№ 118

СОФИЯ, 21.12.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на двадесет и шести септември две хиляди и седемнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

при секретаря Даниела Никова

изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 4596/2016 година и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

На основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК е допуснато касационно обжалване на решение № 195 от 29.07.2016 г. по в.гр.д. № 132/2016 г. на Ловешкия окръжен съд в частта, с която на основание чл. 19, ал.1 ЗН е прогласена нищожността на нотариално завещание № 5, т.І, нот. дело № 12/2011 г. в частта, с която Г. Й. С. завещала на дъщеря си А. М. С. 1/2 ид. част от жилищната сграда с идентификатор 80902.249.339.1 по КККР на [населено място] и в частта, с която е отхвърлен искът за делба на тази сграда, по въпроса за предпоставките и реда за признаване в Република България на брак на български гражданин с чужд гражданин, сключен пред местен орган в чужбина, и относно правното значение на акта за регистрация на брака, съставен по реда на чл. 72, ал.3 ЗГР.

Жалбоподателката А. М. С. поддържа, че неправилно въззивният съд не е зачел правните последици на сключения между нейната наследодателка и ищеца по делото С. С. църковен брак в Република Гърция, свързвайки признаването му в Република България със съставяне на акт за гражданско състояние по реда на чл. 72, ал.3 ЗГР, като не е взел предвид нормата на чл. 75, ал.3 КМЧП. Това нарушение на материалния закон е довело до необоснован извод, че жилищната сграда в [населено място] вит не е придобита от съпрузите през време на брака им, поради което не е станала съпружеска имуществена общност.

Ответникат С. Й. С. изразява становище, че въззивното решение в допуснатите до касационно обжалване части е правилно и законосъобразно. Поддържа, че след като религиозният брак, сключен в Република Гърция между него и наследодателката на жалбоподателката не е бил регистриран в Република България, правилно въззивният съд не е зачел неговото действие и последиците му при разрешаване на въпроса за собствеността на процесните недвижими имоти. Валиден е бракът, сключен в Република България, а процесната сграда е придобита преди това на негово име, поради което тя не е в режим на съпружеска имуществена общност и наследодателката не е могла валидно да се разпореди с нея със завещание.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

От фактическа страна по делото е установено, че на 08.05.2005 г. С. Й. С. и Г. Й. С. са сключили в Република Гърция църковен брак въз основа на разрешение за брак № 1367/2005 г., за което е съставен Акт за сключване на брак № 227, т. 2-ри, година 2005, вписан на датата 09.05.2005 г. в общинския регистър на [община], областна дирекция А.. Не е спорно по делото, че този брак не е бил регистриран в Република България по реда на чл. 72, ал.3 ЗГР.

На 16.07.2005 г. С. Й. С. и Г. Й. М. сключили граждански брак пред длъжностно лице по гражданското състояние в [община], за което е съставен Акт за сключен граждански брак № 18 от 16.07.2005 г.

С нотариален акт № 160, т.ІІІ, дело № 296 от 28.06.2005 г. Г. Й. М. закупила поземлен имот с площ 1400 кв.м, съставляващ имот пл.№ 369 в кв. 29 по плана на [населено място], обл. Л., който имот е включен изцяло в УПИ ІV- 369 в кв. 29 по плана на селото, а С. С. закупил масивна жилищна сграда със застроена площ 60 кв.м, състояща се от приземен етаж, два жилищни етажа и тавански етаж, построена в описания недвижим имот, ведно с отстъпено право на строеж върху него.

С нотариално завещания № 5, т.І, дело № 12 от 09.11.2011 г. на нотариус с рег.№ 392 в РНК, Г. Й. С. завещала на жалбоподателката А. М. С. дворното място в [населено място] вит, съставляващо поземлен имот с идентификатор 80902.249.339, с пл.№ 369 по предходен план, заедно с 1/2 ид. част от построената в него жилищна сграда с идентификатор 80902.249.339.1, еднофамилна, на два етажа, застроена върху 58 кв.м. С нотариално завещание № 1, т.І, дело № 3 от 14.02.2013 г. Г. Й. С. завещала на дъщеря си А. М. С. цялото свое движимо и недвижимо имущество, което притежава към момента на смъртта си, в това число парични влогове, лек автомобил „О. З.”, закупен на нейно име, покъщнина и обзавеждане, права върху вземания, дължими пенсии за минало време и др., като изрично е посочено, че с тези завещателни разпореждания не се отменят вече направените такива.

Г. Й. С. е починала на 18.03.2013 г. в [населено място].

Въззивният съд е приел, че нотариалното завещание от 09.11.2011 г. има характер на завет, тъй като с него е извършено разпореждане с конкретно определено имущество. Приел е, че същото не е породило действие по отношение на сградата, тъй като към момента на откриване на наследството завещателката Г. С. не е била собственик на този имот. Сградата е закупена на името на С. С. преди сключване на гражданския брак със завещателката, поради което е била изцяло негова лична собственост.

За да обоснове този извод съдът е приел, че правните последици, с които българското право свързва брак, сключен в чужбина между български гражданин и чужд гражданин, настъпват от момента на признаване на брака, което става със съставяне от длъжностното лице по гражданското състояние на акт за брак, съгласно чл. 72, ал.3, т.2 ЗГР. Тъй като в случая актът за граждански брак бил съставен на 16.07.2005 г., съдът е приел, че имуществото, придобито от съпрузите преди тази дата, е тяхна лична собственост.

Настоящият състав не споделя даденото от въззивния съд разрешение на въпроса относно правното действие и значението на акта за гражданско състояние, съставен по реда на чл. 72, ал.3, т.2 ЗГР, с който се регистрира сключен в чужбина брак между български гражданин и чужд гражданин.

Българското право допуска брак между български гражданин и чужд гражданин да бъде сключен пред местен орган в чужбина. Предпоставка за признаването му в Република България е да е била спазена формата, установена от правото на държавата, пред чийто орган той се сключва - чл. 75, ал.1 и 3 КМЧП.

Разпоредбата на чл. 70, ал.1 ЗГР вменява в задължение на българските граждани, които са поискали от местен орган по гражданско състояние в чужбина съставянето на акт за гражданско състояние, да се снабдят със заверен препис или извлечение от акта и в срок не по- късно от шест месеца след съставянето му да го предадат или изпратят на българския дипломатически или консулски представител в тази страна, или да го представят направо пред длъжностното лице по гражданско състояние в общината по постоянния си адрес. След получаване на преписа длъжностното лице по гражданско състояние регистрира настъпилото в чужбина събитие, като съставя съответен акт за гражданско състояние. Актовете, съставени по реда на чл. 72, ал.2 ЗГР, имат вторичен характер. По изрично разпореждане на закона в тях длъжностното лице вписва без изменение данните от съставения в чужбина акт за гражданско състояние. При регистрация на граждански брак, сключен в чужбина, се вписват имената на сключилите брак, датата и мястото на сключване на брака- чл. 72, ал.3, т.2 ЗГР.

С оглед на тази уредба, неправилно е разбирането на въззивния съд, че правните последици на брака, сключен в чужбина, настъпват от датата на регистрирането му в Република България, а не от датата на сключването му, така, както е удостоверена в съставения акт за гражданско състояние от компетентния местен орган в чужбина. Този акт, за разлика от акта за сключване на граждански брак, няма конститутивно действие, а само отразява един вече настъпил факт, релевантен за гражданското състояние на лицата.

При този отговор на правния въпрос, обусловил допускане на касационно обжалване, възивното решение се явява неправилно. При данните по делото, че С. С. и Г. С. са сключили църковен брак в Република Гърция на 08.05.2005 г., а договорът за покупко-продажба на сградата в [населено място] е сключен на 28.06.2005г., необосновано въззивният съд е приел, че придобиването е преди брака. Неправилно е разбирането на въззивния съд, че за признаване на този брак в България е необходимо спазването на формата на брака, установена по българските закони. Този извод е в пряко противоречие с нормата на чл. 75, ал.3 КМЧП, съгласно която брак, сключен в чужбина се признава в Република България, ако е спазена формата, установена в правото, приложимо по ал.1 и 2, а меродавно по чл. 75, ал.1 КМЧП е правото на държавата, пред чийто орган се сключва брака. В случая това е правото на Република Гърция. Въззивният съд не е изложил съображения дали сключеният между С. С. и Г. С. църковен брак удовлетворява изискването за форма по гръцкото право.

На следващо място, неправилно съдът е приел, че имуществените отношения между съпрузите следва да се уредят по българското право, позовавайки се на разпоредбата на чл. 89, ал.2 КМЧП. Съгласно чл. 79, ал.3 КМЧП имуществените отношения между съпрузи с различно гражданство, се уреждат от правото, приложимо към техните лични отношения, а според ал.2 личните отношения между съпрузи с различно гражданство се уреждат от правото на държавата, в която е тяхното общо обичайно местопребиваване, а когато такова не е налице-от правото на държавата, с която и двамата съпрузи общо са в най- тясна връзка. В случая въззивният съд е приел, че съпрузите са живели в Република Гърция, а в България са пребивавали само през летните месеци. Ако обичайното общо местоприбиваване на съпрузите е било в Република Гърция, то по силата на чл. 79, ал.3 във вр. с ал.2 КМЧП, следва, че приложимото материално право относно имуществените отношения ще бъде правото на Република Гърция. Нормата на чл. 89, ал.2 КМЧП, на която се е позовал въззивният съд, за да обоснове приложението на българските закони, не касае вътрешните имуществени отношения между съпрузите по повод придобито от тях през време на брака имущество.

Съгласно чл. 43 КМЧП съдът е длъжен да установи съдържанието и приложи чуждото право служебно, без оглед на това дали някоя от страните се е позовала на него. Неизпълнението на това задължение съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е основание за касиране на обжалваното решение.

По тези съображения настоящият състав намира, че въззивното решение в обжалваните му части следва да бъде отменено като неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон, и делото да бъде върнато на въззивната инстанция за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане въззивният съд следва да установи съдържанието на чуждото материално право, приложимо към имуществените отношения на съпрузите, за да даде отговор на въпроса дали по силата на семейното право на Република Гърция възниква съпружеска общност върху недвижими имоти, придобити през време на брака на името на единия от съпрузите.

Водим от гореизложеното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 195 от 29.07.2016 г. по в.гр.д. № 132/2016 г. на Ловешкия окръжен съд в частта, с която на основание чл. 19, ал.1 ЗН е прогласена нищожността на нотариално завещание № 5, т.І, нот. дело № 12/2011 г., в частта, с която Г. Й. С. завещала на дъщеря си А. М. С. 1/2 ид. част от жилищната сграда с идентификатор 80902.249.339.1 по КККР на [населено място], както и в частта, с която е отхвърлен искът за делба на тази сграда.

ВРЪЩА делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав в отменените части.

В останалите части въззивното решение е влязло в сила.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВ