Р Е Ш Е Н И Е

№ 158

гр.София, 19.12.2017 г.

в името на народа

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Трето отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

при секретаря Райна Стоименова, като изслуша докладвано от съдията Даниела Стоянова гр.дело № 40/2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. С. Ч. от [населено място], подадена чрез адвокат И. А., срещу въззивно решение №240 от 20.10.2016г. на Кюстендилския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№205/2016г., В ЧАСТТА, с която е потвърдено Решение № 102 от 01.03.2016г. по гр.д. № 49/2015г. по описа на Дупнишкия районен съд, в частта, с която е развален, на основание чл. 87, ал. 3, изр. 1 от ЗЗД договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане от 01.08.2006г., обективиран в Нотариален акт № 77, том II, рег. № 2205, дело № 250 на нотариус А. Р., с район на действие ДРС, с който Й. Б. Т. е прехвърлил на С. С. Ч. следния недвижим имот: ј ид.ч. от апартамент № 4 с идентификатор 68789.18.1.1.4. по кадастрална карта, одобрена със Заповед № 300-5-56/30.07.2004г. на изпълнителния директор на АГКК, с обща площ от 103,94 кв.м., ведно с ј ид.ч. от мазета №1 и № 2, при съседи: от изток – дворно място; от запад – дворно място и коридор; от север – дворно място; от юг – коридор и мазе № 3, ведно с ј ид.ч. от помощна стая № 1, при съседи: от изток – помощна стая № 6; от запад – стълбище; от север – коридор; от юг – дворно място, ведно с ј ид.ч. от гараж № 1 с идентификатор 68789.18.1.1.10. по кадастрална карта, одобрена със Заповед № 300-5-56/30.07.2004г. на изпълнителния директор на АГКК, ведно с ј ид.ч. от 13,20 % от общите части на сградата и правото на строеж, която сграда е с идентификационен № 68789.18.1.1 по кадастрална карта на кадастъра, като сградата попада в поземлен имот с идентификационен № 68789.18.1., адрес: [населено място], [улица], с обща площ на цялата сграда: 337 кв.м., предназначение: жилищна сграда – многофамилна, срещу задължението на С. С. Ч. да поеме гледането и издръжката на Й. Б. Т. докато е жив, поради неизпълнение на същото задължение, както и в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. С. Ч. срещу Й. Б. Т. иск за трансформация на същото договорно задължение в парично.

Въззивното решение в останалата му част, с която е обезсилено Решение № 102 от 01.03.2016г. по гр.д. № 49/2015г. по описа на Дупнишкия районен съд, в частта, с която е развален договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане от 01.08.2006г., обективиран в Нотариален акт № 77, том II, рег. № 2205, дело № 250 на нотариус А.Р., с район на действие ДРС, с който е прехвърлена собствеността на С. С. Ч. върху горницата над ј ид.ч. до ид.ч. от гореописания недвижим имот, е извън предмета на касационното обжалване и е влязло в сила.

В касационната жалба се релевират доводи за недопустимост, евентуално – за неправилност на решението, поради допуснато нарушение на материалния закон и процесуалните правила - основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.2 и т.3 ГПК. Искането е за неговото обезсилване, евентуално - неговата отмяна, и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане и произнасяне по предявените искове.

Ответната страна Й. Б. Т. не изразява становище по жалбата.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1, т.1 ГПК с определение №442 от 19.05.2017г., постановено по реда на чл. 288 ГПК, за преценка допустимостта на обжалваното въззивно решение във връзка с процесуалноправните въпроси : При различие в съдържанието на обявен по надлежен ред съдебен акт и необявен съдебен акт, по отношение на кой от тях следва да се развие процедурата по чл.250 / чл.247 / ГПК? и Когато сезираният с молба по чл.250 / чл.247/ ГПК съд е отказал да я разгледа по същество, какъв е предмета на проверката от по-горестоящата инстанция?

Върховния касационен съд като съобрази данните по делото и становищата на страните намира следното:

Съдебният акт е този подписан съдебен акт, който е надлежно обявен на страните и в единната електронна деловодна система в съдилищата. При подадена молба по чл.250 ГПК, както и такава по чл.247 ГПК, процедурата се развива по отношение на този акт. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че в случаите, когато съдът констатира, че в постановеното решение е допуснал очевидна фактическа грешка и този некоригиран акт е надлежно обявен, едниственият начин служебно да поправи тази грешка е с постановяването на друг съдебен акт по реда на чл.247 ГПК. При отказ на първоинстанционния съд да се произнесе по същество по подадена молба по чл.250 или чл.247 ГПК с оглед наличието в кориците на делото на друг съдебен акт със съдържание различно от това на съдебния акт, връчен на страните и обявен в информационната система и при релевирани във въззивната жалба оплаквания, въззивният съд първо преценява законосъобразността на отказа на съда да се произнесе по същество на подадената молба. При констатирана непълнота на първоинстанционното решение въззивният съд не може да осъществи инстанционнен контрол.

В процесния случай С. С. Ч. е предявил против Й. Б. Т. иск по чл.97 ЗЗД за трансформация на поетото с процесния договор задължение за издръжка и гледане в парично задължение за издръжка. Ответникът е предявил насрещен иск по чл.87 ал.3 ЗЗД за разваляне на договора за издръжка и гледане и този иск е приет за съвместно разглеждане. На 14.03.2016г. на ищеца С. Ч. чрез процесуалния му представител адвокат А. е връчен препис от подписан съдебен акт, който въпреки изложените в обстоятелствената част фактически и правни съображения и по двете претенции, съдържа само два диспозитива – първият, представляващ произнасяне единствено по насрещния иск по чл.87, ал.3 ЗЗД, и вторият – произнасяне по въпроса за разноските. Същият съдебен акт е обявен и в единната електронна деловодна система. На 25.03.2016г. ищецът С. С. Ч. е депозирал в съда молба по чл.250 ГПК за допълване на решението чрез произнасяне по предявения от него иск по чл.97 ЗЗД. На същата дата е подал и въззивна жалба против решението. Върху молбата по чл.250 ГПК, заведена под №3626/ 25.03.2016г., е поставена резолюция на съдията докладчик, съгласно която искането се оставя без уважение с мотив : „няма такова искане в и.м.” / няма такова искане в исковата молба/. В кориците на делото се намира подписан съдебен акт, който се различава от описания по-горе съдебен акт по това, че съдържа три диспозитива, от които първият отразява произнасяне по иска по чл.97 ЗЗД, а останалите два са със съдържание, идентично на съдържанието на акта, който е връчен на страната и е обявен в информационната система. В подадената от С. С. Ч. въззивна жалба против решението, изрично е релевирано оплакване за непълнота на първоинстанционното решение поради липса на произнасяне по предявения иск по чл.97 ЗЗД, като е отбелязано и това, че своевременно е подадена молба по чл.250 ГПК за отстраняване на тази непълнота.

При така установеното въззивния съд е счел възражението на жалбоподателя, че липсва произнасяне на първоинстанционния съд по предявения от него иск, за неоснователно, тъй като в съдебния акт волята на съда за неговото отхвърляне е отразена и в мотивите и в диспозитива.

Предвид дадения по-горе отговор на поставените процесуалноправни въпроси въззивното решение се явява недопустимо и подлежи на обезсилване. Постановеният съдебен акт в случая е този подписан съдебен акт, който е надлежно връчен на страните и обявен в деловодната система. Предвид констатираната непълнота на това първоинстанционно решение и отказа на първоинстанционния съд да се произнесе по същество на молбата по чл.250 ГПК въззивният съд недопустимо е осъществил инстанционен контрол без да се произнесе преди това по законосъобразността на отказа. Това налага обжалваното въззивно решение да бъде обезсилено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

При новото разглеждане съдът следва да се произнесе и по разноските, направени в настоящото производство.

Съобразно гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение №240 от 20.10.2016г. на Кюстендилския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№205/2016г., в обжалваната част.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Кюстендилския окръжен съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: