Р Е Ш Е Н И Е

№ 265

София , 30.11.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети ноември.две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева

ЧЛЕНОВЕ : Бисер Троянов

Петя Шишкова

при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора А.Лаков изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 900/ 2017 г.

Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба от адвокат Г. С. в качеството на защитник на подсъдимия В. В. Н. против присъда № 8 от 01.03.2017 г. по внохд № 1281 /2016 г. по описа на Софийския апелативен съд.

В жалбата и допълнение към нея се сочи, че решението е постановено в нарушения на материалния закон. На това основание се отправят в порядък на алтернативност искания да се върне делото за ново разглеждане от друг състав „ с оглед необходимостта от събиране на допълнителни доказателства” или да се оправдае изцяло подсъдимия по повдигнатото обвинение.

Защитникът излага следните аргументи:

На първо място твърди, че подсъдимият не е имал ”субективно качество на технически ръководител на конкретния обект”, защото не е назначен за такъв, а само за помощник на титулярния технически ръководител. Изтъква също така, че работниците са били инструктирани да не работят в необезопасената част на скелето поради липса на предпазен парапет.

На второ място, отново с твърдение за нарушение на материалния закон, се поддържа оплакване за „ неправилно интерпретиране на доказателствата”, довело до неправилен извод за отсъстващи сегменти на скелето, от което паднал пострадалият. Оспорва се като погрешен и изводът, че работниците не са разполагали с достатъчно предпазни средства. Защитникът намира, че съдът не е обезпечил доказателствено присъдата, тъй като не е изискал задължителния доклад за оценка на риска по чл. 15 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително –монтажни работи /Наредба № 2 /.

Пред касационната инстанция касаторът поддържа жалбата по изложените съображения.

Прокурорът пледира присъдата да бъде оставена в сила.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното :

Делото е за втори път пред Върховния касационен съд.

Софийският градски съд, наказателно отделение, осемнадесети състав, с присъда от 14.12.2015 г. по нохд №1175/2015 г. признал подсъдимия В. В. Н. за невиновен и го оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 123, ал. 1, пр. 2 от НК.

Софийският апелативен съд с решение № 135 от 14.04.2016 г. по внохд № 102/2016 г. потвърдил оправдателната присъда.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, с решение № 241 от 02.12.2016 г. по нд №844/2016 г. отменил въззивния съдебен акт и върнал делото за ново разглеждане от състав на същия съд.

Касационната инстанция съзряла съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, поради което дала указания да бъдат установени всички релевантни факти, включително поведението на подсъдимия след инцидента с пострадалия. В решението на третата инстанция е отбелязано, че това се налага, тъй като доказателствата за вида и характера на извършваната от подсъдимия дейност не са били оценени съобразно действителното им съдържание и смисъл.

Софийският апелативен съд, след ново разглеждане на делото и провеждане на въззивно съдебно следствие, с присъда № 8 от 01.03.2017 г. по внохд № 1281/2016 г. отменил първоинстанционния съдебен акт и признал подсъдимия В. В. Н. за виновен в това, че на 02.03.2012 г., около 16 часа, в [населено място], на строителен обект в ж.к.С.г.”, в качеството на технически ръководител на обекта, назначен с трудов договор № 78/01.09.2009 г. в [фирма], поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност – строително-монтажни работи, представляващи източник на повишена опасност, причинил смъртта на К. Р. А., настъпила на 19.03.2012 г., като нарушил разпоредбите на чл. 26, т. 1, чл. 60, ал. 1 и ал. 2 и чл. 61 от Наредба № 2, като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия, поради което и на основание чл. 123, ал. 4 вр. с ал. 1 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от три месеца, като го оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложил изпълнението на така определената санкция за срок от три години от влизане на присъдата в сила.

В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски.

Касационната жалба срещу въззивната присъда е неоснователна поради следните съображения :

Преди всичко се налага уточняване на параметрите на настоящата проверка.

Касаторът се позовава единствено на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т.1 от НПК – неправилно приложение на закона, но излага и съображения за превратно и неправилно ценени доказателства / показанията на свидетелите за упражняваната от подсъдимия функция на технически ръководител и техническа обезпеченост на обекта/ и непълнота на доказателствения материал / неприлагане на доклад за оценка на риска, изготвен от строителя на обекта/.

Както е добре известно касационните основания са лимитативно изброени в чл. 348 , ал.1 от НПК. Сред тях не присъства непълнотата на доказателствения материал, поради което оплакването на защитата в тази насока няма да бъде обсъждано поради процесуална недопустимост.

Въпреки непрецизната формулировка в диспозитива на жалбата, предпоставена от разбирането на жалбоподателя за естеството на касационния контрол, настоящият състав намира, че изложените твърдения, свързани с проверка и оценката на доказателствения материал могат да се свържат с принципните правила по чл. 14 и чл. 107 от НПК, поради което са допустими като оплаквания за тяхното нарушаване в светлината на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК – съществени нарушения на процесуалните правила и ще бъдат разгледани като такива.

Обсъдени по същество те се опровергават от данните по делото.

Апелативният съд внимателно е обсъдил и проверил чрез събраните доказателства версията на подсъдимия, според която: 1.той не е изпълнявал действия, относими към функцията на технически ръководител и 2. скелето , от което е паднал пострадалия, е било оборудвано с всички необходими сегменти, а работниците са имали необходимите предпазни средства.

На стр.5 от мотивите на предходния съдебен състав са изброени всички доказателства и доказателствени средства, обусловили фактическите изводи на съда, включително най-общо цитирани от касатора свидетелски показания. Установено е, че доказателствената съвкупност не съдържа съществени противоречия, а релевантните факти са изведени на база на няколко независими един от друг доказателствени източника. Жалбоподателят не ангажира конкретни възражения, с които да подкрепи упрека към въззивния съд за превратност в оценката на данните, съобщени от разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели. Нещо повече - относно техническото състояние на скелето жалбата съдържа сериозно противоречие – в пункт първи се твърди, че работниците, поради частична липса на предпазен парапет, са били инструктирани да не работят в тази част на скелето, а в пункт втори се поддържа,че монтажът е бил напълно завършен, включително с ъглови сегменти. За пълнота на изложението, в рамките на касационната проверка относно процесуалната екзактност на извършения от предходната инстанция доказателствен анализ, следва да се отбележи, че съдебните състави са осветлили по убедителен начин механизма на злополуката, причинила смъртта на пострадалия К. А.. Разнопосочност в доказателства е съзряна единствено относно факта дали ъгловите сегменти на скелето са били първоначално монтирани, а после свалени от работниците с цел по бързо придвижване, или изобщо не са били монтирани. Съдът се е позовал на показанията на свидетелите С., Х., Г. и О., приемайки първата възможност, и е отхвърлил втората, поддържана в обясненията на подсъдимия и свидетеля В. – представител на дружеството , доставчик на скелето. Това заключение е суверенно право на съда, установяващ релевантните факти, и тъй като е постигнато при спазване на логическите правила и процесуалния стандарт за обективност, всестранност и пълнота на изследването, не подлежи на касационна ревизия. Достатъчно е в тази връзка да се отбележи, че съдът е коментирал гласните доказателствени средства, върху които акцентира защитата, във връзка обективните данни за злополуката от огледния протокол и тяхната експертна интерпретация. Заслужава да се изтъкне също така, че по делото няма никакви доказателства, че парапетите са били демонтирани от работниците в отсъствие на подсъдимия и напълно извън негов контрол.

Неоснователни са и твърденията, че съдът превратно е разтълкувал доказателствата за наличните предпазни средства, предоставени на работниците. В обжалваната присъда няколкократно е подчертано, че правилата за безопасност са нарушени поради допускане на пострадалия на необезопасена работна площадка и без компенсиращи допълнителни лични предпазни средства - предпазни колани и /или обезопасително въже. Безспорно е, че пострадалияат не е разполагал с такива и е извършвал строителни работи в рискова ситуация.

Предвид изложеното касационната инстанция не намира, че въззивното решение не е постановено при съществени процесуални нарушения .

Несподелимо е и оплакването на защитата за неправилно приложение на закона.

В негова подкрепа се твърди, че подсъдимият не е бил легитимен технически ръководител на конкретния обект и поради това не би могъл да е субект на престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК.

Въззивният съд подробно / на стр.10 - стр.13 / е изложил факти, които установяват по категоричен начин, че подсъдимият Н. е имал преки ангажименти за осигуряване на безопасен труд на пострадалия К. А..

Безспорно е, че касаторът е бил назначен за технически ръководител в дружество [фирма] т.е. имал е нужната квалификация и компетентност, даващи му право да упражнява тази дейност. Съгласно посочената в решението заповед № 002/28.02.2012 г. работодателят му възложил конкретна функция на помощник на титулярния технически ръководител на обекта – свидетеля С.. В мотивите на обжалваната присъда задълбочено е анализирано съдържанието на тази заповед, тъй като в него не се съдържа изричен текст за заместване и защитата се позовава на този факт, оспорвайки всякаква връзка между трудовата злополука и служебните задължения на подсъдимия. Въззивната инстанция е коментирала обективно и всестранно всички данни относно заеманата от Н. позиция и осъществените в нейно изпълнение действия в контекста на останалата информация за организацията на работа в дружество [фирма]. Изяснено е, че техническият ръководител на обекта - св.С., е ползвал отпуск в деня на злополуката и неговите функции са били поети от подсъдимия. В обясненията си пред първата инстанция Н. заявил, че познава работната площадка, проследявал е провеждането на инструктаж и негова работа е било да следи за изпълнението на задачите, а при възникнали въпроси по безопасността на хората да ги решава „ по всички фронтове”. В същата насока са и данните, съдържащи се в показанията на свидетелите С., О., Е. К., Г., Х.. При наличие на тези доказателства, относими по същество към безопасността на труда, съдът правилно е заключил, че подсъдимият фактически и правно е изпълнявал функциите на технически ръководител на строителния обект, където е работел пострадалия К. А.. Ето защо изводът , че той е годен субект на наказателна отговорност по чл. 123, ал. 1 от НК и следва да отговаря са лично виновно бездействие не противоречи на закона и не подлежи на касационна отмяна.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1 , т.1 от НПК Върховният касационен съд , второ наказателно отделение,

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 8 от 01.03.2017 г. по внохд № 1281 /2016 г. по описа на Софийския апелативен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1

2.