Р Е Ш Е Н И Е

№ 135

С., 15.12. 2017 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

при участието на секретаря РАЙНА СТОИМЕНОВА

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

гр. дело № 4830/2016година

Производство по чл. 290 ГПК.

С определение № 286 от 10.04.2017г. е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на К. П. Р., подадена чрез адв. Б. В., на въззивно решение №1611 на Софийски апелативен съд, постановено на 25.07.2016г. по в.гр.д.№ 5246/2015г. С това решение, след отмяна на решение №5117 от 14.07.2015г., постановено по гр.д. № 4925/2014 г. от Софийски градски съд, К. П. Р. е осъдена да заплати на С. Й. Х. на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 47185 /четиридесет и седем хиляди сто и осемдесет и пет/ щатски долара, представляваща продажна цена по договор за покупко - продажба на недвижими имоти, сключен на 14.04.1995г. с нотариален акт № 66, т. XXXIII, дело № 6430/1995 г. на нотариус при СРС и развален по право след евикция, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в канцеларията на съда - 07.04.2014г. до окончателното изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, направените в двете инстанции деловодни разноски, в размер на 6121 /шест хиляди сто двадесет и един/ лева.

В касационната жалбата са изложени доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне изцяло на предявения иск със законните последици.

Ответната страна С. Й. Х. в представен писмен отговор и в пледоария по същество чрез адв. Н.И. взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

За да уважи предявения иск въззивният съд е приел за безспорно установено, че на 14.04.1995г. ищецът – С. Х., като купувач и ответникът - К. Р., като продавач, са сключили договор за покупко-продажба, извършен с нотариален акт № 66, т. XXXIII, дело № 6430/1995 г. на нотариус при СРС, имащ за предмет два недвижими имоти /апартамент и гараж/;че в нотариалния акт е посочено, че продажната цена за двата имота е в размер на 154700 неденоминирани лева поради действащото към деня на продажбата правило да се уговарят паричните задължения само в местна монета; че действително заплатената цена е 47185 щатски долара; че с договор за продажба, извършен на 27.03.1998 г. с нотариален акт № 88, том IX, дело № 2210/1998 г. на нотариус при Софийски районен съд, ищецът е продал имотите на Т. Д. Б., а последният впоследствие ги е продал на Г. Г. Д.; че с влязло в сила решение, постановено по иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, за купувач и собственик на имотите, предмет на описаните продажби е била обявена Н. Н. Т., която ги е евинцирала от последния купувач - Г. Г. Д.; че с решение от 07.07.2006 г., постановено по гр.д. № 442/2005 г. от Софийски градски съд, Т. Д. Б. е бил осъден да заплати на Г. Г. Д., на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД получената продажна цена, а от своя страна Т. Д. Б. е предявил против С. Й. Х. иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, имащо за предмет връщане на продажната цена по договора за продажба от 27.03.1998 г., извършен с нотариален акт № 88, том IX, дело № 2210/1998 г. на нотариус при Софийски районен съд.Счел е за установено и това, че по този иск е било образувано гр.д. № 4169/2006 г. по описа на Софийски градски съд, като ищецът не е представил по делото доказателства за деня, в който му е бил връчен препис от исковата молба и е уведомен за датата на първото по делото заседание; че с нотариална покана, връчена на 13.04.2007г., С. Й. Х. е уведомила К. Р., че: през месец февруари 2007г. е получила препис от исковата молба , подадена от Т. Б., че делото е насрочено за 17.05.2007г., както и, че я кани да й върне продажната цена по договора за продажба от 14.04.1995г.; че в това исково производство /по гр.д. № 4169/2006 г./ С. Й. Х. е предявила против К. Р. частичен обратен иск, имащ за предмет връщане на продажната цена по сключения между тях договор за продажба, който е бил приет за разглеждане; с решение от 18.02.2010 г., постановено по гр.д. № 4169/2006 г. от Софийски градски съд са били уважени частично главните искове, предявени от Т. Б., както и частично обратният иск, предявен против К. Р., като последната е била осъдена /под условие/ да заплати на С. Х. сумата от 30000 лв., представляваща продажна цена и деловодни разноски, в размер на 2718 лв.; че с решение № 376 от 02.03.2010 г., постановено по в.гр.д. № 578/2010 г. от Софийски апелативен съд е обявено за нищожно решението от 18.02.2010г., постановено по гр.д. № 4169/2006 г. от Софийски градски съд и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд и при новото разглеждане с определение от 22.07.2011 г., постановено по гр.д. № 8392/2011 г. от Софийски градски съд е отменено протоколното определение от 22.11.2007г., с което е бил приет за разглеждане предявения от С. Й. Х. против К. Р. обратен иск, имащ за предмет връщане на продажната цена по сключения между тях договор за продажба и е прекратено производството по този иск. С решение от 28.11.2013 г., постановено по в.гр.д. № 1967/2013 г. от Софийски апелативен съд е отменено изцяло решението, постановено по гр.д. № 8392/2011 г. от Софийски градски съд и вместо това С. Х. е била осъдена да заплати на Т. Б., на основание чл. 55, aл. 1, пр. 3 от ЗЗД, сумата от 30000 деноминирани лева, представляваща продажна цена по сключения между тях договор за продажба.

С оглед датата на определението, с което е прекратено производството по предявения от Х. срещу Р. иск- 22.07.2011г., съдът е обосновал извод за неоснователност на направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност. В тази връзка е посочил, че с предявяването и приемането за разглеждане на така наречения обратен иск са се породили последиците по чл. 117 от ЗЗД - започнал е да тече нов петгодишен давностен срок; че за периода от приемането на обратния иск до прекратяване на производството по него давност не е текла /чл. 115, ал. 1, б. ж от ЗЗД/, а главният иск, предмет на настоящото производство е предявен на 07.04.2014г., т.е. преди изтичането на 5-годишния давностен срок. Счел е и това, че договорът, сключен между страните по делото, след проведената евикция по отношение на последния купувач следва да се счита развален по право и поражда задължение за продавача да върне получената продажна цена в размер на 47185 щатски долара.

С цитираното по-горе определение № 286 от 10.04.2017г. касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по обуславящия изхода на делото правен въпрос „Счита ли се прекъсната погасителната давност, когато производството по предявения иск за вземането е било прекратено?” поради противоречие с правното разрешение, дадено по същия въпрос в постановените по реда на чл.290 ГПК актове - Решение № 408 /07.05.2009г. по гр. д. № 195 /2008г. на ВКС, I ГО, Решение № 143 /11.05.2012г. по гр. д. № 1424 /2011г. на ВКС, III ГО, Решение № 10 /24.07.2013г. по гр. д. № 334 /2012г. на ВКС, I ГО и др., в които се приема, че давността не се смята прекъсната в случаите, когато производството се прекрати.

Настоящият съдебен състав, в хипотезата на чл. 291, т. 1 от ГПК / редакция до ДВ бр. 86/27.10.2017г./ намира за правилни разрешенията на изведения по настоящото дело правен въпрос, даден с цитираните актове на ВКС, каквато е и трайната практика на съда, обективирана и в други актове, постановени по реда на чл.290 ГПК. Съгласно чл. 116, б.”б” ЗЗД давността се прекъсва с предявяването на иск или възражение или със започване на помирително производство. Прекъсването на давността в тези случаи е условно - изрично в закона е посочено, че ако искът или възражението или искането за започване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната. Същото разрешение се налага и в случаите, когато делото бъде прекратено, тъй като вследствие прекратяването се заличават с обратна сила извършените по него процесуални действия и отпадат правните последици от предявяването на иска. Без значение е дали делото е прекратено служебно от съда /нередовна искова молба, недопустимост на предявения иск/ или по волята на ищеца /отказ или оттегляне на иска/.

Съставът на Върховния касационен съд, като взе предвид касационните оплаквания, доводите на страните, както и приложимия закон, при съобразяване и на отговора по поставения правен въпрос, намира, че касационната жалба е основателна.

Правилно с оглед установените по делото факти, съдът е приел, че договорът, сключен между страните, след проведената евикция по отношение на последния купувач, следва да се счита развален по право и поражда задължение за продавача да върне получената продажна цена в размер на 47185 щатски долара.

В нарушение на материалния закон обаче, въззивният съд е приел, че с предявяване на обратния иск от С. Й. Х., е прекъсната започналата да тече погасителна давност за предявяване на вземането й. След като производството по обратния иск е било прекратено, т.е. същото не е приключило с решение за уважаване на иска, погасителната давност не се счита за прекъсната съгласно чл. 116, б.”б” ЗЗД. В тази връзка неоснователен е доводът на ответника по жалбата, че определението, с което е прекратено производството по обратния иск не е влязло в сила, тъй като не е указана възможността за обжалването му. Процесуалният закон изрично предвижда възможност за обжалване на прекратителните определения, каквото е по характер определението, с което е прекратено производството по обратния иск, поради което при полагане на дължимата грижа за добро водене на делото заинтересованата страна може да упражни правото си на жалба и без изрични указания на съда. В случая самата страна, която оспорва влизането в сила на това определение, не твърди да е обжалвала същото.

Правото на иск за ищцата е възникнало в момента на узнаването на евикцията, доколкото същата не е била страна в това производство, в което е постановена последната. В исковата си молба С. Х. твърди, че когато е получила препис от исковата молба е изпратила нотариална покана до Р. за връщане на продажната цена по договора за продажба от 14.04.1995г. Нотариалната покана, представена по делото от ищцата с исковата молба е приета като доказателство / лист 34 от първоинстанционното дело/ и видно от същата с нея Х. е уведомила К. Р., че: през месец февруари 2007г. е получила препис от исковата молба , подадена от Т. Б., че делото е насрочено за 17.05.2007г., както и, че я кани да й върне продажната цена по договора за продажба от 14.04.1995г. Поканата е изпратена на 11.04.2007г. По тези съображения следва да се приеме, че в най-благоприятния за ищцата вариант предвид собственото й изявление в нотариалната покана същата е узнала за евикцията на 01.03.2007г. Поради това петгодишния срок за предявяване на вземането по съдебен път изтича на 01.03.2012г. Исковата молба, предмет на производството, е предявена на 13.04.2012г. след изтичане на погасителната давност. Поради това предявеният от нея иск е неоснователен като погасен по давност.

Изложеното налага обжалваното въззивно решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено отхвърляне на заявената претенция като погасена по давност.

Съобразно изложеното на ищцата разноски не се следват, но същата следва да заплати на ответницата сторените в производството пред съдебните инстанции и надлежно удостоверени по делото разноски в размер 1375лв. – заплатени държавни такси за касационното производство, и 3400 щатски долара – заплатени адвокатски възнаграждения за въззивното и касационното производство. За първоинстанционното производство ответната страна не е доказала сторени разноски.

Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІI г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение №1611 на Софийски апелативен съд, постановено на 25.07.2016г. по в.гр.д.№ 5246/2015г. и вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ като погасен по давност предявения от С. Й. Х. , ЕГН [ЕГН], срещу К. П. Р., ЕГН [ЕГН], иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 47185 /четиридесет и седем хиляди сто и осемдесет и пет/ щатски долара, представляваща продажна цена по договор за покупко - продажба на недвижими имоти, сключен на 14.04.1995г. с нотариален акт № 66, т. XXXIII, дело № 6430/1995г. на нотариус при СРС и развален по право след евикция, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в канцеларията на съда - 07.04.2014 г., до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА С. Й. Х. , ЕГН [ЕГН], да заплати на К. П. Р., ЕГН [ЕГН], сторените в производството разноски в размер 1375лв. – заплатени държавни такси за касационното производство, и 3400 щатски долара – заплатени адвокатски възнаграждения за въззивното и касационното производство.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: