4

№ 125

София, 21.12.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

ВЛАДИМИР ЙОРДАНО

при участието на секретаря Анета Иванова

изслуша докладваното от съдия Бранислава Павлова

гражданско дело № 4101/2016 година по описа на Първо гражданско отделение и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

М. И. Й., В. В. П. и Г. С. П. са обжалвали въззивното решение № 187 от 11.05.2016 г. по гр. д. № 171/2016 г. на Окръжния съд - П..

Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК /редакция преди изменението с ДВ бр. 86/2017г./ с определение по чл. 288 ГПК № 183 от 28.03.2017г. по правния въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страните по делото и доказателствата, които ги подкрепят.

Ответниците изразяват становище в отговора на касационната жалба и в писмената защита, че решението на въззивния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Поддържат, че техният праводател притежава титул за собственост на 1/2 ид.ч. от процесния имот, а ответниците не са доказали правоизключващото възражение за придобиване на неговата идеална част на давност , защото са я завладяли чак след смъртта му през 2011г. , откогато не е изтекъл предвидения в чл. 79 ЗС давностен срок.

Върховният касационен съд, първо гражданско отделение обсъди доводите на страните и намира следното:

С обжалваното решение Пазарджишкият окръжен съд е потвърдил решението на Велинградския районен съд № 1 от 04.01.2016 г. по гр. д. № 305/2015 г., с което са уважени предявените от С. А. Б. и Н. А. Г. против М. И. Й., В. В. П. и Г. С. П. искове с правно основание чл. 108 ЗС за предаване на владението върху 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор 23008.8.526 по КККР на [населено място], [община] с площ 489,00 кв. м. и за отмяна на основание чл. 537 ал. 2 ГПК на нотариалния акт по обстоятелствена проверка № 161/2013г. на нотариус С. Д. до размера на 1/2 идеална част от описания в него недвижим имот.

Съдът е приел за установено, че наследодателят на ищците А. Марудин , починал през 2011г. е придобил с нот. акт № 166/1978г. на основание дарение и давностно владение на 1/2 ид.част от парцел II- 796 в кв. 47 по плана на [населено място] , [община] с площ от 1240 кв.м. и построената в дворното място къща от 60 кв.м. През 1978г. планът е изменен на основание чл. 32,ал.І,т.3,4 и т.5 от З отм. като парцел ІІ-796 е разделен на два нови парцела : парцел ІІ-796 и парцел ХІІІ-796. Това разделяне на съсобствения имот няма вещноправно действие и съсобствеността върху отделните два новообразувани парцела се е запазила. Оттук съдът е направил извод, че А. М. е притежавал 1/2 ид.част от новообразувания по сега действащия регулационен план на [населено място] от 1978г., парцел ІІ-796 в кв.47, заснет с идентификатор 23008.8.526 по КККР , одобрени през 2010г. , предмет на настоящия иск за собственост. Съдът е приел за неоснователно правоизключващото възражение на ответниците М. И. Й., В. В. П. и Г. С. П. за придобиване на процесния имот по давност. Съображенията за този извод са, че не е установено от събраните по делото доказателства, че те са имали намерение да своят имота явно,недвусмислено и несъмнено и са демонстрирали това свое намерение спрямо ищците, в продължение на десет години, за да претендират настъпване на правните последици на придобивната давност, включително и след присъединяване на владението на техния праводател И. М.. Съдът е посочил, че разпитаните по делото свидетели са категорични ,че наследодателят на ищците А. М. със своя брат и праводател на ответниците И. М. са живеели в стара наследствена къща,построена в процесния недвижим имот. Въз основа на уговорка помежду им А. М. е ползвал дворното място до смъртта си през 2011г. и владението му не е било отблъснато. При липсата на категорични данни,че ответниците са упражнявали фактическа власт върху целия имот, съдът е приел, че не е налице основният елемент от фактическия състав на чл.79,ал.І от ЗС - необезпокоявано упражняване на фактическа власт по отношение на ищците и отблъскване на техните владелчески действия в определения от закона срок. Съдът е посочил, че този извод не се променя от обстоятелството, че с нотариален акт № 27/1976г. И. М. е продал на дъщеря си М. И. Й. 400/971 ид.части /равняващи се на 400 кв.м./ от дворно място,представляващо имот пл.№ ІІ-796 в кв.47. От заключението на вещото лице е установено, че регулационният план е изменен през 1978г. като парцел ІІ-796 е разделен на два нови парцела : парцел ІІ-796 и парцел ХІІІ-796,т.е приобретателката по посочената сделка продължава да се легитимира като собственик на 400/971 ид.части от двата новообразувани парцела, а не като едноличен собственик на новообразувания парцел ІІ-796, тъй като изменението на плана няма вещно действие. Освен това ответницата М. И. Й. не би могла да се легитимира като собственица на 400 кв.м. ако се приеме, че тази част от имота попада в новообразувания парцел ІІ-796 ,придобита по давност за периода 1976г. 2001г., тъй като реални части от парцел не могат да се придобиват по давност с оглед забраната на чл.59,ал.І от З отм. . Съдът е посочил също така, че не е доказано че „стария зид“, за който говорят свидетелите е заварен при разделяните на имота с регулационното изменение през 1978г. ,респективно, че праводателите на страните са владели конкретно обособени части от имота.

Решението е постановено в нарушение на процесуалните правила, тъй като въззивният съд не е обсъдил доводите на М. И. Й., В. В. П. и Г. С. П. във въззивната жалба, че приживе наследодателите на страните са си разделили имота на два реални дяла според регулацията от 1978г. макар да не са оформили това споразумение в предписаната от закона форма като наследодателят на ищците А. М. е владял повече от 35 години новообразувания парцел ХІІІ-796, а И. М. – парцел ІІ-796 , всеки се е разпореждал с неговата реална част и я е застроявал. Тъй като допуснатото процесуално нарушение не налага извършване на нови съдопроизводствени действия,тези доводи следва да бъдат обсъдени от настоящата инстанция.

Разпитаните по делото свидетели безпротиворечиво са установили, че приживе наследодателите не са имали спорове коя част от мястото на кой брат принадлежи. Липсват обаче категорични доказателства за постигната между тях неформална делба и владение в границите на новообразуваните парцели през 1978г. Старата наследствена къща е попадала в новообразувания парцел ІІ-796 и до нея М. И. Й. си е построила нова къща, а в новообразувания парцел ХІІІ-796 си е построила къща дъщерята на А. М. Н. А. Г.. Построени са и стопански сгради на калкан на регулационната граница, но никой от свидетелите не е установил реално ползване в рамките на новообразуваните имоти, между които не е имало ограда. В старата наследствена къща, попадаща в процесния имот са живели двамата братя И. М. и А. М. като последният е ползвал незастроената част от дворното място като го е обработвал и е гледал животни /св. А. П., В. К./. Имало е зид /дувар/ между старата и новата къща в парцел ІІ-796 с дървена врата , от която се е минавало за двете части на имота. На представената от вещото лице скица от 1973г. е показан дуварът, който е перпендикулярен на вътрешната граница на новообразуваните парцели. Разпитаните свидетели при новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд са установили, че от мястото, което е ползвал А. М. е имало пътека към частта, в която е построена новата къща на дъщеря му и те са ползвани общо. При тези данни няма основание да се приеме, че е била извършена неформална делба с взаимно предаване на владението на съсобствените идеални части върху който и да е от двата новообразувани имота. Това се потвърждава и от показанията на свидетелката В. Й., че бащата на Н. Г. е казвал, че приживе няма да делят нищо. Всички свидетели говорят за разбирателство и съгласие за начина на ползване на съсобствените имоти, които до поставянето на оградата през 2013г. са представлявали общ двор, което обяснява липсата на противопоставяне на съсобствениците на застрояването на нови сгради в имотите. При така събраните доказателства няма основание да се приеме, че разпореждането през 1997г. от А. М. с целия парцел ХІІІ-796 обективира собственически права в резултат на неформална делба на двата парцела. С оглед на изложеното крайният извод на въззивния съд, че ответниците М. И. Й., В. В. П. и Г. С. П. не са завладяли и придобили по давност частта на С. А. Б. и Н. А. Г. от процесния имот е законосъобразен и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото, на основание чл. 78 ал.3 ГПК на ответниците следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 600 лв., представляващи платено възнаграждение по договор за правна защита от 27.09.2017г.

Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд № 187 от 11.05.2016 г. по гр. д. № 171/2016 г. , с което е потвърдено решението на Велинградския районен съд № 1 от 04.01.2016 г. по гр. д. № 305/2015 г.

ОСЪЖДА М. И. Й., В. В. П. и Г. С. П. да заплатят на С. А. Б. и Н. А. Г. сумата 600 лв. /шестстотин лева/ разноски за касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: