РЕШЕНИЕ

№ 259

гр. София, 20.12.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четвърти октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

ЕРИК ВАСИЛЕВ

при участието на секретаря Аврора Караджова и прокурора……………………….

като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело №1235 по описа на Върховния касационен съд за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу въззивно решение № 7506/14.10.2016 г., постановено по възз.гр.д. № 5827/2016 г. по описа на Софийски градски съд, с което като е потвърдено решение № II-69-102/16.12.2015 г. по гр.д. № 50821/2014 г. на Софийския районен съд, са уважени предявените от Т. Х. Л. искове по чл. 344, ал.1, т.1 КТ за отмяна на уволнението, извършено на основание чл.328, ал.2 КТ със Заповед № РД-15-154/ 05.08.2014г. на изпълнителния директор на дружеството; по чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „ръководител отдел „Административно-стопанска дейност“; и по чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 КТ за заплащане на сумата 8 420, 12 лв. - обезщетение за времето на оставане без работа, поради уволнението. Въззивното решение в останалата му част, с която претенцията за обезщетение е отхвърлена за разликата над сумата от 8 420, 12 лв. до размера на 9 228, 86 лв. и за периода от 09.09.2014 г. до 28.09.2014 г., не е обжалвано и е влязло в сила.

В жалбата се поддържа, че решението в атакуваните му части е незаконосъобразно и необосновано, поради което се иска неговата отмяна.

Ответникът по жалбата - Т. Х. Л., представляван от адв. К., излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли атакуваният съдебен акт да бъде потвърден.

С Определение № 779/07.07.2017 г. касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по правния въпрос, свързан със значението на срока, за който е сключен договорът за управление на предприятието, за възникване на предпоставките по чл.328, ал.2 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение със служител, заемащ ръководна длъжност.

По поставения за тълкуване въпрос, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема следното:

Разпоредбата на чл.328, ал.2 КТ предвижда, че работодателят може, след отправяне на предизвестие в сроковете по чл.326, ал.2 КТ, едностранно да прекрати трудовия договор с работник или служител от ръководството, поради сключването на договор за управление на предприятието.

С договора за управление по смисъла на чл.328, ал.2 КТ собственикът на едно предприятие /или негов представител/ възлага на друго лице управлението на предприятието с оглед постигането на определена стопанска цел. Обемът правомощия на управителя се определя от мандата, който му е възложен да изпълнява, а последният зависи от задачите, включени в този мандат. Предметното съдържание на договора, както и срока на действието му се определят свободно от страните, освен в случаите, когато нормативен акт съдържа уредба, която следва да се съобрази, в т.ч. и относно максималния срок, за който може да се сключи такъв договор /напр. – чл.26 от Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала, чл.63 ЗЛЗ, чл.171 ЗГ и др./. С оглед променливостта на икономическите фактори, принципалът е свободен в преценката си за времето, в което следва да се постигне изпълнение на съответния икономически резултат, респ. може да сключва поредица от договори за управление за по-кратък или по-дълъг срок от време. Право да приложи специалното уволнително основание по чл.328, ал.2 КТ има управителят, с когото е сключен такъв договор за възлагане на управлението, по който лицето се е задължило в определения срок, срещу възнаграждение, да постигне на свой риск определен стопански резултат.

В създадената по приложението на нормата на чл.328, ал.2 КТ практика на ВКС се приема, че е без значение дали договорът се сключва с ново лице или с такова, което е имало предходен договор за управление, дали бизнеспрограмата е нова, сходна или идентична; дали тя се съдържа в самия договор или в други документи, стига да е налице връзка между тях; както и дали преди или след възлагане на управлението са поставени за изпълнение същите или изцяло нови задачи, в сравнение с тези на предходния управител. За законността на уволнението по чл.328, ал.2 КТ е необходимо служителят, чийто трудов договор се прекратява, да е лице от ръководството на предприятието по смисъла на §1,т.3 от ДР на КТ, а потестативното право на управляващия предприятието на работодателя може да се упражни в 9-месечен срок след започване изпълнението на новия договор за управление. Всички тези предпоставки следва да са налице към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, за да е осъществен фактическият състав по чл.328, ал.2 КТ. Законът не поставя други изисквания, респ. не въвежда ограничения, за да може лицето, разполагащо с работодателска власт, да упражни правото си да прекрати договорната връзка при условията на чл.328, ал.2 КТ. Нито общата трудовоправна норма, нито приложимите в случая специални норми /чл.63, ал.3 ЗЛЗ, чл.24 и сл. от ПРУПДТДДУК и Наредба № 9/26.06.2000 г. за реда за провеждане на конкурси за възлагане на управлението на лечебните заведения по ЗЛЗ/ не предвиждат изключване на специалното уволнително основание по чл.328 ал.2 КТ за ръководители, чийто договор за управление е сключен за по-малък срок и/или е в зависимост от настъпване на определено условие /напр. - до провеждане на конкурс за нов управител/.

Договорът за управление винаги е срочен, но срокът му е без значение за правото на уволнение по чл.328, ал.2 КТ. Следователно, фактическият състав на основанието по чл.328, ал.2 КТ възниква и при договор за управление сключен за по-кратък срок, или с оглед настъпване на бъдещо събитие, предвидено като основание за прекратяване на гражданския договор с управителя, щом са налице всички останали предпоставки – с договора за управление да е поето задължение за постигане на определен стопански резултат; служителят, чийто трудов договор се прекратява, да е лице от ръководството на предприятието по смисъла на §1,т.3 от ДР на КТ; правото на уволнение да е упражнено в 9-месечния срок след започване изпълнението на новия договор за управление.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал. 2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения:

Ищецът е заемал длъжността „ръководител отдел „Административно-стопанска дейност“ в ответното дружество. Трудовото му правоотношение е прекратено със Заповед № РД 15-154/05.08.2014 г. на изпълнителния директор на [фирма], на основание чл.328, ал.2 КТ, поради сключване на нов договор за управление с лицето, представляващо работодателя. Заповедта е връчена на лицето на 09.09.2014 г. По делото е установено, че с договор № РД 16-368/17.09.2013 г. между министъра на здравеопазването от една страна и д-р Ч. Ч., Надежда Б. – К. и И. К. /членове на съвета на директорите/, е сключен договор за възлагане на управлението на ответното дружество за срок от 3 години. С решение на принципала, взето с Протокол № РД – 16 -203/11.07.2014 г., на основание чл.19, т.7 от договора, предсрочно е променен персоналният състав на лицата, на които е възложено управлението на дружеството. За членове на съвета на директорите до края на срока, определен в договора от 17.09.2013 г., министърът на здравеопазването е определил П. М., Б. А., Блага Д., Б. Д. и П. Д.. С пет броя допълнителни споразумения от 11.07.2014 г., в които е посочено, че са неразделна част от договор № РД 16-368/17.09.2013 г., управлението на дружеството е възложено на новите членове на съвета на директорите. С протокол № 1/11.07.2014 г. съветът на директорите, спазвайки решението на принципала, е избрал П. Д. за изпълнителен директор на дружеството на основание чл.244, ал.2 и ал. 4 ТЗ и § 1а от Наредба № 9 от 26.06.2000 г.

Въззивният съд е приел, че ищецът е заемал ръководна длъжност в дружеството по смисъла на § 1, т.3 от ДР на КТ. На следващо място е посочил, че за да има право работодателят да прекрати трудовото правоотношение със служителя при условията на чл.328, ал.2 КТ, следва да е налице сключен договор за управление с ръководителя на предприятието, чието изпълнение е започнало и уволнението да е осъществено в срок до 9 месеца от датата на сключването на договора. В тази връзка е прието, че с издалият уволнителната заповед изпълнителен директор П. М., от момента на подписване на допълнителното споразумение от 11.07.2014 г., е сключен нов договор за управление на предприятието и от този момент тече 9-месечният срок по чл.328, ал.2 КТ. Макар да има препращане към договора от 17.09.2013 г., доколкото всеки договор се характеризира със своите страни, предмет и съдържание, в случая става въпрос за нов договор за управление, тъй като страните по допълнителното споразумение са различни. Същевременно, като ирелевантно за спора е счетено обстоятелството, дали чрез препращането към първоначалния договор за управление, е налице бизнес програма за управление на дружеството. Уволнението на ищеца е преценено за незаконно поради това, че договорът за управление с новия изпълнителен директор е сключен за по-кратък срок, при условията на §1а от Наредба № 9/ 26.06.2000 г. и има временен характер. Посочено е, че основанието по чл.328, ал.2 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение със служители с ръководни функции е предоставено единствено на лице, на което в съответствие с действащата нормативна уредба, по предвидения ред е възложено управлението на предприятието при действието на редовен мандат на управителния орган. В случая тези обстоятелства не били налице, поради което издадената заповед е преценена за незаконосъобразна и са уважени предявените от служителя обективно съединени искове по чл.344, ал.1 т.1 – т.3 от КТ.

Предвид отговора на правния въпрос, обусловил допускането на касационното обжалване, решението на въззивния съд е незаконосъобразно и необосновано – отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Същевременно, тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, материалноправният спор следва да се разреши по същество от състава на ВКС.

Правилно въззивният съд е установил, че в случая ищецът е лице, заемащо ръководна длъжност по смисъла на §1, т.3 от ДР на КТ - „ръководител отдел „Административно-стопанска дейност“ в ответното дружество; че между министъра на здравеопазването и изпълнителния директор П. М. е сключено споразумение от 11.07.2014 г., което представлява нов договор за управление по смисъла на чл.328, ал.2 КТ; както и че оспорената заповед е издадена след като е започнало изпълнението на договора за управление и в предвидения с цитираната норма 9-месечен срок.

При тези безспорно установени факти, неправилен е възприетият краен извод за незаконосъобразност на уволнението. Необосновано и в нарушение на процесуалните правила, изискващи съвкупен анализ и оценка на представените по делото доказателства, е счетено за ирелевантно обстоятелството, че по силата на препращането към първоначалния договор за управление, новият изпълнителен директор също се е задължил да изпълнява приетата в дружеството бизнес програма и да постигне съответните стопански резултати за срока на действие на договора си. В този смисъл, изводите на въззивната инстанция, че по-краткият срок на новия договор управление не предполага необходимост от сформиране на ръководен екип за постигане на заложените в програмата стопански резултати в дейността на дружеството, са изградени в противоречие със закона и събраните по делото доказателства и са неправилни. Съгласно изясненото в отговора на правния въпрос, по който е допуснат касационният контрол, принципалът на едно предприятие е свободен да определи продължителността на срока за постигане на съответния икономически резултат, респ. може да сключва поредица от договори за управление за по-дълъг или по-кратък срок от време, без да е ограничен от посочения в разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ 9- месечен срок за избор на управленски екип. В този смисъл, договорът за управление е винаги срочен, но срокът му е без значение за правото на уволнение, щом са налице всички останали елементи от фактическия състав на основанието по чл.328, ал.2 КТ – с договора за управление да е поето задължение за постигане на определен стопански резултат, служителят, чийто трудов договор се прекратява, да е лице от ръководството на предприятието по смисъла на §1,т.3 от ДР на КТ и правото на уволнение да е упражнено в 9-месечния срок след започване изпълнението на новия договор за управление. В случая, след като разглежданото допълнително споразумение от 11.07.2014 г. изрично препраща към договора от 17.09.2013 г., с който в предприятието са били поставени определени стопански цели и те продължават да се изпълняват през мандата на новия изпълнителен директор, последният разполага с правото да сформира нов управленски екип в 9-месечен срок. Извън това, следва да се посочи, че в цитираното допълнително споразумение от 11.07.2014 г., с което на П. М. е възложено управлението на ответното дружество, липсва клауза, че договорът се сключва на основание §1а от Наредба №9/26.06.2000 г. – до провеждане на конкурс за нов управител, но за не повече от 90 дни. Ищецът в исковата си молба не е и въвеждал подобни доводи и възражения срещу законосъобразността на издадената заповед.

Предвид всичко изложено, оспорената Заповед № РД-15-154/05.08.2014 г. на изпълнителния директор на [фирма], с която трудовият договор с ищеца е прекратен на основание чл.328, ал. 2 КТ, е законосъобразна и неправилно въззивният съд е приел, че уволнението е незаконно.

Посоченото основание за материална незаконосъобразност налага касиране на въззивното решение и произнасяне на касационната инстанция по съществото на спора. Съобразно изложеното по-горе, искът за установяване на незаконността на уволнението и отмяната му е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Съответно, следва да бъдат отхвърлени и акцесорните искове за възстановяването на ищеца на заеманата до уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставането му без работа.

При този изход на делото, на касатора [фирма] се дължи заплащане на направените за производството разноски, които общо за трите инстанции са в размер на сумата 2 946, 81 лв.

По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 7506/14.10.2016 г., постановено по възз.гр.д. № 5827/2016 г. по описа на Софийски градски съд, в обжалваната му част, с която са уважени предявените от Т. Х. Л. против [фирма] кумулативно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, както и в частта за разноските.

Вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. Х. Л., с ЕГН- [ЕГН], със съдебен адрес - [населено място], [улица], ет. 5, офис 14, адв. И. К., против [фирма], с ЕИК -[ЕИК], със съдебен адрес - [населено място], пл. „М.” № 1, ет. 8, стая 13, адв. И. С., искове по чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за отмяна на уволнението, извършено на основание чл.328, ал.2 КТ със Заповед № РД-15-154/05.08.2014 г. на изпълнителния директор на дружеството; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „ръководител отдел „Административно-стопанска дейност“; и за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на сумата 8 420, 12 лв., като неоснователни.

ОСЪЖДА Т. Х. Л. да заплати на [фирма] направените за производството в трите инстанции разноски в размер на сумата 2 946, 81 лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.