Р Е Ш Е Н И Е

№ 280

гр. София, 19 декември 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА

ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА

РУМЕН ПЕТРОВ

със секретар Мира Недева

при участието на прокурора ИВАЙЛО СИМОВ,

след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ

наказателно дело № 931 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл.422 ал.1 т.5 от НПК.

Образувано е по саморъчно искане на осъдения Е. Ю. Ш. за възобновяване на наказателното производство по нохд № 88/2017 г. на Окръжен съд - Благоевград и отмяна на влязлата в сила присъда.

В искането първоначално са изложени доводи единствено относно наличието на явна несправедливост на наложеното наказание като в допълнението, изготвено от назначения служебен защитник - адвокат Л. Паунова, са релевирани съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалния и на материалния закон. Според защитника съдът не е постановил присъдата по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, неоснователно не е кредитирал като достоверни обясненията на двамата подсъдими и е пренебрегнал заключението на изготвената съдебно-психологична и психиатрична експертиза относно наличието на силно раздразнение, провокирано от пострадалия. Посочено е, че съдът не е съобразил в достатъчна степен смекчаващите отговорността обстоятелства, като е придал незаслужено значение на отегчаващите такива и е наложил наказание в максимално предвидения в закона размер на приетата правна квалификация. Претендира се присъдата да бъде изменена, като се отмени в частта й относно квалифициращия признак „особено мъчителен начин”, на Ш. да бъде определено наказание от петнадесет години лишаване от свобода, след което да се приложи редукцията по чл. 58а, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание осъденият Е. Ш. лично и чрез назначения му служебен защитник за нуждите на настоящото производство адвокат Л. П. поддържат депозираното искане и молят то да бъде уважено по изложените в него доводи.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на депозираното искане, тъй като не са налице основанията за възобновяване и счита, че същото следва да бъде оставено без уважение.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Искането е подадено в срока, предвиден в чл.421, ал.3 изр.1 от НПК, от процесуално легитимирана страна по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК, поради което е допустимо, но разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С присъда № 3085/05.06.2017 г. по нохд № 88/2017 г. на Окръжен съд - Благоевград подсъдимият Е. Ю. Ш. е признат за виновен в това, че на 19.09.2016 г., в землището на [населено място], в съучастие като съизвършител с брат си Б. Ю. Ш., умишлено е умъртвил Н. Г. П., като деянието е извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост – престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и пр. 3, вр с чл. 115, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, за което и на основание чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. с чл. 58а, ал.1, вр. с чл. 57, ал. 1 от НК е осъден на тринадесет години и четири месеца лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим на изтърпяването им. На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2 от НК е приспаднат периода на предварително задържане по отношение на подсъдимия, считано от 19.09.2016 г. Солидарно на двамата подсъдими са възложени направените по делото разноски в размер на 2084,64 лева, като съдът се е произнесъл и по веществените доказателства.

Присъдата не е обжалвана или протестирана пред въззивната инстанция и е влязла в сила на 21.06.2017 г.

Съдебното производство пред Окръжен съд - Благоевград е проведено по реда на чл. 371, т. 2 и сл. от НПК като осъденият в присъствието на служебния му защитник е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Преди това съставът на окръжния съд е изпълнил задължението си да му разясни същността и последиците от провеждането на съкратено съдебно следствие. Съдът е изградил възприетите фактически констатации въз основата, на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, залегнали в обстоятелствената част на обвинителния акт. Те са подложени на сериозен и задълбочен анализ. Следва да се посочи, че на досъдебното производство и двамата подсъдими са се възползвали от правото си да не дават обяснения. Принципно съдът няма правомощията да обсъжда заявеното от тях при проведеното събеседване с експертите по назначените в случая съдебно - психиатрични и психилогични експертизи. Така наречените обяснения не са депозирани пред разследващ орган, по предвидения в НПК ред, т.е. заявеното няма характер на доказателствен материал и не може да бъде предмет на анализ при постановяване на съдебния акт. В този смисъл касационният състав намира, че правилно окръжният съд въобще не е обсъдил заявеното от Е. Ш. по време на „интервюто” с психолога и психиатъра, а още по-малко да го възприел за достоверно.

Касационната инстанция не намира да е допуснато и нарушение на материално-правните разпоредби на НК. Окръжният съд е изложил убедителни аргументи относно наличието на квалифициращия признак „особено мъчителен начин” по смисъла на чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 от НК. В тази насока е взето предвид, че деецът в съучастие с брат си с дървен кол и тухли са нанесли многобройни удари на пострадалия, наслагващи се с изключителен интензитет и сила не само по тялото, но и в жизнено важен орган, а именно в областта на главата, където е съставомерното увреждане. Причиняването на нараняванията е продължило и след събарянето на пострадалия на земята, като вследствие на ударите той е получил несъвместими с живота увреждания на черепа и мозъка. Настоящият състав напълно подкрепя изводите от окръжния съд, направени на базата на изготвената съдебно - медицинска експертиза, съгласно която въпреки установената сравнително висока степен на алкохолно опиване на пострадалия - 2,64 на хиляда, която се проявява с намален праг на чувствителност към болка, той е изживял тежки предсмъртни мъки. Нанесените му от двамата братя и установени минимум десет удара - с дървен кол, ритници и юмруци по главата и лицето са причинили тежки и интензивни болки, придружени със значително обезобразяване и са довели до мъчителната му смърт.

Определеното наказание от двадесет години лишаване от свобода, редуцирано съобразно разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК на тринадесет години и четири месеца не е явно несправедливо. При индивидуализацията му законосъобразно е прието, че с оглед ненавършените двадесет години от Ш. към инкриминирания момент, необходими за преодоляване на забраната по чл.38, ал.2 от НК и разглеждането на делото по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК е недопустимо определянето на наказание доживотен затвор без замяна. Същевременно с това, тъй като от конкретиката на настоящия казус и особеностите на самото престъпление не може да се направи извод, че извършеното е „изключително тежко” по смисъла на чл.38а, ал.2 от НК, въпреки че убийството е едно от най-тежките престъпления, правилно съдът се е спрял на най-лека алтернатива, а именно – на наказанието лишаване от свобода. При отчитане на определящите отговорността обстоятелства не е игнорирано някое от тях, няма подценяване или съответно надценяване на тяхното значение. Не може да бъде ценено като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство направеното от Ш. самопризнание по чл. 371, т. 2 от НПК, тъй като това би се явило в противоречие с възприетите в т.7 на ТР № 1/06.04.2009 г. на ОСНК на ВКС принципни положения. По делото не се установява и твърдяното в искането разкаяние от страна на осъдения. На досъдебното производство той е отказал да дава обяснения по повдигнатото му обвинение, а действията му непосредствено след извършване на инкриминираното деяние са били насочени изцяло към заличаване на следите и затрудняване на разследването – изрязал е дълбоко ноктите си, своевременно е поискал от майка си да изпере дрехите му, с които е бил облечен в инкриминираната нощ, проявил е яростна съпротива при задържането му от полицейските органи.

Не намира опора в данните по делото и претенцията на защитата за наличието на различен принос на всеки един от двамата братя при причиняването на престъпния резултат. Такова разграничение в обстоятелствената част на обвинителния акт не е направено, а изложените факти и обстоятелства не разкриват по-малко участие на Е. Ш. в изпълнителното деянието сравнение с неговия по-голям брат. Същевременно с това, след като по тяхна инициатива и съгласие делото е разгледано и решено при условията на чл.371, т.2 от НПК то защитата на молителя е останала ограничена в рамките на признатите фактически положения за сметка на по-благоприятното му наказателно правно третиране, изразяващо се в получаването на по-леко наказание.

Настоящият състав не констатира окръжният съд да е окачествил неправилно като отегчаващо някое от определящите отговорността обстоятелства. Макар и да не са многобройни, наличието едновременно на две квалифициращи обстоятелства - особено мъчителен начин и с особена жестокост, характеризират извършеното деяние и самия деец като такива с по-висока степен на обществена опасност. Този извод не може да бъде опроверган от чистото съдебно минало на осъдения, младата възраст и леката степен на умствена изостаналост. Тези обстоятелства не са достатъчни да обосноват и претенцията за намаляване на определеното наказание. Като взема предвид и с нищо непредизвиканата от пострадалия и проявена спрямо него трудно обяснима агресия, упражнената интензивна и продължителна принуда, мястото и времето на извършване на престъплението, касационният състав е на становище, че определеното наказание от двадесет години лишаване от свобода не е явно несправедливо. С оглед на гореизложеното определеното наказание като вид и размер, редуцирано на тринадесет години и четири месеца лишаване от свобода е съответно на деянието и на личността на извършителя, съобразено е с целите, визирани в чл.36 от НК, т.е. не е налице очевидно несъответствие между него и извършеното престъпление.

Водим от горното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване се явява неоснователно, поради което и на основание чл.426 ал.1 вр. с чл.354 ал.1 т.1 от НПК

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ без уважение искането на осъдения Е. Ю. Ш. за възобновяване на наказателното производство по нохд № 88/2017 г. на Окръжен съд - Благоевград.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: