Р Е Ш Е Н И Е

№ 276

гр. София, 20.12.2017 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Наказателна колегия, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ

ГАЛИНА ТОНЕВА

при секретар КРИСТИНА ПАВЛОВА и с участието на прокурор ИСКРА ЧОБАНОВА разгледа докладваното от съдия ТОНЕВА наказателно дело № 902/2017 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано на основание чл.346 т.2 от НПК по жалба на подсъдимия Т. С. С. чрез защитника му – адв.Я. срещу присъда № 133 от 12.05.2017 година по ВНОХД № 388/2017 г. по описа на Бургаския окръжен съд, наказателно отделение.

В касационната жалба са релевирани касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, като към ВКС е отправено искане за отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимия С.. Изложени са аргументи за допуснати нарушения на Наредба № 30/2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства и на ЗАНН, на базата на които е обоснована тезата за неправилност и необоснованост на постановената от ОС – гр. Бургас нова присъда, с която касаторът е признат за виновен и осъден за престъпление по чл.343б ал.1 от НК. Наред с това оплакване, което не е касационно основание по смисъла на чл.348 от НПК, защитникът е изложил доводи и за допуснато процесуално нарушение в доказателствената дейност на въззивния съд, изразило се в погрешен анализ на събраните доказателства, избирателното им кредитиране и игнориране на някои от тях, което е довело до неправилни фактически изводи. Сочи се още, че като последица от тези нарушения неправилно е приложен материалния закон.

В съдебното заседание пред ВКС подсъдимият С., редовно призован не се явява. Явява се неговият защитник – адв.Я., който поддържа исканията, изложени в жалбата и моли подзащитният му да бъде оправдан.

Представителят на ВКП намира присъдата на окръжен съд гр. Бургас за законосъобразна и справедлива, поради което предлага да бъде оставена в сила, а жалбата на подсъдимия, като неоснователна да бъде оставена без уважение.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл.347 от НПК, намери за установено следното:

С присъда № 8 от 24.03.2017 г., постановена по НОХД № 411/2016 г. Айтоският районен съд е признал подсъдимия Т. С. С. за невиновен в това, на 21.06.2016 г., около 1,35 ч. в [населено място], обл.Б. да е управлявал моторно превозно средство – л.а.“Ф.“ модел „Голф“ с рег. № *** с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,27 на хиляда, установено по надлежния ред с химическа експертиза № ОХ – 1690/24.06.2016 г. на БНТЛ към ОД на МВР–Бургас, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.343б ал.1 от НК.

По протест на прокурора от РП–Айтос срещу първоинстанционната присъда е било образувано ВНОХД № 388/2017 г. по описа на ОС–гр. Бургас, като с присъда № 133 от 12.05.2017 г. въззивният съд на основание чл.336 ал.1 т.2 вр.чл.334 т.2 от НПК отменил изцяло присъдата на Айтоския районен съд и постановил нова, с която осъдил подсъдимия Т. С. С. по предявеното му обвинение по чл.343б ал.1 от НК за това, че управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта 1,27 на хиляда, установено по надлежния ред, като при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК го осъдил на 5 /пет/ месеца „лишаване от свобода“, а на основание чл.55 ал.3 от НК не му наложил кумулативното наказание „глоба“.

Със същата присъда БОС на основание чл.68 ал.1 от НК привел в изпълнение наложеното с одобрено от РС–гр. Девин споразумение по НОХД № 52/2015 г. наказание от 1 /една/ година и 3 /три/ месеца „лишаване от свобода“, което подсъдимият С. да изтърпи отделно, като на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС определил първоначален „общ“ режим за изтърпяване на наказанията „лишаване от свобода“.

На основание чл.343г от НК Бургаският окръжен съд лишил подсъдимия С. от право да управлява МПС за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, като на основание чл.59 ал.4 от НК приспаднал времето, през което същият е бил лишен от това право по административен ред.

В тежест на подсъдимия били възложени и разноските по делото.

Касационната жалба на подсъдимия С., депозирани чрез защитника му е допустима – подадена е от процесуално легитимирана страна по чл.349 ал.3 вр.ал.1 вр.чл.253 т.2 от НПК в законоустановения от чл.350 ал.1 вр.чл.319 ал.1 от НПК срок срещу акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл.346 т.2 от НПК.

Разгледана по същество, касационната жалба от защитника на подсъдимия Т. С. – адв.Я. е основателна.

Водещо оплакване в касационната жалба е това за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в осъществената от окръжния съд доказателствена дейност, изразило се в погрешен анализ на събраните доказателства, избирателното им кредитиране и игнориране на някои от тях.

Настоящият касационен състав намира за основателна критиката на начина, по който въззивният съд е формирал своето вътрешно убеждение относно правно-релевантните факти, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК.

В атакувания съдебен акт е прието от фактическа страна, че на 20/21.06.2016 г. вечерта подсъдимия С., който бил правоспособен водач на МПС, употребил в дома си алкохол (според неговите обяснения 2 – 3 чаши бира). По-късно решил да отиде с автомобил до бензиностанция в [населено място], за да си закупи цигари. Същата вечер свидетелите – полицейски служители И. и Д. били дежурни в близост до същата бензиностанция и около 01,30 ч. спрели за проверка л.а. „Ф.“ с рег.№ ***, управляван от подсъдимия С.. Тъй като усетили мирис на алкохол, двамата свидетели потърсили съдействие на колегите си от пътна полиция – свидетелите Ж., Ц. и Т., които извършили проверка с техническо средство „Алкотест 7410 Дрегер“. Отчетеният резултат бил 1,15 на хиляда концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия.

С оглед така констатирания резултат, подсъдимият С. изявил желание да се направи кръвен анализ, поради което бил откаран с полицейския автомобил до ФСМП в [населено място], където в 1,40 ч. дал кръвна проба, взета от св.А. – медицински фелдшер във филиала. Тази кръвна проба, запечатана по надлежния ред в стерилно стъклено шишенце, била предадена на св.Ж., който я отнесъл в полицейското управление и я оставил на съхранение в хладилник. Същия ден домакинът на РУП-Айтос – св.П. И. я транспортирал в хладилна чанта за изследване в БНТЛ при ОД на МВР–Бургас, където в 14,40 ч. вещо лице Л.-Б. извършила химически анализ, отчел наличие на етилов алкохол в кръвта на подсъдимия С. в размер на 1,27 на хиляда.

Предвид този резултат на 22.06.2016 г. срещу Т. С. започнало досъдебно производство за това, че управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта от 1,27 на хиляда, като на 28.06.2016 г. бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.343б ал.1 от НК и разпитан в присъствието на защитник, но се възползвал от правото си да не дава обяснения. Такива дал за първи път на 06.07.2016 г., когато изложил своята версия за случилото се в ранните часове на 21.06.2016 г. Разследването приключило на същата дата с предявяване на материалите от ДП на обвиняемия и неговия защитник, които направили конкретни искания по доказателствата, надлежно вписани в протокола от това процесуално-следствено действие. Към този момент не е отправяно искане за извършване на повторен химически анализ на кръвната проба, каквато възможност предоставя чл.20 ал.3 от Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства (Наредбата) в 7-дневен срок от привличане на водача в качеството на обвиняем. Такова е направено след образуване на първоинстанционното съдебно производство по НОХД № 411/2016 г. по описа на РС–гр. Айтос в първото по делото заседание – на 20.09.2016 г., който бил и последният ден от срока по чл.19 от Наредбата, позволяващ извършването на повторна химическа експертиза на предоставената от подсъдимия кръвна проба на 21.06.2016 г. Районният съд уважил искането и назначил такава експертиза, която била изготвена още същия ден – 20.09.2016 г. в 16,15 ч. от в.л. Б. – химик в специализираната химическа лаборатория към БНТЛ при ОД на МВР–Бургас. Повторният химически анализ на кръвната проба, взета от подсъдимия С. на 21.06.2016 г. отчел наличие на етилов алкохол в кръвта в количество 0,98 на хиляда. В протокола за химическа експертиза било изрично отразено, че опаковката на пробата отговаря на изискванията на Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства. Тук за пълнота на изложението следва да се отбележи, че макар искането от защитата за извършване на повторен химически анализ на кръвната проба от подсъдимия С. да е направено извън 7-дневния срок, визиран в чл.20 ал.3 от Наредбата, районният съд не е допуснал нарушение назначавайки повторна химическа експертиза, когато това е станало в рамките на срока по чл.19 от Наредбата, тъй като това решение от една страна е съобразено с разпоредбата на чл.107 ал.4 от НПК, а от друга – то е в рамките на неговата компетентност по силата на служебното начало, установено в чл.107 ал.1 от НПК.

Съществената разлика в количеството установен алкохол в кръвта на подсъдимия по двете химически експертизи довела до назначаване на тройна съдебно медицинска експертиза по искане на прокурора от РП–Айтос, която имала задачи да изясни на какво се дължи отчетената разлика при двата химически анализа, както и дали са настъпили биологични, химични или други процеси, дължащи се на съхранението на кръвната проба, които да са се отразили на повторното й химическо изследване. Приетото в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд заключение на тази СМЕ не съдържа изложение на проведени изследвания и тяхна методика, а дава общотеоретични отговори на поставените въпроси, както и категорично становище кое от двете химически изследвания следва да бъде възприето като достоверна и кое – като компрометирано. Именно това експертно заключение дало основание на въззивния съд да постанови присъдата си, предмет на настоящия касационен контрол, с която признал подсъдимия С. за виновен в това, че на 21.06.2016 г. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта в размер на 1,27 на хиляда, с което е извършил престъпление по чл.343б ал.1 от НК.

Атакуваният пред касационната инстанция съдебен акт не съответства на стандарта на разпоредбата на чл.339 ал.3 от НПК, съгласно която при постановяване на нова присъда въззивната инстанция следва да спазва изискванията на чл.305 от НПК, включително и на ал.3 от цитираната процесуална норма. В мотивите към присъдата на ОС–гр. Бургас липсват съображения по основни фактически положения, правилното установяване на които е в основата на законосъобразността на правните изводи на съда.

На първо място в мотивите към обсъжданата присъда липсват конкретни съображения защо съдът е приел тройната съдебно-медицинска експертиза за изчерпателна, обоснована и компетентно изготвена, след като залегналите в същата изводи не се основават нито на проведени изследвания на все още съхраняваната кръвна проба от подсъдимия С., нито на обективно констатирани факти, касаещи начина на съхранението й от вземането й на 21.06.2016 г. до извършения повторен химически анализ на 20.09.2016 г. Заключението на СМЕ съдържа единствено общо теоретични разсъждения за вероятните причини за съществената разлика в резултатите от двете химически изследвания, за каквито по делото липсват обективно установени факти. Тяхната липса въззивният съд недопустимо е заместил с цитат от експертното заключение относно възможните причини, но представени като конкретно установени при изготвянето на СМЕ факти. Преценявайки този подход на окръжния съд при анализа и оценката на доказателствата, настоящият касационен състав намира, че същият е допуснал нарушение в доказателствената си дейност, в резултат на което не е изяснил в необходимата степен съществен елемент от състава на престъплението по чл.343б ал.1 от НК, какъвто е количеството алкохол в кръвта на водача на МПС. В тази връзка ВКС констатира, че доколкото въззивната инстанция се е задоволила безкритично да възприеме категоричното становище на експертите кой от двата химически анализа да цени като достоверен и кой не, тя не е проявила необходимата процесуална активност за изясняване обективната истина по делото. С това е допуснала нарушение на основните принципи в наказателния процес, регламентирани в чл.13 и чл.14 от НПК, изискващи обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, значими за нейното установяване, а позовавайки се на източници, нямащи характер на доказателства, е опорочила формирането на вътрешното си убеждение.

На следващо място позоваването на съдебномедицинската експертиза изисква специално внимание да се обърне на обстоятелството, че изразявайки становище за това кое от химическите изследвания да бъде ценено като достоверно и кое – като компрометирано, вещите лица са излезли извън предмета на експертизата, като са взели отношение по въпроси от компетентността на решаващия съдебен орган. В същото време не са дали отговор на съществения въпрос, формулиран от прокурора и поставен от съда с определението за назначаването й, изискващ преценка за настъпили биологични, химични или други процеси, които да са се отразили при отчитането на концентрацията на алкохол в кръвната проба в един по-късен етап, предвид конкретните условия на съхранението й в рамките на срока по чл.19 от Наредбата. Вместо да проведат необходимите изследвания на качествата на кръвната проба от подсъдимия С. и годността й да бъде подложена на повторния химически анализ, експертите са развили теоретични постановки за възможните причини за промяна на химическия й състав. Независимо от това, окръжният съд се е отнесъл безкритично към приетото от РС – гр. Айтос заключение на СМЕ, което освен че не съответства на изискванията на чл.152 ал.1 от НПК, е оставило без надлежен отговор съществен за правилното решаване на делото въпрос.

Макар посоченото процесуално нарушение да е допуснато в хода на първоинстанционното производство, същото е могло да бъде отстранено от въззивната инстанция при разглеждане на делото с назначаване на повторна СМЕ. Като не е проявил необходимата процесуална активност, ОС–гр. Бургас е пропуснал да изясни по надлежния процесуален ред причините за констатираното съществено несъответствие между двата химически анализа на кръвната проба от подсъдимия С., водещо до различни изводи относно съставомерността на извършеното от него деяние. Вместо да преодолее тази празнота чрез способите, регламентирани в НПК, въззивният съд е основал изводите си по същество на становището на експертите от обсъжданата СМЕ, което по естеството си е оценка на доказателствени източници и предписание кои от тях да се кредитират и кои не. Депозирайки такова становище вещите лица освен че са излезли извън рамките на своята компетентност, недопустимо са иззели компетентността на решаващия съд за отговор на стоящите пред него въпроси при постановяване на присъдата.

С оглед всичко изложено настоящият съдебен състав на ВКС намира, че Бургаският окръжен съд е нарушил основните принципи на наказателния процес, регламентирани в чл.13 и чл.14 от НПК, както и правилата за процеса на доказване, тъй като не е изяснил обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства, значими за разкриване на обективната истина и е основал изводите си на източници, които нямат характер на доказателствени такива. Като последица от този подход неговото вътрешно убеждение, формирано при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила е незаконосъобразно.

Отстраняването на така констатираното касационно основание налага отмяна на проверявания въззивен съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на втората инстанция.

Предвид установеното основание за отмяна на присъдата на ОС–гр. Бургас, липсва необходимост от обсъждане на другото релевирано основание в касационната жалба – за нарушение на материалния закон.

Водим от изложените аргументи и на основание чл.354 ал.3 т.2 вр.ал.1 т.4 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ изцяло присъда № 133 от 12.05.2017 г., постановена по ВНОХД № 388/2017 г. по описа на Бургаския окръжен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на ОС–гр. Бургас.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.