Р Е Ш Е Н И Е

№ 217

София, 20.12.2017 годинаВ ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България,второ отделение, Търговска колегия в съдебно заседание на21.11.2017 година, в състав:

РЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА

при участието на секретаря Л.Златкова

като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

т.дело № 990/2017 година

за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационната жалба на С. В. В. от [населено място], [община] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 71 от 09.01.2017 год. по гр.д.№ 2233/2016 г., в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд № 1989/09.03. 2016 г., по гр.д.№ 3495/2014 г. за отхвърляне на предявения от същата, като ищец, пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ отм. – за разликата над присъдената сумата от 16 000 лв. до заявената във въззивната инстанция, като претендирана, от 70 000 лева - обезщетение за причинени и неимуществени вреди в резултат на пътно-транспортно произшествие на 23.08.2013 г.,настъпило на главен път Е -79 в района на [населено място], по вина на водач на товарно моторно- превозно средство, чиято гражданска отговорност е застрахована от ЗК „О. – КЛОН БЪЛГАРИЯ”, К., [населено място], заедно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на непозволеното увреждане до окончателното и изплащане и деловодни разноски.

За разликата над сумата от 70 000 лв. до 100 000 лв. решението на СГС не е било предмет на въззивно обжалване и е влязло в сила.

С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГП. Основно касаторът възразява срещу размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, считайки го за силно занижен. Изразява и несъгласие с възприетото от въззивния съд разрешение по приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД, предвид приетото в наказателното производство, образувано срещу прекия причинител на увреждането, отсъствие на съпричиняване от страна на пострадалия касатор, излагайки подробни съображения, че е недопустимо прилагане и тълкуване на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД по различен от отделните съдилища- граждански и наказателни, начин.

Ответникът по касационната жалба, чрез процесуалния си представител юрк. С., е възразил основателността и в срока по чл. 287, ал.1 ГПК, излагайки подробни писмени съображения.

Касационното обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, в частта му предмет на подадената касационна жалба, е допуснато с определение № 444 от 06.07.2017 г., по настоящето дело, на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по отношение на определените за значими за изхода му въпроси на материалното право, свързани с приложение на въведения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост и критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя по 226, ал.1 КЗ отм. и с предпоставките за приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД.

Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира:

Касационната жалба е частично основателна.

За да потвърди решението на първостепенния съд по предявения от С. В. В. от [населено място] срещу ЗК „О. – КЛОН БЪЛГАРИЯ”, К., [населено място] пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ отм. въззивният съд е споделил като основан на закона и доказателствения материал по делото извода на Софийски градски съд за наличие на основание за ангажиране пряката отговорност на ответника, като застраховател на гражданската отговорност на водача на увреждащото моторно превозно средство – товарен микробус „И. Турбо Д.” с рег. № ВН 1698-ВМ, за причинените на ищцата неимуществени вреди в резултат на травматичните и увреждания от настъпило по вина на този водач пътно транспортно произшествия на 23.08.2013 г.. Позовавйки се на заключението на изслушаните комплексна медико авто-технически експертизи за механизма на процесния пътен инцидент и за участниците в същия, както и на заключението на приетата единична съдебно- медицинска експертиза за вида, характера и степентта на получените от пострадалата травматични увреждания, решаващият състав на Софийски апелативен съд е счел, че определеното от първостепенния съд обезщетение от 20 000 лева съответства на установените в задължителната съдебна практика критерии, като: младата възраст на пострадалата – 20 годишна към датата на увреждането, интензитета и продължителността на понесените болки, страдания и битови неудобства от причинените и физически травми, наложилите се във вр. с тях постелен режим и медицински интервенции и необходимост от ежедневна чужда помощ, оздравителния и възстановителен периоди. С оглед изричната констатация в заключението на изслушаната специализирана медицинска експертиза и заявеното в съдебно заседание пред СГС становище на в.л. гинеколог за отсъствие на органични гинекологични изменения у ищцата, решаващият състав на Софийски апелативен съд е възприел за правилен извода в първоинстанционния съдебен акт, че заявена като вреда, настъпила впоследствие и прекъснатата бременност на последната, със спонтанен аборт, е без пряка или косвена причинно - следствена връзка с ПТП, поради което е отрекъл релевантността и за размера на обезщетението за обезвреда.

С оглед прецененото за основателно правоограничаващо възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат, поради безспорното качване на пострадалото лице в товарно моторно-превозно средство, без оборудване за превоз на пасажери, което според решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт е единствено относимо към допринасяне на вредата, въззивната инстанция е приела за обоснован и определения от СГС негов принос от 20% . В допълнение на съображенията на първостепенния съд, с които е аргументиран конкретния % принос на ищцата Софийски апелативен съд се е позовал на категоричното заключение на изслушаната в хода на процеса комплексна медико автотехническата експертиза, според което при скорост от 80 км./ч., с каквато увреждащото моторно превозно средство се е движило към момента на ПТП и осъществения страничен удар на автомобила, вида на травматичните уреждания на пострадалата при идентична обстановка, но с поставен предпазен колан, са трудно предвидими.

Решението на въззивния съд, в частта му, предмет на подадената касационна жалба, е неправилно.

Основателни са оплакванията в касационната жалба за определяне на обезщетението за причинените на ищцата неимуществени вреди в нарушение на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Споделяйки изводите в първоинстанционния съдебен акт за критериите, въз основа на които следва да се определи размера на дължимите на пострадалата суми за обезвреда Софийски апелативен съд не е съобразили всички обстоятелства, указани в т.2 на ППВС № 4/1968 г. и в постановените по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС: № 124 от 11.11.2010 г., по т. д. № 708/2009 г. на II т. о., № 749/05.12.2008 г., по т.д.№ № 387/2008 г. на II т. о.; № 25 от 17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г., II т.о. ; № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на II т.о.; № 83/06.07.2009г., по т.д.№ 795/2008 г.; №1 / 26. 03. 2012 г., по т.д.№ 299/2011 г. на ІІ т.о.; № 95 от 24.10.2012 г., по т.д.№ 916 / 2011 г. на І т.о., формиращи съдържанието на понятието справедливост. Според същата, соченото понятие не е абстрактно, а всякога - свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които следва да бъдат обсъдени в тяхната съвкупност, както и на общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество, несъмнено обусловено от съществуващата в страната икономическа конюнктура. Индиция за последните са и лимитите на застрахователни покрития по § 27 ПЗР КЗ отм. , които дори да нямат самостоятелно значение по отношение на критерия за справедливост, следва да бъдат взети предвид и обсъдени, за да бъдат отчетени реалните икономически условия, имащи значение за приложението на чл. 52 ЗЗД. Следователно, да бъде справедливо по см. на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди, означава да бъде определен от съда онзи точен, според съществуващата в страната икономическа обстановка, паричен еквивалент, на всички понесени от конкретното увредено лице емоционални, физически и психически билки, неудобства и сътресения, които съпътстват живота му за определен по- кратък или по- продължителен период от време.

В случая необсъдени от решаващия състав на Софийски апелативен съд са останали социално - икономическите условия в страната към момента на настъпване на непозволеното увреждане, с оглед лимитите на застрахователно покритие по § 27 от ПЗР КЗ/сега отм. , социалното положение на пострадалата, както и продължителността на понесените от нея моралните страдания от създаденото ограничение, лишаващо я да полага пряко, като майка, за определен период грижи за малолетните си деца. В нарушение на чл.52 ЗЗД не е отчетен от състава на Софийски апелативен съд и фактът, че в така създадената ситуация освен негативните емоционални преживявания от нанесените и травматични увреждания, като последица от тях ищцата е намалила и доходите си, тъй като според показанията на св.Н., кредитирани и от въззивния съд, е в невъзможност да събира и предава билки, трудова дейност, с която основно е била заета преди процесното ПТП. Друго важно, но несъобразено от Софийски апелативен съд обстоятелство е практиката на съдилищата относно размера на присъжданите обезщетения за неимуществени вреди при сходни с причинените на ищцата. Преценявайки събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав не споделя за обоснован и извода на въззивния съд, че заявеното като вреда в исковата молба крайно трудно положение в дома на пострадалата е опровергано с показанията на горепосочения свидетел, според които фактическият и съпруг, както и негови родственици са помагали ежедневно в отглеждането на малолетните и деца, поради което то се явява ирелевантно при определяне размера на претендираното обезщетение. Самото обстоятелство, че майката в семейство, от социалния кръг на ищцата, е на постелен режим и е налице обективна необходимост не само тя, но и невръстните и деца да бъдат ежедневно обгрижвани от трети лица, освен фактическия и съпруг в продължение дори на месец, е достатъчно, за да се приеме, че домакинството е в твърдяното с исковата молба крайно трудно положение, създаващо негативни емоционални преживявания на пострадалата, което е вреда, подлежаща на обезвреда по см. на чл.52 ЗЗД.

Така констатираното нарушение на закона и несъответствие на изградените фактически изводи за обема на претърпяните от ищцата морални вреди с доказателствения материал по делото са довели до присъждане на обезщетение за обезвреда в занижен размер и тези пороци, касационни основания по чл.281, т.3 ГПК обуславят отмяна на въззивното решение в посочената по- горе негова част. Тъй като не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия или повтаряне на извършените от въззивния съд, спора следва да бъде решен по същество от касационната инстанция, на основание чл. 293, ал. 2, във вр. с ал. 1 ГПК.

Преценявайки конкретните доказателства поотделно и във вр. със заключението на комплексната съдебно- медицинска експертиза, съобразно която ищцата е получила няколко средни телесни увреждания, а описаните от в.л. по изслушаната единична лекарска експертиза постраватични увреждания са реален потенциален риск от усложнения при евентуална бременност на последната, която е в детеродна възраст, икономическите условия в страната към датата на процесното произшествие, намиращи отражение в нивата на застрахователно покритие по § 27 ПЗР на КЗ отм. , настоящият състав счита, че справедливо обезщетение за понесените неимуществените вреди е сумата общо от 40 000 лева.

Тази сума следва да бъде редуцирана с определения от въззивния съд 20% принос на пострадалата за съпричиняване на вредата..

Изцяло съобразен със закона е извода на Софийски апелативен съд, че приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането, каквото е и пътуването в товарно моторно-превозно средство, без оборудване за превоз на пасажери, осъществено от ищцата.

Според формираната по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС по приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД, обективирана в служебно известните и споделящи се от настоящия съдебен състав решения: № 159 от 24.11.2010 г., по т.д.№ 1117/2009 г. на ІІ т.о.; № 67 от 15.05.2014 г.,по т.д.№ 1873/2013 г. на І т.о.; № 169 от 28.02.2012 г., по т.д.№ 762/2010 г. на ІІ т.о. и мн.др., при обективното съпричиняване на вредата от страна на пострадалия, намаляването на дължимото обезщетение не е обусловено от преценката дали е налице виновно противоправно негово поведение за настъпване на увреждането. Нещо повече, според последователната практика на ВКС дори при предявен и уважен граждански иск в наказателното производство и прието по него отсъствие на съпричиняване, в гражданското производство по предявен срещу застрахователя пряк иск, е допустимо да бъде извършвана нова преценка относно наличието на принос на пострадалия по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД и доводите на касатора в противна насока са лишени от основание в закона. Съгласно процесуалното правило на чл. 300 ГПК, с което решаващият състав на въззивния съд се е съобразил при преценка предпоставките на чл.51, ал.2 ЗЗД, присъдата е от значение за гражданския съд само относно констатацията дали е извършено деянието и неговата правна квалификация, дали е противоправно и за вината на дееца, но не и поведението на пострадалия, когато то не е елемент от фактическия състав на престъплението.

По изложените по- горе съображения, въззивното решение следва да бъде частично отменено и тъй като не се налага събиране на нови доказателства съставът на касационната инстанция е длъжен да се произнесе по същество на спора като уважи прекия иск по чл. 226 КЗ отм. допълнително за сумата 16 000 лева. За разликата до пълния предявен размер въззивното решение на Софийски апелативен съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върху допълнително присъдената сума от 16 000 лв. се дължи законна лихва, считано от датата на непозволеното увреждане.

Касаторът е претендирал деловодни разноски за касационното производство, които при този изход на делото и процесуалното правило на чл.78, ал.1 ГПК му следват, но само ако е доказал реалното им извършване, каквито доказателства отсъстват по делото.Искане на възнаграждение за приподписване на касационната жалба, съобразно чл.38, ал., т.2 ЗА не е заявено до приключване на делото в касационната инстанция от пълномощника на касатора адв.Д., поради което такова не се присъжда.

С оглед уважената част на иска и заявеното в тази насока с касационната жалба искане, следва да бъдат изменени и поставените в тежест на касатора деловодни разноски за първоинстанционното и за въззивното производства.

Искане за деловодни разноски в срока по чл.287, ал.1 ГПК е заявил и ответникът. На осн. чл.78, ал.8, във вр. с ал.3 ГПК на ЗК „О. – КЛОН БЪЛГАРИЯ”, К., гр.София следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за изготвения отговор на касационната жалба, което определено по реда на чл.37 ЗПрП възлиза на сумата 150 лв..

На осн. чл.78, ал.6 ГПК ответното застрахователно дружество дължи заплащане на държавна такса по сметка на ВКС в размер на сумата 640 лв.

Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.293, ал.2, във вр. с ал.1 ГПК

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение на Софийски апелативен съд № 71 от 09.01.2017 г., по в.гр.д.№ 2233/2016 г., в частта, с която е отхвърлен предявения от С. В. В. от [населено място], [община] срещу ЗК „О. – КЛОН БЪЛГАРИЯ”, К., [населено място] пряк иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 23. 08. 2013 г. пътно-транспортно произшествие, за разликата над присъдената сума от 16 000 лв. до заявената във въззивната инстанция, като претендирана сума от 70 000 лева, както и в частта, с която С. В. В. от [населено място] е осъдена да заплати на ЗК „О. – КЛОН БЪЛГАРИЯ”, К., [населено място] деловодни разноски над сумата 2 624.48 лв. за първата инстанция и над сумата от 1 620 лв. за въззивната инстанция, като вместо него

ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЗК „О. – КЛОН БЪЛГАРИЯ”, К., [населено място] да заплати на С. В. В. от [населено място], [община] допълнително сумата 16 000 лева/ шестнадесет хиляди лева/, обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие на 23.08. 2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 23.08.2013 г. до окончателното и изплащане, както и деловодни разноски за първоинстанционното производство в размер на още сумата 136 лв./ сто тридесет и шест лева/.

ОСЪЖДА ЗК „О. – КЛОН БЪЛГАРИЯ”, К., [населено място] да заплати по сметка на ВКС сумата 640 лв./шестстотин и четиридесет лева/, държавна такса за касационното производство.

ОСЪЖДА С. В. В. от [населено място], [община], област В. да заплати на ЗК „О. – КЛОН БЪЛГАРИЯ”, К., [населено място] сумата 150 лв./ сто и петдесет лева/, деловодни разноски, формирани от юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

ОСТАВЯ в сила въззивното решение на Софийски апелативен съд № 71/ 09.01.2017 г.,по в.гр.д.№ 2233/2016 г. в останалата обжалвана част.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: