4

№ 313

гр.София, 06.12.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осми ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

ЕРИК ВАСИЛЕВ

при секретаря Аврора Караджова и прокурора.................................................

като изслуша докладвано от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 3463 по описа на Върховния касационен съд за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 73 ЗЧСИ.

Образувано е по жалба на м. на п., представляван от пълномощника си юрисконсулт П. Р., срещу Решение от 21.03.2017 г. на Д. к.на К. на ч. с. и. на Република България по образувано д. д.№ 1/2017г. срещу ч.с.и. В. П., рег. /№/ и с район на действие – ОС Л.. С атакуваното решение е отхвърлено като неоснователно искането на м.п. за налагане на дисциплинарно наказание на съдебния изпълнител за допуснати нарушения в производството по изпълнително дело /№/ по описа на Ч. В.П..

В жалбата се поддържа, че решението на дисциплинарната комисия е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което на частния съдебен изпълнител да бъде наложено дисциплинарно наказание „глоба“ над средния размер предвиден по чл.68, ал.1, т.2 ЗЧСИ /ред. до изм. с ДВ бр. 86 от 2017 г./.

К. на частните съдебни изпълнители /КЧСИ/ в писмено становище оспорва подадената жалба като неоснователна.

Ч. с.и. В. П., представляван от адвокат М. М., също изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на съдебни разноски, за които представя списък по чл.80 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл.73, ал.2 ЗЧСИ срещу подлежащ на обжалване акт, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството по дисциплинарно дело № 1/2017 г. на Д. к. на К.ч.с.и.е образувано по реда на чл.70, ал.1 ЗЧСИ, въз основа на искане на м.п. за налагане на дисциплинарно наказание на Ч. В. П. за нарушения, констатирани в доклад при извършена проверка на дейността му по повод постъпили жалби от [фирма] – длъжник по изпълнително дело /№/ по описа на Ч. П.. Действията, за които се иска ангажиране на дисциплинарната отговорност на съдебния изпълнител са: 1/ в нарушение на нормата на чл.50 ГПК, във вр. с чл. 428 ГПК Ч. е предприел действия по принудително изпълнение, без да е връчил надлежно на длъжника [фирма] поканата за доброволно изпълнение /П./– същата е изпратена на адрес - [населено място], [улица], а вписания към този момент в ТР адрес на управление на дружеството е – [населено място], [улица]; 2/ в нарушение на разпоредбата на чл.428, ал.2 ГПК с изпращането на П. съдебният изпълнител не е съобщил на длъжника за наложената възбрана върху негов недвижим имот в [населено място].

За да отхвърли искането за налагане на дисциплинарно наказание, по отношение на първото релевирано нарушение дисциплинарният състав е приел, че Ч. В. П. е връчил поканата за доброволно изпълнение на адреса на длъжника [фирма], посочен в изпълнителния лист. Поканата е била получена от лице, удостоверило с подписа си получаването й, като Ч. е приел това връчване за редовно. Д. комисия е посочила, че действително към момента на изпращане на П. вписаният в ТР адрес на дружеството – длъжник е друг, но съобщението фактически е достигнало до знанието на длъжника, а допуснатият пропуск от съдебния изпълнител не е умишлен, не е довел до увреждане интересите на страната и се дължи единствено на директно възпроизвеждане на данните от изпълнителния лист в поканата. Впоследствие всички книжа по делото са изпращани на всички възможни адреси на дружеството, с които съдебният изпълнител е разполагал, което също е индиция за добросъвестност на Ч. при изпълнение на задълженията му.

По отношение на второто визирано нарушение, дисциплинарната комисия е приела, че такова не е извършено, тъй като към датата на изпращане на П. - 01.07.2016 г., възбраната върху имота не е била наложена, а последното е станало факт с вписването й на 11.07.2016 г. Поради това, в поканата за доброволно изпълнение съдебният изпълнител не е имал задължение да съобщи на длъжника възбрана, която не е била наложена. Съобщаването на това действие по изпълнителното дело е извършено на 13.07.2016 г.

Решението е правилно, а оплакванията в подадената от министъра на правосъдието жалба за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания акт, са неоснователни.

Във връзка с действията на Ч. по връчването на П., касае се за формален технически пропуск, който не може да обоснове налагането на дисциплинарна санкция. При изпращане на съобщението съдебният изпълнител е възпроизвел в П. данните за длъжника от изпълнителния лист, призовката се е върнала оформена с подпис на лице, съгласило се да я получи от името на дружеството, поради което правилно, съгласно чл.50, ал.3 ГПК, Ч. е счел връчването за редовно. Извън това, по делото не е спорно, че макар П. да е изпратена на неактуален към този момент /съобразно вписания в ТР/ адрес на управление на търговеца, фактически тя е достигнала до знанието на длъжника, след което процесуалният му представител се е запознал с всички извършени по изпълнителното дело действия и книжа в кантората на Ч. на 13.07.2016 г. В този смисъл, дори и да се приеме, че действията на съдебния изпълнител по връчването на П. съставляват нарушение, то това нарушение в конкретната ситуация е малозначително, с формален характер, от него не са настъпили никакви неблагоприятни или вредни за страната последици и поради това тежестта му не обуславя ангажиране на дисциплинарната отговорност на длъжностното лице по реда на чл. 67 и сл. от ЗЧСИ.

Не е налице и второто твърдяно в жалбата на м.п. и допуснато от Ч. нарушение на разпоредбата на чл.428, ал. 2 ГПК - че изпратената на 01.07.2016 г. П. не съдържа информация за наложената възбрана върху имот на длъжника. Правната норма задължава съдебния изпълнител да уведоми длъжника с поканата за доброволно изпълнение единствено за онези обезпечителни и изпълнителни мерки, който вече са ефективно наложени. Съгласно чл. 449, ал. 2, вр. чл.453 ГПК, за да се счита, че е наложена възбрана, необходимо е да се впише в С. по вписванията, в чийто район се намира имотът, писмото на съдебния изпълнител, с което той я налага. В конкретния случай, възбраната е вписана на 11.07.2016 г., т.е. 10 дни след изпращане на П., поради което съдебният изпълнител не само не е имал задължение да я съобщава на длъжника с П., но и обективно не е имал възможност да го направи.

Предвид всичко изложено, подадената жалба е неоснователна. Изводите за липса на допуснати нарушения, които да ангажират дисциплинарната отговорност на частния съдебен изпълнител и налагането на дисциплинарно наказание са съобразени със събраните по делото доказателства и материалният закон е приложен точно.

При този изход на делото, искането на ответната страна по жалбата Ч. В.П. за присъждане на разноски в размер на 500 лв. заплатено адвокатско възнаграждение е основателно и доказано. Възражението на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно и се оставя без уважение, предвид действителната правна и фактическа сложност на делото и съобразно приложимите разпоредби на чл.7, ал.1, т.4 вр. с чл.9, ал.3 от Наредба №1/2004 г. за М., под чийто минимален размер съдът не намира основание да определя дължимото възнаграждение за адвоката, осъществил процесуално представителство и защита на страната в производството пред ВКС.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение от 21.03.2017 г. на Д. комисия на К. на ч.с.и.на Република България по дисциплинарно дело № 1/2017 г. по описа на КЧСИ.

ОСЪЖДА М. на п. да заплати на ч.с.и. В. П., рег. № 879 и с район на действие – района на Окръжен съд Л., сумата 500 лева разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.