Р Е Ш Е Н И Е

№ 208

гр.София, 14.12.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на седми декември две хиляди и седемнадесета година в състав:ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев

Геновева Николаева при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 53476 по описа за 2016 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните, против решение № 110 от 22.06.2015 г., постановено по гр.д. № 266 по описа за 2015 г. на Пловдивския апелативен съд ,

втори граждански състав, с което е потвърдено решение №360 от 26.2.2015 г. по гр.д. № 969 по описа за 2014 г. на Пловдивския окръжен съд, трети граждански състав, за отхвърляне на предявените от Държавата против Г. Т. У. искове по чл.8 от Закона за арендата в земеделието за плащане на индексираните арендни вноски за стопанските 2008/2009 г. и 2009/2010 г. в размер съответно на 7 851,08 лв. и на 28 427,10 лв. и исковете по чл.92, ал.1 от ЗЗД за заплащане на неустойка за забава от 0,3% на ден за период от 90 дни, която за стопанската 2008/2009 г. възлиза на 2 119,50 лв., а за стопанската 2009/2010 г. е 7 675,20 лв., като решението по евентуалните искове по чл.232 от ЗЗД за заплащане на индексираните арендни вноски е обезсилено и производството е прекратено.

Касаторът твърди, че решението на Пловдивския апелативен съд е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, поради което моли то да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени.

Ответникът по касационната жалба Г. Т. У. оспорва жалбата и моли решението на Пловдивския апелативен съд да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното:

Касационната жалба на Държавата срещу решението на Пловдивския апелативен съд е допустима: подадена е от легитимирана страна в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, с което този съд се е произнесъл по искове с цена над 5 000 лв. и обусловени от тях искове. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 648 от 18.10.2016 г. по настоящото дело на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпросите дали договор за аренда, който не е сключен в нужната форма с нотариална заверка на подписите, се конвертира в договор за наем, когато страните след подписване на договора изпълняват поетите по него задължения и необходимо ли е изрично посочване на настъпването на конверсията в петитума на исковата молба, за да бъде тази конверсия разгледана от съда. Отговорите на въпросите произтичат от естеството на конверсията и процесуалното задължение на съда по квалифициране на спорното право въз основа на твърденията на страните. Конверсията е налице, когато една недействителна сделка, която обикновено нарушава изискванията за форма, отговаря на изискванията на друга действителна сделка и поражда нейните правни последици. Елементите на конверсията са, че недействителната сделка съдържа съществените признаци на друга позволена от закона сделка и страните желаят да настъпи правното действие на конвертираната сделка. Действията на страните по изпълнение на правата и задълженията, произтичащи от конвертираната сделка/в случая-от наемния договор/ са израз на съгласие на страните с конверсията. Страната, която предявява искове за защита на правата си по конвертираната сделка, е длъжна само да посочи фактите, от които според нея произтичат тези права. Процесуално задължение на съда е да даде правна квалификация на тези факти, включително да прецени нищожността на договора поради липса на форма и конвертирането му в друг договор по съгласие на страните, изразено с конклудентни действия. Не е необходимо ищецът да посочва изрично конверсията нито в петитума, нито в обстоятелствената част на исковата молба. Не е нужно ищецът да предявява главни искове, основани на нищожната сделка и евентуални искове, основани на конверсията. За съда се е породило задължение да се произнесе по правната квалификация на исковете и ако претенциите са основателни поради осъществила се конверсия, той е длъжен да ги уважи, посочвайки приложимата правна норма. В случая съгласно т.2 на ТР № 2 от 20.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 2/2015 г. договорът за аренда, който е сключен в писмена форма без нотариална заверка на подписите, се конвертира в действителен наемен договор с предмет отдаване за възмездно ползване на земеделска земя, към който са приложими разпоредбите на ЗЗД.

В противоречие с отговорите на тези въпроси въззивният съд е приел, че исковете се основават на нищожен поради липса на форма договор за аренда, поради което следва да бъдат отхвърлени, а искове въз основа на договор за наем не са били предявени. Ето защо решението на Пловдивския апелативен съд трябва да бъде касирано в частта за обезсилване на първоинстанционното решение и за оставяне в сила на първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете в частите, в които тези искове са основателни. Настоящата инстанция следва да се произнесе по съществото на спора, тъй като не се налага събиране на нови доказателства.

Въз основа на писмен договор за аренда на земеделски земи държавата е предявила срещу Г. Т. У. искове за заплащане на арендни вноски и уговорената неустойка за забава върху тях, след като е изтекъл гратисният период, в който ответникът е следвало да инвестира в създаване на трайни насаждения. В отговора на исковата молба ответникът се е позовал на непреодолима сила, довела до измръзване на насажденията, което му причинило големи загуби. Предявил е възражения за прихващане с извършените разходи по ябълковата градина. Тъй като задължението за плащане на арендни вноски не е за предаване на ябълковата реколта, а е парично, твърдените от ответника обстоятелства не са пречка за изпълнението на това задължение/чл.81, ал.2 от ЗЗД/. От показанията на свидетеля З. се установява само, че зимата през 2007 г. е била тежка, а реколтата не била застрахована, тъй като било скъпо. Суровата зима не е извънредно и необичайно явление, а при полагане на дължимата грижа арендаторът би застраховал реколтата. Следователно не е налице причина за освобождаване на ответника от отговорност по смисъла на чл.81, ал.1 от ЗЗД. Възраженията за прихващане също са неоснователни. Съоръженията за капково напояване на градината, укрепващата конструкция за дървета от акациеви колове и поцинкована тел, помпата и плодовете на дръвчетата от 2012 г. са могли да бъдат вдигнати от ответника и липсват изцяло към момента на огледа на вещото лице/стр.80 по описа на ПОС/, затова стойността им не се дължи в съответствие с чл.28 от договора между страните. Разходът за сондажа представлява инвестиция по създаване на трайните насаждения, която е за сметка на арендната вноска за първите четири години, които са гратисен период. В този случай съгласно чл.5 от договора между страните този разход не се дължи от наемодателя, а от наемателя. Ето защо предявените искове са основателни до размерите от 7 761,96 лв. арендна вноска за 2008/2009 г., неустойка за забава върху тази вноска в размер на 2 096,10 лв., арендна вноска за 2009/2010 г. в размер на 28 427,10 лв., както е претендиран и неустойка за забава върху тази вноска в размер на 7 731,90 лв. съгласно вариант 1.2 на съдебно-счетоводната експертиза/стр.88 по описа на ПОС/, който е съобразен с т.5.1 от договора между страните и с параграф 2, т.3 на ДР на ЗАЗ, определящ за начало на стопанската година 1 октомври на текущата година. До тези размери решението на въззивния съд в частите, с които е потвърдено отхвърлянето на исковете, трябва да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което тези искове да бъдат уважени. В частите, с които е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете до пълните предявени размери, въззивното решение трябва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора Г. Т. У. дължи на Държавата 3 132,26 лв. разноски по компенсация, включващи юрисконсултско възнаграждение от 300 лв.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 110 от 22.06.2015 г., постановено по гр.д. № 266 по описа за 2015 г. на Пловдивския апелативен съд, втори граждански състав, В ЧАСТИТЕ, С КОИТО е потвърдено решение № 360 от 26.02.2015 г. по гр.д. № 969 по описа за 2014 г. на Пловдивския окръжен съд, трети граждански състав, за отхвърляне на предявените от Държавата против Г. Т. У. искове за плащане на индексираните арендни вноски за стопанските 2008/2009 г. и 2009/2010 г. в размер съответно на 7 761,96 лв. и на 28 427,10 лв. и исковете по чл.92, ал.1 от ЗЗД за заплащане на неустойка за забава от 0,3% на ден за период от 90 дни, която за стопанската 2008/2009 г. възлиза на 2 096,10 лв., а за стопанската 2009/2010 г. е 7 731,90 лв., като решението по евентуалните искове по чл.232 от ЗЗД за заплащане на индексираните арендни вноски е обезсилено и производството е прекратено, И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Г. Т. У.-[ЕГН], да заплати на Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и храните, сумата 7 761,96/седем хиляди седемстотин шестдесет и един лева и деветдесет и шест стотинки/ лв., представляваща арендна вноска за стопанската 2008/2009 г., сумата 28 427,10/двадесет и осем хиляди четиристотин двадесет и седем хиляди лева и десет стотинки/ лв., представляваща арендна вноска за стопанската 2009/2010 г., сумата 2 096,10/две хиляди деветдесет и шест лева и десет стотинки/ лв. неустойка за забава върху арендната вноска за 2008/2009 г., 7 731,90/седем хиляди седемстотин тридесет и един лева и деветдесет стотинки/ лв. неустойка за забава върху арендната вноска за 2009/2010 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 2 март 2012 г. до окончателното им заплащане, както и 3 132,26/ три хиляди сто тридесет и два лева и двадесет и шест стотинки/ лв. разноски по компенсация.

ОСТАВЯ В СИЛА решението на Пловдивския апелативен съд в частите, с които е потвърдено решението на Пловдивския окръжен съд за отхвърляне на предявените от Държавата против Г. Т. У. искове за заплащане на арендна вноска за стопанската 2008/2009 г. над 7 761,96 лв. до 7 851,08 лв., за неустойка върху арендната вноска за стопанската 2008/2009 г. над 2096,10 лв. до 2 119,50 лв. и за неустойка върху арендната вноска за стопанската 2009/2010 г. над 7 731,90 лв. до 7 675,20 лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: