Р Е Ш Е Н И Е

№ 183

София, 22.12.2017 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в публичното заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: Дария Проданова

Членове: Емил Марков

Ирина Петрова

при участието на секретаря Силвиана Шишкова, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 746 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на ЗД [фирма] срещу Решение № 2103 от 09.11.2016 год. по гр.д.№ 3356/2016 год. на Софийски апелативен съд.

С това решение, произнасяйки се по въззивната жалба на ЗД [фирма] съставът на САС е потвърдил Решение № 2989 от 14.06.2016 год. гр.д.№ 6523/2015 год. на Софийски градски съд с което е бил уважен предявеният от В. Д. Б. иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ отм. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50000 лв. и имуществени вреди в размер на 1607 лв. и оставен без разглеждане предявеният при условията на евентуалност иск с правно основание чл.288 ал. КЗ отм. срещу Гаранционен фонд.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението, поради необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон. Касаторът счита за неправилен извода, че към датата на събитието е било налице валидно застрахователно обезщетение. Счита за неправилно решението и в частта с която е определен размерът на застрахователното правоотношение, като твърди, че същото е значително завишено. Петитумът е за касиране на въззивния акт, като бъде отхвърлен иска срещу ЗД [фирма] и му се присъдят разноски за трите съдебни инстанции. Няма представен списък по чл.80 ГПК.

Ответникът по касация В. Б., чрез отговор по чл.287 ал.1 ГПК и чрез процесуалния си представител в о.с.з. е изразил становище за неоснователност на жалбата. Има искане за присъждане на разноски по представен списък по чл.80 ГПК.

Ответникът по касация Гаранционен фонд не изразява становище.

Касационен контрол е допуснат на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК за произнасяне по въпроса: Вписването по реда на чл.294 ал.1 КЗ на прекратяване на застрахователно правоотношение, има ли значение за доказателствената тежест за установяване на обстоятелствата по чл.260 ал.2 вр.чл.202 ал.2 КЗ отм. ?

Като взе предвид становищата на страните на основание чл.290 ал.2 ГПК и извърши проверка на въведените нарушения на въззивния акт, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното:

Предявени са обективно и пасивно субективно съединени при условията на евентуалност искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ отм. и чл.288 ал.1 т.2 б.”а” КЗ отм. за сумата 91607.09 лв.

Ищецът по делото В. Б. е пострадал в резултат на ПТП на 28.09.2013 год. Причинено му е било счупване на черепа; кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка; контузия на мозъка; счупване на костите на лявата подбедрица; счупване на трето и четвърто ребра в дясно; разкъсно-контузна рана вдясно теменно на главата; излив на кръв в синусите. Позовавайки се на това, че увреждащият лек автомобил „БМВ 318 с водач И. С. С. е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност” при ЗД [фирма], Б. е предявил иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ отм. срещу него за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 90000 лв. и имуществени - 1607.09 лв. При условията на евентуалност е предявил и иск с правно основание чл.288 ал.1 КЗ отм. срещу Гаранционен фонд - София в случай че бъде оборено наличието към датата на ПТП на валидна застраховка по риска „Гражданска отговорност”, сключена с първият ответник.

Ответникът ЗДБ. И. е оспорил иска поради липса на пасивна легитимация. Последователно подържаното твърдение на ответника-касатор е, че към датата на процесното ПТП застрахователното правоотношение е било прекратено, поради неплащане на периодични вноски. Твърди, че законовите изисквания за уведомяване на Гаранционния фонд са били спазени от негова страна и релевантното обстоятелство – прекратяване на застраховката е било вписано в специалния регистър.

Евентуалният ответник Гаранционен фонд е оспорил иска поради това, че пострадалият Б. се е движел по пътното платно неправомерно и увреждането не се дължи на виновно поведение на водача. Оспорил е и размера претендираното обезщетение.

Първоинстанционният съд е приел, че първият ответник не е доказал възникването на правото по чл.260 вр.чл.202 КЗ отм. и упражняването му по предвидения от закона ред, въпреки, че от заключението на счетоводната експертиза е установено, че по застраховката е била заплатена през м.01.2013 год. само първата вноска. Не е обсъдено вписаното в регистъра на Гаранционния фонд прекратяване на 12.05.2013 год., въпреки представеното извлечение, удостоверяващо липсата на активна застраховка Гражданска отговорност към 28.09.2013 год. (л.76). Поради това е уважил иска до посочения размер срещу първия ответник и е оставил без разглеждане евентуалния иск.

Сезиран с въззивната жалба на ЗД [фирма] в частта с която е бил уважен искът за неимуществени вреди, съставът на САС също е счел, че застрахователят е следвало да докаже изпълнението на предхождащите вписването по чл.294 КЗ отм. действия по чл.260 ал.2 вр.чл.202 КЗ отм. , поради което е потвърдил първоинстанционното решение.

Становището на настоящия съдебен състав по поставения правен въпрос е следното:

С т.2 и т.3 на ТР № 1/2014 год. Върховният касационен съд, чрез ОСТК е посочил предпоставките за предсрочно прекратяване на застрахователното правоотношение, поради неплащане на вноските в хипотезата на чл.260 ал.2 вр.чл.202 ал.2 КЗ отм. . След постановяването на Тълкувателното решение, с Решение № 154 от 23.12.2016 год. по т.д.№ 3401/2015 год., състав на І т.о. на ВКС е посочил и наличието на правно значение на изпълнението на процедурата по чл.294 ал.1 КЗ отм. . Със същото решение в отговора на правния въпрос по който е било допуснато касационно обжалване, на изпращането на уведомление по чл.294 КЗ отм. преди настъпване на застрахователното събитие е придадено значение на предпоставка за освобождаване на застрахователя от отговорност спрямо третите увредени лица.

С оглед доразвиване на това становище, което настоящият съдебен състав споделя, при отговора на правния въпрос ще трябва да посочи процесуално правното значение на вписването в регистъра за установяване/оспорване на обуславящите го предпоставки. Съставът счита, че вписването в регистъра на Информационния център по чл.292 ал.1 т.3 вр.чл.294 ал.1 КЗ отм. на прекратяването на застрахователния договор, създава оборима презумпция за липса на застрахователно правоотношение. В случай, че застрахованият или трето заинтересовано лице твърди, че публично оповестеното чрез вписване обстоятелство не е възникнало валидно т.е. че облигационната връзка по застрахователния договор не е прекратена, в негова тежест е да установи това. Т.е. следва да установи положителния факт на съществуване на валидна застраховка гражданска отговорност, чрез опровергаване на предхождащите вписването факти и/или обуславящи го действия. Да се възложи на застрахователя доказателствената тежест за установяване на веригата от осъществени предпоставки за вписване в регистъра на Информационния център на прекратяването на договора, би значело да се отрече значението на самото отразяване в регистъра и доказването на отрицателния факт, че той вече не е страна по този договор.

По същество.

В случая, при вписано в Информационния център прекратяване на застрахователния договор поради неплащане на вноските по застрахователната премия, неправилно въззивният съд е възложил доказателствената тежест на ЗД [фирма], още повече предвид обстоятелството, че Гаранционният фонд не е оспорил пасивната си материалноправна легитимация на това основание – наличие на валидно застрахователно правоотношение по риска „Гражданска отговорност”. Заинтересованите лица – В. Б. и Гаранционен фонд не са ангажирали доказателства, опровергаващи валидността на вписаното обстоятелство, поради което ще следва да се приеме, че не е опровергано и прекратяването на застраховката „Гражданска отговорност”. Липсата на качеството на застраховател към датата на ПТП на ответника ЗД [фирма] обуславя неоснователността на насочения срещу него иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ отм. . Поради това, въззивното решение с което е приет този иск за основателен ще следва да бъде касирано и на основание чл.293 ал.1 ГПК бъде постановено друго с което искът бъде отхвърлен.

При липсата на валидна застраховка, пасивно легитимиран на основание чл.288 ал.1 т.2 б.”а” КЗ отм. за заплащане на обезщетение е Гаранционният фонд, поради което ВКС ще следва да се произнесе по евентуалния иск, който неправилно е бил оставен без разглеждане от състава на САС.

Гаранционният фонд е страна в настоящето производство и е имал възможност да иска попълване на делото с доказателства, както и да оспорва събраните такива; могъл е да прави искания и възражения и да изразява становище по исканията и възраженията на другите страни в процеса. От това следва, че установените по делото фактически обстоятелства се простират и по отношение на него и не се налага връщане на делото за събиране на допълнителни доказателства. Както бе посочено по-горе, в резултат на ПТП на Б. е било причинено счупване на черепа; кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка; контузия на мозъка; счупване на костите на лявата подбедрица; счупване на трето и четвърто ребра в дясно; разкъсно-контузна рана вдясно теменно на главата; излив на кръв в синусите. Становището на настоящия съдебен състав е, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е 50000 лв. и той ще следва да бъде присъден в цялост, доколкото не са установени обстоятелства по чл.51 ал.2 ЗЗД – пострадалият с поведението си да е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.

Обезщетението се дължи, ведно със законната лихва, считано от деня на поканата за плащане, която в случая е 13.03.2015 год. – датата на депозирането на заявление на Б. в Гаранционния фонд (л.56 от делото на СГС). В частта за имуществените вреди, решението е влязло в сила.

Предвид на горното, въззивното решение и потвърденото с него решение на СГС ще следва да бъде касирано в частта с която е уважен искът с правно основание чл.226 ал.1 КЗ отм. за неимуществени вреди и е оставен без разглеждане искът с правно основание чл.288 ал.1 б.”а” КЗ отм. за присъждане на неимуществени вреди, както и в частта с която са били присъдени разноски. ВКС ще следва да постанови решение с което да отхвърли предявеният от В. Б. срещу ЗД [фирма] иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ отм. за присъждане на неимуществени вреди, като постанови осъдително решение за сумата 50000 лв. срещу Гаранционен фонд за претърпени от Б. неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на поканата. С оглед изхода на спора, ответникът по касация В. Б. ще следва да заплати на ЗД [фирма] направените по делото разноски за трите съдебни инстанции, възлизащи общо на 4060 лв.; Гаранционният фонд ще следва да заплати на процесуалния представител на В. Б. – сумата 5203.60 лв. на основание чл.78 ал.1 вр.чл.38 ал.2 ЗАдв.

Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 2103 от 09.11.2016 год. по гр.д.№ 3356/2016 год. на Софийски апелативен съд и потвърденото с него Решение № 2989 от 14.06.2016 год. гр.д.№ 6523/2015 год. на Софийски градски съд в частта с която е бил уважен предявеният от В. Д. Б. с ЕГН-[ЕГН] иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ отм. срещу ЗД [фирма] за сумата 50000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, както и в частта с която е бил оставен без разглеждане предявеният от В. Д. Б. срещу Гаранционен фонд – София иск с правно основание чл.288 ал.1 т.2 б.”а” КЗ отм. за сумата 50000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди; както и в частта за разноските, вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от В. Д. Б. с ЕГН-[ЕГН] иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ отм. срещу ЗД [фирма] за сумата 50000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва.

ОСЪЖДА Гаранционен фонд – София да заплати на основание чл.288 ал.1 т.2 б.”а” КЗ отм. на В. Д. Б. с ЕГН-[ЕГН] сумата 50000 лв. (петдесет хиляди Б.), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 13.03.2015 год. и до окончателното и плащане.

ОСЪЖДА В. Д. Б. с ЕГН-[ЕГН] да заплати на основание чл.78 ал.3 ГПК на ЗД [фирма] с ЕИК-831830482 сумата 4060 лв.

ОСЪЖДА Гаранционен фонд – София да заплати на основание чл.78 ал.1 ГПК вр.чл.38 ал.2 ЗАдв. на адв.Вихър Н. със съдебен адрес [населено място], [улица] сумата 5203.60 лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.