№ 176

С. 15.12.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря Анжела Богданова

и прокурор А. за Върховна касационна прокуратура,

като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 4624 по описа за 2016г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.

Касационното обжалване е допуснато по подадената касационна жалба от Върховен административен съд [населено място], чрез процесуалния представител С. против въззивно решение № VІ -40 от 25.05.2016г. по в.гр.д. № 370/2016г. на Бургаски окръжен съд,в частта му, с която е потвърдено решение № 1861 от 25.11.2015г. по гр.д.№ 5349/2014г. на Бургаски районен съд, като е осъден Върховен административен съд да заплати на М. С. С., на основание чл.2 ал.1 З., сумата от 1 000лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на оставяне без уважение на жалбата на ищеца срещу полицейското му задържане, осъществено на 14.02.2013г., с решение от 4.04.2014г. по адм.д.№ 13107/2013г., ведно със законната лихва, считано от 4.04.2014г.. Искането на касатора е за отмяна на постановения въззивен акт и решаване на въпроса по същество с отхвърляне на предявения иск.

В. решение № VІ -40 от 25.05.2016г. по в.гр.д. № 370/2016г. на Бургаски окръжен съд, в останалата му част, с която е отменено решението на Б. и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен иска срещу Прокуратурата на Република България да заплащане на сумата от 1 000лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на същото полицейско задържане от 14.02.2013г., вече е влязло в сила, след като с определение № 302 от 16.06.2017г. друг състав на ВКС, по ч.гр.д.№ 2265/2017г., потвърди определението на настоящия състав за прекратяване на касационното производство срещу Прокуратурата, на основание чл.280 ал.2 т.1 изр.1 ГПК.

В съдебно заседание страните не се явяват. Постъпили са писмени бележки от касатора, с които заявява, че желае въззивния акт да бъде потвърден. Тезата му е, че след изменението на З. от 2012г., съдът е легитимиран да представлява държавата и да отговаря, когато се установи допуснато нарушение на гарантирани с чл.5 Е. права и за тези случаи ТР № 5 от 15.06.2015г. по т.д.№ 5/2013г. на ОСГК на ВКС не намира приложение. Счита, че е налице причинна връзка между постановеният от ВАС съдебен акт и реално установени като причинени на ищеца вреди.

Становището на представителя на Върховна касационна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба, тъй като съдът не може да се произнася по законосъобразността на влязлото в сила решение на Върховния административен ред, постановено по реда на инстанционния контрол.

Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното :

По делото е установено, че на 14.02.2013г., около 16.15 часа, в центъра на [населено място], в кафене, находящо се в близост до съдебната палата, ищецът С., който по професия е адвокат, е бил задържан от служители в ГД „Б.” МВР. В издадената на основание чл.63 ал.1 т.1 Закона за МВР, заповед № 1Бс-457 от 14.02.2013г., е посочено, че задържането, за срок от 24 часа, е във връзка с извършено престъпление по чл.304Б НК. Към заповедта е приложена подписана декларация /от 14.02.2013г., 16.30ч.,с девет подписа на С./, удостоверяваща, че му е предоставена възможност за ангажиране на адвокатска защита и той е заявил, че желае такава,по свой избор, от следващия ден /написал е:”желая от утре”/, не желае служебен адвокат по реда на ЗПП, няма здравословни проблеми, не желае медицински преглед - по свой избор и общ, уведомил е член на семейството за задържането, няма нужда от специална хранителна диета и е запознат с правата по чл.63,64 и 65 ЗМВР. С гласни доказателства /показанията на свидетелите К. и И./ и с приети писмени доказателства /молби за съдействие до окръжния прокурор и констативен протокол/ е установено по делото, че след задържането му, на неговите близки целенасочено е отказван достъп до всякаква информация и че разследващите органи въобще не са допуснали поисканият от задържаното лице адвокат /негова съпруга/ да осъществи контакт със задържания в изпълнение на правомощията си за защита /включително и на 15.12.2013г./ По делото е налице и Протокол за претърсване на лице от 14.02.2013г. /на стр.108/, от който е видно, че след задържането, с ищеца са извършвани следствени действия по досъдебно производство № 4-1803/2012г. на СГП /претърсване/,продължили от 16.30часа до 21.03часа.

В исковата си молба, ищецът е твърдял, че са допуснати следните нарушения на чл.5 Е.: 1. Нарушение на чл.5 §1 поради: а/.Липса на посочено фактическо основание за ареста, б/.Отказ да бъде осигурена адвокатска защита на 15.02.2013г. и в/.Осъщественото задържане не преследва легитимна цел и е произволно и 2. Нарушение на чл.5 §2 поради:липса както на незабавно, така и на съобщаване, на разбираем език, на основанията за арестуване и на всички обвинения, които се предявяват.

Според заявеното от ищеца в исковата молба и в уточнителната молба от 4.08.2014г. /стр.49 от гр.д.№5349/14г. на Б./, отговорността на настоящия ответник /ВАС/, спрямо който производството е висящо, произтича от постановеното на 4.04.2014г. решение, с което е отхвърлена жалбата срещу заповед за задържане № 1Бс-457 от 14.02.2013г., защото в мотивите, в нарушение на цитираните норми на чл.5 Е. е прието, че непредоставянето на адвокатска защита не е действие по издаване на административен ред, а по изпълнението му и че арестът на основание чл.63 ЗМВР е изцяло в правомощията на органите на МВР, който не са длъжни нито да посочват фактически основания за задържането, нито да доказват легитимна цел при оспорване пред съд.

С определение № 322 от 21.04.2017г., на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК,, ВКС е допуснал касационно обжалване по два въпроса, касаещи евентуалното противоречие на въззивния акт с ТР № 5 от 15.06.2015г. по т.д.№ 5/2013г. на ОСГК на ВКС досежно легитимността на съда да представлява държавата по искове за обезщетение за вреди по чл.2 З. /ред. преди ЗИД ДВ бр.38 от 18.05.2012г./ и с т.11 ТР № 3 от 22.04.2005г. по т.д.№ 3/2014г. на ОСГК на ВКС, съгласно което обезщетение за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между съответния незаконосъобразен акт, действие или бездействие и причинените вреди. По така поставените въпроси, настоящият съдебен състав намира следното :

Д. на ТР № 5 от 15.06.2015г. по т.д.№ 5/2013г. на ОСГК на ВКС гласи : „Съдът е легитимиран да представлява държавата по искове за обезщетение за вреди по чл.2 З. /ред. преди ЗИД на З.- ДВ, бр.38 от 18.05.2012 г./ само в случаите по ал.1, т.4 и т.5 за прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени поради липса на законно основание и за прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно”. В мотивите на същото /на стр.2/ изрично е посочено, че констатираната противоречива съдебна практика, наложила постановяването на тълкувателния акт, се отнася до основанията за отговорност на държавата в редакцията на чл.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди преди ЗИД на З. /обн. ДВ, бр.З8 от 18.05.2012 г./ При това в решението на Общото събрание на Гражданска колегия са разгледани три хипотези на констатирано противоречиво разрешаване при причиняване на вреди от: 1/. задържане под стража като мярка за неотклонение, когато то е отменено поради липса на законно основание; 2/. при постановяване на осъдителна присъда, отменена по реда на инстанционния контрол и 3/. при наличие на влязла в сила присъда, с която лицето е било признато за виновно и осъдено на наказание по НК и по реда на възобновяване на наказателните дела е признато за невиновно и оправдано или административното наказание отменено.

Имайки пред вид така изложеното, настоящият съдебен състав намира, че към настоящия момент, за случите, за които намира приложение сега действащата редакция на чл.2 З. /след изменението ДВ, бр.38 от 18.05.2012 г./ не съществува задължителна практика, която да приема, че съдът не е легитимиран да представлява държавата по искове за обезщетение за вреди.

Съгласно чл.4 от З. държавата дължи обезщетение за всички неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Следователно изискването за наличие на причинна връзка /посочено в т.11 ТР № 3 от 22.04.2005г. по т.д.№ 3/2014г. на ОСГК на ВКС/ между съответния незаконосъобразен акт, действие или бездействие и причинените вреди е валидно.

Имайки пред вид така дадените отговори на поставените въпроси /главно на втория/ и съобразявайки горепосочените конкретни факти по делото, постановеният въззивен акт е неправилен, поради следното:

Настоящият съдебен състав споделя извода на въззивния съд, че осъщественото на 14.02.2013г. задържане е в нарушение на установените в чл.5 §1 Е. гаранции, тъй като на арестувания не са съобщени основанията за задържането му и не е установено той да е бил информиран за това, в какво го обвиняват. Според съдебният състав, независимо, че е адвокат - за него /а и за всеки друг на негово място/ не е било възможно да се ориентира, тъй като в заповедта за задържане от 14.02.2013г. е посочено, че задържането е връзка с извършено престъпление по чл.304Б НК /без да се уточнява кога, как, по какъв начин, с кого се твърди, че деянието е извършено/, а веднага са предприети следствени действия, за които в изготвения в 16.30ч. протокол е посочено, че са по датиращо досъдебно производство № 4-1803/2012г. на СГП, образувано една година по-рано.

Мотивите на акта, с който се осъществява задържането, са решаващ фактор при определяне дали задържането на едно лице е произволно или не. В случаи като настоящия, когато основанието е обосновано подозрение за извършено престъпление, подозрението не може да бъде общо и абстрактно. Когато в заповедта не се съдържат факти или информация, които биха убедили обективен наблюдател, че въпросното лице може да е извършило посоченото деяние, лишаването от свобода е несъвместимо с принципа на защита от произвол, залегнал в чл. 5 § 1. Посочването само на правното основание за ареста, не е достатъчно за постигане на целите на чл. 5 § 2. Освен това, в конкретния случай не се установи – до освобождаването му на 15.02.2013г. около 16.30 часа - на арестувания да е предоставена каквато и да е, а още по-малко, незабавна и адекватна информация за обвинението, както и да му е осигурена адвокатска защита, от момента, в който той изрично е заявил желанието си за такава /за 15.02.2013г./

За така допуснатите нарушения на правото му на свобода и сигурност, на основание чл.5 §4 Е. и чл.2 ал.2 т.2 З., пострадалият има право на обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени негативни емоции, но тези вреди той може да претендира само от полицейските органи, които реално са ги причинили. За така констатираните нарушения, отговорност не може да носи настоящият ответник, Върховен административен съд, който по реда на обжалването е осъществил инстанционен контрол на акта за задържане, с постановяване на 4.04.2014г. на окончателен съдебен акт. Настоящият съдебен състав счита за неправилен извода на въззивния съд, че с постановяване на мотивите си, ВАС е допуснал нарушение на права, установени в чл.5 §1 Е.. Влезлият в сила съдебен акт не може да е обект на проверка в производството по З.. Предоставеното, с изменението на чл.2 З. с ДВ бр.98/2012г., вътрешноправно средство за защита, при констатирано нарушение на гарантираното с чл.5 Е. право на свобода и сигурност, чрез присъждане на обезщетение, не може да има за последица поставяне под съмнение правилността на едно влязло в сила съдебно решение. Освен това, установените като реално причинени на пострадалия вреди, не са в резултат на постановеният една година по-късно след приключване на задържането съдебен акт, а са в резултат на допуснати, през периода на продължилото 24 часа задържане, нарушения. Изводът на въззивният съд, че настоящият ответник следва да бъде осъден да заплати обезщетение за вреди, които реално не е причинил, е неправилен и затова постановеният акт следва да бъде отменен, като вместо това се постанови друг, с който иска да бъде отхвърлен като неоснователен. Производството по З. е исково и за него са приложими общите правила относно доказването на иска. Както беше посочено по-горе, при отговора на вторият поставен въпрос, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, държавата дължи обезщетение вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането /чл.4 З./. Без установяване на причинна връзка между допуснатото нарушение на правото на задържане и установените вреди, обезщетение в тежест на посочения от ищеца ответник, не може да бъде присъдено. За ищеца остава възможността да претендира обезщетение за причинените му вреди от надлежния ответник.

Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № VІ -40 от 25.05.2016г. по в.гр.д. № 370/2016г. на Бургаски окръжен съд в обжалваната ЧАСТ, с която е потвърдено решение № 1861 от 25.11.2015г. по гр.д.№ 5349/2014г. на Бургаски районен съд и е осъден Върховен административен съд да заплати на М. С. С., на основание чл.2 ал.1 т.2 З., сумата от 1 000лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат оставяне без уважение на жалбата срещу полицейското му задържане на 14.02.2013г., с решение от 4.04.2014г. по адм.д. № 13107/2013г., ведно със законната лихва и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от М. С. С. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица] ет.7 против Върховен административен съд за заплащане на сумата 1 000лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на постановено решение от 4.04.2014г. по адм.д.№ 13107/2013г., ведно със законната лихва.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :