Р Е Ш Е Н И Е

№279

София, 21 декември 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и седемнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАПКА КОСТОВА

ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА

РУМЕН ПЕТРОВ

при секретар: Мира Недева

и в присъствието на прокурора Ивайло Симов

изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова

н. дело № 1050/2017 година

Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по протест на прокурор при Софийска градска прокуратура срещу въззивна присъда № 175/19.06.2017 г., постановена по ВНОХД № 1957/2017 г. от Софийски градски съд.

В протеста се поддържа, че въззивният съд е допуснал съществени процесуални нарушения при постановяване на новата присъда, тъй като се е позовал на обстоятелства, които не са установени по надлежния ред. Твърди се още, че извършената порочна процесуална дейност е довела и до нарушение на материалния закон. Излагат се съображения за приложимостта на нормата на чл. 6 от Наредба № 30/27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни отм. . Отправено е искане за отмяна на въззивната присъда и ново разглеждане на делото от въззивния съд.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по съображенията, изложени в него.

Подсъдимата К. И. Б. (О.) не се явява, редовно призована. Защитникът й изразява становище за неоснователност на протеста и законосъобразност на въззивната присъда.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното :

I. Софийският районен съд с присъда № 7667/19.09.2016 г., постановена по НОХД № 9576/2016 г., признал подсъдимата К. Б. (О.) за виновна в извършено от нея престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК и във вр. с чл. 55 от НК й е наложил наказание от три месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от три години и глоба в размер на 200 лева. На основание чл. 343г във вр. с чл. 37, т. 7 от НК подсъдимата е лишена от право да управлява МПС за срок от една година.

С атакуваната сега въззивна присъда Софийският градски съд отменил изцяло първоинстанционния съдебен акт и вместо това признал подсъдимата Б. за невиновна и я оправдал по повдигнатото обвинение да е извършила престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.

II. Протестът е основателен.

Въззивният съд е споделил фактите, установени от първата инстанция, а именно, че подсъдимата Б. е управлявала МПС, била спряна за проверка от полицейските служители свидетелите М. и Г. и тествана с техническо средство „Алкотест Дрегер”, като пробата била положителна – показала 1,3 промила в издишания въздух. Подсъдимата не е оспорила показанията на техническото средство. Издаден е талон за медицинско изследване и подсъдимата била придружена до болничното заведение, където подписала декларация за съгласие да й се вземе кръвна проба, но после отказала да стори това, което е удостоверено.

При тези факти въззивният съд е счел за незаконосъобразен извода на първата инстанция, че след като подсъдимата е отказала да даде кръв за изследване, концентрацията на алкохол в кръвта й е съответен на резултата, отчетен от техническото средство. Подобна категорична тъждественост не намирала опора и в научното знание за отношението между двата вида изследване. В тази връзка е обсъдено заключението на назначената служебно от втората инстанция медицинска експертиза, в което е уточнено, че резултатът в показанията на техническото средство се влияе от различни фактори, свързани с начина на дишане на проверявания, температурата на околната среда, прием на определени храни и прочие, както и че не във всички случаи установените показатели във въздуха и в кръвта са еднакви. Експертът е посочил, че 1,16 промила е най-ниската концентрация на алкохол в кръвта, при която при хиповентилация може да се отчете с уреда 1,3 промила. Съобразявайки експертните изводи, въззивният съд е приел, че при възможен диапазон на алкохолната концентрация в кръвта на подсъдимата, релевантно за възникване на наказателната отговорност е минималното й ниво, което било безусловно сигурно.

Несъмнено в експертното заключение е направен извод, че начинът на дишане на проверявания и температурата на околната среда повлияват алкохолната концентрация в издишания въздух, променяйки отношението между концентрациите на алкохола в кръвта и алвеоларния въздух. Въззивният съд обаче се е въздържал да посочи въз основа на кои данни обосновава наличието на фактори, които водят до допустимото отклонение, така както е онагледено в експертизата чрез примери, при извършеното в конкретния случай изследване с техническо средство. В този смисъл възраженията, отразени в протеста, за допуснати нарушения на процесуалните правила при установяване на релевантните факти имат своето основание.

На следващо място, втората инстанция е приела, че нормата на чл. 6 от от Наредба № 30/2001 г. не създава сигурност в извода, че концентрацията на алкохол в кръвта във всички случаи съвпада с установената в издишания въздух. Затова и по аргумент от чл. 303, ал.1 и ал. 2 от НПК, съдът е счел, че цитираната норма регламентира предположение, което не може да представлява обективен елемент на престъпния състав и основание за ангажиране на наказателна отговорност.

Върховният касационен съд е имал възможност да изрази становище, че в случаи като настоящия не са нарушени правилата при доказване на обвинението, защото „то наистина почива върху предположение, че показанието на техническото средство за установяване на алкохолната концентрация в кръвта, съответства на действителното, но това предположение е допустимо според бланкетното препращане в чл. 343б от НК към чл. 6 от Наредба № 30/2001 г.” (виж, решение № 540/04.01.2010 г. на ВКС по н.д. № 530/2009 г., I н.о.).

Обобщено, настоящият състав намира, че протестът е основателен, тъй като решаващият съд е допуснал съществени процесуални нарушения. Това налага отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от втората инстанция.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 354, ал.1, т.5 във вр. с ал. 3, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивна присъда № 175/19.06.2017г., постановена по ВНОХД № 1957/2017 г. по описа на Софийски градски съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд и от стадия на съдебното заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.