Как следва да се прилага принципът за справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД и кои са критериите, които следва да се съобразят при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт, в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя.

чл. 52 ЗЗД 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 141София, 30.11.2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и осми септември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Председател: КРАСИМИР ВЛАХОВ

Членове: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 60360 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. С. В. и А. И. В. срещу решение № 574 от 15.03.2016 г. по в. гр. д. № 5508/2015 г. на Софийския апелативен съд.

Жалбоподателите поддържат, че въззивният съд не е оценил в достатъчна степен всички обстоятелства, които са от значение за определяне на справедливо обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в резултат на смъртта на единствената им дъщеря, настъпила при ПТП на 22.01.2011 г. Искането е за отмяна на въззивното решение в отхвърлителната му част и за присъждане на допълнителни обезщетения за всеки един от жалбоподателите в размер на 80 000 лв., с което общият размер на обезщетенията да достигне до 230 000 лв. за всеки от тях.

Ответникът в производството Ответникът в производството [фирма] не взема становище по жалбата.

С определение № 249 от 25.04.2017 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса как следва да се прилага принципът за справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД и кои са критериите, които следва да се съобразят при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт, в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя.

По поставения въпрос настоящият състав приема следното:

С ППВС № 4/1968 г. са дадени задължителни указания за критериите, които съдилищата следва да спазват при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от смърт при непозволено увреждане. В т. II на постановлението е разяснено, че понятието справедливост не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица обективни обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението и следва да бъдат обсъдени в мотивите на съдебния акт. По всяко конкретно дело обстоятелствата са различни, но най-общо те са очертани в постановлението - характерът на увреждането и начинът на извършването му, възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. В съдебната практика на ВКС по чл.290 ГПК тези критерии са детайлизирани. В редица решения по чл.290 ГПК е прието, че удовлетворяването на изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди да се отчитат и обществено - икономическите условия в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, съгл. чл. 266 във вр. с § 27 ПЗР на КЗ отм. – решение № 66/03.07.2012 г. по т. д. № 619/2011 г. на II т. о.; решение № 179 от 29.01.2016 г. по т. д. № 2143/2014 г. на ВКС, І т. о; решение № 5- от 18.05.2017 г. по т. д. № 598/2016 г. на ВКС, І т. о. и др. Даденото разрешение намира изцяло приложение към спора по настоящото дело, а въззивният съд не се е съобразил изцяло с него, което е довело до допускане на касационното обжалване.

По съществото на касационната жалба:

С атакуваното въззивно решение състав на С. апелативен е потвърдил решение от 23.07.2015 г. по гр. д.

№ 7069/2013 г. на Софийски градски съд, ГО, 19 с-в, с което [фирма] е осъдено да заплати на И. С. В. и А. И. В. сумите от по 150 000 лв. за всеки ищец, представляващи обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.226 КЗ, ведно със законните лихви, считано от 22.01.2011 г. до окончателното плащане, като исковете са отхвърлени за разликата до пълните претендирани размери от по 290 000 лв.

Въззивният съд е приел, че ищците търпят неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на единствената им дъщеря П. В., настъпила на 22.01.2011 г. при ПТП, като деликвентът е бил застрахован към тази дата при ответното дружество. Прието е, че размерът на обезщетенията е правилно определен от първата инстанция. Преценени са следните обстоятелства: че П. е била само на 18 години, била е красиво и лъчезарно дете, отлична ученичка, старателна, дисциплинирана и амбициозна, занимавала се с народни танци, имала планове да следва във висше учебно заведение, но е починала точно преди абитуриентския си бал; че родителите и детето са живели заедно в едно домакинство, били са задружно и сплотено семейство, родителите тежко понесли смъртта на детето си – изпитали силен стрес от смъртта на единствената си дъщеря и непрежалима загуба, свързана и с липсата на материална помощ и морална подкрепа за в бъдеще. Прието е, че няма съпричиняване по смисъла на чл. 51 ЗЗД от страна на пострадалата, тъй като с непоставянето на предпазен колан тя не е увеличила обема на вредите, а и не е доказано да е знаела, че се вози в автомобил, управляван от шофьор, който е употребил алкохол. Прието е, че определените от първата инстанция обезщетения в размер на 150 000 лв. са в съответствие с критериите на ППВС №4/1968 г. и сегашната конюнктура в страната.

Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът не е съобразил възрастта на детето, неговите личностни характеристики и обстоятелството, че е било единствено дете на родителите си, както и насилствения характер на смъртта. Макар и лаконични, мотивите на въззивния съд съдържат изброяване на посочените обстоятелства, което означава, че те са съобразени при преценката за справедлив размер на обезщетението. Макар и в обобщен вид съдът е възпроизвел и свидетелските показания в тази насока, като не е било необходимо подробно да ги преразказва. Възрастта на родителите, които претендират обезщетение, не е от съществено значение при определяне размера на обезщетението, тъй като интензивността на болките и страданията не зависи от този фактор – смъртта на дете, особено когато отношенията му с родителя са били изключително близки, трудно се преживява, независимо от това на каква възраст е родителят.

Основателно е другото оплакване – че при съобразяване на обществено - икономическите условия в страната към момента на увреждането съдът не е преценил като ориентир лимитите на застрахователните обезщетения съгл. чл. 266 във вр. с § 27 ПЗР на КЗ отм. , като към този момент лимитът е бил 1 000 000 за едно пострадало лице. При сходни случаи за смърт на дете при ПТП в същия времеви отрязък са постановени и влезли в сила съдебни решения, с които са присъждани обезщетения за неимуществени вреди в по-висок размер от присъдения по настоящото дело, като при преценката на обществено - икономическите условия са отчитани и лимитите на застрахователните обезщетения.

Според настоящия състав размерът на справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди, определен при съблюдаване на разясненията на ППВС № 4/1968 г. и посочената задължителна практика на ВКС по чл.290 ГПК, е в размер на 200 000лв. за всеки един от ищците. Поради това обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено частично и да се присъдят допълнително по 50 000 лв. за всеки ищец.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът [фирма] следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 8000 лв., от които 2000лв. за производството пред ВКС; 2000 лв. за въззивната и 4000 лв. за първата инстанция върху допълнително присъдената с настоящото решение сума от 100 000 лв.

Тъй като с настоящото решение се завишават присъдените обезщетения, а съгласно чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК разноските се определят съразмерно на уважената/отхвърлената част от исковете, следва да се преизчислят и разноските за предходните две инстанции – адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на ищците и юрисконсултско възнаграждение за пълномощника на ответниците, като се съобрази действащата към момента на постановяване на съдебните решения редакция на чл.7, ал.2, т.4 на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и на чл.78, ал.8 ГПК.

Цената на исковете възлиза на 580 000 лв. / 2 х 290 000 лв./.

За първата инстанция дължимото допълнително възнаграждение по чл.78, ал.1 ГПК, вр. чл.38, ал.2 ЗАдв. за адвокат П. К., съразмерно на допълнително присъдените с настоящото решение 100 000 лв., е 3600 лв. с включен ДДС. Първоинстанционният съд не е присъдил юрисконсултско възнаграждение за ответника съобразно отхвърлената част от исковете и този негов пропуск не е отстранен по реда на чл.248 ГПК, затова липсва основание с настоящото решение да се присъжда такова възнаграждение по повод преизчисляване на дължимите разноски.

За въззивната инстанция обжалваемият интерес по двете жалби е 430 000, тъй като за 150 000 лв. /2 х 75 000 лв./ първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила. Според постигнатия резултат – потвърдено решение на първата инстанция за 150 000 лв. и допълнително присъдени от ВКС 100 000 лв., или общо 250 000 лв., дължимото възнаграждение за адвокат П. К. е 9636 лв. с включен ДДС. От тази сума въззивният съд е присъдил 6036 лв. и остават дължими още 3600 лв., които следва да се присъдят с настоящото решение. Съразмерно на отхвърлената част от исковете – 180 000 лв., дължимото юрисконсултско възнаграждение за ответника възлиза на 5930 лв. Въззивното решение следва да бъде отменено в частта за разликата над 5930 лв. до присъдените 8930 лв.

За касационната инстанция размерът на възнаграждението на адвокат К. следва да се определи на база допълнително присъдените на ищците 100 000 лв. Съобразно действащата към настоящия момент разпоредба на чл.7, ал.2, т.4 на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения дължимата сума е 3530 лв., както и 706 лв. ДДС или общо 4236 лв. Ответникът не е взел участие в касационното производство, затова не му се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 574 от 15.03.2016 г. по в. гр. д. № 5508/2015 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решението от 23.07.2015 г. по гр. д. № 7069/2013 г. на Софийски градски съд, ГО, 19 с-в, с което искът на И. С. В. и А. И. В. срещу [фирма] по чл.226, ал.1 КЗ отм. е бил отхвърлен за разликата над 150 000 лв. до 200 000 лв. за всеки един от ищците, както и в частта, с която е присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на [фирма] за разликата над 5930 лв. до присъдените 8930 лв. и вместо него постановява:

ОСЪЖДА на основание чл.226, ал.1 КЗ отм. и чл.86, ал.1 ЗЗД [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на ищците И. С. В. и А. И. В., двамата със съдебен адрес [населено място], [улица], офис 10, адвокат П. К., допълнително по 50 000 лв. за всеки ищец или общо 100 000 лв., представляващи обезщетения за неимуществени вреди от настъпилата при ПТП на 22.01.2011 г. смърт на дъщеря им П., заедно със законната лихва от 22.01.2011 г. до окончателното изплащане на сумите.

ОСЪЖДА [фирма] да заплати на адвокат П. К. адвокатско възнаграждение в размер на 11 436 лв. по чл.36А, вр. чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК [фирма] да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 8000 лв.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 574 от 15.03.2016 г. по в. гр. д. № 5508/2015 г. на Софийски апелативен съд в обжалваната част, с която исковете по чл.226, ал.1 КЗ отм. , вр. чл.86, ал.1 ЗЗД са отхвърлени за разликата над 200 000 лв. за всеки ищец до 230 000 лв. за всеки от тях.

В частта, с която исковете са били отхвърлени за разликата над 230 000 лв. за всеки ищец до 290 000 лв. за всеки от тях въззивното решение е влязло в сила.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: