Р Е Ш Е Н И Е

№ 230

гр. София, 06.12.2017 г.В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение,

в публично заседание на шестнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година

в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА

ГАЛИНА ЗАХАРОВА

при секретаря Кр. Павлова в присъствието на

прокурора Б. Джамбазов изслуша докладваното от

съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 732 по описа за 2017 г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред ВКС е по реда на чл. 424, ал. 2, вр. чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения С. К. П. за възобновяване на ВЧНД № 13/2017 г. на Апелативен съд – Варна и отмяна на постановеното по него решение № 45/21.03.2017 г. в частта, в която е било потвърдено определение № 383/20.12.2016 г. по ЧНД № 497/2016 г. на Окръжен съд – Добрич относно приложението на чл. 24 от НК.

С определението по ЧНД № 497/2016 г. и в производство по чл. 306 ал. 1, т. 1 от НПК, образувано по предложение на ОП – Добрич, са били групирани наложените на осъдения П. наказания по влезли в сила присъди по НОХД № 357/2015 г. и НОХД № 102/2015 г. (и двете по описа на ОС – Добрич), като на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК му е било определено общо наказание в размер на 10 години лишаване от свобода. Към него е било присъединена глоба в размер на 100 000 лв., както и е било извършено приспадане на изтърпените части. На основание чл. 24 от НК общото наказание лишаване от свобода е било увеличено с 2 години. Постановено е било отделно изтърпяване на наказанието, наложено с присъда по НОХД № 704/2012 г. на ОС – Добрич (изтърпяно).

С въззивното решение, постановено в производство по чл. 341, ал. 1 от НПК, Варненският апелативен съд е потвърдил първоинстанционното определение в частта относно приложението на чл. 24 от НК, като е допълнил същото да бъде изтърпяно при строг режим. Отменил е акта в останалата му част.

В искането, поддържано в с. з. пред ВКС лично от осъдения и служебния му защитник, се изтъкват доводи за неправилно прилагане на чл. 24 от НК и се претендира отмяната му.

Прокурорът от ВКП намира искането за възобновяване за неоснователно.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното:

Искането е допустимо, тъй като е било подадено в шестмесечния преклузивен срок по чл. 421, ал. 3, изр. 1 от НПК, но разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

Предмет на обсъждане в производството по чл. 306 ал. 1, т. 1 от НПК и при извършената проверка от въззивната инстанция, са били наказанията по три присъди, като по въпроса относно правилното определяне на общото наказание по две от тях (по НОХД № 357/2015 г. и НОХД № 102/2015 г.) и извеждане на това по НОХД № 704/2012 г. извън съвкупността, осъденият не е излагал никакви възражения. Всъщност, единственото оплакване, изводимо от съдържанието на саморъчно изготвената от него молба (по естеството си искане за възобновяване) и поддържано в с. з., вкл. от служебния му защитник, касае приложението на чл. 24 от НК.

Изложените от първата инстанция мотиви, възприети и от въззивната, съдържат изчерпателни съображения за прилагането на чл. 24 от НК. Извършена е коректна оценка на цялостната престъпна дейност на осъдения П. и на тази основа разумно е прието, че личната му обществена опасност поради явната повтаряемост на престъпно поведение и липсата на корекция, обуславят необходимост от увеличаване на наложеното общо наказание по съвкупността с оглед успешното реализиране на специалната и генералната превенция. С основание престъпната му дейност е била отчетена като интезивна, доколкото не само е включвала множество престъпления с различни обекти на посегателство, но е била и с трансграничен характер. Правилно е отдадена тежест и на това, че едно от деянията в съвкупността – по чл. 149 от НК, е касаело посегателство срещу малолетно дете, извърщено след като за същото такова той вече е бил изтърпял наказание по НОХД № 704/2012 г. Данните за възрастта на подсъдимия и здравословното му състояние също са били обсъдени, като са изложени конкретни и убедителни съображения поради какви причини те не повлияват по-различно разрешение по въпроса за прилагането на чл. 24 от НК.

Предвид изложените съображения ВКС намира, че липсва основание за възобновяване на делото и искането за това следва да бъде оставено без уважение.

С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. К. П. за възобновяване на ВЧНД № 13/2017 г. на Апелативен съд – Варна и отмяна на постановеното по него решение № 45/21.03.2017 г., с което е било потвърдено приложението на чл. 24 от НК.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.