Относно реда за осъществяване на правна защита срещу изявленията за налагане на финансови корекции, по образуваните до влизането в сила на ЗАКОН ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ОТ ЕВРОПЕЙСКИТЕ СТРУКТУРНИ И ИНВЕСТИЦИОННИ ФОНДОВЕ съдебни производства по реда на ГПК.

Исковете за плащане на суми по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативни програми, субсидирани от ЕС със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове, предявени преди 25.12.2015г. са подведомствени на общите съдилища и постановените по тях решения са допустими. В решение 17/23.03.2017г. по гр.д. № 50176/2016г. на ВКС, III г.о. е прието, че новата законова уредба - Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/ и ЗИДАПК / ДВ бр.74/2016г./, на отношенията във връзка с предоставянето на безвъзмездна финансова помощ по оперативни програми със средства от ЕИСФ, не изключва съдебната защита по общия исков ред в случаи, уредени с § 10, ал.3 от ЗУСЕСИФ / в сила от 25.12.2015г./. В обхвата на нормата са включени гражданскоправни производства по искови молби, подадени до 25.12.2015г., срещу изявлението за финансова корекция на ръководителя на управляващия орган, като исковата защита е допустима както чрез осъдителен иск за плащане на суми по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, така и чрез установителен иск в оспорване основанието за налагане на финансови корекции по тези договори. Посочените искове са подведомствени на общите съдилища и следва да бъдат разгледани.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 206

гр. София, 06.12.2017 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на шести ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

При секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №791 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, против решение №1749/15.08.2016г. по т.д. №5311/2015г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав, с което е обезсилено решение № 1414/27.08.2015г. по т.д. № 3273/2014г. на Софийски градски съд, прекратено е производството по делото и същото е изпратено за разглеждане по компетентност на Административен съд – София град. Касаторът Министерство на регионалното развитие и благоустройството прави оплакване за неправилност на въззивния съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага твърдения за неправилно тълкуване и прилагане от страна на въззивния съд на новоприетия ЗУСЕСИФ. Счита, че процесният договор за предоставяне на безвъзмедна финансова помощ няма характер на административен договор и с него между страните е възникнала частна облигационноправна връзка. Според касатора налагането на финансова корекция на бенефициента от договарящия орган не представлява индивидуален административен акт, тъй като управляващият орган в конкретния случай не действа като орган на власт, а като страна по договор. Не споделя и извода на въззивния съд, че по силата на § 10 ПЗР на ЗУСЕСИФ е придадена обратна сила на новоприетия закон по отношение на заварените обществени отношения по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПРР /сключване на договор, регистриране на нередности и налагане на финансови корекции/ и обжалване на наложените финансови корекции. Излага твърдението, че в конкретния случай ЗУСЕСИФ се явява неприложим, тъй като производството по налагане на процесната финансова корекция е започнало, развило се е и е приключило преди влизане в сила на закона, като действащата нормативна уредба е била Методологията за определяне на финансови корекции. Според касатора – ответник решаващият съд неправилно е тълкувал нормата на § 10, ал. 2 ПЗР на ЗУСЕСИФ, същата няма приложение към заварени от закона гражданскоправни производства, а само по отношение на образувани по жалби срещу административни актове съдебни административни производства, поради което счита, че компетентен да се произнесе по спора е не административният, а гражданският съд. Моли за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото на въззивния съд за разглеждане по същество.

Постъпила е и насрещна касационна жалба от ищеца в производството [община]. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради наличие на касационните основания по чл.281 т.3 от ГПК. Счита, че финансова корекция по ДПБФП може да се налага само със съответен индивидуален административен акт, издаден от компетентен административен орган, какъвто в случая не е налице. Поддържа, че спорът между страните не е административен, а гражданскоправен – спор по изпълнение на договор. Поради което намира, че административният съд не е компетентен да разглeда спора. Моли за отмяна на въззивното решение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290 ал.2 от ГПК приема следното:

За да постанови обжалваното решение, съставът на Софийски апелативен съд е приел, че предявеният от [община] срещу Министерство на регионалното развитие и благоустройството, иск за заплащане на сумата от 59 148, 64 лв., неизплатена поради наложена финансова корекция по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма “Регионално развитие“ №BG161РО001/3.1-03/2010/045, ведно със законната лихва от датата на исковата молба, не следва да се разглежда по общия гражданскоправен ред, а по административен ред чрез обжалване на отказа за изплащане на финансова помощ. Приел е, че процесният договор, по който е отказано плащане, има характеристиките на административен такъв по смисъла на пар. §1 т.1 на ДР на ЗУСЕСИФ. Решението на административния орган за налагане на финансови корекции е в резултат на осъществена административна проверка за спазване на условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма, финансирана от европейски структурен фонд и представлява властнически акт. САС е счел, че на осн. §10, ал.2 на ПЗР на ЗУСЕСИФ, доколкото се касае до изявление за финансова корекция, редът за разглеждане на спора е административно правен по чл.27, ал.1 и 5-7 от ЗУСЕСИФ.

С определение №301/19.05.2017г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК /ред. ДВ бр.47/2009г./ за произнасяне по поставения и от двамата касатори процесуалноправен въпрос относно реда за осъществяване на правна защита срещу изявленията за налагане на финансови корекции, по образуваните до влизането в сила на ЗУСЕСИФ съдебни производства по реда на ГПК.

По поставения въпрос е формирана съдебна практика с решение №66/21.03.2017г. по гр.д. № 60146/2016г. на ВКС, ГК, IV г.о. и решение №17/23.03.2017г. по гр.д. № 50176/2016г. на ВКС, ГК, III г.о. В решение №66/21.03.2017г. по гр.д. № 60146/2016г. на ВКС, ГК, IV г.о., е прието, че исковете за плащане на суми по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативни програми, субсидирани от ЕС със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове, предявени преди 25.12.2015г. са подведомствени на общите съдилища и постановените по тях решения са допустими. В решение 17/23.03.2017г. по гр.д. № 50176/2016г. на ВКС, III г.о. е прието, че новата законова уредба - Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/ и ЗИДАПК / ДВ бр.74/2016г./, на отношенията във връзка с предоставянето на безвъзмездна финансова помощ по оперативни програми със средства от ЕИСФ, не изключва съдебната защита по общия исков ред в случаи, уредени с § 10, ал.3 от ЗУСЕСИФ / в сила от 25.12.2015г./. В обхвата на нормата са включени гражданскоправни производства по искови молби, подадени до 25.12.2015г., срещу изявлението за финансова корекция на ръководителя на управляващия орган, като исковата защита е допустима както чрез осъдителен иск за плащане на суми по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, така и чрез установителен иск в оспорване основанието за налагане на финансови корекции по тези договори. Посочените искове са подведомствени на общите съдилища и следва да бъдат разгледани.

След постановяване на определението по чл.288 от ГПК с решение №68/29.06.2017г. по т.д. №378/2016г. на ВКС, ТК, I т.о. и решение №123/20.07.2017г. по гр.д. № 2547/2016г. на ВКС, ТК, I т.о. са приети следните разрешения:

Приемането на Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/ – ДВ бр.101/2015г. в сила от 25.12.2015г., е обусловено от необходимост от кодифициране и унифициране на правилата, по които се управляват и разходват средствата от ЕСИФ, както и от въвеждането на мерки за намаляване на административната тежест за бенефициентите и на ясен и ефективен съдебен контрол за защита на конституционно гарантираните права на гражданите и организациите. С разпоредбите на ЗУСЕСИФ е предвидено правоотношенията между управляващите органи и бенефициентите да възникват въз основа на два различни института на административното право - административния договор, който е основната форма при предоставянето на безвъзмездната финансова помощ и финансовите корекции, които се определят по основание и размер с индивидуален административен акт. Законодателят е изходил от позицията, че правната логика на възникване и развитие на правоотношенията между управляващия орган и бенефициентите на плоскостта на административноправните отношения е основополагаща, поради което е възложил на административните съдилища разглеждане на дела: по оспорване на административния договор, на осн. чл.27 ал.1 от ЗУСЕСИФ, включващо на осн. чл.128 ал.1 т.1 от АПК / ДВ бр.74/2016г./ искания за издаване, изменение, отмяна или обявяване на нищожност на административни договори; по искания за изпълнение на административен договор, на осн. чл.128 ал.1 т.3 от АПК / ДВ бр.74/2016г./. Аналогичен съдопроизводствен ред е предвиден, на осн. чл.74, ал.3 ЗУСЕСИФ и за оспорване решението на ръководителя на управляващия орган за финансова корекция като невалиден или незаконосъобразен индивидуален административен акт. С новата нормативна уредба се преодоляват колебанията в доктрината и съдебната практика относно правното естество на възникналите правоотношения с източник договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и изявлението на органа за финансова корекция, а оттук и за реда за защита. При отчитане на тези особености ЗУСЕСИФ регулира заварени от влизането му в сила производства в зависимост от защитата, която е предприета от бенефициента по договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ срещу изявление на органа за финансова корекция. Под регулацията на §10, ал.2 от ПЗР на ЗУЗЕСИФ попадат образуваните съдебни дела по жалби на бенефициентите срещу изявления за финансови корекции, за които производства е предвидено, че се довършват по реда на чл.27 ал.1 и ал.5-7 от ЗУЗЕСИФ. По този начин се уеднаквява съдопроизводственият ред за заварени и нови административни производства в съдебната им фаза. Предприетата от бенефициента защита по гражданскоправен ред чрез предявяване до 25.12.2015г. на искова молба пред общия съд за изпълнение по договор за безвъзмездна финансова помощ или за обезщетение за неизпълнение на договора, на осн. §10, ал.3 от ПЗР на ЗУЗЕСИФ следва да се довърши по досегашния ред.

Същото разрешение е възприето и в решение №148/19.10.2017г. по т.д.№2210/2016г. на ВКС, ТК, ІІ т.о, с което е даден отговор, че разпоредбата на пар.10 ал.2 от ПЗР на ЗУСЕСИФ е неприложима по отношение на висящи към момента на влизане в сила на този закон гражданскоправни производства по искови молби срещу изявления за налагане на финансови корекции или произтичащи/свързани с такива корекции. В посочената хипотеза приложение намира разпоредбата на пар.10 ал.3 от ПЗР на ЗУСЕСИФ.

Настоящият състав на ВКС напълно споделя дадените разрешения в посочените решения на ВКС.

С оглед на дадения отговор на правния въпрос, по който е било допуснато касационно обжалване и двете касационни жалби се явяват основателни.

С искова молба от 26.05.2014г. по гр.д. № 3273/2014г. на Софийски градски съд [община] претендира заплащане от Министерство на регионалното развитие на сумата от 59 148,64 лв., представляваща финансова помощ по договор №BG161PO001/3.1-03/2010/045 за безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Регионално развитие“, неизплатена поради финансова корекция. Твърди, че плащането е отказано от страна на ответника с писмо изх. №99-00-6-10914/22.01.2014г., като оспорва основателността на отказа. Ответникът оспорва иска с възражения за неизпълнение на задължения на бенефициента за спазване правилата на ЗОП при определяне на изпълнители за осъществяване на проекта. Следователно се касае за гражданско производство, образувано преди 25.12.2015г. по искова молба на бенефициент за присъждане на вземане по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, който спор е породен от изявление на ръководителя на управляващия орган за финансова корекция. Съгласно §10, ал.3 от ПЗР на ЗУСЕСИФ този спор подлежи на разглеждане от гражданския съд по общия исков ред на ГПК.

Въззивното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено, а делото – върнато на въззивната инстанция за произнасяне по съществото на предявения иск, на осн. чл.293, ал.3 ГПК. При новото разглеждане на спора, въззивният съд ще се произнесе и отговорността за разноски и за настоящото производство - чл. 294 ал.2 от ГПК.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №1749/15.08.2016г. по т.д. №5311/2015г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав.

ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Ключови думи
No law branches!