Р Е Ш Е Н И Е№ 202София,21.12.2017 годинаВ И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

при секретаря Александра Ковачева

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 689/2017 г.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 247 от 31.10.2016 г. по в. т. д. № 121/2016 г. на Великотърновски апелативен съд, с което, след отмяна на решение № 11 от 19.02.2016 г. по т. д. № 46/2012 г. на Ловешки окръжен съд за разваляне по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД на сключения между касатора и [фирма] (в несъстоятелност) договор за продажба на недвижими имоти, обективиран в н. а. № 46, том ІІІ, рег. № 1430, дело № 262/2007 г. на нотариус Р. В., рег. № 392, същият договор е прогласен за нищожен, на основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е недопустимо като постановено по непредявен иск и по нередовна искова молба, а при условията на евентуалност – че е неправилно поради нарушение на процесуалните правила и на материалния закон, а също и поради необоснованост. Оплакването му за недопустимост на обжалвания акт е аргументирано с това, че: въззивният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл. 26 ЗЗД, а не по иска, с който е сезиран – за разваляне на процесния договор за продажба на недвижими имоти по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД поради виновното му неизпълнение; исковата молба, по която е образувано първоинстанционното производство, е нередовна, доколкото е подадена от ненадлежна страна (от синдика, а не от самото несъстоятелно дружество); не е внесена дължимата държавна такса и не е отстранено противоречието в обстоятелствените части на основната и допълнителната искови молби и въведения петитум досежно това дали се иска разваляне на процесния договор поради частично неизпълнение и дали касае всички или само един от имотите. Д. за неправилност на атакуваното решение е обоснован с твърдението, че въззивният съд е нарушил забраната по чл. 271, ал. 1, изр. 2 ГПК за влошаване положението на жалбоподателя; че в противоречие с чл. 235, ал. 2 ГПК не е постановил своя акт върху установените факти и обстоятелства по делото съгласно закона; че е допуснал нарушение на нормата на чл. 20 ЗЗД при тълкуване на процесния договор за продажба и нормата на чл. 24 ЗЗД при преценка за преминаване на правото на собственост върху продадените имоти.

Ответникът по касация – [фирма], [населено място] (в несъстоятелност) – счита касационната жалба за недопустима поради липса на правен интерес за касатора, респ. за неоснователна, по съображения, изложени в писмен отговор от 08.03.2017 г. и в съдебно заседание от 25.10.2017 г.

С определение № 468 от 19.07.2017 г. по настоящото дело касационното обжалване на въззивното решение е допуснато поради вероятността същото да е процесуално недопустимо предвид разглеждането на непредявен иск.

Върховен касационен съд – състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:

По допустимостта на касационната жалба:

Неоснователно е заявеното от ответника по касация възражение за липса на правен интерес за [фирма] от обжалване на въззивното решение, доколкото със същото е уважено именно направеното от това дружество (ответник по исковете) възражение за нищожност на процесния договор за продажба. За ответника по исковете би отсъствал правен интерес от обжалване на въззивния акт единствено, ако предявените срещу него искове са отхвърлени, каквато настоящата хипотеза не е. Поради това и с оглед твърдението му, че съдът е разгледал непредявен иск, за ответника е налице правен интерес да атакува постановеното от въззивния съд решение.

По основателността на касационната жалба:

С обжалвания акт Великотърновски апелативен съд е отменил постановеното от Ловешки окръжен съд решение № 11 от 19.02.2016 г. по т. д. № 46/2012 г., с което, по предявения от [фирма] (в несъстоятелност) срещу [фирма] иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, е развален сключеният между двете дружества договор за продажба на недвижими имоти, обективиран в н. а. № 46, том ІІІ, рег. № 1430, дело № 262/2007 г. на нотариус Р. В., рег. № 392, като, на основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД, е прогласил нищожността на същия договор поради липса на съгласие по отношение цената на продадените с него имоти. Според съдебния състав, доколкото цената на шестте имота, предмет на продажбата, е посочена общо в размер на 2 800 000 евро, без да е посочена конкретно цената на всеки от тях, а освен това определената като обща цена сума 2 800 000 евро включва и суми, представляващи инвестиции от страна на купувача за осъществяване на съвместна дейност с продавача, то цената на всеки един от шестте имота, предмет на прехвърлителната сделка, не само не е определена, но е и неопределяема. Поради това е направил извод, че страните не са постигнали съгласие по един от съществените елементи на процесния договор за продажба, което обосновава неговата нищожност.

Що се отнася до релевирания във въззивната жалба довод за недопустимост на първоинстанционното решение, същият е счетен за неоснователен. На първо място, не е споделено становището, че искът е предявен от синдика, а не от несъстоятелното дружество. В тази насока съдът се е позовал както на посоченото в самата искова молба, така и на доклада по делото, в който като страна-ищец е посочено дружеството, а не неговият синдик. На второ място, с оглед изричния акт по чл. 660, ал. 2 ТЗ на съда по несъстоятелността, с който е разрешено на синдика да упълномощи адвокат М. да го представлява, като несъстоятелен е преценен и доводът за липса на надлежна представителна власт на ищеца за подаване на исковата молба и допълнителната такава. На последно място, въззивният съд е счел, че не е налице и неопределеност на предмета на делото, тъй като с определение № 475 от 10.11.2015 г. първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с искове с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД и чл. 537, ал. 2 ГПК, както и че производството по осъдителния иск за сумата 8 559 866 евро е прекратено.

Настоящият състав намира, че въззивното решение е недопустимо като постановено извън предмета на спора, с който съдът е сезиран.

Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК, регламентираща едно от основните начала на гражданския процес - диспозитивното, предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. От посочения принцип следва, че съдът е длъжен да разгледа само иска, с който е сезиран. Индивидуализацията на иска се осъществява чрез изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения и заявения в нея петитум (искане). Безспорно, съдът следва да се произнесе по всички доводи и възражения на страните във връзка с предявения иск, но е недопустимо произнасяйки се по тях да подмени въведения от ищеца предмет на делото, т. е. да се произнесе по иск, различен от предявения.

В случая, както в исковата молба, така и в допълнителната искова молба, ишецът [фирма] (в несъстоятелност) поддържа, че ответникът [фирма] не е изпълнил задълженията си, поети с договора за продажба на недвижими имоти, обективиран в н. а. № 46, том ІІІ, рег. № 1430, дело № 262 от 19.04.2007 г. на нотариус Р. В., рег. № 392, изменен с анекс от 10.02.2009 г., поради което отправя искане за разваляне на този договор по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД. С твърдението, че ответникът се е снабдил с констативен нотариален акт за собствеността върху продадените имоти (н. а. № 82, том ІІІ, рег. № 1548, дело № 291 от 26.04.2007 г. на нотариус Р. В., рег. № 392, ищецът е заявил и искане за отмяна на посочения нотариален акт по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК. С оглед на така поддържаните твърдения и заявеното искане, следва да се приеме, че съдът е сезиран с конститутивен иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на сключения между страните договор за продажба на недвижими имоти и с иск по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на издадения в полза на ответника констативен нотариален акт. Тази правна квалификация на претенциите е възприета изцяло и от въззивния съд. Въпреки това, обаче, решаващият състав не се е произнесъл по предявените от ищеца искове с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД и чл. 537, ал. 2 ГПК, а е прогласил за нищожен сключеният между страните договор за продажба на процесните имоти, т. е. уважил е иск по чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД, с какъвто не е бил сезиран. До този недопустим правен резултат се е стигнало поради обстоятелството, че съдът е счел за основателно направеното от ответника по исковете възражение за нищожност на договора за продажба поради липса на съгласие относно цената (предвид непосочване цената на всеки един от продадените имоти). Изпълнявайки задължението си да се произнесе по релевираното от ответника възражение, решаващият състав е подменил предмета на правния спор и се е произнесъл по непредявен иск. Ето защо, постановеното от него решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а делото – върнато на въззивния съд за ново разглеждане, при което съдебният състав следва да се произнесе по предявените от ищеца искове с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД и чл. 537, ал. 2 ГПК.

Що се отнася до останалите доводи на касатора за недопустимост на въззивното решение, съдът намира същите за неоснователни.

На първо място, не може да се счете, че решението е постановено по нередовна искова молба. Не е налице твърдяната от касатора неяснота в предмета на спора поради несъответствие между обстоятелствената част на основната и допълнителната искови молби и въведения петитум. Както в основната, така и в допълнителната искова молба ищецът ясно е очертал спорното право. И в двете искови молби са изложени твърдения, че ответникът не е изпълнил задълженията си по сключения между страните договор за продажба и анекс към него, изразяващи се в това, че [фирма] не само, че не е заплатило сумата от 70 000 евро, съгласно т. 1.4 от анекса, но не е изпълнило и поетото задължение да инвестира посочените в т. 1.5. и т. 1.6. от анекса суми, в размер съответно на 950 000 евро и 842 000 евро”. Ясно и недвусмислено е и отправеното до съда искане – за разваляне на договора за продажба по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД поради виновно неизпълнение задълженията на ответника и за отмяна на издадения в негова полза констативен нотариален акт, т. е. искането е за разваляне на целия договор за продажба, а не само по отношение на част от имотите. Напълно произволно е и твърдението на касатора за неяснота относно основанието на претенцията и по-конкретно – дали искът е за разваляне на договора (чл. 87, ал. 3 ЗЗД) или за прекратяването му по реда на чл. 644 ТЗ. Позоваването от страна на ищеца на нормата на чл. 644 ТЗ е единствено като аргумент за обосноваване недължимостта на държавна такса по делото с оглед разпоредбата на чл. 620, ал. 5 ТЗ, без обаче да е поддържано искане за прекратяване на процесния договор.

Неоснователен е и доводът за нередовност на исковата молба поради невнасяне на следващата се държавна такса. Доколкото с предявените от несъстоятелното дружество искове се цели връщане на имущество в масата на несъстоятелността на същото, по отношение на тези искове следва да намери приложение разпоредбата на чл. 620, ал. 5 ТЗ, според която държавна такса не се внася предварително.

На последно място, не може да бъде споделено и становището за липса на активна легитимация. Ищец по предявените искове е самото търговско дружество в несъстоятелност, а не неговият синдик. Последният действа само в качеството на представляващ предприятието на длъжника и участващ от негово име по дела (чл. 658, т. 1 и т. 7 ТЗ) чрез упълномощения за това адвокат, въз основа на изрично разрешение от съда по несъстоятелността по реда на чл. 660, ал. 2 ТЗ (определение от 11.12.2013 г. по т. д. № 273/2011 г. на Софийски окръжен съд).

С оглед изложените съображения, настоящият състав намира, че въззивното решение следва да бъде преценено като недопустимо само поради произнасянето по непредявен иск, но не и поради нередовност на исковата молба, липса на активна процесуална легитимация и липса на надлежна представителна власт.

При новото разглеждане на делото, на основание чл. 294, ал. 2 ГПК, съдът следва да се произнесе и по отговорността за разноски за настоящото производство.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 4 във връзка с чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПКР Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 247 от 31.10.2016 г. по в. т. д. № 121/2016 г. на Великотърновски апелативен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: