За приложение принципа на справедливост, във връзка с критериите при определяне на конкретен размер обезщетение по чл.52 ЗЗД за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя по чл.226, ал.1 КЗ.

чл. 52 ЗЗД чл. 226, ал. 1 КЗ 

№ 236

София, 13.12.2017 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

При участието на секретаря: А. Йорданов

изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 1200/2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Р. Р. С., чрез пълномощника й – адв. Г. Д. е подала касационна жалба против решение №2477 от 23.12.2016 г. по гр.д. № 4191/2016 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която, след частична отмяна на решение от 07.03.2016г. по гр.д. 3038/15г. на СГС, с което е уважен предявения от Р. Р. С. против [фирма] иск по чл.226 КЗ за разликата над 110000лв. до 180000лв. и за присъдената държавна такса за разликата над 4350лв. до 7150лв., по същество в същата част иска е отхвърлен, както и в частта по присъдените в полза на ЗК [фирма] разноски .

Касаторът С. е поддържала оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК. По –конкретно е изложила разбирането си за неправилност на решението, поради това, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, като последица от ПТП, при което е загинал нейният син, съдът е следвало да отчете всички специфични обстоятелства на базата, на които е определил стойностния адекват на вредата, да ги анализира, като изясни точното им значение за неговото определяне. Страната е разгледала обстоятелствата, съобразно които съдът е намалил присъденото от първата инстанция обезщетение, като е поддържала, че решаващият състав е мотивирал извода си с неустановени факти – по спора е било установено, че пострадалият е бил с предпазен колан, като липсват доказателства и твърдения същият да е употребил алкохол, както и данни за това, че водачът в резултат от употреба на алкохол е осъществил пътнотранспортното произшествие.

Ответникът по касация- ЗД [фирма], [населено място] е на становище, че касационната жалба е неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

С решението, в частта предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е приел за установено наличие на предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя за настъпилите за ищцата в резултат на виновното нарушаване на правилата за движение от водача на л.а. „ Ауди”А 4- М. С., неимуществени вреди от предизвиканото от него на 25.05.2014г. ПТП, при което е причинена смъртта на нейният син – В. Д.. При определяне размера на следващото се на ищцата обезщетение за причинените неимуществени вреди, в частта предмет на настоящето обжалване, за да намали присъденото от първостепенния съд обезщетение, въззивният съд, е мотивирал постановеният резултат, като е посочил, че предвид факта, че пострадалият е на 16 години към датата на ПТП, че е пътувал на предна дясна седалка с поставен колан „ но след като е употребил алкохол”, то определеното от първостепепният съд обезщетение в размер на 180 000лв. следва да бъде намалено до сумата 110 000лв. Така е обосновано като справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение в намаления размер.

С определение № 496 от 09.10.2017г. на ВКС, І т.о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса- за приложение принципа на справедливост, във връзка с критериите при определяне на конкретен размер обезщетение по чл.52 ЗЗД за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя по чл.226, ал.1 КЗ. Този въпрос е разрешен от въззивния съд в отклонение от разясненията дадени по приложението на чл.52 ЗЗД с т.11 на ПП ВС №4/68г.

По същество, касационната жалба е основателна.

Налице е противоречие между даденото от въззивния съд разрешение по приложението на чл.52 ЗЗД и сочената от страната т.11 на ППВС №4/68г., според която справедливото обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД предполага намиране от страна на съда на точния паричен еквивалент на болките страданията, емоционалните, физическите и психически сътресения нанесени на пострадалото лице.В случаят съставът на САС не е съобразил релевантните съгласно цитираната задължителна практика конкретни обективно съществуващи факти- високия интензитет на търпяните болки и страдания, с оглед загубата на единствено дете, лишаване от близък човек, от морална опора. Вместо това е изложил обстоятелства, които не обосноват извода му за определяне на посоченият размер на вредата, респективно за намаляване на присъденото обезщетение, а именно – посочил е като основание силната връзка между майка и дете, при която смъртта на детето е изключително тежко преживяване, пострадалият е бил само на 16 години, пътувал на предна дясна седалка с предпазен колан. Всичките тези установени, според състава, факти водят до извод, различен от направеният от него, тъй като единственият мотив, който евентуално би обосновал намаляване на обезщетението е този, че „са употребили алкохол”/ не е уточнено кои са те/. Това обстоятелство, обаче, не е въведено като възражение от противната страна, с оглед твърдяно от нея съпричиняване, като единственото, което дружеството- застраховател е поддържало, то е, че пострадалият е бил без поставен предпазен колан – обстоятелство опровергано от събраните доказателства. Данни за употреба на алкохол липсват, а и липсват мотиви, обосноваващи извода, че употребата на алкохол е в пряка причинна връзка с ПТП. Тези мотиви, вътрешно противоречиви, довели до определеното от въззивният съд обезщетение, водят до извод, че е вложено различно от съдържащото се в задължителната практика на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД разбиране за „ справедливост”, като критерий, по който следва да бъде определен необходимия за възмездяване причинените на ищцата по спора – сега касатор – вреди.

Както бе отбелязано, в случая, съставът на Софийски апелативен съд не е съобразил конкретните обективно съществуващи факти, които дори не е интерпретирал и не е разгледал в контекста на доказано преживяните от ищцата страдания и последиците от тях. Този извод се налага от това, че съставът е мотивирал решението си не с установеното по спора, а с въвеждане на нустановен факт, без да обсъди подробно реално понесените вреди и съответно да ги съобрази, както му налагат указанията дадени със задължителна практика, обсъдена по-горе. В производството пред инстанциите са били доказани причинените страдания на ищцата.Загубата на единствено дете на 16 години,както е отчел и съдът е болезнено и нежелано преживяване, което оставя траен отпечатък върху по-нататъшният живот на ищцата. Връзката между майка и дете, винаги е дълбока и емоционална. Доколкото, липсват данни ищцата да е била в лоши отношения с починалият си син, а тъкмо обратното – доказана е чрез гласни доказателства връзката на близост и обич между тях, то доказани са и с оглед тези данни, обсъдени едностранчиво от състава на САС, претърпяни неимуществени вреди. Последиците за ищцата също са установени – загуба на морална подкрепа и разбиране, което не може да бъде получено от друг, освен от нейният син. Установено е било по спора от изслушаните гласни доказателства, че ищцата след загубата на сина си се е променила, станала е унила и постоянно плачела като не е изживяла загубата. Тези безспорно доказани по спора факти, съпоставени с определеното от въззивният съд обезщетение, както вече бе обосновано водят до извод, че е вложено различно от съдържащото се в задължителната практика на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД разбиране за „ справедливост”, като критерий, по който следва да бъде определен необходимия за възмездяване причинените на ищцата по спора – сега касатор – вреди, изразени в стойностния им адекват. Следователно, съдът не е съобразил значението им за остойностяване на вредата и така се е отклонил от даденото в т.11 на ППВС №4/68г. тълкуване на нормата, което от своя страна е довело до присъждане на занижено по размер обезщетение.С оглед изложеното и във връзка с интензитета на тежкото емоционално преживяване, както и последиците от него, променящи съществено живота на ищцата, настоящият състав намира, че справедливо, според посочените критерии, обосновани със задължителна практика е обезщетение в размер на 180 000лв.

Или решението,обективиращо отхвърляне на иска за присъждане на обезщетение в частта до тази сума - за разликата над 110 000лв., следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което до посочения размер на основание чл.226, ал.1 КЗ да бъде присъдено допълнително обезщетение в размер на 70000лв.

С оглед този изход на спора, следва да бъде уважено и искането за разноски, като съобразно представения пред настоящата инстанция договор за правна защита и съдействие, бъде уважено искането на процесуалният представител на С. - адв.Г. Д. по чл.38, ал.1, т.2 ЗА, като му бъдат присъдени разноски, поискани само за настоящата инстанция, при съобразяване на Наредба №1/04г.в размер на 2715лв.

По тези мотиви и на основание чл.293 ГПК Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №2477 от 23.12.2016 г. по гр.д. № 4191/2016 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която, след частична отмяна на решение от 07.03.2016г. по гр.д. 3038/15г. на СГС, с което е уважен предявения от Р. Р. С. против [фирма] иск по чл.226 КЗ за разликата над 110000лв. до 180000лв. и за присъдената държавна такса за разликата над 4350лв. до 7150лв., по същество в същата част иска е отхвърлен, както и в частта по присъдените в полза на ЗК [фирма] разноски и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЗК [фирма], [населено място] да заплати на Р. Р. С. допълнително разликата над 110 000лв. до 180 000лв. или още 70 000лв.- съставляващи обезщетение за неимуществени вреди причинени от смъртта на синът й В. Д. при ПТП на 26.05.2014г., ведно със законната лихва върху така присъдените обезщетения от 26.05.2014г. до окончателното изплащане както и на адв. Г. Д. от САК адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ,ал.2 ЗА в размер на 2175лв., и държавна такса за разликата над 4350лв. до 7150лв.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: