Р Е Ш Е Н И Е

№ 252

гр. София, 30 ноември 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ

ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ

СПАС ИВАНЧЕВ

при участието на секретаря Мира Недева

и на прокурора ТОМА КОМОВ,

след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ

наказателно дело № 913 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид:

Касационното производство по реда на чл.346 т.2 и сл. от НПК е образувано по жалба на адв. Д. Т., в качеството й на служебен защитник на подсъдимия А. Т., против въззивна присъда № 2790/19.05.2017 г., постановена по внохд № 54/2017 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград.

В жалбата са релевирани касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 - т.3 от НПК. Посочено е, че окръжният съд не извършил анализ на доказателствената съвкупност, съобразен с изискванията на чл.14 от НПК и правилата на формалната логика, поради което е достигнал да неправилния извод относно виновността на подсъдимия. Адвокат Т. счита, че в случая с прочитането на показанията на двама от свидетелите, дадени на досъдебното производство на основание чл.281 ал.4 от НПК е нарушена разпоредбата на чл.281 ал.8 от НПК. Според служебния защитник окръжният съд е допуснал нарушение и на забраната в чл.279 ал.4 от НПК като е прочел обясненията на други двама от подсъдимите, за които наказателното производство е прекратено след одобряване на сключеното между тях и прокуратурата споразумение, още повече че на досъдебното производство направеното от тях признание не включвало и признание относно участието на Т. в инкриминираното деяние. Предвид липсата на доказателства, уличаващи и установяващи по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимият е извършил вмененото му във вина престъпление, въззивният състав в нарушение на чл.303 от НПК го е признал за виновен, при това за причиняването на тежка телесна повреда по чл.128 ал.2 предл.9 от НК, въпреки че му е повдигнато обвинение по предложение 8, без да е налице изменение на обвинението. При условията на алтернативност се претендира да се отмени обжалваната присъда, подсъдимият да бъде признат за невиновен или делото да се върне за ново разглеждане, или да се измени присъдата като се намали наложеното наказание и изпитателния срок, в който е отложено неговото изпълнение.

В съдебно заседание подсъдимият и защитникът поддържат жалбата и молят тя да бъде уважена по посочените в нея и в представените „писмени бележки” доводи.

Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна и присъдата на въззивния съд като правилна и законосъобразна следва да бъде оставена в сила.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, съобразно разпоредбата на чл.347 ал.1 от НПК, намери следното:

С присъда № 9498/08.12.2016 г. по нохд № 1045/2016 г. на Районен съд - Благоевград подсъдимият А. Ш. Т. е признат за невинен и на основание чл.304 от НПК е оправдан по така повдигнатото му обвинение по чл.128 ал.2 предл.8 вр. с ал.1 от НК. С присъдата е постановено да се унищожат като вещи без стойност приложените по делото веществени доказателства.

По протест на прокурор от РП - Благоевград е образувано внохд № 54/2017 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград. С обжалвания съдебен акт на основание чл.336 ал.1 т.2 от НПК е отменена първоинстанционната присъда и е постановена нова, с която подсъдимият е признат за виновен в това, че на 26.06.2014 г., около 22,30 ч., в [населено място], в съучастие като съизвършител с Ю. А. и С. Д., чрез нанасяне на удари в областта на главата и тялото на А. О. е причинил тежка телесна повреда, изразяваща се в разкъсно - контузна рана на главата, линейно счупване на теменната и слепоочните кости – двустранно, хематом над твърдата мозъчна обвивка, контузия на мозъка, компресия на мозъка, разкъсно - контузна рана на дясното рамо, което му е причинило постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, поради което и на основание чл.128 ал.2 предл. последно вр. с ал.1 вр. с чл.20 ал.2 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода. На основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от пет години, считано от влизане в сила на присъдата. Съдът не се е произнесъл по направените по делото разноски и относно веществените доказателства.

При извършената касационна проверка на обжалвания съдебен акт настоящият състав не откри претендираните в жалбата нарушения на процесуалните правила при формиране на вътрешното убеждение на окръжния съд. При събирането и оценката на доказателствата въззивният съд е изпълнил задълженията си за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото. Не може да бъде споделено становището на защита, че осъдителната присъда се основава единствено на показанията на пострадалия и на сина му – св.И. О., дадени на досъдебното производство и надлежно приобщени към доказателствения материал. Заявеното от тях е детайлно анализирано, като изрично е посочена причината, поради която въззивният съд е отказал да кредитира показанията на двамата дадени в хода на съдебното следствие. Възприетите от съда показания на свидетелите се подкрепят и от заявеното от св.Р. Д., С. Д. и Ю. А., включително и от пристигналите, макар и към края на сбиването полицейски служители. При извършения разпит на пострадалия на досъдебното производство по никакъв начин не са накърнени правата на касатора, тъй като към този процесуален момент А. Т. все още не е бил привлечен в качеството му на обвиняем, т.е. той не би могъл да участва в това производство. Същевременно с това следва да се има предвид, че НПК не изисква, за да бъдат прочетени показанията на свидетел по реда на чл.281 ал.4 от НПК обвиняемият и/или защитникът да са присъствали на разпита му. При това положение, макар показанията на св. А. О. да са поставени в основата, но не и единствено, на фактическите изводи на окръжния съд, то това не е направено произволно, а след задълбочена преценка на тяхната надеждност и достоверност, при съпоставянето им не само с останалите гласни доказателствени средства. Действително свидетелят е разпитан на досъдебното производство на 23.07.2014 г., т.е преди да е изтекъл и месец от претърпяната травма, но видно от приложената по делото епикриза от 09.07.2014 г. след оперативната интервенция той е бил с ясно съзнание, контактен и адекватен, поради което изцяло несъстоятелни се явяват твърденията, че той е бил в „замъглено съзнание”. Лишена от основание е тезата на защитника, че не са обсъдени показанията на св.Г. Д. и не са кредитирани тези на св.С. Д.. Право на решаващия съд е да възприеме или не заявеното от разпитаните по делото свидетели стига да са спазени процесуалните правила при формиране на вътрешното му убеждение при установяването на фактите, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК, а нарушение на тези правила в случая не се установяват. С оглед изложеното настоящият състав на ВКС приема, че въззивната инстанция е направила изводите си за доказаност на авторството въз основа на комплексното и съвкупно съпоставяне и при внимателен анализ на всички доказателствени източници, поради което доводите за допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените се явяват неоснователни.

В рамките на очертаната в обвинителния акт и възприета от въззивния съд фактология е прието, че подсъдимият Т. и неговите съучастници трябва да отговаря за фактически причинената - реална вреда, която е нанесена на пострадалия, а именно – постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота по смисъла на чл.128 ал.2 предл. последно от НК. С оглед механизма на деянието, изразяващ се в нанасянето на удари - по главата и тялото на пострадалия от подсъдимия с бухалка, от св. С. Д. с метална тръба, от св.Ю. А. с дървен кол и от св.Б. Д. със сабя, и ритници след като О. е съборен на земята, основателно би могло да се приеме, че в случая е налице доста по-тежко престъпление против личността, като предвидените в НК и искани от съизвършителите обществено опасни последици не са настъпили единствено благодарение на своевременно указаната и адекватна медицинска помощ на пострадалия. Тъй като повдигането и поддържането на обвинение в съда е функция и право на прокуратурата, и тя е преценила, че следва да се носи отговорност по по-леко обвинение, то за съда не е съществувала възможност да приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление. В доктрината и в практиката на ВКС няма спор, че е недопустимо с оглед ефективното осъществяване на правото на защита на подсъдимия, за първи път със съдебния акт за извършеното от Т. деяние да му се вменява по-тежка правна квалификация сравнение с посочената в обвинителния акт. Това не може да бъде отстранено и от касационната инстанция.

С оглед на гореизложеното в известна степен и претенцията за явна несправедливост на наложеното наказание се явява неоснователна. При отчетените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства определеното наказание от три години лишаване от свобода е в минималния предвиден в закона размер и няма каквото и да било основание за неговата корекция в желаната от защитата насока, като правилно е отчетена липсата на предпоставките за приложението на чл.55 от НК. Действително лишаването от свобода е отложено за изпълнение в максималния допустим срок от пет години, но тази продължителност и според преценката на настоящата инстанция в максимална степен ще съдейства за постигане целите, визирани в чл.36 от НК и преди всичко ще въздейства предупредително върху Т., и ще му отнеме възможността да върши други престъпления.

Водим от горното настоящият състав счита, че обжалваната въззивна присъда следва да бъде потвърдена, поради което и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ в сила въззивна присъда № 2790/19.05.2017 г., постановена по внохд № 54/2017 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: