Решение по т.д. №513-17 на ВКС , ТК, ІІ ро отд.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 224

гр. София,18.12.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 22 .11. , две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

и при участието на секретаря Ирена Велчева като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №513/17 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Ю. К. Д. /М./ Л. със седалище: Ф., М. срещу решение №269/25.11.2016 г. на ВТАС по в.т.д. №72/2016 г. по описа на същия съд. С обжалваното решение, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение по т. д. № 46/2015 г на ОС-Русе, с което е бил уважен искът с правно основание чл.647 ал.1,т. 6 ТЗ на синдика на [фирма]-в производство по несъстоятелност, предявен срещу дружеството-касатор и срещу [фирма] , представлявано от Л. Т. като са обявени за недействителни по отношение на кредиторите на производството по несъстоятелност Договор за особен залог на машини, съоръжения и оборудване, вписан в регистъра на особените залози под № 2012113002469 и доп. споразумение от 24.01.2014 г., вписано под № 2014032101818 , както и в частта за разноските.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон: Развиват се съображения и се навеждат доводи за разграничаване на фактическите състави и обхвата на приложение на отменителните искове по чл.647 ал.1 ТЗ с тези по чл.646 ал.2 ТЗ и се излага оплакване за неправилно приложение на материалния закон , което се състои в това, че предявеният иск е квалифициран като отменителен и са приложени последиците по чл.647 ал.1 т.6 ТЗ, при положение, че в ИМ са изложени правопораждащи факти, които попадат в хипотезите на правните норми уреждащи преферентните искове по чл.646 ар.2 ТЗ, доколкото се атакуват договори за учредяване на залог върху имущество на длъжника за обезпечаване на негови собствени задължения към кредитора, а не разпоредителни сделки с имущество на длъжника, които да увреждат положението на кредиторите на последния, с оглед възможността им да бъдат удовлетворени техните вземания към същия. Претендира се обезсилване на решението на съда като постановено по непредявен иск или отмяната му и отхвърляне като неоснователни на обективно съединените при условие на евентуалност, един спрямо друг, искове по чл.647 ал.1,т.1 ТЗ, по чл.647 ал.1 т.2 ТЗ и по чл.646 ал.2, т.2 ТЗ. Изложените доводи и оплаквания се поддържат от пълномощниците на касатора и в проведеното открито съдебно заседание пред настоящата инстанция. Претендира се присъждане на направените в настоящата инстанция съдебни разноски.

Ответникът по касационната жалба, синдикът на [фирма]-в производство по несъстоятелност” чрез процесуалния си представител, в писмения си отговор излага съображения за неоснователност на КЖ. В открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа становище за неоснователност на КЖ , доколкото въззивният съд е дал правилна квалификация на иска.

Ответникът [фирма]-в производство по несъстоятелност” не изпраща писмен отговор на КЖ и не се представлява в с.з..

С определение №342 от 29.05.2017 г., постановено по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.3 от ГПК по обуславящия изхода на делото правен въпрос: за съотношението на фактическите състави на исковете по чл.647 ал.1,т.6 ТЗ и по чл.646 ал.2 , т.2 ТЗ.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел от фактическа страна следното:

С решение от 17.11.2014 г. по т.д. № 14/2014 на ОС-Русе, по молба заведена в съда на 21.01.2014 г., е обявена неплатежоспособността на [фирма] и е открито производство по несъстоятелност с начална дата: 18.04.2013 г..

На 22.11.2012 г. между Ю. К. Д. /М./ Л. като заложен кредитор и [фирма] като залогодател е сключен договор за особен залог на машини, съоръжения и оборудване, вписан в регистъра на особените залози под № 2012113002469- предмет на счетения за основателен с атакуваното пред ВКС въззивно съдебно решение, иск по чл. 647 ал.1,т. 6 ТЗ. С този договор се обезпечава вземане на кредитора Ю. К. Д. /М./ Л. срещу [фирма], основано на сключен между страните на 23.12.2010 г. договор за заем за сумата от 250 000 евро. Не се спори, че двамата ответници-страни по договора за заем и този за особен залог са свързани лица по смисъла на пар. 1,т.5 ДР на ТЗ, доколкото дружеството-касатор е акционер в [фирма] и притежава 50 на сто от ациите, в които е разпределен капиталът на последното.

Според решаващия спора, въззивен съдебен състав , при така описаните факти, сключеният на 22.11.2012 г. между Ю. К. Д. /М./ Л. като заложен кредитор и [фирма] като залогодател Договор за особен залог на машини, съоръжения и оборудване, както и допълнителното споразумение от 24.01.2014 г., вписано под № 2014032101818, с което учреденият по предходния договор особен залог върху имущество на длъжника разпростира действието си и върху допълнително уговореното с друго споразумение от същата дата вземане за неустойка по договора за заем, попадат в хипотезата на правната норма от разпоредбата на чл.647 ал.1, т.6 ТЗ, която предвижда, че `може да бъде обявена за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността сделка, която уврежда кредиторите, по която страна е свързано с длъжника лице и която е сключена в двугодишен срок преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ. Според изложеното в мотивите, налице е именно увреждаща кредиторите на несъстоятелността сделка, доколкото договорът за залог на имущество на длъжника за обезпечаване на негово лично задължение към кредитора създава преферентен ефект за този кредитор по отношение на останалите, относно реда за удовлетворяване на това вземане в производството по несъстоятелност, въпреки че, сам по себе си, този договор не представлява разпореждане с имущество на длъжника. По тези съображения и искът е счетен за основателен.

С оглед проверката за допустимост на обжалваното решение и съобразно доводите на касатора, че съдът се е произнесъл по недопустим иск по чл.647 ал.1,т.6 ТЗ, вместо по допустимия по чл.646 ал.2,т.2 ТЗ, то следва да се отчете, че съдът е разгледал и се е произнесъл по наведените в исковата молба факти в рамките на формулирания петитум, т.е. не е налице недопустимо произнасяне от негова страна по спор, с който не е бил сезиран. Коя правна норма се прилага по конкретния спор е въпрос по приложение на материалния закон и не засяга допустимостта на иска.

По отговора на правния въпрос:

Уредбата на исковете за попълване на масата на несъстоятелността, в приложимата към настоящия спор редакция на чл.646 ТЗ и чл.647 ТЗ , обн. в ДВ бр.20 от 2013 г., съответно разграничава: искове по чл. 646 ТЗ за обявяване на относително недействителни спрямо масата на несъстоятелността на действия и сделки от страна на длъжника, които създават т.н. „преферентен ефект” на едни негови кредитори спрямо други, като осигуряват привилегировано положение на първите относно поредността на удовлетворяване от имуществото на длъжника в масата на несъстоятелността, заобикаляйки императивната уредба на тази материя в чл.722 ал.1 ТЗ, с което създават опасност за кредиторите от по-следващите редове да не бъдат удовлетворени изцяло или отчасти и отменителни искове по чл. 647 ТЗ по отношение на разпоредителни сделки и действия с имущество на длъжника , безвъзмездни или неравностойни, както и всяка една сделка, която уврежда имуществото на длъжника във вреда на кредитора, по която страна е свързано лице с длъжника, и учредяване на реално или лично обезпечение върху такова имущество в полза на трети лица или на кредитор-свързано лице с длъжника. Във всяка една от отделните хипотези на защита и по двата вида искове се предвижда като елемент на фактическия състав: сделката или действието да е извършено в определен срок преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ.

Обобщено: при първия вид искове, тези в отделните хипотези на чл.646 ТЗ, законодателят не е включил като обща предпоставка изобщо имуществено увреждане на кредиторите на масата на несъстоятелността, изразяваща се в намаляване на съдържанието на последната, а се цели преодоляване само на т.н. преферентен ефект на уредените там сделки и действия на длъжника. Точно липсата на реално увреждане е основание, при преферентните искове, законодателят да е предвидил по-висока степен на защита на сделките и действията в хипотезите на чл.646 ТЗ, като е въздигнал в допълнителна обща предпоставка за атакуемостта им още и те да бъдат извършени, съответно сключени, след началната дата на неплатежоспособност.

Обратното важи за отменителните искове по чл.647 ТЗ, включително и за този, предявен в хипотезата на чл.647 ал.1,т.6 ТЗ : имущественото увреждане на кредиторите на масата на несъстоятелността, изразяваща се в намаляване на нейното съдържание като пряка последица от разпоредителни сделки и действия от страна на длъжника с негово имущество или създаването на опасност от такова увреждане / случаите на учредяване на обезпечения за чужди задължения/ е обща характеристика на атакуемите с този вид искове и се явява предпоставка за тяхната основателност, като от значение е само дали съответните увреждащи правни действия са извършени в рамките на съответните срокове преди предявяване на молбата по чл.625 ТЗ .

По основателността на касационната жалба :

Касационната жалба е основателна.

Основателно е оплакването в нея за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон- разпоредбата на чл.647 ал.1, т.6 ТЗ. Правната норма в този законов текст включва в своята хипотеза, като елемент от фактическия състав, увреждане на кредиторите в характерния за отменителните искове смисъл, изяснен по-горе, а именно: намаляване на имуществото на длъжника, посредством разпоредителни сделки от негова страна с права и вещи от същото или създаването на опасност от такова увреждане / случаите на учредяване на обезпечения за чужди задължения/. С аргумент за противното, процесните два договора за учредяване на особен залог върху имущество на длъжника за обезпечаване на негови собствени задължения към кредитора са категорично извън обхвата на хипотезите на отменителните искове по чл.647 ТЗ, и в частност на тази , въз основа на която е уважен искът: чл.647 ал.1,т.6.

Последиците на сключен от длъжника в несъстоятелността договор за учредяване на реално обезпечение за необезпечено до този момент вземане срещу самия се уреждат в разпоредбата на чл.646 ал.2 , т.2 ТЗ, като за уважаването на иск на това основание, се изисква кумулативно: договорът да е сключен след началната дата на неплатежоспособността и същевременно в едногодишен срок, съотв. в хипотезата на ал.3 във вр. с ал.4, т.1 на чл.646 ТЗ на знание за неплатежоспособност в двугодишен срок, преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ. Това е и приложимият закон по отношение на настоящия спор.

С оглед изложеното , съдът намира, че обжалваното въззивно решение, съгласно чл.293 ал.2 ГПК следва да се отмени изцяло като постановено в нарушение на материалния закон. Вместо него следва да се постанови ново, с което предявеният като главен иск за обявяване за недействителни, на основание чл. 647 ал.1,т.6 ТЗ, по отношение на кредиторите на производството по несъстоятелност Договор за особен залог на машини, съоръжения и оборудване, вписан в регистъра на особените залози под № 2012113002469 и доп. споразумение от 24.01.2014 г., вписано под № 2014032101818 се отхвърли изцяло като неоснователен.

Доколкото, обаче, въззивният съд изобщо не се е занимавал с обсъждането на фактите и решаването на спора, въз основа на посочената по-горе правилна правна квалификация, а като е уважил главния иск, останалите, като предявени при условията на евентуалност, не е разгледал, то настоящият състав на ВКС, Второ т.о. счита, че след отмяна на обжалваното решение, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, съгласно чл.293 ал.3 ГПК. Това се налага по съображения за това, че решаването по същество, за пръв път и окончателно от касационната инстанция, на спора по евентуални искове , би довело до невъзможност за последваща инстанционна проверка и по този начин –до накърняване правото на защита на страните в процеса. При повторното разглеждане на спора от въззивния съд, съгласно чл.294 ал.1 ГПК , последният е обвързан от указанията, дадени от ВКС в настоящото решение , по тълкуването и прилагането на закона.

По отношение на разноските е приложима уредбата в чл.294 ал.2 ГПК.

Водим от горното, ВКС, състав на Второ търговско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение №269/25.11.2016 г. на АС-гр. Велико Т. по в.т.д. №72/2016 г. по описа на същия съд.

ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен иска на синдика на [фирма]-в производство по несъстоятелност, предявен срещу Ю. К. Д. /М./ Л. със седалище: Ф., М. и срещу [фирма] , представлявано от Л. Т. за обявяване за недействителни, на основание чл.647 ал.1,т.6 ТЗ, по отношение на кредиторите на производството по несъстоятелност на Договор за особен залог на машини, съоръжения и оборудване, вписан в регистъра на особените залози под № 2012113002469 и доп. споразумение от 24.01.2014 г., вписано под № 2014032101818.

ВРЪЩА делото на АС-Велико Търново за ново разглеждане от друг състав на съда, при спазване на указанията, дадени от ВКС в настоящото решение , по тълкуването и прилагането на закона.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Ключови думи