане на делото на 29.11.2011 г. са владяли процесната част от урегулирания поземлен имот на ищците и поради това са я придобили по давност на основание чл. 200 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Напротив, от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че ответницата Н. Т. не е владяла спорната част от имота: Свидетелят С. С. твърди, че преди 12-15 години един от наследодателите на ищците В. Д., починал на 24.01.2000 г., е поставил ограда между двете места и от тогава не знае оградата да е местена. Ищцата Ю. Д., разпитана като свидетел преди смъртта на баща си Е. Д., признава, че оградата е местена веднъж преди 2000 г., но баща й и чичо й са възстановили старата ограда, а ответницата Н. Т. е преместила оградата втори път 5-6 години преди завеждане на настоящото дело. Ответниците, чиято е била доказателствената тежест затова, не са представили други доказателства за владението си върху спорната част от имота след 2001 г.

Поради всичко гореизложено възражението на ответниците за придобиване на спорната част от урегулирания поземлен имот на ищците на основание давностно владение е неоснователно и недоказано. С оглед на това заснемането в кадастралната карта на [населено място] от 2010 г. на спорната част от имота на ищците като част от имота на ответницата представлява грешка, която следва да бъде поправена по реда на чл.53, ал.2 ЗКИР, сега чл.54, ал.2 ЗКИР.

Предвид на гореизложеното, предявеният иск по чл.53, ал.2 ЗКИР, сега чл.54, ал.2 ЗКИР е основателен и следва да бъде уважен.

С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК ответниците дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците направените от тях разноски по делото за трите съдебни инстанции в размер на 3 680 лв., съгласно приложения списък.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение от 09.06.2016 г. по в.гр.д.№ 14320 от 2015 г. на Софийския градски съд, ГО, III-„В“ въззивен състав И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.53, ал.2 ЗКИР /сега чл.54, ал.2 ЗКИР/ по отношение на Н. К. Т.- ЕГН [ЕГН] от [населено място], с.Г.Б., [улица] Д. В. А.- ЕГН [ЕГН] от [населено място], с.Г.Б., [улица], че Л. Й. Д., Ю. Е. Д., Д. Е. Д. /наследници на починалия в хода на делото първоначален ищеца Е. В. Д./, И. Е. М., Е. В. В. и Р. В. К., всички със съдебен адрес: [населено място], ул.“Д-р Г. В.“ № 6, ет.2, офис Е, чрез адв.С. Т., са собственици на следния имот:

част с площ от 435 кв.м. от имот с идентификатор 16448.7721.446 по в кадастралната карта на [населено място], район К., одобрена със заповед РД-18-29 от 27.05.2010 г., означена с букви А-Б-В-Г-Д-Е-А на представляващата неразделна част от настоящото решение скица на в.л.инж.С.К., находяща се на лист 119 от гр.д.№ 61430 от 2011 г. на СРС, 42 състав, която част неправилно в кадастралната карта е заснета в границите на имот с идентификатор 16448.7721.446, записан на името на ответниците, вместо в границите на имот с идентификатор 16448.7721.445, собственост на ищците.

ОСЪЖДА Н. К. Т. и Д. В. А. с горепосочените адреси да заплатят на Л. Й. Д., Ю. Е. Д., Д. Е. Д. /наследници на починалия в хода на делото първоначален ищеца Е. В. Д./, И. Е. М., Е. В. В. и Р. В. К. на основание чл.78 ГПК сумата 3 680 лв. /три хиляди шестстотин и осемдесет лева/, представляваща разноски по делото за трите съдебни инстанции.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.