Р Е Ш Е Н И Е

№ 140

София, 14.12.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и осми септември, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Председател: ЕМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при секретаря Росица Иванова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 919 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България срещу решение № 38 от 09.01.2017г. по в. гр. дело № 3715/2016г. на Софийски апелативен съд в частта му, с която е потвърдено решение № 3953 от 12.05.2016г. по гр. дело № 8716/2015г. по описа на СГС в частта му, с която ответникът Прокуратурата на Република България е осъден да заплати на ищеца М. И. Б. от [населено място], [улица], на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата 12 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от незаконно наказателно производство, прекратено окончателно с постановление от 24.04.2014г., влязло в сила на 19.05.2014г., ведно със законната лихва, считано от 20.05.2014 г. до окончателното изплащане.

Касаторът - ответник поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон /чл. 52 ЗЗД/ – основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди, че решаващият съд не е отчел в нужната степен разумната продължителност на наказателното производство от 2 г. и 4 месеца, развитието му само на досъдебна фаза, както и обстоятелствата, че паралелно с процесното наказателно производство, срещу ищеца е водено и друго наказателно производство, с по – тежки обвинения, разглеждано и пред съд, от което също е претърпял неимуществени вреди, и че ищецът е осъждан, от което следва извод за по – малка интензивност на търпените неимуществени вреди, отколкото при лице, което не е имало досег с правосъдните органи. Счита също, че не са съобразени и конкретните социално – икономически условия през процесния период /м. 12. 2011г. – м. 05. 2014г./, характеризиращи се с по – нисък стандарт на живот и с по – ограничени покупателни способности. Моли въззивното решение в обжалваната му част да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено ново решение, с което да бъде намален присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди по иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ, като бъде съобразен с обема на реално претърпените неимуществени вреди, принципа за справедливост, заложен в чл. 52 ЗЗД и съдебната практика по аналогични случаи.

Ответникът по касационната жалба /ищец в производството/ - М. И. Б., подава писмен отговор, в който поддържа становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното въззивно решение.

С определение № 417 от 16. 05. 2017г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение в горепосочената обжалвана част, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по материалноправния въпрос за критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. По този правен въпрос е формирана задължителна съдебна практика на ВКС, която следва да намери приложение и по настоящия правен спор. Според нея /ППВС № 4/23.12.1968г., т. 11 ТР № 3/2004г. на ОСГК на ВКС и практиката на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД вр. с чл. 4 ЗОДОВ, формирана по реда на чл. 290 от ГПК: решение № 112/14.06.2011г. по гр. дело № 372/2010г. на IV г.о. на ВКС, решение № 376/21. 10. 2015г. по гр. д. № 514/2012г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 832/10. 12. 2010г. по гр. д. № 593/2010г. на ІV г.о. на ВКС, решение №449/16. 05. 2013г. по гр. д. № 1393/2011г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 554/2012г. по гр. д. № 266/2012г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 263 от 21. 03. 2017г. по гр. д. № 627/2016г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 70/29. 03. 2016г. по гр. д. № 5257/2015г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 251/21. 12. 2015г. по гр. д. № 812/2015г. на ІІІ г.о. на ВКС и др./, размерът на обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост въз основа на преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, като напр. тежестта на обвинението, продължителността на наказателното производство, срокът на изтърпяване на мярката за неотклонение задържане под стража, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца в личния и социалния му живот, а също и редица други обстоятелства, от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди, като например: наличието на други висящи наказателни производства срещу пострадалия през времетраенето на наказателния процес, от който се претендират вреди по делото, доколкото търпяните болки и страдания са произтекли от всички обвинения в престъпления; съдебното минало и налични предишни осъждания с оглед преценка личността на ищеца и интензитета на негативните изживявания, които са различни при лица, спрямо които никога не е била упражнявана процесуална принуда и при лица, които са били обект на наказателно преследване и са били вече осъждани за други престъпления.

По основателността на касационната жалба и по наведените от касатора – ответник касационни основания, настоящият съдебен състав намира следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконни обвинения в престъпления по чл. 195, ал. 2 вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 НК и по чл. 215, ал. 2, т. 1 вр. с чл. 215, ал. 1, пр. 1 вр. с чл. 20, ал. 4 НК, образувани в досъдебно производство № ЗМ-34/2012г. по описа на ОД МВР – В. Търново, пр. преписка № 251/2014г. на РП – Ловеч, прекратено поетапно с две влезли в сила постановления от 26. 11. 2013г. и от 24. 04. 2014г., поради недоказаност на обвиненията, по което наказателно производство спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ за периода 06. 12. 2011г. – 18. 11. 2012г., изменена в „домашен арест“ за периода 18. 11. 2012г. - 28. 11. 2012г..

Въззивният съд е приел, че са налице законовите предпоставки за ангажиране на отговорността на Държавата по реда на ЗОДОВ в хипотезата на прекратяване на наказателното производство поради недоказаност на обвиненията, приравнена на влязла в сила оправдателна присъда, поради това, че деянието не е извършено от лицето /т.7 на ТР №3/2004г./. Потвърдил е първоинстанционното решение, с което предявеният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ е уважен за сумата 12 000 лв., намирайки за осъществен целия фактически състав на твърдяния квалифициран деликт. Посочил е конкретните обстоятелства, от значение за определяне размера на обезщетението за процесните неимуществени вреди: повдигнатите множество обвинения по процесното наказателно производство, по отношение на част от които то е било прекратено през м.02.2012 г., а по отношение на останалите обвинения – на 24.04.2014г.; вида на престъпленията, в които е бил обвинен ищецът, които са тежки /кражби на селскостопанска техника – трактор и др. чужди движими вещи на обща стойност 103 507. 72 лв. в периода: 24. 11. 2011г. – 25. 11. 2011г.; кражба на багер - челен товарач на стойност 84 000 лв. на 11. 06. 2011г. и вещно укривателство/; взетата най – тежка мярка за неотклонение „задържане под стража“, ограничила свободата на личността му във всички аспекти; засягането на психичния му живот - изпитания душевен дискомфорт, притесненията да не бъде осъден и негативно повлияване на общуването му с хората; накърняването на доброто му име в обществото със самия факт на задържане под стража за около година, който факт хората възприемат като престой в затвор; непромененото здравословно състояние в резултат на престоя в следствения арест и притесненията във връзка с изхода от образуваното дознание, което не се е влошило; времетраенето на наказателното производство – 2 години и четири месеца, което не е необичайно продължително, особено като се има предвид, че става въпрос за множество обвинения в тежки умишлени престъпления, но въпреки това е извън установените в НПК срокове; обстоятелството, че в същия период против ищеца е водено и друго наказателно производство, по което е било повдигнато обвинение по същите текстове от НК, но при условията на организирана престъпна група за още по-тежко престъпление /участие за времето от 05. 09. 2011г. – 22. 12. 2011г. в организирана престъпна група, създадена за извършване на престъпления по чл. 195, чл. 196 и чл. 196а НК – предимно кражби на селскостопанска техника /трактори, товарачи и багери на реномирани световни марки/ на значителна стойност/, което е причинило стрес и се е отразило на името на ищеца в обществото, още повече, че то е било разглеждано и пред съд, приключвайки с оправдателна присъда на Специализирания наказателен съд, влязла в сила на 26. 10. 2015г..

Доводите на касатора за нарушение на материалния закон /чл. 52 ЗЗД/ при определяне на процесното обезщетение за неимуществени вреди в завишен размер са основателни, тъй като с атакуваното въззивно решение не са отчетени в достатъчна степен всички обстоятелства с правно значение, в противоречие с ППВС № 4/1968г., т. 11 ТР № 3/2004г. на ОСГК на ВКС и практиката на ВКС по чл. 290 ГПК: решение № 112/14.06.2011г. по гр. дело № 372/2010г. на IV г.о. на ВКС; решение № 832/10. 12. 2010г. по гр. д. № 593/2010г. на ІV г.о. на ВКС; решение № 251/21. 12. 2015г. по гр. д. № 812/2015г. на ІІІ г.о. на ВКС и др.: съдебното минало на ищеца и наличието на друго висящо наказателно производство срещу ищеца за по – тежки престъпления, по едно и също време с процесното, приключило с оправдателна присъда, генерирало по – интензивни неимуществени вреди по същото време, което обстоятелство следва да бъде съобразено при определяне размера на вредите по процесните обвинения като част от общите неимуществени вреди, както и с оглед преценката на конкретната личност на увредения, обуславяща интензитета на преживяните болки и страдания. При неустановяване от приетите по делото доказателства на по-големи от обичайните негативни психо-емоционални преживявания от процесните незаконни обвинения, правилно е придаден от въззивния съд най – голям дял на присъденото обезщетение за неимуществени вреди на търпяните болки и страдания от наложената най – тежка мярка за неотклонение „задържане под стража“ за период от около година, при съобразяване и с вида и тежестта на обвиненията в тежки умишлени престъпления и с разумната продължителност на процесното наказателно производство /2 г. и 4 месеца/ и непромененото /невлошено/ здравословно състояние на ищеца през времетраенето на наказателното преследване, вкл. на престоя в ареста. Не са съобразени обаче в нужната степен установените правнорелевантни обстоятелства за определяне на размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди, а именно наличието на друго висящо наказателно производство срещу ищеца за други подобни, съвпадащи по времеизвършване с процесните, но по – тежки престъпления /участие в организирана престъпна група за извършване на кражби на селскостопанска техника на значителна стойност/, паралелно с процесното наказателно производство, генерирало неимуществени вреди с по – висок интензитет. Доколкото неимуществените вреди от двата наказателни процеса, единият прекратен поради недоказаност на обвиненията /процесният/, а другият завършил с оправдателна присъда, са търпяни едновременно, т.е. за всички обвинения и не могат да бъдат разграничени, а обезщетението се определя глобално /т. 11 ТР № 3/2004г. на ОСГК на ВКС/, вредите от обвиненията по първото наказателно производство /процесното/ са само част от общо претърпяните неимуществени вреди. Последното обстоятелство е от значение при определяне на размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди, което не може да обхваща и вредите по другото наказателно производство, непретендирани по настоящото дело. С оглед обичайния по-висок интензитет на негативните преживявания на ищеца от обвинението в по – тежкото престъпление, производството по което е приключило с оправдателна присъда, изпитваните притеснения от бъдещия изход на процесното досъдебно наказателно производство и накърняването на честта, достойнството и доброто име на ищеца в обществото от него, са с по – нисък интензитет и обуславят по - нисък размер на процесното обезщетение от присъдения от въззивния съд размер от 12 000 лв..

От значение за намаляване размера на обезщетението за процесните неимуществени вреди, макар в по-малка степен, е и съдебното минало на ищеца. Последният е реабилитиран за друго предходно, подобно престъпление /по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 НК, извършено на 05. 08. 1994г./ към момента на приключване на съдебното дирене пред първата съдебна инстанция, за което е бил осъден условно с влязла в сила присъда на лишаване от свобода за 4 месеца, съгласно неоспорена справка за съдимост на Районен съд Панагюрище от 09. 09. 2015г.. От издаденото по – късно, на 05. 11. 2015г., свидетелство за съдимост на ищеца от СРС, в което е посочено, че лицето не е осъждано, може да бъде направен извод, че реабилитацията за извършената на 05. 08. 1994г. кражба е настъпила след датата на справката за съдимост от 09. 09. 2015г., а съгласно чл. 85, ал. 1 НК реабилитацията действа за в бъдеще, заличавайки осъждането и отменяйки последиците, които законите свързват със самото осъждане. През времетраенето на процесното наказателно производство / 23. 12. 2011г. – 20. 05. 2014г./ реабилитацията не е била настъпила, ищецът е бил осъден с влязла в сила присъда за подобно, по – леко престъпление, и това обстоятелство следва да бъде отчетено при преценка на личността му, ведно с неговата лична, социална и трудова биография, с оглед по – ниския интензитет на усещането за накърнено лично достойнство, добро име и чувство за справедливост от процесните обвинения, в сравнение с лице, което никога не е било обект на успешно проведено наказателно преследване.

При съобразяване с горепосочените обстоятелства от значение по процесното правоотношение, настоящата съдебна инстанция намира, че размерът от 9 000 лв. като паричен еквивалент на реално претърпяните от ищеца неимуществени вреди от процесните незаконни обвинения в престъпления, удовлетворява обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. За тази сума е основателен предявеният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ, като за разликата над 9 000 лв. до уважения от въззивния съд размер от 12 000 лв., искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

Съобразно гореизложеното обжалваното въззивно решение е частично неправилно като постановено в нарушение на материалния закон /чл. 52 ЗЗД/ в горепосочената част и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, то следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и вместо него постановено ново решение по съществото на спора, с което предявеният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен за разликата над сумата 9 000 лв. до сумата 12 000 лв., ведно със законната лихва от 20. 05. 2014г.. В останалата обжалвана част, с която искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ за неимуществени вреди е уважен за сумата 9 000 лв., ведно със законната лихва от 20. 05. 2014г., въззивното решение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.

На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 38 от 09.01.2017г. по в. гр. дело № 3715/2016г. на Софийски апелативен съд в частта му, с която е потвърдено решение № 3953 от 12.05.2016г. по гр. дело № 8716/2015г. на СГС, с което е уважен предявеният от М. И. Б. срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ за неимуществени вреди, за разликата над сумата 9 000 лв. до сумата 12 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 20.05.2014г. и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от М. И. Б. от [населено място], [улица] срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ за разликата над сумата 9 000 лв. до сумата 12 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконни обвинения в престъпления по чл. 195, ал. 2 вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 НК и по чл. 215, ал. 2, т. 1 вр. с чл. 215, ал. 1, пр. 1 вр. с чл. 20, ал. 4 НК, образувани в досъдебно производство № ЗМ-34/2012г. по описа на ОД МВР – В. Търново, пр. преписка № 251/2014г. на РП – Ловеч, ведно със законната лихва, считано от 20.05.2014г. до окончателното изплащане.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 38 от 09.01.2017г. по в. гр. дело № 3715/2016г. на Софийски апелативен съд в останалата му обжалвана част.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: