№104

гр. София, 21.12.2017 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов

ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова

Веселка Марева

при участието на секретаря Зоя Якимова

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева т. д.№ 60309 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. И. Т. срещу решение № 78 от 30.06.2016г. постановено по гр.д. № 179/2016г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 37 от 24.02.2016г. на Бургаски окръжен съд по гр.д.№ 1185/2015г. за осъждане на касатора на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], сумата 76 209лв., дължима на отпаднало основание по развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 28.08.2009г., заедно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното изплащане.

В жалбата се поддържа, че решението е необосновано и неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и потвърждаващо допуснатите от първоинстанционния съд множество нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че въззивният съд не е разгледал и преценил достатъчно задълбочено събраните по делото доказателства, поради което е приложил неправилно материалния закон.

Ответникът по касационната жалба [фирма] я оспорва.

С определение №121 от 29.03.2017г. е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса дали е осъществено пълно и главно доказване относно плащане на парично задължение, установено с договор, когато страната не разполага с документ, пряко удостоверяващ плащането, но се позовава на двустранен договор, съдържащ признание за получаване на сумата, като наред с това са налице и други доказателства, поставящи под съмнение плащането.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:

Производството е по иск по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. Между страните е сключен предварителен договор от 20.08.2009г. за възлагане на покупко-продажба на недвижими имоти, с който ответникът се е задължил да прехвърли на ищеца недвижими имоти, находящи се в землището на [населено място], местн. „А. тарла”, описани в договора. Уговорената цена е 381 045лв., представляваща 950 лв. за декар, която се изплаща по следния начин: при подписване на договора се заплаща капаро в размер на 20% или 76 209 лв. в брой, а остатъкът - при сключване на окончателен договор. С анекс от 07.10.2009г. е уговорен краен срок за подписване на окончателен договор за имотите с обща площ 401 100 кв.м. - 10.12.2009г. С анекс № 2 срокът е удължен до 31.03.2010г., а с анекс № 3 от 22.11.2010г. ответникът е признал, че не е спазил сроковете по договора и анексите, и се е задължил до 20.12.2009г. да приключи сделките по прехвърляне на девет имота, посочени в анекса, като при неизпълнение ще възстанови получената парична сума по раздел ІІ, т.2, /2/ от договора. Не се спори, че от посочените в анекса девет имота задължението е изпълнено само за един, както и че на ищеца са прехвърлени общо 21 от 35 имота, предмет на договора.

Във връзка с повдигнатия спор относно плащане на капарото от 76 209 лв. от възложителя на изпълнителя, съдът е приел, независимо от липсата на нарочен документ за плащане, че анекс № 3 съдържа признание на ответника за получаване на сумата и съставлява надлежно и достатъчно доказателство за плащането й. Изнесеното от свидетелката К., че плащане не е извършено и ответникът многократно подканял представителя на дружеството да изпълни задължението си, но получил отговор, че имат финансови затруднения, съдът не е кредитирал, като неправдоподобно, доколкото свидетелката не е могла да чуе проведените по телефона разговори между касатора и представителя на дружеството.

На второ място съдът е приел, че е налице виновно неизпълнение от страна на ответника, което е породило правото на ищеца да развали договора с едностранно изявление, каквото изявление представлява исковата молба по делото. Предвид уговорения в анекс №3 краен срок за изпълнение съдът е счел, че определяне на срок за изпълнение по чл. 87, ал.1 ЗЗД не е необходимо. Дори да се приеме, че исковата молба съставлява покана за изпълнение по смисъла на чл. 87, ал.1, то от получаване на исковата молба до приключване на устните състезания е изминала почти една година, който срок е обективно подходящ за съответната престация. Въз основа на това съдът е заключил, че договорът е развален и на основание чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД ответникът дължи връщане на получената сума поради отпадане на основанието за нейното получаване. Намерил е за несъстоятелни доводите на ответника, че развалянето няма обратно действие, предвид изпълнението на договора за голяма част от имотите. Изтъкнал е, че договорът не е с периодично или продължително изпълнение, а само тези хипотези изключват приложението на чл.88, ал.1 ЗЗД за обратно действие на развалянето.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по релевантния за спора въпрос относно доказването на плащане на установено с договор парично задължение, в хипотеза, когато страната не разполага с документ, пряко установяващ плащането, но се позовава на двустранен договор, съдържащ признание за получаване на сумата, като наред с това са налице други доказателства, поставящи под съмнение плащането.

По аргумент на чл. 164, ал.1, т.4 ГПК погасяването на установени с писмен акт парични задължения следва да бъде доказано също с писмен документ, като доказателствената тежест се носи от длъжника. Обикновено извършеното плащане се удостоверява с нарочен документ - разписка /чл. 77, ал.1 ЗЗД/. Когато задължението е поето с двустранен договор и длъжникът не разполага с нарочен документ, удостоверяващ плащането, то доказването на плащането може да се извърши с други писмени доказателства, включително с последващо споразумение между същите страни, което съдържа недвусмислено признание от кредитора, че е получил дължимата сума. Това признание се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото, включително и с оглед на събраните свидетелски показания, които поставят под съмнение признатия факт.

В случая, ищецът [фирма] носи доказателствена тежест да установи плащането на сумата 76 209 лв., уговорена в предварителния договор като капаро. Клаузата на предварителния договор не представлява едновременно и разписка за плащане на сумата, което е видно от нейната формулировка: „заплаща на изпълнителя капаро в размер...”, която независимо, че е в сегашно време, предполага извършване на действие след подписване на договора. По делото липсва нарочен документ, доказващ, че плащането е извършено. В подписания на 22.11.2010г. между същите страни анекс № 3 към договора, е поето задължение от страна на ответника по иска /сега касатор/ при неизпълнение да „възстанови получената от него парична сума” по раздел ІІ,т.2, /2/ от договора, а това е сумата 76 209 лв. Клаузата на т.3 от анекс № 3 представлява едностранно изявление на Н. Т. и то съдържа признание, че сумата по предварителния договор е получена, след като подлежи на възстановяване. Касае се до изявление с неизгодни за автора му последици, което се ползва с доказателствена сила. То следва да бъде ценено наред с всички доказателства по делото. Други доказателства в тази насока представляват показанията на свидетелката К.. Те, макар да сочат, че според нея сумата не е платена, не са достатъчни, за да опровергаят признанието на страната, съдържащо се в анекс № 3. С оглед на това следва да бъдат споделени изводите на въззивния съд, че плащането на сумата от страна на дружеството е доказано. При това положение дружеството се явява изправна страна по договора и може да претендира развалянето му поради неизпълнението на насрещната страна.

Тук следва да се посочи, че предприетото от касатора оспорване на истинността на подписа му върху анекс № 3 е неуспешно. В първоинстанционното производство е приета почеркова експертиза, която дава заключение, че анексът е подписан от Н. Т.. Искането за назначаване на тройна експертиза първоинстанционният съд не е уважил. Във въззивната жалба липсва оплакване във връзка с това процесуално действие на съда и не е подновено искането за допускане на експертиза. С оглед на това, възможността за ангажиране на такова доказателствено средство е изчерпана. Заявеното пред касационната инстанция искане за назначаване на тройна експертиза е оставено без уважение, тъй като събирането на нови доказателства от касационната инстанция е недопустимо.

Не се спори между страните, че задължението на ответника - изпълнител по договора, не е изпълнено в цялост; уговорено е прехвърляне на имоти с площ 401 100 кв.м. при цена 950 лв. на декар и при обща цена 381 045 лв. Видно от приложените нотариални актове в изпълнение на договора са сключени сделки за имоти на стойност 126 245лв., т.е. налице е неизпълнение за 254 800лв. Частичното изпълнение е прието от възложителя и очевидно той няма интерес да иска разваляне на договора в изпълнената част. С оглед на това развалянето обхваща само неизпълнената част от договора. При това положение изпълнителят ще дължи на отпаднало основание връщане на част от капарото, съответна на неизпълнената част от договора. Дължимата сума е 50 960 лв. и тя е пресметната по следния начин: стойността на неизпълнението 254 800лв. разделена на уговорената стойност на договора 381 045лв. и полученото умножено по стойността на капарото 76 209лв. В получения размер от 50 960 лв. предявеният иск се явява основателен, а до пълния предявен такъв подлежи на отхвърляне.

При тези изводи обжалваното въззивно решение се явява неправилно в частта, с която искът е уважен за разликата над 50 960 лв. до 76 209 лв., а именно за сумата 25 249 лв. В тази част решението следва да се отмени и вместо това да се постанови ново, с което искът за тази сума да се отхвърли.

По разноските. С първоинстанционното и въззивно решение в полза на ищеца по иска са присъдени направените от него разноски в размер на 6649лв. за първата инстанция и 3800лв. за втората или общо 10 449лв. С оглед частичното отхвърляне на иска дължимите разноски на ищеца се намаляват на 6950 лв. за двете инстанции. Ответникът по иска, сега касатор, е направил разноски за първата инстанция в размер на 3000лв. за адвокатско възнаграждение и за експертиза, а за въззивната инстанция 1524лв. за държавна такса или общо 4 524 лв. Съразмерно на отхвърлената част от иска той има право на 1367лв. за двете инстанции. При извършване на компенсация между разноските за двете инстанции касаторът остава да дължи 5583лв. При това положение за присъдените с въззивния акт 3800лв. решението следва да остане в сила, както и да се присъди разликата от 1783лв.

За касационното производство касаторът е направил разноски в размер на 2054лв. за държавни такси и адвокатско възнаграждение. Според отхвърлената част на иска /респ. уважената част на жалбата/ има право на 681 лв. Ответникът по жалбата е направил разноски за настоящето производство в размер на 2900лв. за адвокатско възнаграждение. Според уважената част на иска има право на 1939лв. При извършване на компенсация касаторът дължи на ответника 1258лв.

Воден от горното и на основание чл. 293, ал.2 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 78 от 30.06.2016г. постановено по гр.д. № 179/2016г. на Бургаски апелативен съд в частта, с която е уважен иска на [фирма], ЕИК[ЕИК] против Н. И. Т. по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за разликата над 50 960 лв. до 76 209 лв. и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ иска на [фирма], ЕИК[ЕИК], против Н. И. Т., ЕГН [ЕГН] от [населено място], Бургаска област, [улица], с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за заплащане на сумата 25 249 лв., явяваща се разлика над дължимия размер от 50 960 /петдесет хиляди деветстотин и шестдесет/ лв. до предявения размер от 76 209 лв., дължима на отпаднало основание по развален договор на 28.08.2009г. за възлагане покупко-продажба на недвижими имоти.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част, с която е уважен иска до размер на 50 960лв., както и в частта за разноските в размер на 3800лв.

ОСЪЖДА Н. И. Т. да заплати на [фирма] разноски за касационното производство по компенсация в размер на 1258 /хиляда двеста петдесет и осем/лв., както и разноски по компенсация в размер на 1758 /хиляда седемстотин петдесет и осем/ лв. за първата и въззивната инстанция.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: