Р Е Ш Е Н И Е№ 150

София, 18.12.2017 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1834 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. П. Б. и Г. П. Б., двамата от [населено място], представлявани от адв. Ж. З. срещу решение № 2404 от 07.12.2015г. по в.гр.д. № 3369/2013г. на Софийски апелативен съд в частта, в която след отмяна на решение от 12.06.2013г. по гр.д. № 14812/2012г. на СГС, I г.о., 12 състав са отхвърлени като неоснователни исковете им против Гаранционен фонд с правно основание чл.288, ал.1, т.2, б. „а“ КЗ за сумите над 30 000 лева до 50 000 лева за всеки ищец, както и в частта, в която е потвърдено същото решение за отхвърляне на исковете за разликата над 50 000 лева до 80 000 лева за всеки ищец.

Касаторите поддържат, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържат, че въпреки липсата на наведени от страните твърдения и представени доказателства, установяващи ответникът Гаранционен фонд да им е изплащал каквито и да било суми за обезщетяване на вредите от процесното ПТП, въззивният съд неоснователно е приел изплащането на обезщетение на всеки от тях в размер на 20 000 лева за безспорно и е приспаднал тези суми от размера на определеното от него обезщетение. Поддържат, че въззивният съд неправилно е възприел за доказано възражението на ответника и третото лице-помагач за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на наследодателката им в размер на 50%. Твърдят, че пред първоинстанционния съд по реда на чл.145 ГПК нито ответникът, нито третото лице-помагач са отговорили на зададените от съда въпроси в какви конкретни нарушения на ЗДвП се изразява поведението на пешеходката, което да е в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и да води до съпричиняване на вредоносния резултат. Поддържат, че неправилно въззивният съд е допуснал пред въззивната инстанция да се въвеждат нови факти и доказателства. Твърдят, че по делото няма събрани доказателства, установяващи дали на пътното платно е имало паркирани автомобили и, ако е имало такива, колко са били високи и какво влияние биха оказали върху късната реакция на водача и поведението на пешеходката. Излагат подробни съображения за липса на допуснато от наследодателката им нарушение на чл.113, ал.1 ЗДвП и липса на съпричиняване от нейна страна. Считат, че дори и пешеходката да е допуснала някакви нарушения, то те не са в степен да съпричинят резултата с 50%, защото пешеходката не е можела да предполага, че ще я блъсне падналият на земята мотор в гръб, тъй като, ако водачът е контролирал непрекъснато мотора, същият е нямало да я удари. Молят въззивното решение в обжалваната му част да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени в цялост.

Ответникът Гаранционен фонд не изразява становище по касационната жалба.

Третото лице – помагач Т. Н. К. не изразява становище по касационната жалба.

С определение № 365 от 05.06.2017г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение в частта, в която в която след отмяна на решение от 12.06.2013г. по гр.д. № 14812/2012г. на СГС, I г.о., 12 състав са отхвърлени като неоснователни исковете с правно основание чл.288, ал.1, т.2, б. „а“ КЗ отм. за сумите над 30 000 лева до 50 000 лева за всеки ищец, както и в частта, в която е потвърдено същото решение за отхвърляне на исковете за разликата над 50 000 лева до 80 000 лева за всеки ищец. Касационното обжалване е допуснато по процесуалноправния въпрос: „Следва ли да се докаже и от кого фактът на извършено плащане по одобрена от Гаранционния фонд претенция за обезщетение за претърпени неимуществени вреди по чл.288, ал.1, т.2 КЗ отм. при оспорването му от страна на пострадалия?“ , както и по материалноправния въпрос, отнасящ се до приложението на разпоредбите на чл.51, ал.2 ЗЗД и на чл.113 ЗДвП, доказване на съпричиняването на вредата и определяне на съотношението на приноса на пострадалия и делинквента.

Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:

Въззивният съд, за да постанови решението си, е приел за безспорно установено настъпването на описаното в исковата молба ПТП, при което е била блъсната пешеходката С. Б. и което е причинено виновно от третото лице-помагач Т. К. при управление на мотоциклет, както и че ищците като синове на починалата С. Б. имат право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта й. Приел е за безспорно, че Гаранционният фонд е заплатил на всеки от ищците по 20 000 лева обезщетение за неимуществените вреди от смъртта на майка им.

Въззивният съд, за да се произнесе по направеното възражение за съпричиняване, се е позовал на чл.113, ал.1 ЗДвП, съобразил е писмо на [община] и е приел, че наследодателката на ищците е предприела пресичане на пътното платно на необозначено за целта място и то при поставени метални заграждения. Достигнал е до извода, че липсата на обективна възможност за пострадалата да предприеме пресичане на съответно обозначено за това място, не може да доведе до релевантен извод за спазени от последната законово определени правила за движение на пешеходци. Въззивният съд е обсъдил приетите в производството неоспорени заключения на автотехническите експертизи и е приел, че пешеходката е имала възможност да забележи приближаващият от ляво мотоциклет и да предотврати настъпването на удара, като не навлиза в пътната лента, по която се е движел той, а да му даде възможност да премине, и по този начин не е спазила императивното изискване на чл.113, ал.1, т.1 ЗДвП. Изложил е съображения за неотносимост към спора на експертизите в останалата им част – относно скоростта на движение на пешеходката и на мотоциклета и в тази връзка предотвратимостта на удара, наличието или не на паркирани на пътното платно автомобили и видимостта в този смисъл на мотоциклетиста към пешеходката, като е посочил, че те имат отношение към вината на водача на мотоциклета, установена по наказателното дело. С оглед на това въззивният съд е достигнал до извод за наличие на съпричиняване от страна на наследодателката на ищците в размер на 50%.

След като е обсъдил събраните гласни доказателства за установяване на претърпените от ищците неимуществени вреди, въззивният съд е определил обезщетение в размер на 80 000 лева, от което е приспаднал изплатеното от ответника обезщетение от по 20 000 лева и с оглед на това е приел, че на всеки от ищците следва да се присъди обезщетение в размер на 60 000 лева. Така определеното обезщетение е намалил с възприетото съпричиняване в размер на 50% и е приел, че исковете следва да се уважат за по 30 000 лева.

По поставения процесуалноправен въпрос е формирана постоянна съдебна практика – решение № 108/04.10.2012г. по т.д. № 441/2011г. на ВКС, ТК, І т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, според която, за да бъде приспадната от съда определената извънсъдебно сума от застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, следва да бъде доказано осъществяването на факта на извършеното плащане. При направено оспорване, тежестта за доказване на този факт е на застрахователя, респ. на Гаранционния фонд, който следва да докаже, че сметката на кредитора е заверена с осъщественото плащане.

По материалноправния въпрос, отнасящ се до приложението на разпоредбите на чл.51, ал.2 ЗЗД и на чл.113 ЗДвП, доказване на съпричиняването на вредата и определяне на съотношението на приноса на пострадалия и делинквента, е налице постоянна съдебна практика, която настоящият състав напълно споделя. В постановените по реда на чл.290 ГПК решение № 97 от 06.07.2009г. по т.д. № 745/2008г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 33 от 04.04.2012г. по т.д. № 172/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 96 от 15.10.2012г. по т.д. № 936/2011г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 39 от 16.07.2010г. по т.д. № 551/2009г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 43 от 15.04.2009г. по т.д. № 648/2008г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 159 от 24.11.2010г. по т.д. № 1117/2009г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 52 от 08.05.2008г. по т.д. № 1498/2013г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 118 от 27.06.2014г. по т.д. № 3871/2013г. на ВКС, ТК, I т.о. е прието, че при определяне на наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице е от значение доказването на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпването на увреждането, като съдът следва да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да определи обективния му принос. При определяне степента на съпричиняването подлежи на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие. Съдът следва да отчете и това, че съгласно чл.20 ЗДвП отговорността на водачите на МПС за осигуряване безопасност на движението е значително по-голяма, включително и чрез вмененото им задължение за избиране на такава скорост за движение, че да може да спрат пред всяко препятствие, което са могли и са били длъжни да предвидят.

В мотивите на обжалваното решение въззивният съд не е обсъдил доколко действията на пострадалата са допринесли за вредоносния резултат, излагайки съображения, че скоростта на движение на пострадалата и на мотоциклета и в тази връзка предотвратимостта на удара при наличието или не на паркирани на пътното платно автомобили и видимостта в този смисъл на мотоциклетиста са без значение за спора, тъй като са относими към вината на водача, която е безспорна, както и не е отчел, че съгласно чл.20 ЗДвП отговорността на водачите на МПС за осигуряване безопасност на движението е значително по-голяма от тази на пешеходците. Въззивният съд не е взел предвид и липсата на твърдения за доброволно изплащане на обезщетение и не е обсъдил и дали са налице представени от ответника доказателства за изплащане на такова.

По изложените съображения въззивното решение в частта, в която е допуснато до касационен контрол, следва да бъде отменено като неправилно и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, правният спор по предявения иск чл.288, ал.1, т.2, б. „а“ КЗ отм. следва да бъде разрешен по същество.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства настоящият състав приема за установено, че на 12.03.2011г. около 18,30 часа в [населено място], [улица], пред № 131 при пресичане на пътното платно в посока юг- север пешеходката С. Б. е била ударена от мотоциклет „Я.“ с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от Т. К., движещ се от запад на изток. От събраните по делото доказателства се установява, че в участъка на ПТП няма налична хоризонтална и вертикална маркировка и обособено и сигнализирано място за пресичане на пешеходци. Съгласно приетото във въззивното производство заключение на САТЕ водачът на мотоциклета е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара при движение на пешеходката със спокоен ход за момента на първото стъпване на платното и момента на навлизане в пътната лента на мотоциклета; при движение на пешеходката с бърз ход за момента на първото стъпване на платното; при движение на пешеходката със спокойно бягане за момента на първото стъпване на платното. Водачът не е имал техническа възможност да спре при движение на пешеходката с бърз ход за момента на навлизане в пътната лента за движение; при движение на пешеходката със спокойно бягане за момента на навлизане в пътната лента на мотоциклета. Съгласно поясненията на вещите лица в с.з. на 21.10.2015г. при съобразяване на фотоалбума в огледния протокол има паркирани автомобили на южната страна, но те не влияят на видимостта на водача към пешеходката; само един автомобил може да влияе – ако е паркиран на завоя.

Въз основа на тези доказателства следва да се приеме, че пострадалата е предприела пресичане на пътното платно в нарушение на чл.113, ал.1 ЗДвП, с което е допринесла за настъпване на произшествието. При преценката за съотношението на приноса на участниците в процесното ПТП настоящият съдебен състав съобразява поведението им и степента, в която е допринесло за настъпване на произшествието. От събраните по делото доказателства се установява, че произшествието е настъпило при сухо време и без ограничения на видимостта с оглед уличното осветление. При липса на ангажирани от ответника доказателства за наличието на автомобил, паркиран на завоя на кръстовището, който според вещите лица би повлиял на видимостта на пешеходката от мотоциклетиста, както и на доказателства, че пешеходката се е придвижвала с бърз ход за момента на навлизане в пътната лента за движение или със спокойно бягане за момента на навлизане в пътната лента на мотоциклета, следва да се приеме, че водачът на мотоциклета е имал техническата възможност да спре преди мястото на удара и с това да предотврати настъпването на ПТП. С оглед изложеното, съобразявайки поведението на виновния водач и на пострадалата ищца, както и че съгласно постоянната съдебна практика разпоредбата на чл.20 ЗДвП предвижда значително по-голяма отговорност на водачите на МПС за осигуряване на безопасност на движението, настоящият съдебен състав намира, че водачът на лекия автомобил е допринесъл в по-голяма степен за настъпване на увреждането. По изложените съображения приносът на ищцата за настъпването му следва да бъде определен на 1/4. С така установеното съпричиняване следва да бъде намалено определеното от въззивния съд обезщетение в размер на 80 000 лева за всеки ищец и на ищците следва да се присъди обезщетение в размер на по 60 000 лева.

При липса на ангажирани от ответника доказателства за изплащане на определеното от него обезщетение в размер на 20 000 лева, ответникът следва да бъде осъден да заплати на всеки от ищците обезщетение в размер на по 60 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 28.12.2011г. до окончателното плащане.

Предвид изложеното въззивното решение следва да бъде отменено в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, в която са отхвърлени предявените от Б. П. Б. и Г. П. Б. против Гаранционен фонд искове с правно основание чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ отм. за разликата над 50 000 лева до 60 000 лева, както и в частта, в която след отмяна на първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от Б. П. Б. и Г. П. Б. против Гаранционен фонд искове с правно основание чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ отм. за разликата над 30 000 лева до 50 000 лева, като бъде постановено решение, с което ответникът бъде осъден да заплати на всеки от ищците още по 30 000 лева – обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на наследодателката им С. Б., настъпила при ПТП на 12.03.2011г. В останалата му част – в частта, в която първоинстанционното решение е потвърдено в частта, в която искът е отхвърлен за разликата над 60 000 лева до 80 000 лева, въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците разноски за първоинстанционното и за въззивното производство съобразно уважената част от исковете в размер общо на 8 212,50 лева, т.е. още 3 649,50 лева /над присъдените от първоинстанционния съд разноски в размер на 4 563 лева/. На основание чл.78, ал.3 и 8 ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника разноски и юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и за въззивното производство в размер на 3 052,50 лева, с оглед на което въззивното решение следва да бъде отменено в частта, в която на ответника са присъдени разноски за разликата над 1 383,50 лева /при съобразяване и на присъдените от първоинстанционния съд разноски/. На основание чл.78, ал.6 ГПК в тежест на ответника следва да се възложи държавната такса върху уважената в касационното производство част от иска, възлизаща на 2 400 лева.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 ГПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 2404 от 07.12.2015г. по в.гр.д. № 3369/2013г. на Софийски апелативен съд в частта, в която е потвърдено решение № 4371 от 12.06.2013г. по гр.д. № 14812/12г. на СГС, I-12 състав в частта, в която са отхвърлени предявените от Б. П. Б. и Г. П. Б. против Гаранционен фонд искове с правно основание чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ отм. за разликата над 50 000 лева до 60 000 лева, както и в частта, в която, след отмяна на решение № 4371 от 12.06.2013г. по гр.д. № 14812/12г. на СГС, I-12 състав, са отхвърлени предявените от Б. П. Б. и Г. П. Б. против Гаранционен фонд искове с правно основание чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ отм. за разликата над 30 000 лева до 50 000 лева и Б. П. Б. и Г. П. Б. са осъдени да заплатят на Гаранционен фонд разноски над 1 383,50 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Гаранционен фонд, [улица], ет.4 да заплати на Б. П. Б., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет.2, ап.6 и Г. П. Б., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет.2, ап.1 по 30 000 лева на всеки от тях /тридесет хиляди лева/, представляващи допълнително обезщетение /над обезщетението, присъдено с влязлата в сила част на решение № 2404 от 07.12.2015г. по в.гр.д. № 3369/2013г. на САС/ за неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка С. Г. Б. при настъпило на 12.03.2011г. ПТП, на основание чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ отм. , ведно със законната лихва, считано от 12.03.2011г. до окончателното плащане, както и да им заплати сумата 3 649,50 лева /три хиляди шестстотин четиридесет и девет лева и петдесет стотинки/ - разноски за първоинстанционното и за въззивното производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА Гаранционен фонд да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата 2 400 лева /две хиляди и четиристотин лева/ - държавна такса, на основание чл.78, ал.6 ГПК.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2404 от 07.12.2015г. по в.гр.д. № 3369/2013г. на Софийски апелативен съд в останалата му обжалвана част.

Решението е постановено при участието на Т. Н. К. като трето лице-помагач на ответника Гаранционен фонд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Ключови думи