№ 168

гр. София, 21.12.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДАВърховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в откритото заседание на тридесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:Председател: Мария Иванова

Членове: Жива Декова

Геника Михайловапри секретаря Северина Толева и с участието на прокурора Станева разгледа гр. д. № 5172 по описа за 2016 г.

Производството е по реда на чл. 290 – 293 ГПК – редакция до влизане в сила на ЗИДГПК (с ДВ бр. 86/ 27.10.2017 г.) – арг. от § 74 от неговите ПЗР.

До касационно обжалване е допуснато решение № 1308/ 23.06.2016 г. по гр. д. № 5150/ 2015 г. в частта, с която Софийски апелативен съд потвърждавайки решение № 320/ 08.10.2015 г. по гр. д. № 498/ 2012 г. на Окръжен съд – Кюстендил, отхвърля искането на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД отм. за отнемане в полза на държавата от В. А. А. и от К. А. А. описаното в решението имущество, представляващо недвижими имоти, моторни превозни средства и парични средства.

Обжалването е допуснато с определение № 636/ 25.07.2017 г. по настоящото дело при основанията от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (общо и допълнително) по въпросите: 1. Може ли да се направи извод за връзка между придобиването на имуществото и установената с влязла в сила осъдителна присъда престъпна дейност, като се съобрази вида на престъплението и характера на осъществената престъпна дейност? и 2. Може ли да се направи основателно предположение, че придобитото имущество е свързано с престъпната дейност на проверяваното лице, когато не са налице законни източници на доходи за придобиване на имущество, ако част от имуществото обхваща период на придобиване преди престъпната дейност по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД отм. ?

По повдигнатите въпроси настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че връзката между престъпната дейност по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД отм. и придобиването на имуществото от проверяваното лице е материалноправна предпоставка на правото по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД отм. . Връзката е пряка, когато имуществото е придобито от престъплението. Връзката е косвена, когато придобитото не произтича пряко от престъплението, но е опосредено чрез други действия, които го следват. Достатъчно е връзката да се предположи логически. Съдът базира извода за наличие или липса на връзка, като обсъди конкретното престъпление, характера на произтичащата от него престъпна дейност и всички други установени обстоятелства, при които имуществото е придобито.

Конкретната престъпна дейност и обстоятелствата, от които се прави предположението за връзката с придобиването на имуществото са тези, които определят релевантния период за всеки конкретен случай, а законът го ограничава единствено чрез периода, зададен от чл. 11 ЗОПДИППД отм. . Законът допуска основателно да се предположи придобиване на имущество във връзка с престъпната дейност и назад във времето – преди извършване на престъплението, посочено в чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД. Тази връзка следва да произтича от онези условия, които го способстват (подпомагат да бъде извършено). За обоснованото предположение, че връзка има, е необходимо условията да са проявени и логически да е възможно да се свържат с придобитото имущество, за което няма законен източник, или с резултата от придобиването на точно такова имущество.

Излишно е да се излагат мотиви към дадените отговори. Те обобщават нормативното тълкуване, извършено с ТР № 7/ 30.06.2014 г. по тълк. д. № 7/ 2013 г. ОСГК на ВКС и казуалното, извършвано от ВКС с решенията по чл. 290 – 293 ГПК след тълкувателното решение. Оттогава практиката на ВКС по тези дела е единна и няма основание тя да бъде променена.

Настоящият състав на Върховния касационен съд, като разгледа жалбата и провери въззивното решение според изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК в допуснатата до касационно обжалване част, я намира неоснователна. Съображенията са следните:

Правилно въззивният съд е приел, че връзката между престъпната дейност по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД и придобитото имущество е материалноправна предпоставка за правото по чл. 28, ал. 1 ЗОПДПИППД отм. . КОНПИ го е упражнила чрез искането за отнемане в полза на държавата и на активите, които представляват недвижими имоти, моторни превозни средства и парични средства. (За отнетите дружествени дялове обжалваното решение е влязло в сила). Въззивният съд обаче е приложил неправилно чл. 28, ал. 1, вр. чл. 3, а и чл. 11 ЗОПДИППД отм. , като е изключил всяка връзка между престъпната дейност и придобитите активи само поради това, че придобивните способи предхождат извършените престъпления, за която В. А. е осъден с влязла в сила присъда. Допуснатото нарушение на материалния закон, заявено като касационно основание (чл. 281, т. 3, пр. 1 ГПК), поражда вероятност решението да е неправилно. Касационната инстанция е длъжна да реши спора по същество в обема, до който делото продължава да е висящо.

Влязлата в сила осъдителна присъда № 23/ 04.11.2010 г. по нохд 287/ 2009 г. на Кюстендилски окръжен съд, задължава съдът да приеме, че В. А. е извършител на престъпна дейност, посочена в чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД отм. (чл. 300 ГПК). Той е осъден за това, че: 1) в периода м. февруари 2007 г. до 05.12.2008 г. е участвал в организирана въоръжена престъпна група, ръководена от П. Б. Г., с участници Апостол В. Ч., А. Х. Х. и Г. В. Блатски, съставена с цел да върши престъпления по чл. 214 НК – престъпление по чл. 321, ал. 2, вр. ал. 1 НК и 2) на 20.01.2009 г. в [населено място] е държал в дома си в [населено място] 57 броя патрони - престъпление по чл. 339, ал. 1 НК.

Недвижимите имоти и моторните превозни средства, предмет на искането на КОНПИ по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД отм. , В. А. и/ или К. А. придобиват преди първият да извърши тези престъпления. Първото придобивно основание е осъществено на 13.01.1992 г. (с договор по н. а. № 5/ 13.01.1992 г. родителите на В. А. му даряват втория етаж от сградата-близнак и гаража в нея), а последното – на 17.05.2004 г. (тогава е придобит лекият автомобил „Б. Х5“). Останалите активи, предмет на искането, са придобити междувременно.

Изложеното е достатъчно да изключи извода за пряка или косвена връзка между престъпната дейност, за която В. А. е осъден с влязлата в сила присъда, и това имущество. Пряката връзка е осъществима, когато имуществото е придобито от престъплението. Косвената връзка е осъществима, когато имуществото е опосредено от други действия, следващи престъплението. И двете възможности са изключени, тъй като активите са придобити години преди извършените престъпления. Възможно е условията, способстващи извършената от В. А. престъпна дейност да са се породили и тогава. За обоснованото предположение за връзка между придобитото и престъпната дейност са необходими доказателства, че тези условия са проявени, а логически да е възможно да се свържат с активите или с резултата от придобиването на това имущество.

Такива доказателства по делото липсват. Събраните са за придобивните способи, титулярството на активите, законните източници при тяхното придобиване и за стойността им към релевантните моменти. Недвижимите имоти и моторните превозни средства не могат да бъдат свързани с условията за извършените престъпленията, за които В. А. е осъден с влязла в сила присъда – участие във въоръжена организирана престъпна група и/ или съхраняване на боеприпаси. 57-те патрона той е можел да съхранява на всяко друго място, различно от неговия дом (апартамента в [населено място]). Изложеното изключва всяка връзка между престъпната дейност и придобитото. Излишно е да се обсъждат другите материалноправни предпоставки на искането по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД отм. . Те следва да съществуват кумулативно. Целта на този закон, поставена в неговите чл. 1 и 2, не е чрез гражданската конфискация да се отнеме в полза на държавата всяко имущество, за което няма законен източник. Целта е да се отнеме онова, чрез което държавата провежда политика на борба с организираната престъпност, корупцията и другите престъпления, визирани в чл. 3, ал. 1, чрез осуетяване на източниците за тяхното финансиране и имуществено облагодетелстване. Неоснователно е искането на КОНПИ по чл. 28, ал. 1 ЗОПДПИППД отм. за отнемане в полза на държавата на недвижимите имоти и моторните превозни средства.

Въззивното решение не съдържа мотиви за правилността на първоинстанционното решение в частта, с която е било отхвърлено искането на КОНПИ по чл. 28, ал. 1 ЗОПДПИППД отм. за отнемане в полза на държавата на паричните средства. Искането на КОНПИ в тази част е мотивирано с твърденията, че В. А. и/ или К. А. ги получават от продажба на други техни моторни превозни средства, които са резултат от престъпната дейност по осъдителната присъда. В първоинстанционното решение искането в тази част е отхвърлено със съображения, че никой от двамата не притежава такива парични средства (последица от оспорване на този факт в писмения отговор на исковата молба и непроведена от КОНПИ доказателствена тежест). Във въззивната жалба КОНПИ не е повдигала оплакване срещу тези съображения на първата инстанция, а въззивното решение завършва със същия резултат по тази част от искането. Недопустимо е при решаването на правния спор касационната инстанция да надхвърли правомощията на въззивния съд, които предвиденото в чл. 269, изр. 2 ГПК ограничава. Неоснователно е и искането на КОНПИ по чл. 28, ал. 1 ЗОПДПИППД отм. за отнемане в полза на държавата на паричните средства.

Касационната инстанция е длъжна до потвърди въззивното решение. То е правилно като резултат.

При този изход на делото в тежест на ответниците по касация не следва да бъде възложено юрисконсултско възнаграждение за представителството на КОНПИ пред настоящата инстанция (арг. от обратното на чл. 78, ал. 8 ГПК). Няма основание да се приложи и чл. 78, ал. 6 ГПК.

При тези мотиви, съдътР Е Ш И :ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1308/ 23.06.2016 г. по гр. д. № 5150/ 2015 г. на Софийски апелативен съд в обжалваната част.

Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.